№ 1148
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500904 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх.№ 04627/5.03.2021г от ЕМ. Г. СЛ. ЕГН
********** от гр.Варна ул.„Ген. Столетов" № 79 ап.7, взискател, срещу действията на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова по изп.д.№ 20207110401144 по описа на ЧСИ против Постановлението й
от 15.02.2021г за прекратяване на производството по изп.дело, на осн.чл.433 ал.1 т.1 ГПК
Счита същото за неправилно и затова моли за неговата отмяна и вместо него да бъде
разпоредено да бъде върнато делото на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия.
Счита, че ще получи справедливо решение, за да инкасира дължимите от сем.Х.и законна лихва и
разноски. Поддържа изложеното пред ЧСИ становище от 21.01.2021г, в което подробно и детайлно
е изяснил,че действително сем.Х.и му дължали законна лихва и разноски, както било посочено в
изп.дело. Възражението му се свежда до това, че бил върнал на длъжниците получените по
банковата му сметка суми, тъй като предпочитал полагащите му се суми да му бъдат изплатени
наведнъж.
От ответниците по жалбата Н. АС. ХЛ. и СВ. Н. Р.–длъжници, писмен отговор е
депозиран само от Николай Ас.Х. чрез адв.Живко П.К. в срока по чл.436 ал.3 предл.1 ГПК, със
становище за неоснователност на жалбата и затова моли за оставянето й без уважение, като бъде
потвърдено постановлението за прекратяване на изп.дело от 15.02.2021г, на осн.чл.433 ал.1 т.1
ГПК, ведно с всички законови последици от това.
Излага още, че в становището на взискателя било изразено признание за получени 54
103,46евро, задавайки въпроса защо му била заплатена толкова голяма сума. На този въпрос
длъжниците били отговорили мотивирано в молбата си за прекратяване на изп.производство, както
следва: с влязло в законна сила съдебно решение № 185/08.12.2017г по в.гр.д.497/2017г на ВАпС и
издадения въз основа на него ИЛ № 288/ 28.06.2018г са осъдени да заплатят на взискателя
1
45745,96евро и законната лихва върху сумата от 52864,33евро за периода от 8.03.2016г до
26.09.2017г в размер на 8357,50евро, която според взискателя по настоящото изп.дело е в размер
на 8246,82евро.
Преди датата на постановяване на съдебното решение, още на 26.09.2017г заплатили по
сметка на взискателя сумата от 51 000евро по разваления предварителен договор от 16.01.2012г.
Веднага след влизане в сила на гореописаното съдебно решение, в изпълнение на същото, на
2.07.2018г превели по сметката на взискателя сумата от 3103,46евро или общо с горепосочените
51000евро=54103,46евро. Тази сума представлява сбор от 45745,96евро /съгл.влязлото в сила
съдебно решение/ и законната лихва върху главницата от 52864,33евро за периода от 8.03.2016г до
26.09.2017г в размер на 8357,50евро. По този начин са погасили изцяло задължението си за
главница и лихви по издадения ИЛ. Това е отговор на въпроса на взискателя С. защо му е била
заплатена сумата от 54 103,46 евро. Платежните нареждания и писмото на банката за заплащане на
тази сума са представени по изпълнителното дело.
В допълнение се сочи и това, че след като С. върнал сумите по паричните преводи, Н.Х.
отново веднага ги превел по сметката на Ем.С., след което взискателят повече не бил връщал
обратно суми.
Поради всичко изложено моли за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на
сторените по делото разноски.
По делото са приложени обясненията на ЧСИ Д.Петрова-Янкова със становище за
неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, за да се произнесе, установи от фактическа страна:
Изп.д. № 20207110401144 е образувано на 9.12.2020г по молба на ЕМ. Г. СЛ. ЕГН
********** с адрес гр.Варна ул.„Ген. Столетов" № 79 ап.7 въз основа на ИЛ от 28.06.2018, издаден
по гр.д.№ 459/2016г на ВОС против длъжниците Н. АС. ХЛ. ЕГН ********** И С.Н. РАЧЕВА -
Х.А ЕГН **********, които са осъдени да заплатят сумите от 45 745,96евро в левова
равностойност от 89 471,33лв, получена на отпаднало основание - по развален предварителен
договор от 16.01.2012г за покупко-продажба на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се
в гр.Варна ул."Райко Блъсков" № 14 ет.4, ведно със законната лихва върху сумата от 52 846,33
евро с левова равностойност от 103 393,65лв, считано от 8.03.2016г до 26.09.2017г и ведно със
законната лихва върху сумата от 1 846,33 евро с левова равностойност 3 646,32лв считано от
26.09.2017г до окончателното изплащане, и сумата от 3 846,90лв – разноски, на осн.чл.78 ал.1
ГПК.
ПДИ до двамата длъжници са им били връчени: на Х. – лично на 6.01.2021г /л.16 от изп.д./ и
на Х.а - на 19.01.2021г чрез залепване на уведомление /л.34 и сл./.
На осн.чл.458 ГПК по изп.дело се е присъединил като взискател ТД НАП Варна.
Постъпила е молба с вх.№ 00281/8.01.2021г от Н. АС. ХЛ. с искане изп.дел да бъде
прекратено, на осн.чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
На 21.01.2021г взискателят е изразил становище, че бил върнал на длъжниците постъпилите
по банковата му сметка, тъй като предпочитал да му бъдат изплатени наведнъж.
С нова молба вх.№ 2166/4.02.2021 Н. АС. ХЛ. е отправил повторно искане за прекратяване на
изп.производство, с искане и представени нови платежни нареждания, показващи изплащане на
2
претендираните суми.
Молбата с документите е била изпратена отново на взискател за становище. Същият е
депозирал такова на 9.02.2021г отново за оставяне без уважение искането, направено само от
единия длъжник.
От представените още с първата молба на длъжника Х. писмени документи, а именно 5
бр.платежни нареждания и писмо-удостоверение, изд. от ЦКБ АД изх.№ 808-E-C03-
125809/25.07.2018г за извършени плащания от длъжника Н. АС. ХЛ. по сметката на взискателя
ЕМ. Г. СЛ. за погасяване на дължими суми по гр.д.№ 497/2017г на ВАпС и гр.д.№ 459/2016г на
ВОС, съгласно издадения ИЛ е видно, че всички дължими на Е.С. суми са му били изцяло
заплатени на 2.05.2018г и на 5.07.2018г, веднага след издаването на процесния ИЛ от 28.06.2018г.
Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в указания преклузивен срок и затова е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:
В нормата на чл.433 ГПК изрично са посочени хипотезите, при които производството по
образуваното изп.дело може да бъде прекратено. Сред тях е тази на т.1, която предвижда, че
изп.производство се прекратява, когато длъжникът представи квитанция от пощенска станция или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по ИЛ е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изп. производство.
В настоящия случай тези две предпоставки са налице, както правилно е констатирал ЧСИ в
Постановлението си.
Доводите на взискателя, че бил върнал паричните преводи, тъй като искал да получи
изпълнение наведнъж, са несъстоятелни. Само по себе си направеното изявление обективира
признание за реално изпълнение на задължението, като от данните по изп.дело става ясно, че още
в хода на самото съдебно производство взискателят е приел частична престация, на която не се е
противопоставил, а непосредствено след издаването на ИЛ и много преди образуването на
настоящото изп.дело, е била погасена останалата част от дълга.
Дори да се приеме, че с връщането на паричните преводи, е отказал да приеме последващото
частично изпълнение, впоследствие отново преведената от длъжниците цяла сума наведнъж преди
образуването на настоящото изп.производство, налага извода за погасяване на цялото задължение,
включващо главница, лихви и разноски, още през 2018г, т.е. много преди образуването на
настоящото изп.дело през 2020г.
При това положение е налице хипотезата на т.1 от чл.433 ал.1 ГПК и затова правилно ЧСИ е
прекратил изп.производство.
Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение .
С оглед изхода на спора в полза на длъжника Н.Х. следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 240лв с вкл.ДДС, за което по делото са представени доказателства за
реалното им заплащане.
Воден от горното, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 04627/5.03.2021 на ЕМ. Г. СЛ. ЕГН
********** от гр.Варна ул.„Ген. Столетов" № 79 ап.7, взискател, срещу действията на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова по изп.д.№ 20207110401144 по описа на ЧСИ против Постановлението й
от 15.02.2021г за прекратяване на производството по изп.дело, на осн.чл.433 ал.1 т.1 ГПК
ОСЪЖДА ЕМ. Г. СЛ. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Ген. Столетов" № 79 ап.7, да
заплати на Н. АС. ХЛ. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Р.Блъсков“ № 14 ет.3 ап.8, сумата от
240лв – разноски, сторени за настоящото производство, на осн.чл.78 ал3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4