Р Е Ш Е Н И Е
№ 338/ 21.10.2022
г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ДОБРИЧ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА
ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 425/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „***“ № 21, вх. 13, ет. 2, ап. 6, представлявано от
управителя Д.К.В., подадена чрез адв. Б.М., ВАК, срещу решение № 195/ 05.06.2022
г., постановено по НАХД № 198/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с
което е потвърдено наказателно постановление № 08-2100054/260 от 13.01.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл.
1, ал. 2 от КТ.
Според
касатора първоинстанционното решение е
постановено в противоречие с материалния закон, същото е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Касаторът счита, че РС неправилно е възприел
фактическата обстановка, като е стигнал до извода за законосъобразност на
наказателното постановление (НП). Прави възражение, че в решението липсват
мотиви, които да са обвързани с конкретния случай. Оспорва наличието на
нарушение и настоява, че това е видно от всички събрани по делото доказателства.
и въз основа на всички събрани доказателства. Счита, че е неправилен изводът на
съда за спазване разпоредбите на ЗАНН при издаване на АУАН и НП. Иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът
- Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, чрез процесуалния си представител,
юрисконсулт ***, оспорва жалбата и иска решението на ДРС да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Добрич, касационен състав, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С
процесното НП на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ за това,
че в качеството си на работодател е приел на работа на 17.11.2021 г. *** в
стопанисваната от дружеството борса за дърва, като му е осигурил условия за
работа, присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето
трудов договор преди постъпването му на работа.
В
производството по оспорване на наказателното постановление въззивният съд е
установил, че на 17.11.2021 г. е извършена проверка в борса за дърва, находяща
се в град Добрич, ул. „Калиакра“ № 91Е, стопанисвана от „***” ЕООД. При
проверката в обекта са заварени няколко работници да цепят и товарят дърва за
огрев, сред които и ***. Лицето е попълнило декларация относно условията по
наемането му на работа, в която е декларирало, че работи в проверяваното дружество
като общ работник, с работно време от 09.00 часа до 15.00 часа, с уговорено
трудово възнаграждение, при осигурена седмична почивка и почивка в работния ден.
Декларирало е също, че получава дневно възнаграждение, като последното получено
такова е в размер на 30 лева на 13.11.21 г. Посочило е почивен ден – събота и
дневна почивка от 12.00 до 13.00 часа (л. 14 от първоинстанционното дело). По
време на проверката е представен граждански договор, сключен на 17.11.2021 г. между
санкционираното дружество и ***, по силата на който изпълнителят се е задължил
да извърши цепене и товарене на дърва срещу сумата от 25 лева. Съдът е обсъдил предоставените
от работника сведения по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ и събраните във въззивното производство
писмени и гласни доказателства и въз основа на данните в тях е преценил, че възложената
на ***дейност има трудов, а не гражданскоправен характер, тъй като
действителната воля на страните е престирането на работна сила, а не продукт от
нея. По тези съображения е стигнал до извода, че процесното нарушение е безспорно
доказано, тъй като дружеството е приело на работа работник, без да сключи с него
писмен трудов договор. Приел е, че НП е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Изложил е мотиви, че нарушението не е маловажно с
оглед на характера на обществените отношения, които са нарушени. Приел е, че наложената на
дружеството имуществена санкция е правилно определена, тъй като е в предвидения
от закона минимален размер. С оглед на това е стигнал до крайния правен извод,
че НП е законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил изцяло.
Настоящият
касационен състав намира, че решението е правилно.
В
мотивите към решението е разгледан основният спорен въпрос между страните
налице ли е престиране на труд или постигане на резултат, като са изложени конкретни
съображения относно характера на взаимоотношенията между санкционираното
дружество и завареното на борсата лице.
Възраженията
на касатора са неоснователни. Събраните по делото доказателства са еднопосочни
и опровергават защитната теза на касатора чрез представения граждански договор
за различен от приетия от административнонаказващия орган характер на
отношението между дружеството и лицето Захари Асенов..
Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че лицето е наето
с цел да осъществява трудови функции. В случая не става дума за граждански взаимоотношения, тъй
като самото естество на възложената работа предполага да бъде извършвана на
точно определено място – в обекта на предприятието, в рамките на определеното
работно време, със средства и материали на работодателя, като за последното не
се е и спори. От свидетелските показания по делото е видно, че работата е била
организирана от предприятието и е осъществявана под негово ръководство. Представителят
на дружеството е определял вида и обема на дървата за цепене и товарене за
деня, осигурявал е инструментите (брадвите) за извършване на дейността и е
заплащал за извършената работа. Работното време на работниците е било
съобразено с това на борсата.
РС е изложил
конкретни мотиви защо не приема отношението за гражданско, съответно мотиви по
представения граждански договор и разликата му с конкретно упражняваната
дейност, с оглед на което настоящият състав, като ги възприема изцяло, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, счита, че не следва да ги преповтаря. В случая
св. ***е извършвал конкретно определени дейности по указания и под контрола на
работодателя, което дава основание да се приеме, че фактически със сключването
на гражданския договор страните са целели създаването на трудови правоотношения,
както правилно е приел РС. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и
няма постоянен характер, не изключва трудовото естество на възложените функции.
Трудов договор може да се сключва за определен срок, за час, два, три, четири,
за ден, до завършване на определена работа или за заместване на работник или
служител, който отсъства от работа – по аргумент от чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Чрез събраните по
делото доказателства се установява наличието на въведен от работодателя режим
на работа, извършването на еднородна дейност, при уговорено работно място,
време, почивки и възнаграждение, съгласуваност и взаимоотношения с останалите
участници в трудовия процес, като работникът само е предоставял работната си
сила, не е имал собствена база и инструменти и не е разполагал с оперативна
самостоятелност при изпълнението на работата, т.е. не е определял сам какво и
колко ще изпълнява за деня. Всички тези обстоятелства се явяват признаци на
възникнало и съществуващо трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Липсата на съставен трудов договор с минимално необходимото съдържание по
чл. 66, ал. 1 от КТ не означава липса на предоставяне на работна сила. Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от КТ не поставя изискване за постигнато договаряне между
възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото
правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на
работа за изпълнение на възложени трудови функции под неговия контрол и
ръководство, което в случая е установено при проверката по безспорен и
категоричен начин.
С оглед изложеното
правилно и законосъобразно, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС е стигнал до извода, че съществуващите между страните
взаимоотношения носят белезите на трудовоправни, поради което е следвало да
бъдат уредени по реда на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
С разпоредбата на
чл. 1, ал. 2 КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор между работника и работодателя се сключва преди
постъпването на работа. Осъществен е състав по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Като е потвърдил обжалваното
НП, РС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
При този изход на
спора и изрично стореното по делото искане от процесуалния представител на
ответника, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно
който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално представителство пред
касационната инстанция в размер от 80.00 лв. (осемдесет лева) предвид предмета
на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 195/ 05.06.2022 г., постановено по НАХД № 198/ 2022 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „***“ № 21,
вх. 13, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Д.К.В., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: