№ 326
гр. гр. Д.град, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20255610100445 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба ищецът „А1 България“ЕАД твърди, че между него и ответника
Х. Д. Ф. съществувало трудово правоотношение от 07.07.2021г., като последния заемал
длъжността „**“. Основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 1500
лева, съгласно подписано между страните допълнително споразумение 3075 от 15.06.2022г.
Трудовото правоотношение било прекратено с дисциплинарно уволнение със заповед №667
от 05.12.2023г. Посочва, че срокът на предизвестието бил едномесечен и за двете страни по
трудовото правоотношение. Поддържа, че съгласно чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Задължението било
частично погасено със сумата от 282,40 лева, като остатъкът бил 1217,60 лева. До момента
това задължение не било заплатено. На 17.12.2024г. ищецът подал в РС-Д.град Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№2143/2024г.
по описа на РС-Д.град, по което на 20.122024г. съдът издал Заповед №1179 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата разпоредил на длъжника Х. Д. Ф. да
заплати на заявителя „А1 България“ЕАД сумата от 1217,60 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.12.2024г. до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски в размер на 79,65 лева. В срока по чл.414 от ГПК Ф. подал възражение против
издадената заповед за изпълнение, в което заявил, че не дължи изпълнение на вземането по
нея. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Х. Д. Ф. дължи на „А1
България“ЕАД сумата от 1217,60 лева, представляваща незаплатената част от обезщетение
по чл.221, ал.2 от КТ, при прекратяване на трудов договор поради дисциплинарно
1
уволнение. Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното
производство деловодни разноски.
Ответникът Х. Д. Ф. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
трудовият договор на ответника действително бил прекратен със Заповед №667, но не на
05.12.2023г., когато била изготвена, а на 13.12.2023г., когато била връчена и реално получена
от служителя. Счита, че за периода от 01.12.2023г. до 13.12.2023г., през който страните са
били във валидно и действащо трудово правоотношение, работодателят не е изплатил на
работника дължимото му трудово възнаграждение за времето от 01.12 до 13.12.2023г. в
размер на 700 лева, както и не начислил и изплатил допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, което на осн. чл.12 от НСОРЗ се дължи при
трудов стаж от 1 година при работодателя, за същия период. Наред с това, работодателят не
му изплатил и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2023г. общо в размер на 420 лева, което се явявало ликвидно и изискуемо вземане от негова
страна спрямо ищцовото дружество.
Иска, след като съдът установи, че има ликвидно и изискуемо вземане към
работодателя в размер на неплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 800 лева за
периода от 01.12.2023г. до 13.12.2023г. включително, и неизплатено обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ в размер на 400 лв. и ако уважи предявения иск, да извърши прихващане между
претендираната сума от 800 лева, като неизплатено БТВ по чл.128 т.2 от КТ, сумата от 420
лева като неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и размера на предявения иск за
изплащане на обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, след което предявения против него иск да
бъде отхвърлен като неоснователен поради извършеното прихващане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор №390/07.07.2021г.
между страните по делото „А1 България“ЕАД и Х. Д. Ф. е възникнало трудово
правоотношение, като ответника е започнал работа в ищцовото дружество на длъжност
„**“, при основно месечно възнаграждение от 1100 лева и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от основното месечно
възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Уговорено
било служителят да има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, както
и други видове отпуски при реда и условията на чл.155-178 от КТ.
Съгласно Допълнително споразумение №3075/15.06.2022г. основното месечно
трудово възнаграждение е било увеличено на 1500 лева.
Със Заповед №667/05.12.2023г. работодателят наложил на ответника наказание
„Дисциплинарно уволнение“ като прекратил трудовия му договор. Разпоредил, на
основание чл.224 ал.1 от КТ, на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Посочил, че на основание чл.221 ал.2 от КТ ответникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец.
Изрично заявил, че прихваща към вземането си по чл.221 ал.2 от КТ обезщетението за
2
неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ, както и задълженията си за
заплащане на трудово възнаграждение и други, произтичащи от прекратеното трудово
правоотношение, за което служителя се задължил с подписване на настоящата заповед.
Въпросната заповед е била връчена на ответника срещу подпис на 13.12.2023г.
Според представения по делото фиш за начислено на Х. Д. Ф. трудово
възнаграждение за м.12.2023г., същият има отработени 8 дни при 18 работни дни за месеца.
Начислено му е възнаграждение в размер на 24 лева или 3,6% за придобит трудов стаж и
професионален опит. Начислено му е и трудово възнаграждение за отработените 8 дни в
размер на 666,67 лева. Посочено е, че общата сума от 690,67 лева му е изцяло удържана от
работодателя, като 282,40 лева от нея е удържана във връзка с обезщетение при
дисциплинарно уволнение – чл.221 ал.2 от КТ.
Видно от приетата като доказателство по делото Декларация от 29.11.2023г. Х. Д. Ф. е
заявил съгласието си доброволно да заплати на ищцовото дружество за причинена му
имуществена вреда в размер на 253,55 лева, която да бъде прихваната от вземанията му за
трудово възнаграждение и други, произтичащи от действащо или прекратено трудово
правоотношение, включително вземане за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1
от КТ.
Тъй като ответникът не заплатил на ищцовото дружество задълженията си,
възникнали в следствие на Заповед №667/05.12.2023г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, на 17.12.2024г.
в РС-Д.град било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по отношение на Х. Д. Ф.. Образувано било ч.гр.д.№2143/2024г., по което на
20.12.2024г. съдът издал Заповед №1179 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която разпоредил на Х. Д. Ф. да заплати в полза на заявителя „А1 България“ЕАД
сумата 1217,60 лева, представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законна
лихва върху него, считано от 17.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и
79,65 лева деловодни разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил срещу
издадената заповед за изпълнение, като заявил, че не дължи изпълнение на посочените в нея
задължения. Поради това, за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него
настоящия иск за установяване на своето вземане.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и прие заключение на
съдебно –счетоводна експертиза. Според това заключение, изготвено от вещото лице К. Н.,
трудовият стаж на ответника към м.12.2023г. е 6 години, 6 месеца и 2 дни, като за посочения
трудов стаж му се полагат 3,6% допълнително трудово възнаграждение, начислено му във
фиша за заплати за м.декември 2023г.За отработен цял месец декември 2023г. на ответника
се е полагало допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит в размер на 3,6% върху 1500 лева или в размер на 54 лева. През м.декември 2023г. Х.
Ф. е отработил 8 работни дни от общо 18 работни дни, поради което възнаграждение му за
придобит стаж и професионален опит е в размер на 24 лева, какъвто размер е посочен и в
приложения по делото фиш за м.12.2023г.Същото не е изплатено, както и останалата част от
3
полагащото му се за м.12.2023г. възнаграждение, тъй като за месеца има
удръжка“Обезщетение за дисциплинарно уволнение“, като съгласието за това е дадено в
подписана от служителя декларация. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2023г. по чл.224 ал.1 от КТ не е било начислено и изплатено на ответника, тъй като не е
било дължимо. През 2023г. той е използвал общо 39 дни платен годишен отпуск, в т.ч. 15
дни отпуск за бащинство, който е на друго основание. Използвани са общо 24 работни дни
отпуск. За годината на ответника са се полагали 18 работни дни за отработените от него 11
пълни месеца, както и 5 допълнителни дни заради режим на работа на смени, или общо 23
работни дни. Използвани са били 24 работни дни отпуск, т.е. 1 ден повече от полагащите се
23 дни.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№1179/20.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Д.град по ч.гр.д.№2143/2024г.
По делото безспорно е установено, че ответникът е работил в ищцовото дружество на
длъжност „**“ от 07.07.2021г. до 13.12.2023г., когато трудовото му правоотношение е
прекратено от работодателя с наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“. Не се спори
между страните, че към този момент трудовото възнаграждение на Х. Ф. е било в размер на
1500 лева месечно, като допълнително му е било начислявано възнаграждение за придобит
стаж и професионален опит в размер на 3,6% върху основната заплата. Няма спор относно
това, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено наказание
дисциплинарно уволнение служителят дължи на работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 от
КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Спорно по делото е дължи ли ответника на работодателя си и ако да- каква по размер
сума за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. Дължи ли работодателя на служителя
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, както и трудово
възнаграждение за периода от 01.12.2023г. до 13.12.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово
правоотношение. В настоящият случай, Х. Ф. е работил по безсрочен трудов договор, като в
него изрично е предвидено, че за прекратяването му се дължи предизвестие от 30 дни.
Брутното трудово възнаграждение на служителя към м.декември 2023г. е било в размер на
1500 лева. С оглед на това, при прекратяване на трудовото правоотношение на ответника с
налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“ дължимото от него на работодателя
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ е в размер на 1500 лева.
Видно от приетия като доказателство по делото фиш за работна заплата за
м.декември 2023г. работодателят е удържал от трудовото възнаграждение на ответника
4
сумата от 282,40 лева, като обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. По този начин Х. Ф. остава да
дължи на ищцовото дружество сумата от 1217,60 лева, каквато е и исковата претенция по
делото.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и от приетите по делото
писмени доказателства- фиш за работна заплата за м.12.2023г., Декларация от ответника от
29.11.2023г. и заповеди за предоставяне на платен годишен отпуск през 2023г., безспорно се
установи, че за периода от 01.12.2023г. до 13.12.2023г., когато процесното трудово
правоотношение е било прекратено, на служителя е било начислявано трудово
възнаграждение, както и допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит, като такива не му се дължат. Наред с това, през 2023г. служителят е ползвал изцяло
правото си на платен годишен отпуск, поради което и обезщетение по чл.224 от КТ не му се
дължи при прекратяване на трудовото му правоотношение.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.422 от
ГПК се явява изцяло основателен и доказан, като следва да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че ответника Х. Д. Ф. дължи на ищеца „А1 България“ сумата от
1217,60 лева, представляваща незаплатена част от обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, при
прекратяване на трудов договор поради дисциплинарно уволнение, за която е издадена
Заповед №1179/20.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.
№2143/2024г. по описа на РС-Д.град.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно в размер на 29,65
лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 200 лева.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№2143/2024г. по описа на РС-Д.град, в размер на
79,65 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Д. Ф., с ЕГН **********, от
Д.град, ул.***, че ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от юрисконсулт Я. З., сумата от
1217,60 лева /хиляда двеста и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
незаплатена част от обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, при прекратяване на трудов договор
поради дисциплинарно уволнение, за която е издадена Заповед №1179/20.12.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№2143/2024г. по описа на РС-
Д.град.
ОСЪЖДА Х. Д. Ф., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с
5
ЕИК *********, сумата от 229,65 лева /двеста двадесет и девет лева и шестдесет и пет
стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 79,65 лева /седемдесет и девет
лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2143/2024г. по описа на РС-Д.град.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
6