Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1026
гр. Бургас, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: М.
Николова
при секретаря И Л, като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело № 1023 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекс за социално
осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ - АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: к.к. СЛЪНЧЕВ БРЯГ, п.к. № 5,
чрез И.Д.Г.– в качеството му на представляващ срещу Решение № Д 1040-02-7/12.05.2020
г. на Директор ТП на НОИ гр. Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
РЖ-5-02-00737273/16.03.2020 год. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Бургас.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. З., който поддържа жалбата и моли за отмяна
на оспореното решение. Претендира разноски в размер на 350 лева адвокатско
възнаграждение, за които прилага и списък. Депозира писмена защита.
Ответникът – Директор ТП на НОИ гр.Бургас, предоставя
административната преписка по издаване на оспореното решение. В съдебно
заседание се представлява от юк. Д., която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалвания акт.
Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С разпореждане № РЖ-5-02-00737273/16.03.2020 год. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е било разпоредено
осигурителят „СЛЪНЧЕВ БРЯГ - АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД, с ЕИК: ********* да внесе сумата по
ревизионен акт за начет № РА -5-02-00723685/21.02.2020 год. в размер на 2426.68
лева главница и 648.65 лева лихви, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО.
Видно от
приложените Ревизионен акт за начет и Анализ към него, ревизията е била
извършена във връзка с изплатено неправомерно парично обезщетение за
безработица на Г. М. С., съгласно неправилно подадени данни с декларация № 1,
поради ползване на неплатен отпуск за периода 28.03.2016 год. до 15.04.2016
год., без С. да е влязъл в кръга на осигурените лица по реда на чл. 10, ал. 1
от КСО.
С. е бил назначен
по трудов договор № 9/25.03.2016 год. и е следвало да постъпи на работа на
28.03.2016 год. /петък/, но за периода от 28.03.2016 год. до 15.04.2016 год.
/петък/, без С. да е влязъл в кръга на осигурените лица по реда на чл. 10, ал.1
от КСО, са отчетени дни в неплатен отпуск и реално С. е постъпил на работа на
18.04.2016 год. /понеделник/, поради което подадените данни за месец март 2016
год. е следвало да се заличат, а данните за април 2016 год. да се коригират
като се посочи първи ден на осигуряването - 18 - то число и отработени дни - 9.
Впоследствие, след
като С. се е регистрирал за парично обезщетение за безработица за периода 03.01.2017
год. – 26.12.2017 год., ползваният отпуск за периода 28.03.2016 год. до
15.04.2016 год., не е следвало да се зачита за осигурителен стаж, на осн. чл.
9, ал. 2, т. 3 от КСО, тъй като към началото на неплатения отпуск лицето не е
постъпило на работа и не е осигурено лице по см. на КСО. Изключвайки този
период, С. не отговаря на условията за отпускане на парични обезщетения за
безработица – няма осигуряване за фонд „Безработица” за 9 месеца от последните
15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съгласно издадения ревизионен
акт за начет, неправилно изпратените суми за периода м.01.2017 год. – м.12.2017
год. в размер на 2426.68 лева, заедно с лихвата на осн. чл. 113 от КСО,
подлежат на възстановяване.
„СЛЪНЧЕВ БРЯГ - АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД е обжалвало в законоустановения срок
разпореждането на органа по контрола на разходите и във връзка с жалбата е
постановено Решение № Д 1040-02-7/12.05.2020 г. на Директор ТП на НОИ гр. Бургас, с което разпореждането
е оставено в сила. Мотивите на административният орган са, че Г. М. С. не е
положило труд към началото на неплатения отпуск, считано от 28.03.2016 год.,
същото не подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице, съгласно чл.
10 от КСО за периода на неплатения отпуск от 28.03.2016 год. до 15.04.2016 год.
Следователно, не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО за осигуряване във
фонд „Безработица” за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на
осигуряването.
Решението е
получено на 14.05.2020 год., а жалбата адресирана до Административен съд –
Бургас е изпратена по пощата, чрез ТП на НОИ- Бургас на 28.05.2020 год., постъпила
с вх. № Ц 1012-02-53/29.05.2020 год.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата срещу
оспорваното Решение № Д 1040-02-7/12.05.2020 г. на Директор ТП на НОИ гр. Бургас е подадена в срока
по чл.
118, ал. 1 от КСО от лице с право и интерес от обжалване, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146 АПК, а
именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО,
контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено
осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от
неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от
актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им. В чл.
110, ал. 3 КСО
е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/,
издава разпореждания.
Съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО компетентен да се произнесе по жалбата срещу разпореждане
за събиране на сумите по ревизионни актове за начет е ръководителят на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В
настоящия случай по оспорването на Разпореждане № РЖ-5-02-00737273/16.03.2020 год. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, компетентният да се произнесе
орган е директор ТП на НОИ гр. Бургас, предвид което обжалваният в настоящото производство акт е
издаден от компетентен орган. Оспореният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма – чл.
117, ал. 3 КСО.
Същият е мотивиран, като са изложени фактическите и правни основания за
издаването му. В административното производство по издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на
акта на самостоятелно основание.
По делото не съществува спор относно
фактите. Спорът се свежда до въпроса, налице ли е неправилно подадена
информация от осигурителя, в следствие на която се е стигнало до
неоснователното плащане на парични обезщетения за безработица по отношение на Г.
М. С. и по-конкретно как следва да се тълкуват разпоредбите на КСО, касаещи възникване
на качеството на осигурено лице.
Съгласно чл.
10, ал. 1 и ал.
2 от КСО се
предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се
прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо,
че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
По смисъла на пар.
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
в приложимата редакция "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се
лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през
което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От съдържанието на
цитираните по-горе правни норми следва, че едно от условията, на които трябва
да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, т. е. това
обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т.3 от КСО, осигурените
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право
на: 3 обезщетения за безработица.
Настоящият съдебен състав,
предвид всичко изложено по-горе намира, че от установената по делото фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните и събраните по делото писмени
доказателствата се установява, че към началната дата на неплатения отпуск,
използван за периода от 28.03.2016
год. до 15.04.2016 год. упражняването на трудова
дейност от страна на Г. М. С. изобщо не е
започнало и осигуряването не е възникнало. Следователно, през този период /от 28.03.2016
год. до 15.04.2016 год./ С. не е имал качеството на "осигурено лице" по
смисъла на пар.
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради липсата на отработени дни и неизвършване на трудова
дейност при осигурителя, съгласно чл. 10,
ал. 1 от КСО. /В този см. е и Решение № 14160 от
23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2019 г., VI о./
Според чл. 54а от КСО, в редакцията действаща към процесния период, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Предвид
некоректно подадените данни и след като ползвания от С. неплатен отпуск не е
следвало да се зачита за осигурителен стаж, то С. не е отговарял на условията
на чл. 54а от КСО за получаване на парично обезщетение за безработица и извършените
неправилни плащания по отпуснатото парично обезщетение за безработица за
периода м.01.2017 год. – м.12.2017 год. в
размер на 2426.68 лева, заедно с лихвата на осн. чл. 113 от КСО, подлежат на
възстановяване.
По делото не е оспорен размера на
дължимите суми, в това число и начислената върху главницата лихва.
По
изложените съображения, съдът намира, че Решение
№ Д 1040-02-7/12.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е
оставено в сила Разпореждане № РЖ-5-02-00737273/16.03.2020 год. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, с което е
разпоредено осигурителят „СЛЪНЧЕВ БРЯГ
- АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД, с ЕИК: ********* да внесе сумата
по ревизионен акт за начет № РА -5-02-00723685/21.02.2020 год. в размер на
2426.68 лева главница и 648.65 лева лихви на основание чл. 110, ал. 3 от КСО,
е законосъобразно, постановено от компетентен орган в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради това, подадената
жалба от „СЛЪНЧЕВ БРЯГ - АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Що се касае до цитираната в жалбата съдебна практика, то
следва да се отбележи, че посочените решения са постановени при фактическа
обстановка, която е различна от тази по настоящият казус.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,
осемнадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ - АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: к.к. СЛЪНЧЕВ БРЯГ, п.к. № 5, чрез И.Д.Г.– в качеството му
на представляващ срещу Решение № Д 1040-02-7/12.05.2020 г. на Директор ТП на
НОИ гр. Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
РЖ-5-02-00737273/16.03.2020 год. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Бургас.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: