№ 729
гр. П, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103314 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от К. Д. А. ЕГН ********** от гр.П, ул.
В №**, със съдебен адрес : гр. П, ул. „* , чрез адв. Л. М. против ЗК "**" АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 7863,31 лева /след допуснато изменение
по реда на чл. 214 ГПК в о. с. з. /, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на л. а. марка А , модел * с рег. № * *, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 24.06.2022 в гр.П, при движение по ул. „* „ по вина на водач на л.а. * , модел
* с рег. № * - застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», вкл. увреждания установени със съставени от ответника опис- заключение по
щета №1206-5000-22-000055/1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 24.06.2022 г. движейки се в гр. П по ул.”*„ със собствен лек автомобил марка
А, модел *, рег. № ** ищецът претърпял пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Движел се
е по път с предимство, но изведнъж пред него изскочил лек автомобил * модел *, рег. № * с
водач Л М от гр. П, идващ от ул. „Б“. БМВ-то не е спряло на знак „Стоп“ на кръстовището
на двете улици. Ищецът твърди, че управлявания от него автомобил се ударил в задницата
на БМВ-то и от удара се забил в камион с рег. № ***, който бил изоставен на пътя от 2-3
години. Местопроизшествието е било посетено и от служители на Сектор Пътна полиция гр.
П, които са извършили проверка и от тях ищецът разбрал, че изоставеният камион е с
прекратена регистрация. Направени са проби за употреба на алкохол, които били
1
отрицателни. Не е имало спор за вината. На място водачите са попълнили Двустранен
констативен протокол за ПТП от 24.06.2022г. В същият е била отразена схемата на
произшествието, както и е отразено, че водачът М е виновен за настъпилото ПТП, като
протоколът е подписан и от двама участници. Твърди се, че ищецът е предявил
застрахователна претенция пред ЗК „**” АД, като това е застрахователят, при който е
сключен договора за „задължителна застраховка гражданска отговорност” на водача М. По
този повод от застрахователя е била образувана преписка по щета № 1206- 5000-22-
000055/1, бил е извършен оглед на автомобила на ищеца и изготвен Опис-заключение по
щета № 1206-5000-22- 000055/1 от 27.06.2022 г. Бил е извършен и допълнителен оглед на
автомобила на ищеца на 28.06.2022 г. с отразени в него нанесени щети подробно описани в
ИМ. Ищецът твърди, че с писмо изх. № 6844/13.09.2022 г. е бил уведомен от ответника, че
отказва да му изплати застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка по щета с
№ 1206-5000-22-000055/1, тъй като било установено, че при настъпилото ПТП са участвали
три МПС-та. Според ответника по преписката е представен двустранен констативен
протокол за ПТП, попълнен в нарушение на нормативните изисквания за съставяне на
документи при ПТП - в ПТП са участвали три моторни превозни средства, поради което
участниците били длъжни да уведомят компетентната служба на МВР. В писмото било
посочено , че съставеният двустранен протокол не представлявал годно доказателствено
средство, което да удостовери обстоятелствата около събитието и да ангажира
отговорността на когото и да било от участниците в произшествието и на застрахователя по
застрахователното правоотношение. Ищецът изразява несъгласие с изложеното в
цитираното по-горе писмо, тъй като оспорва участието на трето МПС в произшествието.
Поддържа, че камионът, в който от удара се е ударил автомобилът му е с прекратена
регистрация. Същият попада в хипотезата на параграф 1, т.17 от ДР на Закона за
управление на отпадъците. При съставянето на двустранния протокол служителите на МВР,
които били на място им обяснили, че камионът не се счита за МПС. Същият е крайпътно
препятствие, тъй като е с прекратена регистрация. Затова се моли съда да постанови
решение, с което да осъди „Застрахователна компания **“ АД, ЕИК 121 130788, да заплати
на ищеца исковата сума, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 24.06.2022 г., ведно със законната лихва ,считано от подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявения главен иск по основание и размер, като счита същия за недължим и
завишен. Направено е оспорване и във връзка с описания в исковата молба механизъм на
настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и за наличие на причинно-
следствена връзка на претендираните щети с пътнотранспортното произшествие. Оспорва се
вида, характера и степента на уврежданията, както и твърдението, че същите са възникнали
като резултат от процесното произшествие, както и че претендираната сума като размер
представлява размера на твърдените щети. Оспорва се изцяло иска за присъждане на
законна лихва като неоснователен. Твърди се, че искът за лихви е акцесорен и
2
неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. исковата молба и отговора й се поддържат от процесуалните предста*ели
на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до
следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на
чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т. е. след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се
извърши плащането. Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените
имуществени вреди, съответно техния размер.
В настоящото производство не е спорен факта, а този факт се установява и от
данните съдържащи се в представения по делото двустранен протокол, че между
собственика на л. а. * модел *, рег. № * и ответното застрахователно дружество - е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност»; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 24.06.2022 г. ПТП с
участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, в резултат на което, лек
автомобил марка А, модел *, рег. № ** е увреден, за което ответникът е уведомен и е
изготвил опис по щета; че с писмо изпратено до ищеца, застрахователят е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение.
Страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право и следва
да се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск, като собственик
на увреденото МПС.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
От приетите писмени доказателства се установява следното: На 24.06.2022 в 12,00
ч. в гр. П на ул. „*“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка А, модел *, рег.
№ ** , управляван от ищеца К. Д. А. лек автомобил * модел *, рег. № * с водач Л М от гр. П.
Съставен бил двустранен констативен протокол, в който е документирано, че виновен е
водачът на л.а. с рег. № *. Протоколът е подписан от двамата участници, като за превозно
3
средство А /виновният/ - от водача на застрахования от ответника автомобил. Описани са
видими щети по л. а марка А , с рег. № ** , а именно : задна дясна врата , калник, задна
броня, задна лява джанта.
След като ищецът уведомил ответника за настъпилото ПТП, последният извършил
оглед и заснемане на автомобила, след което съставил Описи- заключения по щета / два
след допълнителен оглед/ № 1206-5000-22-000055, в които са описани увреждания по
автомобила общо в 23 пункта.
С писмо с изх. № 6844/13.09.2022 г. ответникът отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с аргумент, че по преписката е представен двустранен
констативен протокол за ПТП, попълнен в нарушение на нормативните изисквания за
съставяне на документи при ПТП - в ПТП са участвали три моторни превозни средства,
поради което участниците били длъжни да уведомят компетентната служба на МВР.
Посочено е , че от представения по преписката двустранен констативен протокол и доклад
до застрахователя за пътнотранспортно произшествие не можело да се установи виновно
поведение на водача на застрахованото в дружеството МПС, което да е довело до
настъпване на транспортния инцидент.
Тези възражения поддържани от застрахователното дружество и в хода на
настоящото производство са неоснователни. Анализа на събраните по делото доказателства
сочи, че виновният за процесното ПТП водач е именно лицето управлявало л.а. * с рег. № * ,
застрахован при ответника. В тази насока е заключението на назначената САТЕ, според
което реалният и възможен механизъм на ПТП е , че в резултат на отклонение на
вниманието с други действия от страна на водача Л. М, последвал удар между двамата
автомобила в кръстовището, което е бил кос- странично – за л.а. А * „ е челен, а за БМВ
530 е страничен – заден от ляво. Според заключението на ВЛ се създава въртящ момент
около масовия център на „А * „ , който завърта автомобила в посока на часовниковата
стрелка , при което водачът на „А „ губи контрол над управлението на автомобила и
следствие на инерционното движение напред и на дясно, напуска пътното платно , където
се удря в задната част на товарен автомобил, паркиран на югозападния тротоар в
кръстовището. Вещото лице не е констатирало при огледа спрял товарен автомобил на
място,но такъв е заснет от вещото лице на застрахователя към момента на събитието.
Представено е по делото писмено доказателство / л.45 / , видно от което т.а. с рег.
№ *** е с прекратена застраховка преди процесното ПТП, а е и с прекратена регистрация
считано от 07.07.2022 г.
Част от посочените за установени по-горе обстоятелства се установяват и от
събраните гласни доказателства – показанията на св. Иван А. според които , управляваният
от ищеца л.а. след удара от страна на водача на БМВ , който не спрял на знака „ Стоп „ на
кръстовището- се ударил в паркирания на място товарен автомобил. В показанията си св. Г.
поддържа , че не си спомня процесния случай, но твърди, че само ако и трите участвали в
ПТП автомобили са с видими материални щети , тогава органите на полицията съставят
протокол. Поради конструкцията им, обаче в повечето случаи товарните автомобили не
4
получавали материални щети.
В настоящия случай в съставения между участниците двустранен протокол за
ПТП,както и в опис по щета от застрахователя са документирани установените увреждания
по МПС-то и от заключението на в. л. по изготвената САТЕ се установи, че тяхното
причиняване се намира в причинно-следствена връзка с въпросното ПТП. Не се установи по
какъвто и да било начин , в ПТП е взел участие и паркирания в близост на кръстовището
товарен автомобил. Фактът , че автомобилът на ищеца се е ударил след ПТП в паркиралия
камион , не опровергава и не изключва изводите за наличието на причинно- следствена
връзка между уврежданията на процесния автомобил и противоправното поведение на
водача на БМВ. Без това противоправно поведение, не би настъпил вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът намира, че вината за процесното ПТП се носи
от водача на л.а. * с рег. № * , респективно, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по сключената застраховка «Гражданска отговорност».
От заключението на в. лице Ф. се установява още, че общата стойност за
възстановяване на л. а. по средни пазарни цени за части и труд към деня на събитието, е в
размер на 7863,31 лв. Съдът кредитира заключението в неговата цялост, като компетентно
дадено, изготвено въз основа събраните по делото доказателства и при съобразяване
действащите цени по повод определяне на нужните разходи по отстраняване на
причинените увреждания.
С оглед на всичко изложено, съдът констатира, че поведението на водача на
застрахования при ответника л. а. е било противоправно, тъй като така както е отбелязано и
в изготвения двустранен констативен протокол за ПТП, същият е виновния водач. Резултат
от него е и причиняването на вреди на собственото на ищеца МПС. Събраните по делото
доказателства налагат извод, че исковата претенция се явява доказана в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на
дейст*елно претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на дейст*елната стойност на
увреденото имущество. За дейст*елна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстано*елна,
цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстано*елна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
5
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима,
тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия
закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по
т.д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. и други/. Според заключението на в. л. по САТЕ сумата
нужна за ремонт на увредената вещ по средни пазарни цени за части и труд към деня на
събитието е в размер на 7863,31 лв. Така исковата претенция се явява доказана до
претендирания от ищеца размер / след допуснатото увеличение / .
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба – 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на определеното
обезщетение, така както е било поискано.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на
претендираните разноски възлиза на сумата от 1124,53 лева, от които 314,53 лева- платена
ДТ, 10,00 лв. такса съдебни удостоверения , 200,00 лева - депозит на вещо лице и 600,00
лева платено адв. възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ. Предвид
изхода на спора, тези разноски в цялост следва да се поемат от ответника.Неоснователно е
направеното от процесуалната защита на ответника още в писмения отговор възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, тъй като този размер
съответства на фактическата и правна сложност на делото и е съобразен разпоредбите на чл.
7 ал.2 т.2 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "**“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. гр. С., бул.
„** ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. А. ЕГН ********** от гр.П, ул. В №**, със съдебен адрес : гр.
П, ул. „* , чрез адв. Л. М. сумата от 7863,31 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л. а. марка А , модел * с рег. № * *, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 24.06.2022 в гр.П, при движение по ул. „* „ по вина на
водач на л.а. * , модел * с рег. № * - застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», увреждания установени със съставени от ответника опис-
заключение по щета №1206-5000-22-000055/1, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК "**“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. гр. С., бул.
„** ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. А. ЕГН ********** от гр.П, ул. В №**, със съдебен адрес : гр.
П, ул. „* , чрез адв. Л. М. сумата от 1124,53 лева, представляваща сторени по делото
6
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд П в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
7