Определение по дело №372/2017 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер V - 1853                                   20.10.2017 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                           пети граждански въззивен състав

На:    двадесети октомври                                        две хиляди и седемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                                ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора Кралева  

гражданско дело №  372  по описа за 2017 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на Е.Х.Н. ***, ЕГН **********, с която се иска от съда на основание чл.248, ал.1 ГПК да измени Решение № VІ-391/09.05.2017 г. по гр.д.№ 372/2017 г. по описа на БОС в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно е осъдил молителят Н. да заплати на жалбоподателя по делото „Банка Пиреос България“ АД съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В тази връзка се посочва, че молителят не е длъжник на банката, няма никакви правоотношения с нея и не е учредявал обезпечение в нейна полза; отговорността на ипотекарния длъжник е само до размера на учреденото обезпечение и същият не носи отговорност за разноските по делото; молителят не е давал повод за завеждане на делото и не е участвал в настоящото производство, като не носи отговорност за действията на съдебния изпълнител. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като отмени постановеното осъждане за заплащане на разноски.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от присъединения взискател „Банка Пиреос България“ АД, с който молбата по чл.248 ГПК е оспорена като неоснователна, като са изложени съображения и се моли за оставянето й без уважение. Направено е искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни Л.В.Р., П.С.П. и Р.В.Щ., същите не вземат становище по молбата.

Бургаският окръжен съд, като прецени изложените от молителя съображения и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима – процесуалната предпоставка по чл.80 ГПК не е приложима за страната, която оспорва разноските на насрещната страна. Разгледана по същество, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна.

С Решение № VІ-391/09.05.2017 г. по гр.д.№ 372/2017 г. по описа на БОС, съдът е уважил жалбата на „Банка Пиреос България“ АД по чл.463 ГПК и е отменил като незаконосъобразно Разпределението, извършено с Протокол за разпределение във връзка с обявяване на взискател за купувач, изх.№ 4793/01.02.2017 г., предявено на 02.02.2017 г., по изпълнително дело № 20168030400103 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 на КЧСИ и с район на действие БОС, като е върнал делото на ЧСИ Таня Маджарова за изготвяне на ново разпределение, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Със същото решение, с оглед изхода на делото съдът е осъдил длъжника Е.Х.Н. да заплати на жалбоподателя „Банка Пиреос България“ АД сумата от 50.00 лв. за разноски по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

При повторното разглеждане на въпроса за присъдените разноски съдът не намира основания за промяна на позицията си, обективирана в решението, като намира изложените в молбата по чл.248, ал.1 ГПК доводи за неоснователни.

В случая, молителят Е.Х.Н. е длъжник по изпълнително дело № 20168030400103 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, образувано по молба на взискателя Л.В.Р. въз основа на издаден изпълнителен лист № 1363/30.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 1060/2015 г. по описа на РС-Несебър, с който е осъден да заплати на кредитора парична сума. По молба на взискателя принудителното изпълнение за събиране на вземането му е насочено върху собствения на длъжника Е.Н. недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 07079.659.463 в гр.Бургас, ул.“Чадалджа“, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 07079.659.463.2. Този имот е бил продаден на длъжника Е.Н. от ЕТ „Перчемлиев – Симеон Перчемлиев“ с нотариален акт № 155, н.д.№ 75/26.02.2010 г.

Жалбоподателят в съдебното производство по чл.463 ГПК – „Банка Пиреос България“ АД е ипотекарен кредитор и в образуваното изп.дело № 20168030400103 против длъжника Е.Н. има качеството на присъединен взискател по право на основание чл.459 ГПК, съгласно вписани на 10.02.2006 г., 27.02.2007 г. и 23.02.2010 г. договорни ипотеки върху процесния имот, учредени в полза на банката от ЕТ „Перчемлиев – Симеон Перчемлиев“ (длъжникът Е.Н. е закупил имота от ЕТ след учредяване на ипотеките). В това си качество Банката е страна в изпълнителното производство, доколкото принудителното изпълнение по същото е насочено към ипотекирания в нейна полза недвижим имот.

Именно като присъединен взискател и страна по изпълнителното дело „Банка Пиреос България“ АД е депозирала жалбата по чл.463 ГПК против извършеното от ЧСИ Маджарова разпределение на суми от публичната продан на ипотекирания имот, поради което и при уважаване на жалбата Банката има право на разноски за съдебното производство, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Тук следва да се има предвид, че производството по обжалване действията на ЧСИ е съдебно, поради което отговорността за разноските на общо основание се определя по правилата на чл.78 ГПК с оглед изхода на делото. В този смисъл, съдът намира за неоснователни всички изложени в молбата по чл.248 ГПК доводи за недължимост на направените в съдебното производство разноски, тъй като молителят е длъжник в изпълнителното дело и ответник в съдебното производство, а жалбата на присъединения взискател е уважена, поради което направените от последния разходи по делото следва да се възложат на ответната страна, а именно в тежест на длъжника Е.Н.. Банката е направила своевременно искане в жалбата си за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство, като жалбата е подадена от надлежно упълномощен юрисконсулт и има право такова възнаграждение да бъде присъдено с оглед изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, вр. ал.1 ГПК. Без значение е дали длъжникът – ответна страна по жалбата е дал повод за образуване на делото и дали е затруднявал или не действията на съдебния изпълнител, като ако молителят счита, че търпи вреди, то същият следва да търси тяхната обезвреда по съответния исков ред.

Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира за неоснователна молбата на Е.Х.Н. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № VІ-391/09.05.2017 г. по гр.д.№ 372/2017 г. по описа на БОС, поради което същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.Х.Н. ***, ЕГН **********, с която се иска от съда на основание чл.248, ал.1 ГПК да измени в частта за разноските Решение № VІ-391/09.05.2017 г. по гр.д.№ 372/2017 г. по описа на БОС.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.