Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 06.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Диана Кирова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2568 по описа на ДРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /“ПИБ“ АД/, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков”
№37, с ЕИК *********, чрез законните представители *** – главен изпълнителен
директор и *** - изпълнителен директор, чрез М.Г. – управител на “ПИБ“ АД – клон Добрич, с която против А.С.Г., ЕГН **********,***,
в качеството й на кредитополучател по
договор за банков кредит №027LD-R-000926/22.03.2016г., сключен между А.С.Г. и
„ПИБ” АД, и В.И.С., ЕГН **********,***, в качеството на поръчител по договор за
поръчителство от 22.03.2016г., неразделна част към договор за банков кредит
№027LD-R-000926/22.03.2016г., са предявени кумулативно субективно и обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите,
предмет на издадената по ч.гр.д. №464/2020г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК
№464 от 15.06.2020г., а именно: 4862.59 лв., съставляващи просрочена главница
по договор за банков кредит №027LD-R-000926/22.03.2016., сключен между А.С.Г. и
„ПИБ” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 12.06.2020г. до окончателното й изплащане; 492.52
лв., представляващи просрочена договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до
15.03.2020г.; 983.89 лв., представляващи просрочена наказателна лихва за
периода от 15.04.2018г. до 12.03.2020г.; 89.48 лв. – просрочени договорни
лихви, съгласно Раздел ІІ, т.4.1 към договора за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 81.06 лв. – просрочени наказателни лихви, съгласно Раздел ІІ,
т.10 към договора.
Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: На основание Договор
за банков кредит № 027LD-R-000926/22.03.2016г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,
чрез своя Клон в гр. Добрич, е предоставила на кредитополучателя А.С.Г., ЕГН: **********
банков кредит в размер на 7000 (седем хиляди) лева. Отпуснатият кредит е усвоен
еднократно от кредитополучателя на 22.03.2016г., по банкова сметка ***:***,
открита на името на кредитополучателя - А.С.Г., ЕГН: ********** в Банката.
Съгласно чл. 4.1 от договора за
ползвания кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, както
следва: за периода от 22.03.2016г. до 15.03.2019г. кредитополучателят дължи
годишна лихва в размер на 12.1 % , а след изтичане на посочения срок за
остатъчния срок и размер на кредита Банката прилага годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване Лихвен процент, базиран на спестяванията
/СЛП/ на Банката за лева, увеличен с надбавка от 10.49 пункта. Плащания,
дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в т.4.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва върху размера на просрочената сума / Раздел II, т. 10 от
Договора/. Съгласно т.4.4 от Договора ползваният кредит се погасява съгласно
погасителен план - приложение № ,
неразделна част от договора.
Крайният срок за погасяване на всички
задължения по предоставения кредит е 15.03.2020 г./т.3 от Договора/.
Така усвоеният кредит е погасяван по
главница и лихви по посочената в договора банкова сметка ***но плащане по
главницата на 25.10.2017г. и последно извършено плащане по дължимите лихви на
22.10.2018г.
За обезпечаване на срочното погасяване
на предоставения кредит Банката е приела поръчителство от В.И.С., ЕГН: **********,
съгласно Договор за поръчителство от 22.03.2016г., неразделна част от Договора
за предоставяне на банков кредит. Съгласно предмета на договора поръчителият се
е задължил, солидарно с кредитополучателя по цитирания договор за кредит, да
отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително за лихвите и разноските, съгласно разпоредбата на чл. 121 и сл. от ЗЗД.
При настъпване на крайният падеж на
15.03.2020г., кредитополучателят и поръчителят не са погасили дължимите
съгласно договора за кредит суми, поради което кредитът е изискуем в пълен
размер.
Поради настъпил падеж на 15.03.2020г. и
неплащане на дължимите съгласно договора за кредит суми, вземането на банката е
напълно изискуемо и ликвидно, при което на основание чл. 417, т.2 от ГПК на
12.06.2020г. в Районен съд гр. Добрич Банката е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК, на основание на което е
образувано ч.гр.дело № 1205 по описа за 2020г. на Добрички районен съд. Съдът,
след преценка на представеното писмено доказателство - извлечение от
счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД, е уважил искането и е издал
в полза на „ПИБ“ АД Изпълнителен лист от 15.06.2020г., издаден в изпълнение на
Разпореждане от 15.06.2020г. по ч.гр.дело № 1205 по описа за 2020г. на Добрички
районен съд и Заповед № 464 от 15.06.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като правилно и законосъобразно е
приел, че извлечението съдържа всички необходими задължителни реквизити,
удостоверяващи подлежащо на принудително изпълнение притезание срещу лицата,
които се сочат като длъжници по изпълняемото право в претендираните размери,
произтичащо от непогасено задължение по Договор за банков кредит №
027LD-R-000926/22.03.2016г.
По изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили
отговори от редовно уведомените ответници, чрез процесуален представител – адв. Г.
– ДАК, с искане за отхвърляне на предявените искове в цялост.
Ответницата Г. твърди да е заплатила по - голяма част от общо
претендираните суми за главница и договорна лихва. Счита за нищожни -
неравноправни в нарушение на ЗЗП, клаузите в договора и в ОУ, даващи
едностранно право на Банката да повишава лихвения процент. По отношение на
клаузите от процесния договор, въз основа на които „ПИБ“ АД претендира сумата от
983,89 лв. - просрочена наказателна лихва по раздел втори, т .1 от
договора и сумата от 89,48 лв.
просрочена договорна лихва за
периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г., по раздел втори, т.4.1 от договора, също
се навеждат твърдения за нищожност като
противоречащи на императивни разпоредби, уреждащи потребителската закрила. Тази
договорна уредба е в разрез с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, регламентираща, че
при забава потребителят дължи единствено законна лихва. Нищожните клаузи не могат
да бъдат заместени с размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД. Наред с това ответницата
релевира и възражение за погасителна давност.
Ответникът С. също твърди да са заплатени по - голяма част от
общо претендираните суми за
главница и договорна лихва. Счита за
нищожни - неравноправни в нарушение на ЗЗП, клаузите в договора и в ОУ, даващи
едностранно право на Банката да повишава лихвения процент. По отношение на
клаузите от процесния договор, въз основа на които ПИБ АД претендира сумата от
983,89 лв. - просрочена наказателна лихва по раздел втори, т .1 от
договора и сумата от 89,48 лв.
просрочена договорна лихва за
периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г., по раздел втори, т.4.1 от договора, също
се навеждат твърдения за нищожност като
противоречащи на императивни разпоредби, уреждащи потребителската закрила. Тази
договорна уредба е в разрез с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, регламентираща че
при забава потребителят дължи единствено законна лихва. Нищожните клаузи не
могат да бъдат заместени с размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД. Наред с
това релевира и възражение за погасителна давност. Счита, че искът срещу него
като поръчител е предявен след изтичането на срока по чл. 147, ал.1 от ГПК
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК е образувано ч.гр.д. №1205 по описа за 2020г. на Добричкия районен съд.
С разпореждане от 15.06.2020г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжниците А.С.Г., ЕГН **********,***,
в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит
№027LD-R-000926/22.03.2016., сключен между А.С.Г. и „ПИБ” АД и В.И.С., ЕГН **********,***,
в качеството на поръчител по договор за поръчителство от 22.03.2016г.,
неразделна част към договор за банков кредит №027LD-R-000926/22.03.2016., да
заплатят солидарно на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков” №37,
вписано в търговския регистър при СГС по ф.д.№18045/93, парт. №11941, т.163,
стр.106, с ЕИК *********, чрез законните представители *** – главен
изпълнителен директор и *** - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Г.Д.,
сумите от: 4862.59 лв., съставляващи просрочена главница по договор за банков
кредит №027LD-R-000926/22.03.2016., сключен между А.С.Г. и „ПИБ” АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 12.06.2020г. до окончателното й изплащане; 492.52 лв., представляващи
просрочена договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 15.03.2020г.; 983.89
лв, представляващи просрочена наказателна лихва за периода от 15.04.2018г. до
12.03.2020г.; 89.48 лв. – просрочени договорни лихви, съгласно Раздел ІІ, т.4.1
към договора за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 81.06 лв. – просрочени
наказателни лихви, съгласно Раздел ІІ, т.10 към договора, както и сторените по
делото разноски в размер на: 130.19 лв. - държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсулско възнаграждение.
Заповедта и издадения въз основа на
същата изпълнителен лист са връчени лично на всеки от длъжниците от частен съдебен изпълнител. В законоустановения срок
по чл. 414, ал.2 от ГПК всеки от длъжниците е депозирал възражение с твърдения
за недължимост на вземането на Банката. С разпореждания от 17.08.2020г. и от
20.08.2020г., заповедният съд е указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу
кредитополучателя и поръчителя в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщенията са връчени
на 28.08.2020г. Исковата молба е подадена по пощата на дата 24.09.2020г.,
поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.
Исковете черпят правното си основание от
разпоредбите на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал.2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 122, ал.
1 от ЗЗД. Предявени са като установителни по реда на чл. 415 от ГПК след успешно
проведено производство по чл. 417 от ГПК и надлежно депозирани възражения от
длъжниците по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата
на чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава
присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от
наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между
страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по
който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него;
размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се
изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът
да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или
наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
По делото не е спорно, а и въз основа на
приетите писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца,
че между него и ответницата А. Г. е налице облигационна връзка, възникнала по
силата на сключен между тях договор за банков кредит № 027LDR-000926/22.03.2016
г., по силата на който банката - кредитор е предоставила на ответницата А. Г. - кредитополучател, кредит в размер на 7 000
лева, с краен срок на издължаване - 15.03.2020г., съгласно чл. 3 от договора,
като кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита чрез нарастващи
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно
погасителен план - Приложение 1, неразделна част от договора.
Заедно с това, по делото е безспорен
фактът, който се потвърждава и от всички писмени доказателства, че между „ПИБ“
АД и ответника В.С. също съществува облигационна връзка, възникнала по силата
на сключен между тях договор за поръчителство от 22.03.2016г., като ответникът С.
се е задължил пред банката - кредитор да отговаря за изпълнението на
задълженията на А. Г. - кредитополучател, за главница, лихви и разноски по
сключения с банката договор за банков кредит №027LDR-000926/22.03.2016 г. в
размер на 7 000 лева.
Въз основа на заключението по приетата ССчЕ,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, съдът намира за установен по делото и фактът, че ответницата Г. е
усвоила отпуснатия й банков кредит от 7000
лв. по процесния договор. При това положение за ответницата Г. е възникнало задължение, по
силата на така сключения договор, да погасява предоставения й банков кредит в
сроковете и при условията, визирани в договора за банков кредит
№027LDR-000926/22.03.2016 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установяват и фактите, че
кредитополучателят е направил през периода от 15.04.2016 г. до 22.10.2018 г.
плащания в размер на общо 3808.58 лв. / приложение 1, таблица 5 към
заключението – л. 85 от делото/, като към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК - 12.06.2020г., неплатените задължения по кредита са в размер на
общо 6419.23 лв., в т.ч.: 4862.59 лв. главница; 492.52 лв. просрочена договорна
лихва съгласно раздел II, т.4.1 от договора за кредит за периода от 15.04.2018
г. до 15.03.2020 г.; 983.07 лв.
просрочена наказателна лихва съгласно раздел II.т.10 от договора за кредит за периода
от 23.10.2018 г. до 12.03.2020 г.
и
81.05
лв. просрочена наказателна лихва съгласно раздел II,т.10 от договора за кредит за периода
от 14.05.2020 г. до 11.06.2020 г. При изготвяне на заключението вещото лице е
взело предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
С оглед констатациите на експерта
неоснователно се явява възражението на ответниците, че част от претендираните
главница и договорна лихва са погасени чрез плащане преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Неоснователно се явява и наведеното в
срока по чл. 131 от ГПК възражение за наличие на неравноправни клаузите в
договора и в ОУ, даващи едностранно право на Банката да повишава лихвения
процент. От заключението по ССчЕ се установява, че за ползвания кредит между
страните по делото е уговорена годишна лихва за периода от отпускането на
кредита до 15.03.2019 г. в размер на 12.1 % , а за остатъчния срок от договора
годишна лихва в размер на лихвен процент, базиран на спестяванията на банката
за лева (СЛП), който към датата на сключване на договора е 1.61 % , годишно
увеличен с надбавка от 10.49 пункта. Между страните е уговорено плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на средства по разплащателната
сметка на кредитополучателя, да се
отнасят в просрочие и да се олихвяват с наказателна лихва съгласно раздел II,
т. 10 от договора, формирана от договорения лихвен процент по раздел II, т.4.1
и договора плюс надбавка по размер на законната лихва, считано от датата,
следваща падежната дата. В случая не се касае до едностранно повишена лихва от
страна на „ПИБ“ АД. Дължимостта на претендираната от Банката лихва за забава
върху просрочена главница е предвидена в чл. 10 от Договора и представлява
санкция на длъжника, който е в забава. Настоящият съдебен състав намира, че наказателна
лихва между страните има обезщетителен характер,
като целта й е да репарира вредите на ищеца от забавеното изпълнение на
паричното задължение. Целта на клаузата е освен обезщетяване на вредите е и да
осигури изпълнение на задължението, т.е. да има стимулираща и превантивна роля.
А в случай на неизпълнение да има и санкционна функция.
По отношение възражението на ответника С.,
релевирано с отговора на исковата молба, относно непредявяване от страна на
банката на установителните претенции в шестмесечния преклузивен срок, визиран в
нормата на чл.147,ал.1 от ЗЗД, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно
чл.147,ал.1,изр.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Константната съдебна практика, а и задължителната такава (т. 4 на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) приемат, че срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД е краен и
преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Изтичането на срока по чл.147,ал.1
от ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за
отхвърлянето му, а ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно
изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално
право на кредитора спрямо поръчителя, може да бъде направено и в производството
по чл.422,ал.1 от ГПК, както е в случая. В хипотезата на чл.60,ал.2 ЗКИ, която
в случая не е налице, начало на срока поставя настъпването на предсрочната
изискуемост, съобразно обстоятелствата, посочени в т.18 на ТР № 4/2013г. Не е
спорно, че падежът на главното задължение е настъпил на 15.03.2020г., когато е изтекъл крайният срок за погасяване
на паричните задължения съгласно чл.3 от договора за кредит и
кредитополучателят е изпаднал в забава, и от когато главното вземане на
кредитора е изцяло изискуемо в пълния му размер, като от тази дата е започнал
да тече шестмесечният преклузивен срок, визиран в нормата на чл.147,ал.1 от ЗЗД. По отношение на поръчителя съответно този срок не е изтекъл към момента на
депозиране на заявлението по чл.417,т.2 от ГПК пред ДРС /12.06.2020г./. При
тези обстоятелства, неоснователно и недоказано се явява възражението на
ответника С. за погасяване на претендираните от ищеца парични вземания по
отношение на него - като поръчител по процесния договор за банков кредит,
поради непредявяване от страна на банката на установителните претенции в
шестмесечния преклузивен срок, визиран в нормата на чл.147,ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на кредитополучателя
и поръчителя за изтекла погасителна давност на вземането на банката /каасателно
главницата, лихвите и таксите/. При договора за банков кредит е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на заетата сума да стане с
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части . Приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита / в случая 15.03.2020г./.
С оглед гореизложеното, налага се изводът,
че ответницата Г. и поръчителят не са изпълнили задължението си по сключения
договор за банков кредит да погасяват предоставения кредит чрез заплащане на
дължимите месечни вноски в сроковете и по начина, уговорени в този договор и в
погасителния план - Приложение 1 към него, като поради неизпълнение на това парично
задължение, ищецът е начислил неизвършени просрочени и дължими плащания .
Поради това съдът приема за безспорно установено съществуването на парично
вземане на ищеца „ПИБ“ АД гр. София против ответницата Г. - кредитополучател и
против ответника С. - поръчител,
солидарно, произтичащо от договор за банков кредит №027LD-R-000926/22.03.2016.
и договор за поръчителство от 22.03.2016г., за сумите, изчислени от
експертизата, а именно : 4862.59 лв., просрочена главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 12.06.2020г. до окончателното й изплащане; 492.52 лв.,
представляващи просрочена договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до
15.03.2020г.; 983.07 лв., представляващи просрочена наказателна лихва за
периода от 15.04.2018г. до 12.03.2020г. /като за горницата над
тази сума до предявения размер от 983,89 лв. искът подлежи на отхвърляне/ и 81.05 лв. – просрочени наказателни лихви,
съгласно Раздел ІІ, т.10 към договора, за периода 14.05.2020г. – 11.06.2020г .
Искът
за сумата от 89.48 лв. – просрочена договорна лихва, съгласно Раздел ІІ, т.4.1
към договора за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. следва да се отхвърли,
доколкото експертизата не е установила дължимостта на това вземане.
Относно
отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство
съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Ответниците солидарно следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното производство, както
следва: 128,38 лева – държавна такса и 49,31 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
За исковото производство, разноските, които ответниците следва да
заплатят солидарно на ищеца са, както следва: 163,03 лв. – заплатена държавна
такса ; 271,18 лв. – възнаграждение за вещо лице и 197,23 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на
свършената работа.
Съобразно отхвърлената част от иска,
всеки от ответниците има право на разноски в размер на 11,79 лв., от които
:11,10 лв. – адвокатско възнаграждение и 0,69 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал.2 от
ЗКИ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между ищеца
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , със
седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков”
№37, с ЕИК *********, чрез законните представители *** – главен изпълнителен
директор и *** - изпълнителен директор, и ответниците А.С.Г., ЕГН **********,***, в качеството й на кредитополучател по договор за банков
кредит №027LD-R-000926/22.03.2016., сключен между А.С.Г. и „ПИБ” АД, и В.И.С., ЕГН **********,***, в качеството
на поръчител по договор за поръчителство от 22.03.2016г., неразделна част към
договор за банков кредит №027LD-R-000926/22.03.2016г., че
ответниците ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца (въз основа извлечение
от счетоводни книги към 12.06.2020г., с което се установяват вземанията на
банката по договор за банков кредит №027LD-R-000926/22.03.2016г.) сумите,
предмет на издадената по ч.гр.д. №1205/2020г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК
№464 от 15.06.2020г., а именно:
- сумата от 4862.59 лв.,
съставляваща просрочена главница по договор за банков кредит
№027LD-R-000926/22.03.2016., сключен между А.С.Г. и „ПИБ” АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 12.06.2020г. до окончателното й изплащане;
-
сумата от 492.52 лв., представляваща просрочена договорна
лихва за периода от 15.04.2018г. до 15.03.2020г.;
-
сумата от 983.07 лв., представляваща просрочена наказателна
лихва за периода от 23.10.2018г. до 12.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до предявения размер от
983,07 лева и
-
сумата от 81.05 лв. – просрочена наказателна лихва, съгласно
Раздел ІІ, т.10 от договора за кредит,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 89.48 лв. – просрочена договорна лихва, съгласно Раздел ІІ, т.4.1
към договора за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
ОСЪЖДА
А.С.Г., ЕГН
**********,***, и В.И.С., ЕГН **********,***,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , със седалище и адрес на
управление: град София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков” №37, с ЕИК
*********, чрез законните представители *** – главен изпълнителен директор и ***
- изпълнителен директор, съдебно – деловодни разноски по заповедното
производство по ч. гр. дело №1205/2020 г. на ДРС : 128,38 лева – държавна такса и 49,31
лева – юрисконсултско възнаграждение, и съдебно – деловодни разноски по
настоящото гр. дело №2568/2020г. на ДРС :
163,03 лв. – заплатена държавна
такса ; 271,18 лв. – възнаграждение
за вещо лице и 197,23 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
ОСЪЖДА,
на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , със
седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков”
№37, с ЕИК *********, чрез законните представители *** – главен изпълнителен
директор и *** - изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ НА А.С.Г., ЕГН **********,***, съдебно – деловодни разноски в размер на 11,79 лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , със
седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев”, бул.”Драган Цанков”
№37, с ЕИК *********, чрез законните представители *** – главен изпълнителен
директор и *** - изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ НА В.И.С.,
ЕГН
**********,***, съдебно – деловодни разноски в размер на
11,79 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: