№ 1454
гр. Варна, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100102518 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен ревандикационен иск от
Икономически университет – Варна, Булстат ********, с административен адрес гр.
Варна, бул. „Княз Борис I“ №77, представлявано от проф. д-р. Е. С. в качеството му на
Ректор, като процесуален субституент на Държавата представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство срещу Община Варна, Булстат *******, с
административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана
от Б. К. в качеството му на Кмет.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по иска.
С определение № 5561/16.12.2024г. в производството по делото в качеството й
на ищец е конституирана Държавата представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, на осн. чл. 29, ал.4 ГПК.
Предвид на изложеното и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за
допустим.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:
Производството по делото е образувано по предявен ревандикационен иск от
Икономически университет – Варна, Булстат ********, с административен адрес гр.
Варна, бул. „Княз Борис I“ №77, представляван от ректора си проф. д-р. Е. С., като
процесуален субституент на Държавата представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство и при участие на Държавата представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройство срещу Община Варна, Булстат *******, с
административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана
кмета на общината Б. К., за приемане за установено в отношенията между страните, че
Държавата е собственик на: 1/Поземлен имот с идентификатор ********* с площ от
1
15147 кв. м., с НТП за водна спортна база, при граници: ********.1, ********.3,
********.125, ********.12, ********.106, ********.105, ведно с намиращите се в
него сгради, както следва: 2/Сграда –функционално предназначение хангар, брой
етажи 1, със застроена площ 385.68 кв.м. (12.75 м х 30.25 м), при граници: сграда-
хангар без идентификатор по КККР на гр. Варна, състояща се от основно помещение
за съхранение на лодки, склад (дърводелска работилница към настоящия момент) и
два склада (съблекални към настоящия момент), ведно със Заслон за яхти и
работилница с обща застроена площ от 378.30 кв.м. (39.05м/9.70м/38.95м/9.70м) с
обслужваща функция по отношение на сграда-хангар при изграждането им, съобразно
наведените твърдения в исковата молба, че заслонът за яхти и работилница има
обслужващо предназначение спрямо самостоятелния обект на правото на
собственост; 3/Сграда-функционално предназначение хангар, брой етажи 1, със
застроена площ 192 кв.м., без идентификатор по КККР на гр. Варна, при граници
сграда-хангар без идентификатор по КККР на гр. Варна, ПИ ********* и ********.3;
4/сграда-жилищна, брой етажи 1, със застроена площ 20 кв.м., без идентификатор по
КККР на гр. Варна, при граници: от всички страни поземлен имот с идентификатор
*********; 5/сграда-трафопост-функционално предназначение сграда за
енергопроизводство, брой етажи 1, със застроена площ 30 кв.м., без идентификатор по
КККР на гр. Варна, при граници: от всички страни имот с идентификатор *********,
както и осъждане на ответника да предаде владението на върху дворното място и
намиращите с в него сгради на Икономически университет – Варна, на осн. чл. 108
ЗС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е висше учебно заведение,
което от своя страна е правоприемник на ВИНС „Д. Б.“ – Варна. Процесните имоти
намиращи се в гр. Варна, ж.к. Аспарухово са му предоставени на оперативно
управление въз основа на Разпореждане №1250/07.07.1961г. на Министерски съвет, за
които имоти е съставен акт за държавна собственост № 400/12.03.1987г. В графа №21
на посочения АДС от 1987г. е посочено, че имотите са предоставени на оперативно
управление на праводателя на ищеца - държавна организация ВИНС „Д. Б.“ – Варна.
При изготвяне на КККР на гр. Варна за процесната земя е отреден идентификатор
*********, а сградите намиращи се в нея не са отразени със самостоятелни
идентификатори в кадастралната карта. С цитираното разпореждане от 1961г. на МС
на праводателя на ищеца е предаден за управление имот с площ от общо 20 дка., като
част от така посочения имот е и процесният с идентификатор *********. Земята е
предадена с цел изграждане на физкултурен комплекс, като изграждането на сградите
е реализирано поетапно. Първо след 1961г. са изградени два хангара, а през 1985 -
1986г. трафопост, съответно през 80-та години е реализирано преустройство и
разширение на гребната база. Изграждането на сградите, инфраструктурата, оградата
/в частта попадаща в процесния имот идентификатор *********/ е осъществено за
2
сметка на праводателя на ищеца в качеството му на държавна организация, което
изграждане е реализирано върху държавна земя, поради което всички сгради по
приращение, на осн. чл. 92 ЗС са собственост на Държавата.
На 01.08.1995г. е осъществено преобразуване на ВИНС „Д. Б.“ – Варна в
Икономически университет – Варна, като към активите на висшето учебно заведение
са отразени процесната земя и сгради. Към този момент в сила е Закон на
академичната автономия на висшите учебни заведения, разпоредбата на чл. 5 от който
предвижда възможността на същите да притежават правото на собственост, да
стопанисват и ползват вещни права. Излага се, че с последващо приемане на
разпоредбата на чл. 89, ал.2 от ЗВО /редакция ДВ бр.54/2000г./, недвижимите имоти,
предоставени от държавата на висшите учебни заведения, са публична държавна
собственост.
Ответната община оспорва правото на собственост досежно тези имот, които
представляват част от „гребна база“, като за същите е съставен акт за частна общинска
собственост № 2466/18.12.2002г. Твърди, че владението върху процесните земя и
сгради към момента на сезиране на съда с исковата молба се осъществява от
ответника.
Подържат се твърдения в исковата молба, че актуваните с АДС №
400/12.03.1987г. имоти – земя и сгради, на осн. чл. 6, ал.1 ЗДС не са обявявани от
Министерски съвет за частна държавна собственост. Предоставеното управление
досежно същите на ищеца не е отнемано, нито е предоставяно същото на областния
управител по реда на чл. 18 ЗДС.
Излагат се твърдения, че през 1998г. по искане на кмета на Община Варна за
отписване от актовите книги за държавна собственост на процесните имоти е
постановена Заповед № 2332/09.11.1998г. на областния управител на област Варна, с
която е отказано поисканото отписване. За имотите е съставен акт за частна държавна
собственост № 2434/20.05.1999г., в който е отразено, че правата досежно имотите се
предоставят на управление на областния управител. Последвало е второ искане през
2001г. от кмета на община Варна за отписване на имотите от актовите книги за
държавни имоти, въз основа на което искане е издадена заповед на областния
управител от 04.01.2002г., с която е извършено поисканото отписване от актовите
книги, като е прието, че искането за деактуване отговоря на изискванията на чл. 2,
ал.1, т.9 ЗИД на ЗОС.
По отношение на съставения АЧДС № 2434/20.05.1999г. посочва, че той няма
правопораждащо действие, като същият е съставен без съответно решение на
Министерски съвет, с което имотът да е преобразуван в имот частна държавна
собственост от една страна, а от друга и решение, с което управлението на имота да е
отнето от предоставеното му такова на ищеца в качество на висше учебно заведение и
3
същото да е предоставено на областния управител. Процесната земя и сгради намира
за публична държавна собственост, която собственост извежда от разпоредбата на чл.
89, ал.2 ЗВО, поради което и на осн. чл. 78, ал.2 от ЗДС намира, че компетентен орган
да издаде заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост е
министъра на регионалното развитие и благоустройството, след като бъде взето
мнението на ищеца.
Намира за неприложим редът приет с приетият през 1996г. Закон за физическото
възпитание и спорта, който предвижда специален ред за преминаване правото на
собственост от държавата в полза на общината на спортни обекти. По този ред е
предвидено преминаване в собственост на общината на спортни обекти, които се
определят от Министерски съвет след съгласуване с общинските съвети, като самото
предаване се осъществява с нарочен акт. Наличието на нарочен акт издаден от
Министерски съвет за спортен обект би легитимирало съответната община, като
носител на вещни права на собственост относно такъв обект.
Актуването на процесните имоти с АЧДС № 2434/20.05.1999г е извършено при
липса на материална компетентност за издаващия административен орган областен
управител на област Варна, като издаденият АЧОС № 2466/18.12.2002г. е съставен за
процесните имоти без същите да представляват обект на инфраструктура с местно
значение, предназначени за спорно обслужване на общината.
Поддържат се твърдения, че за да бъде приложима разпоредбата на §7 от ПЗР
на ЗМСМА, която да легитимира ответника за собственик на имота, то е необходимо
да бъде спазена процедурата, която е предвидена в разпореждане №111/1992г. на
Министерски съвет. Съобразно същото са недействителни всички сделки и
разпореждания с държавни имоти, за които не е спазена процедурата, която е
предвидена в разпоредбата на чл. 88 от НДИ. Излага твърдения, че видно от писмо
№243/14.03.1994г. се установява липсата на съгласие от страна на министъра на
финансите.
Излагат се твърдения, като се посочва, че на 04.07.1986г. между праводателя на
ищеца от една страна, а от друга ВМИ, ВМЕИ и ССК „Академик“ при ФСД „Черно
море“ е предписан договор за гражданско дружество по реда на ЗЗД с предмет
обединяване и координиране на усилията на висшите учебни заведения в гр. Варна и
ССК „Академик“ за развиване на градска студентска база по водни спортове,
съответно създаване на спорна асоциация. Изрично се посочва, че с посочения договор
не се прехвърлят права на собственост или права на управление върху земята и
сградите на гребната база от праводателя на ищеца към друга организация или
асоциация. Посочва, че договорът не е произвел своя правен ефект, предвид това, че не
е бил утвърден от МНП.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Община Варна , с
4
който предявения иск се оспорва, като са излагат насрещни възражения, че Община
Варна се легитимира за собственик на процесните земя и сгради.
Не се оспорват твърденията, че Община Варна владее процесните земя и сгради.
Не се оспорва, че с Разпореждане № 1250/07.07.1961г. на Министерски съвет са
предадени на праводателя на ищеца 20 дка. земя за изграждане на физкултурен
комплекс. Не се оспорва, че фактическото построяване на процесните сгради в имота е
извършено от праводателя на ищеца ВИНС „Д. Б.“ – Варна.
Досежно изграждането на сградите излага възражения, че строителството е
реализирано от праводателя на ищеца в качеството му на лице, на което е
предоставено оперативното управление върху имота, а не като собственик на имота.
Община Варна се легитимира за собственик на процесните имоти по силата на
закона, считано от 1991г. с влизане в сила на ЗМСМА, на осн. §7, т.6 от ПЗР на
ЗМСМА. Процесният имот по предназначение представлява спорно съоръжение, което
се намира на територията на общината, този имот не обслужва потребности с
национално значение, същият е предназначен за задоволяване на обществени
потребности, при което и по силата на цитираната правна норма представлява
общинска собственост. Процесните земя и сгради, които по своята същност
съставляват „гребна база“, намираща се в местност „Малка чайка“, ж.к. Аспарухово на
гр. Варна, като същата не представлява обект с национално значение, доколкото
липсва акт на Министерски съвет за определянето й като такъв, на осн. §5, т.62 от ДЗР
на ЗУТ. В разпоредбата на чл. 47а, ал.3 ЗФВС /редакция ДВ р. 50/2008г./ се посочва, че
спортните съоръжения с национално значение са определени с Приложение №1, като
процесната гребна база не е включена в същото. В евентуалност излага, че независимо
какво е предназначението на спорния имот, който дори и да има национално значение,
то собствеността върху същия може да бъде както държавна, така и общинска.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че е необходим изричен акт на
Министерски съвет, който на осн. чл. 48, т.4 ЗФВС да определя преминаването на
спортен обект, като такъв собственост на съответната община. Посочва, че ЗФВС е
приет през 1996г., към който момент вече ответникът се легитимира за собственик на
процесния имот, при което и акт на Министерски съвет не е необходимо да бъде
издаван.
Оспорва твърденията на ищеца, че за да бъде прието, че един имот е общинска
собственост по правилата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, то следва този имот да е бил
държавна собственост, която да не е била предоставяна за стопанисване и управление
на държавни юридически лица. Към момента на влизане в сила на ЗМСМА, от който
ответникът черпи материални права за собственост върху имотите, такова изключение
не е било предвидено в закона, като приложима намира редакцията на §7, т.6 от ПЗР на
ЗМСМА към 1991г., а не тази към момента на нейното изменение през 1995г.
5
За процесните имоти е издадена заповед на кмета на Община Варна
№1267/19.08.1992г., на осн. чл.44, ал.2 ЗМСМА, вр. §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, която
заповед обхваща 20 дка. земя, жилищна сграда с площ от 20 кв.м., хангари с площ 350,
съответно 400 кв.м. закрит басейн с площ от 420 кв.м. и трафопост с площ от 30 кв.м.
Имотът – гребна база „Академик“ е включен в активите на общинско звено „Спортни
имоти“ досежно дейности по неговата поддръжка и експлоатация.
За неприложими намира правните аргументи във връзка с приложение на
процедурата визирана в разпореждане №111/1992г. на Министерски съвет, доколкото
цитираното разпореждане е прието на 02.11.1992г., а имотът е актуван, като такъв
представляващ общинска собственост със заповед на кмета на Община Варна, която е
издадена преди посоченото разпореждане, а именно на 19.08.1992г. При съставяне на
акта за общинска собственост е спазен редът и правилата на действащия към момента
на неговото съставяне правно – нормативен режим, който не е включвал посоченото
разпореждане на МС от 02.11.1992г.
Оспорват се твърденията изложени в исковата молба във връзка с придобиване
на материални права върху имота, които се обосновават на база действието на
разпоредбата на чл. 89, ал.2 ЗВО. Излага възражения, като посочва, че към момента на
съставяне на АДС № 400/12.03.1987г. законът не разграничава публична държавна
собственост от частна държавна собственост върху недвижимите имоти, което
разграничение се осъществява едва със Закона за собствеността редакция 1996г.
Съставеният АДС №2434/20.05.1999г. е съставен на осн. чл. 68, ал.1 ЗДС, чл. 147, т.5
ППЗДС, към който момент процесният имот вече е придобил статут на частна
държавна собственост. За приложима намира разпоредбата на чл. 6, ал.2 ЗДС /ДВ
бр.44/21.05.1996г./, която посочва, че за имоти публична държавна собственост се
обявяват и тези имоти – частна държавна собственост, които са придобили качество на
имоти – публична държавна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.2 ЗДС. За
процесният имот, за който е съставен акт за частна държавна собственост
№2434/20.05.1999г. не е постановен от Министерски съвет акт, с който имотът да
придобие качество на имот публична държавна собственост. За този имот е съставен
нов акт за частна държавна собственост № 7486/18.12.2009г., в който имотът е посочен
отново като частна държавна собственост. При тези съображения се навеждат
насрещни възражения досежно твърденията за липсата на материална компетентност
на областния управител за деактуване на имота от актовите книги за държавна
собственост, въз основа на негова изрична заповед.
Излагат се насрещни възражения, като се посочва, че процедурата по издаване
на АДС № 2434/20.05.1999г. е спазена независимо от това, че не е постановено
решение на Министерски съвет за обявяване на имота за частна държавна собственост
и отнемане управлението му от ищеца. В тази насока се поддържат възражения, че
6
управлението на процесната гребна база е било предадено през 1986г. от праводателя
на ищеца – ВИНС „Д. Б.“ на ССК „Академик“ при учредяване на гражданско
дружество между висшето учебно заведение и ССК „Академик“, от който момент
ищецът – Икономически университет – Варна не осъществява управление досежно
имота.
Община Варна е съставила АОС № 2466/18.12.2002г. на осн. чл. 2, ал.1, т.9 от
ЗОС, който акт за общинска собственост е съставен след деактуване на имота от
актовите книги за държавна собственост със заповед на областния управител.
Излага възражения, като посочва, че между Община Варна и Държавата е било
образувано гр. дело № 1155/2010г. по описа на ВОС с предмет процесния имот, което
производство е било с предмет установителен иск за собственост. Производството по
това дело било прекратено поради отпаднал правен интерес, доколкото в хода на
съдебното производство е постановена заповед на областния управител от 28.10.2010г.,
с която имотът бил деактуван от актовите книги за държавна собственост. При тези
съображения излага, че с тези си действия собственикът на имота – Държавата е
признала правото на собственост досежно имота в полза на Община Варна.
В условията на евентуалност излага възражения, че собствеността върху
процесните земя и сгради е придобита от ответника по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност. Поддържа, че ответната община е установила владение на
валидно правно основание върху имота, което е годно да я направи собственик на
същия, считано от 1993г., което владение осъществява спокойно, явно и трайно и към
момента на сезиране на съда с настоящата искова молба. По отношение на процесния
имот е учредено на 27.08.2003г. от ответника в полза на спортен гребен клуб – Черно
море безвъзмездно право на ползване за срок от 5 години. Срокът за ползване на
гребната база е продължаван във времето, като и към момента на сезиране на съда
имотът се ползва от посочения спортен клуб. Управлението, поддръжката и
стопанисването на имота се осъществява от ответника, като първоначално тази
дейност е осъществявана чрез общинско предприятие „Спортни имоти“, а в
последствие чрез общинско предприятие „Спорт за всички“. С решение на общински
съвет от 2012г. гребната база е преименувана на гребна база „Сия Нейкова“. За
периода от установяване на владение през 1993г. до сезиране на съда с исковата молба,
ответникът осъществява фактическата власт върху имота чрез своите общински
предприятия и трети лица, поради което в условията на евентуалност намира, че е
придобил собствеността по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.
Поддържа, че ищецът не е осъществил фактически и правни действия по
възстановяване на владението си, като в тази връзка излага, че същият през 2010г. е
поискал изменение на КККР на гр. Варна, срещу което искане е депозирано
възражение от ответника и областния управител на Област Варна, при което със
7
заповед на Началника на СГКК – Варна е отказано поисканото от ищеца изменение на
КККР на гр. Варна. В тази хипотеза излага, че считано от 2011г. до настоящия момент
на сезиране на съда с исковата молба, ищецът не е сезирал съда в защита на
претендираните от него материални права на собственост върху имота.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя съобразно правилото на
чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици. В тежест на ищцата е да докаже, че
Държавата се легитимира за собственик на процесната земя и сгради. В негова тежест
е да докаже, че същите са му предоставени за стопанисване и управление от
Държавата.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за
себе си правни последици в това число и наличието на валидно правно основание, въз
основа на което се легитимира за собственик на имотите. В негова тежест е да докаже,
че се легитимира за собственик на процесните земя и сгради по силата на посоченото
в отговора на исковата молба основание - на осн. §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, както и
заявеното в условията на евентуалност оригинерно си придобивно основание свързано
с придобиване на имотите по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. В
негова тежест е да докаже възражението си, че управлението на процесната гребна
база е било предадено през 1986г. от праводателя на ищеца – ВИНС „Д. Б.“ на трето на
спора лице - ССК „Академик“ при учредяване на гражданско дружество между
висшето учебно заведение и ССК „Академик“.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че: фактическата власт върху процесните земя и сгради към момента на
сезиране на съда с исковата молба се осъществява от ответника; ищецът е висше
учебно заведение, което от своя страна е правоприемник на ВИНС „Д. Б.“; имот
представляващ земя с обща площ от 20 дка, намираща се в гр. Варна, жк. Аспарухово,
местност „Малка чайка“ /Баба борун/ е бил предоставен с Разпореждане №
1250/07.07.1961г. на Министерски съвет на праводателя на ищеца - ВИНС „Д. Б.“ за
изграждане на физкултурен комплекс; процесните сгради се намират в имот с
идентификатор *********, като същите фактически са били построени от праводателя
на ищеца - ВИНС „Д. Б.“.
УКАЗВА на ответника в първото по делото съдебно заседание да
конкретизира възражението си релевирано в условията на евентуалност за
придобиване на имота по давност, като посочи, кое е онова годно правно основание,
въз основа на което е установил владение върху имота от 1993г., на което се позовава,
кога /коя година/ е завършен фактическият състав на придобивната давност, съобразно
тези му възражения за придобиване имота по давност /позовавайки се на кратката
придобивна давност/, да наведе твърдения, като уточни добросъвестно ли е
8
установеното от него владение върху имота при възникване на правното основание, на
осн. чл. 145, ал.2 ГПК.
НАЗНАЧАВА по искане на страните съдебно – техническа експертиза при
задачи посочени в исковата молба от ищеца, като включва в задачата на поставената
задача и въпроси поставени от ответника в отговора на исковата молба, както и
служебно формулирани от съда въпроси, на осн. чл. 195, ал.1 ГПК. Вещото лице
след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място, осъществи
справки в съответните администрации при необходимост, на даде заключение, като:
1/Изготви комбинирана скица, на която да отрази границите на дворното място
от 20 дка, предоставено на ВИНС „Д. Б." с PMC №1250/07.07.1961г., описано в АДС
№400/87г., границите на имот №1, описан в АОС №2466/18.12.2002г. и границите на
ПИ с идентификатор ********* по КККР;
2/ На същата скица вещото лице да нанесе местоположението на жилищна
сграда със застроена площ от 20 кв. м., хангар за лодки със застроена площ 350 кв. м.,
хангар за лодки със застроена площ от 400 кв. м., трафопост със застроена площ от 30
кв. м;
3/Да посочи какви кадастрални, регулационни и устройствени планове са
приемани за процесната територия, по силата на какви актове са одобрени тези
планове, съответно какви са предвижданията им за процесния имот, какво е било
предназначението на имота съгл. тези планове, кой е вписан за собственик на имота и
по силата на какъв акт, как имотът се индивидуализира по тези планове с площ и
граници, респ. как е ситуиран.
4/Вещото лице да даде отговор на въпроса налице ли е идентичност между
имота, ведно с постройките, предмет на претенциите на ищеца и тези, за които е
съставен АДС, съответно АОС, и по отношение на който са издадени приложените
като доказателства към настоящия отговор заповеди /отговор, на който въпрос следва
да бъде даден след уточнения от страна на ответника с изрична писмена молба, в
която да индивидуализира съответните АДС, АОС и заповеди, които са предмет на
поставения въпрос/.
5/ Съставляват ли самостоятелни обекти по смисъла на §5 т.39 ЗУТ - заслон за
яхти и работилница /при твърдения от ищеца, че същите са с обща застроена площ
от 378.30 кв.м. (39.05м/9.70м/38.95м/9.70м)/ или същите имат обслужващ характер
спрямо главната вещ - Сграда същата с функционално предназначение хангар, брой
етажи 1, със застроена площ 385.68 кв.м. (12.75 м х 30.25 м).
6/ Да нанесе местоположението на всички сгради и съоръжения попадащи в
процесния имот с идентификатор ********* по КККР.
7/ Да посочи застроената площ, предназначението и границите на всички
9
самостоятелни обекти на правото на собственост по смисъла на §5 т.39 ЗУТ, които
попадат в процесния имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената съдебно – техническа експертиза
доц. Д. И. П., като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на възложената
задача в размер на 1600 лева, платим поравно от страните в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщение ведно
с препис от настоящото определение да индивидуализира съответните АДС, АОС и
заповеди, които са предмет на назначената съдебно – техническа експертиза.
Вещото лице да се уведоми за поставената му задача след представяне на
доказателства за заплатен от страните депозит, като УКАЗВА на експерта, че следва
да представи заключение в съда в срока по чл. 199 ГПК.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства
посредством разпит на двама свидетели в условията на призоваване за
установяване факти досежно спокойно, явно и трайно установеното владение върху
процесните имоти считано от 1993г. до депозиране на исковата молба в съда.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба по делото да индивидуализира допуснатите му свидетели, като посочи
техните три имена и адрес за призоваване на същите, както и да представи
доказателства за заплатен по сметка на ВОС депозит в размер от по 50 лева за всеки
свидетел.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства, както и тези представени от ответника с
отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника
за недопускане приемане към доказателствения материал на посочени, като нечетливи
писмени доказателства представени от ищеца, доколкото такива не са
индивидуализирани от ответника, съответно съдът не констатира наличие на подобни.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора си чрез медиация или по
доброволен ред.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 29.05.2025г. от 10.30 ч. за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи още един брой копие от отговора на исковата си молба и доказателствата
към него, доколкото същите подлежат на връчване на ищците ИУ – Варна и
Държавата. Копието е необходимо с оглед съдържащите се към отговора на исковата
молба писмени доказателства, част от които са и извадки от съответните планове за
местността, в която попадат процесните имоти, техният формат на хартиен носител и
10
техническа невъзможност да бъдат сканирани и електронно изпратени чрез ССЕВ на
насрещните страни.
Препис от отговора на исковата молба от ответника ведно с доказателствата към
него да се връчат на ищците - ИУ – Варна и Държавата, след изпълнение от страна
на ответника на дадените му указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11