Решение по дело №131/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 143
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Зорница Маринова Ангелова
Дело: 20204300500131
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№………

 

гр. Ловеч, 24.06.2020 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнайсети юни през две хиляди и двайсета година  в  състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                СЕВДА ДОЙНОВА

                             ЧЛЕНОВЕ:               ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

                                                               ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№ 131/2020г., за да се произнесе съобрази:

 

 

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.179 от ЗМВР.

 

С Решение № 539/19.11.2019г.,пост.по гр.д.№961/2019г. РС-Ловеч е отхвърлил предявените от И.Ц.С. с ЕГН **********,***, представляван от адв.В.В.-***, на основание чл.178,ал.1,т.3, във вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, искове срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР–София, с адрес гр.***, за осъждането й да му заплати сумата 1534,52 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска(20.05.2019г.)  до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски като неоснователни и недоказани. И.Ц.С. е осъден да заплати на  ГД „ПБЗН“-МВР–София, сумата 100лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е жалба от И.Ц.С.,чрез адв.В.В.-***, против Решение 539/19.11.2019г.,пост.по гр.д.№ 961/2019г. по описа на РС-Ловеч. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Подчертава,че  в настоящето производство ищецът не е предявил иск за положен от него извънреден труд,извън работното му време,както коментира съдът. Претендираният от С. незаплатен труд е в рамките на редовното работно време за всяка седмица и е в резултат на преобразуването на нощен в дневен труд,съгласно Наредба за структурата и организацията на работната заплата,касаеща държавните служители-чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Счита,че заплащането на формирания след преобразуване на нощен към дневен извънреден труд следва да е по реда на чл.187,ал.3 от ЗМВР или при часова ставка,нормална за полагане на труд в установеното работно време при спазване на увеличението,съгласно чл.262 от КТ. Такъв подход е приложен от вещото лице при изчисленията в приетата съдебна експертиза. Сочи,че в нормата на чл.262,ал.1,т.4 от КТ е въведено,че се заплащат с 50% увеличение за работа при сумирано изчисляване на работното време. При съпоставка с разпоредбата на чл.187,ал.6 от ЗМВР е видно,че  спрямо служителите на МВР е възприет подход за заплащане на извънреден труд с 50%,което съответства на общото трудово законодателство и при спазване на това условие е извършено изчислението от вещото лице. Твърди,че изцяло невярно и неправилно е приетото от първоинстанционния съд,че в МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен труд по аргумент от чл.187,ал.3,изр.посл.от ЗМВР. Никъде в цитираната норма не е указана нормалната продължителност на нощния труд,а е въведена възможност за полагане на такъв в часовете между 22.00ч.и 06.00ч. Заключава,че няма конкретна правна норма в ЗМВР,указваща каква е нормалната продължителност на нощния труд,полаган от служители на МВР,както и няма норма,забраняваща преобразуването му към дневен  за системата на МВР.Счита за неправилен изводът на РС-Ловеч за приложим коефициент 1 и съответно,че  е изплатено всичко дължимо.

Не се съгласява и с извода на РС-Ловеч за неприложимост спрямо служителите на МВР на НСОРЗ,тъй като за тях действа друга наредба,в която липсва изрична норма,допускаща трансформация на нощните часове в дневни с коефициент. Позовава се на чл.46,ал.2 от ЗНА,предвиждащ,че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи,ако това отговаря на целта на акта. Предвид празнотата в наредбите от 2015 и 2016г. по отношение съществувалата през 2014г.норма на чл.31,ал.2, счита, че следва субсидярно да се приложи чл.9,ал.2 от НСОРЗ,предвиждаща описаното по-горе преизчисление. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения и тези на служителите по ЗДСл,чиито правоотношения се регламентират от  КТ и ЗДСл.

Твърди,че съдът е нарушил изискването на чл.236,ал.2 от ГПК,като не е изложил мотиви,не е обсъдил правните и фактически аргументи на ищеца. Развива,че липсата на мотиви лишава страните от  правото спорът им да бъде разгледан в първата инстанция.Позовава се на съдебна практика на районни и окръжни съдилища.

Моли да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените в двете инстанции съдебни разноски.

Постъпил е отговор по чл.263 от ГПК от Главна дирекция”Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР,с адрес за призоваване гр.***,чрез юрисконсулт Д.И.-Я.. Моли жалбата да се остави без уважение,а обжалваното решение да се потвърди,като правилно,мотивирано и законосъобразно. Счита, че районният съд е изследвал детайлно приложимата нормативна уредба и правилно е квалифицирал видовете труд и заплащането им,отчитайки спецификата на реда в ЗМВР и приложимостта му като специален за служителите,полагащи труд в системата на МВР,към общата уредба на КТ и подзаконовите актове за прилагането му. Възразява по довода,че претендираният тук труд е полаган в рамките на редовното работно време.Излага,че такова твърдение води до извод,че жалбоподателят не е запознат с видовете труд по ЗМВР,тъй като в противен случай ще знае,че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време,както и,че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд-чл.179,ал.1 от Закона.В ал.2 на тази норма е посочено,че  размерът на допълнително възнаграждение за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи,докато допълнителното възнаграждение за извънреден труд,представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно и се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск или с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Заключава, че в законодателството се прави разграничение между извънреден и нощен труд,като възнагражденията на извънреден труд са посочени в закона,а тези за нощния труд в заповед на министъра на вътрешните работи. Заповедта,в която е посочен размерът на възнаграждението за нощен труд, е № 8121з-791/28.10.2014г. на М-ра на вътрешните работи. В т.1 е посочено,че „за всеки отработен час в часовете между 22.00ч. и 06.00ч. (нощен труд) на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.”. Счита,че в претенцията си ищецът не прави описаното по-горе разграничение между извънреден и нощен труд, съответно между допълнителните възнаграждения за двата вида труд,които се изплащат по различен начин.Ищецът обосновава претенцията си на  чл.187,ал.6 от ЗМВР и търси допълнително възнаграждение за нощен труд,увеличено с 50%,което счита, че не му се следва, защото по този ред се формира допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд. „Извънреден труд” е този,който се полага по или без разпореждане,но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд,когато е в рамките на установеното работно време,не е извънреден труд и при продължителността му от 8ч. не се преобразува в дневен с коефициент 1 (в случая),а се заплаща като нощен по см.на Заповед на М-ра на вътрешните работи. В противен случай би се стигнало до двойно заплащане на един и същи вид труд.

Счита за неправилен и извода на жалбоподателя за приложимост на НСОРЗ спрямо служителите на МВР. Твърди,че няма празнота налагаща субсидярно приложение на тази Наредба. Обяснява,че в чл.187,ал.3 от ЗМВР е указано,че „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., като работните часове не  следва да надвишават средно 8ч.за всеки 24-часов период. В процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда и организацията на работното време,за отчитането му,за компенсиране на работа извън работното време,режим на дежурство,време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съгласно чл.3,ал.3 от цитираната норма- „За  държавните служители в МВРа е възможно прилагането на труд и през нощта между 22.00ч.и -06.00ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”. Заключава,че съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187,ал.1 от ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР, е 8:8, или коефициент 1, а не както е в КТ-с коефициент 0.143. Правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ определя коефициент на преизчисление поради различната продължителност на дневното и нощно работно време. В ЗМВР,обаче, законодателят е определил продължителност  на нощния труд 8ч., поради което счита,че няма празнота,а специфична законов уредба,различна от общата,с която е допусната продължителност на нощния труд от 8ч.

По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение и се присъдят направените разноски.Моли да не се присъждат  разноски в полза на въззивника,тъй като не са представени доказателства за заплащане на адвокатския хонорар.В случай,че  докаже реално заплащане на такъв,прави възражение за прекомерност по реда н чл.78,ал.3 от ГПК. Моли делото да се разгледа в отсъствие на представител на въззиваемия.

В съдебно заседание въззивникът не се явява. От пълномощника му адв.В. е подадена молба да се гледа делото в тяхно отсъствие,като поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното решение.Представя писмени бележки и списък на разноските.

Въззиваемият не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт Я. е подадена молба делото да се гледа в нейно отсъствие,като поддържа отговора н въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.При условията на евентуалност-ако бъде уважена въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на въззивника.

От приложените по гр.д.№961/2019г.по описа на РС-Ловеч,преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори,че през процесния период от 20.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е работил в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Ловеч, при ОД„ПБЗН”-Ловеч-МВР, към ГД”ПБЗН”-София-МВР. Със Заповед К-11133/23.12.2009.на Министъра на вътрешните работи И.Ц.С. е назначен на  длъжност „старши спасител” в ОУ”Гражданска защита”-Ловеч-ГД”ГЗ”-МВР, категория „Е”-ІІІ степен.,с Акт за встъпване от 28.12.2009г. Със Заповед РД-01-237 от 10.01.2010г.на директора на ВНД-ГД”Гражданска защита”,към МВР, е бил назначен на длъжност  „старши спасител-категория „Е”-ІІІ степен”. Със Заповед №1983к-1196/11.08.20167г.на директора на ГД”ПБЗН” е преназначен на длъжността „старши пожарникар” в група „ПСД” към РД”ПБЗН”-Ловеч.,встъпил в длъжност с акт от 12.08.2016г. По делото е представена и Длъжностната характеристика на длъжността,с която е потвърдил,че е запознат. Не се спори,че с оглед тази му трудова заетост, е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1,пр.1 от ЗМВР- „държавен служител-орган на пожарна безопасност и защита на населението”.

Периодът,за който ищецът предявява претенцията си, е от 20.05.2016г. до 31.03.2019г. Твърди,че е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 408 часа. Работното му време е изчислявано сумарно,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР. Нормата предвижда,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Твърди,че на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР през процесния период редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, са били регламентирани с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.в „Д.в-к” бр.60/02.08.2016г.-в сила от 02.08.2016г.). Обяснява,че в тази наредба липсва предвиденият в предходната–Наредба  № 8121з-407/11.08.2014г. ред за преизчисление на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143 към часовете дневен труд.

Счита,че е налице законодателен пропуск,който следва да бъде преодолян с приложението на чл.9,ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвиждаща преизчисление на нощните часове с коефициент 1.143 към отработените такива през деня. Коефициентът представлява съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното време. Прилагайки този коефициент твърди,че се явяват 201 часа извънреден труд, които трябва да му бъдат заплатени допълнително. Съобразно заплатата му и часовата ставка претендира сумата 1616.04лв.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с в.л.Д.П.-Н.,която след проверка в нарядните ведомости и протоколите за отчетен положен труд през процесния период, дава  заключение,че за времето от 27.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е положил труд по графиците за дежурства, който е отчитан на 1м. и на 3 м.(конкретно са посочени периодите на различно отчитане). Общо отработените през нощта часове са 1 606ч. През процесният период не е извършвано преизчисление с преобразуване на нощните часове към дневните. Експертът е извършила изчисления съобразно работната заплата, часовата ставка и по правилото на чл.187,ал.6 от ЗМВР (предвиждаща 50 на сто увеличение на възнаграждението за положен извънреден труд), с приложение на правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,като дава заключение,че равностойността на положения от ищеца извънреден труд е 1 534.52лв. При проверката си вещото лице не е установила работодателят да е извършвал такова преизчисление. Съгласно представената Таблица-колона 3, положеният и отчетен нощен труд е заплащан по 0.25лв. на час, като общо ищецът е получил сумата 401.50лв.  

Съставът приема заключението на съдебната експертиза като обективно, а анализа на констатациите ще изложи по същество.

В съдебно заседание ищецът е направил изменение на размера на претенцията си съгласно заключението на СИЕ,като я е намалил на сумата 1534.52лв., прието от съда.

При така установената фактическа обстановка съставът намира,че съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.178,ал.1,т.3,във вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и  чл.140 и чл.143 от КТзаплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,а именно „..чрез превръщането на нощните часове в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време,установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място..”.

Съставът,като съобрази нормативната уредба и спецификата на извършваната от ищеца работа, намира,че претенцията му е изцяло неоснователна и недоказана.

Първият спорен между страните въпрос е приложима ли е сочената от ищеца НСОРЗ при остойностяване на положения от него труд през нощта, съгласно графиците за дежурствата и сумарното отчитане на отработеното  време.

Съставът  приема,че този поднормативен акт не е приложим,тъй като статутът на държавните служители в МВР от категорията на ищеца е изцяло уреден в ЗМВР, който се явява специален закон. Правилото е изрично въведено с нормата на чл.142,ал.2 от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и изчерпателни и не се налага субсидярно приложение на общите правила на трудовото законодателство,а още по-малко прилагане на аналогия.

Така в чл.176,ал.1 от ЗМВР е предвидено,че брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 от ЗМВР са регламентирани допълнителните възнаграждения- т.1-т.5. В т.3 е предвиденото  допълнително възнаграждение за извънреден труд. Отделно е уредено възнаграждението, което се полага на държавните служители, полагащи труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч. Регламентацията на това допълнително възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.2 на чл.179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се  определят условията и редът за плащане,а размерът –с негова заповед.

По отношение на работното време в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено,че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 от нормата е предвидено изключение,а именно, че за  държавните служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с продължителност от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се изчислява сумирано за тримесечен период. Предвидено е и, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., при което работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва,че за този вид служители в МВР това е нормална продължителност на работното време през нощта- 8 часа. В чл.187,ал.5 от ЗМВР е регламентиран начинът за компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа. Положеният извънреден труд до 70ч. на тримесечен период за служителите, работещи на смени (т.2), се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което съгласно като съгласно ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.Лимит на полагания извънреден труд е установен в ал.7- до 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Редът за организацията и разпределението на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители, е предвидено да се регламентира с наредба на министъра на вътрешните работи(ал.9).

Известно е,че са издадени последователно няколко наредби,като за преценка на актуалната за процесния период уредба,е нужно да се проследи хронологията на действието им.

Така за периода 19.08.2014г. - 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.(обн.в ДВ, бр.69/19.08.2014г.- в сила от 19.08.2014г., отм.с ДВ бр.40/02.06.2015г.- в сила от 01.04.2015г.).

Следва Наредба № 81213-592/25.05.2015г.,действала за времето от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. Наредбата е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г.на ВАС,пост.по адм.д.№5450/2016г.,обн. в ДВ бр.59/29.07.2016г.

За периода от 02.08.2016г. до 10.01.2020г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.(обн.в ДВ бр.60/02.08.2016г.-в сила от 02.08.2016г.и отм., считано от 10.01.2020г.със следващата наредба).

В момента действаща е Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(обн.в ДВ бр.3/10.01.2020г.,в сила от 10.01.2020г.)

Видно е,че независимо от отмяната на издаваните наредби,във всеки един момент,включително и в процесния- 27.05.2016г.-31.03.2019г., е имало действаща норма, регламентираща реда за организацията и разпределението на работното време…

(С § 4 от ЗР на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Действието на последната е възстановено с отмяната на Наредба №8121з-592/25.05.2015г.(с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г., влязло в сила с обнародвано на 29.07.2016г.с ДВ-бр.59),но отново е преустановено с приетата на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Последната пък е отменена с Наредба №8121з-36от 07.01.2020-в сила от 10.01.2020.)

Видно от приложената по делото Заповед УРИ:921з-615/30.08.206г.на Директора на РДПБЗН-Ловеч организирането и разпределението на работното време е било регламентирано и на местно ниво,в съответствие с описаната по-горе нормативна уредба.

По същия начин е имало действаща и прилагана уредба на размера на допълнителното възнаграждение за нощния труд на държавните служители в МВР. Както се посочи по-горе,съгласно чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено да се регламентира с нарочна заповед на министъра на вътрешните работи. По делото е приложена Заповед №8221з791 от 28.10.2014г.,с която в съответствие с горните правомощия министърът е определил възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Подобна е регламентацията и в последвалите нарочни актове - Заповед №8121з-40/15.01.2015г.(отм.с Реш.№1694/17.02.2016г.на ВАС-ДВ бр.17/2016г.), Заповед №8121з-663/05.06.2015г., Заповед №8121з-437/28.04.2016г.(отм.с Реш.№5937/12.05.2017г.на ВАС-обн.ДВ бр.49/2017г.). Последните са отменени със Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.(обн.ДВ бр.98/08.12.2017г.),в която отново допълнителното възнаграждение за нощен труд е в размер на 0.25лв.

Изводът,който се налага от изложената по-горе хронология,е че през процесния период- 27.05.2016г.-31.03.2019г. е имало и има действаща и прилагана нормативна уредба,както на организацията и разпределението на работното време, така и на условията,реда за изплащане и размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Видно от приложените по делото платежни бележки на  ищеца редовно е изплащано възнаграждението за положен нощен труд,с конкретно посочени отчетени часове.

(друг е въпросът дали това възнаграждение е достатъчно, обективно и съответстващо на полагания специфичен труд от служителите на ГД”ПБЗН”, което,обаче не е предмет на предявения тук иск)

По изложените съображения съставът приема,че няма основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ при регламентиране на служебното правоотношение на ищеца,като държавен служител – орган по пожарна безопасност и защита на населението,съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Няма основание за прилагане на чл.9,ал.2 от НСОРЗ и с оглед  определената й приложимост в случаите на „подневно” отчитане на работното време. Както се изясни работното време на ищеца,като работещ на смени,е отчитано в часове,сумирано за периоди от 1 и от 3 месеца,а не подневно.

На следващо място тезата на ищеца не може да се сподели,тъй като положеният труд през нощта неправилно се определя като „извънреден”. Известна е дефиницията на извънредния труд, дадена в чл.143 от КТ, а именно „Извънреден е трудът,който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.”.

В случая претенцията на ищеца е за присъждане на допълнително възнаграждение за положен труд в рамките на утвърденото работно време, съгласно определения график и регламентация на работа смени. Както се посочи по-горе (чл.187,ал.1 и ал.3 от ЗМВР) по отношение на държавните служители в МВР изрично е регламентирано,че нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно,съответно в ал.3-при работа на смени и полагане на труд през нощта- 8ч. за всеки 24-часов период. От тази конкретна уредба следва,че по отношение на тази категория държавни служители е въведено изключение от общия норматив на продължителност на нощния труд (чл.140,ал.1 от КТ) и тя е 8 ч. И това е обяснимо със спецификата и динамиката в работата на тази категория държавни служители, обществените отношения, които регламентира ЗМВР, насоките в дейността на ГД”ПБЗН”, съгласно чл.2 от ЗМВР. Именно заради специфичната натовареност в работата им са предвидени и редица мерки за закрила,обезщетения,компенсации и т.н.

При така регламентираната нормална продължителност на работното време от 8ч. няма нужда от търсеното от ищеца преизчисление,тъй като не се явява разлика между положения през деня и през нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи цитираното правило,то изчислението би имало резултат 1 (8:8) и отново няма да има основание за търсеното допълнително възнаграждение.

Изводът на състава е, че не е налице извънреден труд при работата  през нощта на държавния служител-орган на пожарна безопасност и защита на населението(съгл.чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР), в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма и не се твърди от него,поради което и не се открива основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.

Регламентацията на нощния (чл.179) и на извънредния труд (чл.178,ал.1,т.3,чл.187,ал.5,т.2,ал.6,ал.7) в ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване на нормите. Приети са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за реда, организацията на полагането, отчитането и заплащането им.

Не може да се открие основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.188,ал.2 от ЗМВР,предвиждаща приложение по отношение на държавните служители,които полагат труд през нощта,на специалната закрила съгласно КТ- нормите на чл.140-чл.142 от КТ. Тази специална закрила е съобразена при регламентиране на нощния труд в ЗМВР,също и в наредбите по чл.179,ал.2 и по чл.187,ал.9 от ЗМВР,като отново е отчетена и спецификата на труда, полаган от тази категория държавни служители.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016г. до 31.03.2019г., на стойност 1534.52лв.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба,е неоснователна и недоказана. РС-Ловеч е достигнал до същия извод и решението следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно и подробно мотивирано.

При този изход на спора и при заявеното изрично искане, на ответника-сега въззиваем, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, ЗПП и Наредба за заплащането на правната помощ. При съобразяване размера на претенцията и липсата на особена правна и фактическа сложност на спора,съдът определя възнаграждение в размер на  100лв.

По изложените съображения ОС-Ловеч

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 539/19.11.2019г.,постановено по гр.д.№ 961/2019г.по описа на РС-Ловеч,с което са отхвърлени предявените от И.Ц.С. с ЕГН **********,***, представляван от адв.В.В.-***, на основание чл.178,ал.1, т.3, във вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, искове срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР–София, с адрес гр.***, за осъждането й да му заплати сумата 1534,52 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска (20.05.2019г.) до окончателно изплащане на сумата, и направените по делото разноски като неоснователни и недоказани,  и е осъден И.Ц.С. да заплати на  ГД„ПБЗН“-МВР–София, сумата 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА И.Ц.С. с ЕГН **********, с горните данни, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с горните данни, сумата 100 (сто) лева, представляваща разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за представителството на  въззиваемия по в.гр.д.№131/2020г. на ОС-Ловеч.

С оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                              2.