№ 243
гр. Кюстендил, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Н.а
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело №
20241500500350 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Й. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „***“, бл. 333а, вх. Г, ет.1, ап.88, чрез и със
съдебен адрес: адв.З. З., САК, ул.“***“ №1, ет.4, ап.8, срещу Решение №124 от 15.03.2024
година, постановено по гр.д. № 2251/2023г.по описа на Дупнишкия районен съд.
С оспорвания първонистанционен съдебен акт РС - Дупница е отхвърлил молбата на
С. Й. В., с посочен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 13, за налагане на мерки за защита по
Закона за защита от домашното насилие срещу А. П. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
ул. „***“ № 20, във връзка с осъществен акт на домашно насилие на 07.07.2023г. и е отказал
да издаде заповед за защита; респ.осъдил е молителката С. Й. В. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Дупница сумата от 25 лева
държавна такса, а в полза на А. П. Р.- сумата от 800 лева адвокатско възнаграждение.
Въззивницата навежда съображения за неправилност на обжалваното решение,
породена от неговата немотивираност и незаконосъобразност. Акцентира се на
неправилното кредитиране на показанията на свидетелите П. и *** Р.а. На тази плоскост се
пояснява, че свид. Р.а е майка на ответника, при което нейните показания е следвало да се
ценят от съда в хипотезата на чл.172 ГПК. От друга страна свид. П. въззивницата приема за
1
„удобен свидетел“, който да изгради защитната теза на ответната страна. Твърди се, че съдът,
преди да кредитира неговите показания, е следвало да сравни дали същите кореспондират
със всички събрани по делото доказателства. Изтъква се установената в процеса близост
между свидетеля и ответника, която, според въззивницата, разколебава извода на съда за
достоверност на неговите показания. Въз основа на изложените съображения се застъпва
виждане, че съдът не е следвало да кредитира показанията на този свидетел, доколкото било
налице явно противоречие между тях и останалите приети по делото доказателства.
Според въззивницата са необосновани мотивите на съда, че твърденията за
осъществен акт на домашно насилие на 07.07.2023 година по отношение на С. В. от А. Р. са
останали недоказани, а доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН
-опровергана. Сочи се, че изложените в приложената към делото декларация обстоятелства
са подкрепени по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – запис на разговора по тел. 112, както и показанията на свидетелите С.Н. и
Р.Д.. Счита за необосновано прието от съда също така, че последващите действия по
настаняване на молителката в кризисен център не предрешават въпроса за основателността
на подадената молба за защита.Според възивницата, отхвърляйки молбата й за защита, съдът
принципно се е отклонил от целта на закона, а именно превенция от последващи актове на
насилие.
Въз основа на изложените съображения, въззивницата поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на молбата й за издаване на заповед за защита.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – А. П. Р., чрез пълномощника адв. Д. П.. Оспорват се наведените с жалбата
твърдения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е обсъдил
взаимоотношенията на разпитаните в производството свидетели със страните, респ. тяхната
евентуална заинтересованост от изхода на спора, като правилно е приел показанията на
свид. П. за ясни, последователни и логични, пресъздаващи в цялост обстановката при която
се е провел разговорът между страните, като съдът е изложил съображения, че съдържанието
на разговора и реакциите на ответника са възпроизведени детайлно и непротиворечиво от
свидетеля. Сочи се, че дадените показания кореспондират с множество от представените от
ответника писмени доказателства.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност
на извода на съда по отношение на опроверганата доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като това твърдение се приема за декларативно, без по
същество да съдържа конкретизация относно това кои именно доказателства подкрепят
удостоверителната сила на декларираните данни.
Оспорва се и наведеното възражение, че съдът не е кредитирал показанията на
свидетелите С.Н. и Р.Д., като се подчертава, че в обжалвания акт съдът е обсъдил дадените
показания и е изложил съображения защо не ги кредитира. Подчертано е, че показанията на
свид. Н. и Б. относно това колко е била уплашена молителката не доказват твърдения акт на
домашно насилие.
2
Оспорват се и изложените във въззивната жалба доводи, че доколкото молителката е
потърсила помощ в кризисен център, то същата неминуемо е била обект на акт на домашно
насилие. Застъпват се съображенията на първоинстнационния съд, че основателността на
подадената молба за защита може да се извърши единствено въз основа на събраните по
делото доказателства.
По изложените съображения въззиваемата страна поддържа искане за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, ведно с доводите и твърденията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По валидността и допустимостта:
При проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При проведения инстанционен контрол не се установяват пороци, даващи основание
за квалифицирането му като нищожен съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл.17 от ЗЗДН и от лице с правен интерес от
обжалване на решението, поради което и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество – въззивният съд я намира за неоснователна. Съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН от С. Й.
В., ЕГН **********,срещу А. П. Р., ЕГН **********,съпруг на дъщерята на молителката С.
Р.а , т.е.срещу лице по чл.3,т.7 от ЗЗДН, като делото е образувано на
14.07.2023г.(срвн.гр.дело №39115/23г.на СРС, прекратено с влязло в сила определение и
изпратено по подсъдност на ДнРС поради регистриран постоянен адрес на молителката в
гр.Дупница).
В представената декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 от Закона, е
посочен акт на домашно насилие, състоял се на 07.07.2023г., като в декларацията е отразено, че в
телефонен разговор около 19:49 часа на сочената дата молителката била заплашена от своя зет –
въззиваемия А. Р., че ще я убие и я напсувал, посочвайки, че тя е организирала напускането на дома
от съпругата и сина му( посочените от В. изрази, които въззиваемият й е заявил, са описани
така: „Ти си организирала всичко и аз ще те убия, бъди сигурна или по-добре се хвърли от
някоя тераса, майка ти мръсна селска“).
При съвкупната преценка на събраните доказателства сочената декларация следва да бъде
кредитирана заедно със събраните по делото гласни доказателства.
Установено е, че съпругата на въззиваемия – С. Р.а, се е снабдила със заповед за незабавна
защита от 07.07.2023г. по гр.д. № 37865/2023г. по описа на СРС, 158 с-в, в нейна и на сина
им полза. Не е спорно и, че на същата дата ответникът по молбата, след като не е открил
съпругата и детето си, се е обадил на молителката С. В., за да разбере къде са, респ.между
страните са проведени още два телефонни разговора, при последния от които молителката
казала на А. Р., че е получил е-mail от С.Н., който ответникът прочел докато разговаря по
телефона с молителката.
В производството е спорно дали от А. Р. е отправена цитираната по-горе закана към
С. В..
Въззивният съд споделя довода, изложен в проверявания първоинстанционен съдебен
3
акт, че анализът на ангажираните доказателства следва да се концентрира върху описания в
молбата за защита акт на домашно насилие от 07.07.2023г. конкретно спрямо молителката С.
В.. Действия на въззиваемия спрямо други лица, в т.ч.неговите съпруга и син, не са предмет
на обсъждане в настоящото производство.
Предвид горното, анализът обхваща събраните в хода на първоинстанционното
производство гласни доказателства, депозираната от въззивницата декларация , както и
сигнали и жалби до полицейските органи , както и такъв чрез тел.112.
От подробния прочт на същите се констатира, че показанията на свидетелите С.Н. ,
Р.Д. и *** Р.а пресъздават техни лични оценки на събитията, както и такива, предадени им
от участниците в това производство, респ. единственият присъствал на разговора между
молителката и отв.А. Р. е свид. Р. П., който лично е възприел думите на Р. и неговото
състояние, като по този начин категорично се отхвърля изричането на заплаха лично към
въззивницата, както и отправянето на обида лично към нея, а въззиваемият е употребил
думите „подло“ и „мръсно“ като своя оценка на поведението на въззивницата, считайки, че
тя е била наясно още при първия им разговор за местонахождението на съпругата и детето
му, но не го е информирала.
При липса на други доказателства, опровергаващи така установените от свид. П.
обстоятелства, следва да се счете, че е опровергана доказателствената стойност на
подадената декларация за конкретния акт за домашно насилие, за който същата се отнася.
Другите действия на молителката ( сигналът на тел.112 и желанието да бъде настанена в
кризисен център) са проекция на нейното тълкуване на отношението, което счита, че зет й
има към нея, но не могат да бъдат пряко приети за задължителна последица от конкретен акт
за домашно насилие от вида на визирания в декларацията, въз основа на която е образувано
това съдебно производство.
Извън предмета на доказване в това производство са и представените в о.с.з.на
25.09.2024г.доклад за извършена социална услуга по ЗСУ от фондация „Психологическа
подкрепа“ от 13.09.2024г.; уведомление до СРС от експерт психолог в консултативна
практика към ЦОП при фондация “Защита правата на децата“ от същата дата , мейли и
протоколи, касаещи родителските права на въззиваемия спрямо сина му Натанаил, в т.ч. и
протокол от съдебно заседание по гр.дело № 56205/2023г.на СРС 181-ви състав, предвид
което настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда във връзка с настоящия казус.
Предвид съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, че твърденията за осъществен на 07.07.2023г. акт на домашно
насилие от страна на ответника А. Р. по отношение на С. В. са останали недоказани и
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е опровергана, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 17, ал. 2
от ЗЗДН съдът намира, че въззивницата дължи държавна такса в размер на 12, 50 лева за
настоящото производство.
4
В полза на въззиваемия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. за настоящото производство предвид приложените доказателства за
плащането му.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №124 от 15.03.2024 година, постановено по гр.д. №
2251/2023г.по описа на Дупнишкия районен съд.
ОСЪЖДА С. Й. В., ЕГН: **********, да заплати на А. П. Р., ЕГН: **********,
разноски за въззвното производство в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА С. Й. В., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Кюстендил сумата 12,50лв. държавна такса.
Решението е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5