Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1627
гр.Русе, 11.12.2015 г.
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти
граждански състав в публично заседание на 11-ти ноември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ш.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2154 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът И.Н.Х. твърди, че на 14.03.2001 г. с нотариален акт е закупил от Дунавия АД – Русе / в несъстоятелност / терен земя на територията на гр. Русе, Западна промишлена зона. Впоследствие били продадени обособени парцели и на други лица. Със заповед на кмета на Община Русе през 2003 г. от територията на бившия комбинат Дунавия били образувани 16 нови урегулирани поземлени имота /УПИ/, единия от който бил този на ищеца - УПИ І-207. В имота имало шахта, в която били разположени водомера на имота му, а водомера към бившата територия на комбинат Дунавия бил блиндиран. На 28.08.2007 г. неизвестни лица – служители на ответника демонтирали блендата и поставили водомер, с който се измервала предоставената вода на други седем фирми притежаващи УПИ на територията на бившия комбинат Дунавия. През 2013 г. ищецът искал да предприеме действия по строителство и разширяване на съществуваща в имота му сграда, но това било невъзможно, поради наличието на шахтата на ответника. Представителите на ответника отказвали да демонтират разположения водомер с различни аргументи, в резултат на което бил възпрепятстван да строи в собственият си имот. Счита, че при монтирането на водомера са нарушени правилата на Наредба № 4/2004 г. Счита, че при откриването на партида на останалите фирми е нарушено изискването за представяне на документ за собственост, тъй като собственик на имота, в който била разположена шахтата и водомера за останалите фирми бил той. Твърди, че инвестиционния проект за водоснабдяване не бил съгласуван с Община Русе и не бил одобрен, нямало строително разрешение за същия. Счита, че са нарушени правилата на ЗУТ, уредени в чл. 193 от закона. С оглед изложените твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне монтиран във водопроводната шахта в имота му втори водомер, отчитащ водоподаване към други абонати и да го запечата с бленда.
Ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе е подал отговор, с който оспорва иска. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка. Твърди, че не се касае за водоподаване към фирми осъществявано за първи път от ответника. Твърди, че имотът на бившата фабрика Дунавия е бил водоснабден като такъв още от момента на изграждането му и преди придобиването на права от ищеца, като на цялата му територия е съществувала и съществува към настоящия момент вътрешна водопроводна площадкова мрежа, част от която е въпросната шахта, при което положение и след като ищецът е закупил част от парцел и не е извършена делба е налице съсобственост между него и останалите лица, които са придобили части от територията на бившия комбинат Дунавия и изградената техническа инфраструктура следва да се полза от всички лица притежаващи права върху територията, а именно всички собственици на вътрешната техническа инфраструктура. С оглед на това счита за недоказани твърденията на ищеца, че въпросните съоръжения са индивидуална собственост на ищеца. Счита изложените доводи във връзка с нарушения на Наредба № 4/2004 г. за неотносими към правният спор. Счита, че наличието на въпросните технически съоръжения не е пречка ищеца да строи в имота си, а причината за отказа на Община Русе е по негова вина. Ответникът се позовава и на това, че не е извършил каквито и да е било действия, които да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Дори наличието на съществуваща в имота му част и съоръжения, които са съсобствени заедно с останалите ползватели на наличната водопроводна мрежа не е обстоятелство, което да касае отговорността на ответника, тъй като не е изграждана от него нито се намира под негов надзор.
За да се
произнесе съдът съобрази следното:
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Следователно
за успешното провеждане на защитата по чл.109 от ЗС ищецът следва да установи,
че е собственик на имот /в случая терен на застроен недвижим имот/, че
ответникът е извършил действия, които засягат имота му, че същите са
неоснователни и му пречат да упражнява правото си на собственост. В случая от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на
което и са било от обстоятелствата в цитираната правна норма. На първо място
ищецът е придобил право на право на собственост върху сградите в описания от
него имот още с постановление за възлагане по чл.384 от ГПК/отм./, а от терена
само частта, върху която са построени те, както изрично е посочено в
постановлението за възлагане /в препис на л.55 от делото/. Впоследствие от
парцела собственост на бившето предприятие ДУНАВИЯ АД са обособени два
самостоятелни працела – ІІІ-86пч и І-207пч /видно от заповед №2426/18.10.2000
г. за частично изменение на регулационния план в препис на л.56 от делото/. При
това положение и с оглед действащото до края на м.март 2001 г. законодателство
– ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм./ и по конкретно чл.59 и сл. от закона и чл.109а и
109б. от правилника годни обекти на правото на собственост, които да подлежат
на самостоятелно прехвърляне или делба са само обособените парцели с
прилежащите им сгради или сградите със съответни ид.ч. от парцелите. В самия
нот. акт от 14.03.2001 г., с който ДУНАВИЯ АД в несъстоятелност прехвърля на
ищеца право на собственост, което частично се припокрива с вече придобитото от
ищеца по реда на чл.384 от ГПК/отм./ не е посочено нито че се прехвърля целия
парцел І-207пч с площ от 1277 кв.м., нито наличието на последващо обособяване
на нови парцели – в приложенията към нот. акт е цитирана само заповед
№2426/18.10.2000 г. за частично изменение на регулационния план. Именно поради
това в нот. акт е посочено, че ищецът придобива 854 кв.м. от терена, които са
част от парцела с обща площ 1277 кв.м. доколкото същите на са реално обособени
следва извода, че ищецът е придобил съответна ид.ч. от парцел І-207пч с площ от
1277 кв.м При това положение е налице съсобственост върху терена и именно на
това основание ищецът не разполага самостоятелно с правото да решава дали да
премахне или не общите съоръжения, които служат за ползване на ВиК услуги в
този обособен имот. Наведени са доводи, че през 2003 г.е направена нова
регулация, при която са обособени нови 16 самостоятелни парцела от терена на
бившето предприятие ДУНАВИЯ и след регулацията процесната водопроводна шахта
попада в терена отреден за ищеца. Представената актуална скица на ПИ, издадена
от СГКК е в подкрепа на този извод. От това обстоятелство обаче не следва
придобиването на самостоятелни терени, идентични с новообразуваните парцели,
т.к. не е извършена делба между съсобствениците, които преди регулацията са
придобили самостоятелни терени, а идеални части. На следващо място от всички
събрани по делото доказателства е видно, че водопроводната шахта в парцел
І-207пч с площ от 1277 кв.м е съществувала преди приватизацията на ДУНАВИЯ АД и
е служела за водоснабдяването на целия терен на предприятието, а блендирането
на отклонението, от което е водоподавано за други собственици освен ищеца е
направено със знанието на ищеца поради това, че към него момент ДУНАВИЯ АД е
било в ликвидация. Следователно след като ищеца вече е бил придобила имущество
от това предприятие е бил наясно, че съществува такава шахта и че тя може и ще
се ползва за водоподаване и към други потребители. Следователно предприемането
на действия по осигуряването на такова водоподаване през 2006 и 2007 г. не е
неоснователно действие на ответника. Същото не е произволно /неоснователно/, а
е в съответствие с фактическото и правно положение относно правото на
собственост на останалите лица, които са придобили имущество при приватизацията
на ДУНАВИЯ АД и с правото им да водоснабдяват имотите си като ползват правата
си върху общите съоръжения, изградени за тази цел още преди приватизацията. На
последно място съдът счита, че ползването на тези съоръжения и от останалите
потребители на водопреносната мрежа, изградена на територията на бившето
предприятие ДУНАВИЯ не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Дори да се приеме, че ищецът е придобил обособена част от терена, в която
попада въпросната шахта и водопроводно отклонение то той е бил наясно с това
обстоятелство и не може да иска премахването на същата или преустановяването на
ползването й по предназначение. Евентуалното извършване на такива действия ще е
в нарушение на чл.50 от ЗС – „Собственикът на недвижим
имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават
пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените”, поради което предявеният иск следва да се
отхвърли и на това основание.
Съобразно
правилата на чл.78 от ГПК и с оглед отхвърлянето на иска ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Х., ЕГН:********** *** против “Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, ЕИК
********* с
правно основание чл.109 от ЗС – за
осъждането им да
премахнат монтирания във водопроводна шахта в парцел І-207 по регулационния план на
западна промишлена зона – Русе втори водомер, отчитащ водоподаването към други
абонати, монтиран на втория отвор за водоподаване и да запечатат този втори
отвор с бленда.
ОСЪЖДА И.Н.Х., ЕГН:********** ***
да заплати на “Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, ЕИК ********* сумата в размер на 360
лв.- разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред РОС.
Районен съдия: