Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело № 2278 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от Н.Г.С. срещу
решение № 4119 от 09.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 3245 по описа
за 2019 г. на ХХ състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е изменен
размера на присъдената по в.гр.д. № 304/2017г. на ВОС издръжка, дължима от
въззивника в полза на детето Д.Н.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Д. К. за разликата
над 140лв. до присъдените 180лв., месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2019г.
Във
въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно и
необосновано, постановено при липса на мотиви. Излага се, че съдът е достигнал
до погрешна преценка относно наличието на основание за увеличаване размера на
издръжката, тъй като е кредитирал само доказателствата, представени от ищцата и
не е обсъдил доказателствата, установяващи влошеното здравословно състояние на
ответника и неговите материални възможности. Въззивникът твърди, че получава
нетно трудово възнаграждение в размер по-нисък от минималната работна заплата и
изпитва сериозни финансови затруднения да заплаща издръжка в досегашния размер.
Оспорва твърденията в исковата молба, за заплащане на извънредни разходи по
образованието на детето, като твърди, че определената издръжка е необосновано
завишена и заплащането на същата ще създаде особени затруднения за въззивника.
Моли решението да бъде отменено, в частта, с която е постановено увеличаване
размера на издръжката за разликата над 140лв. до присъдения размер от 180лв.,
като иска в тази част се отхвърли като неоснователен.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна, поради което моли за оставянето й без уважение.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По
предмета на така предявеният иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата
молба В.Д.К., в качеството си на майка и законен представител на Д.С., ЕГН **********,
твърди, че с влязло в сила решение №234/28.07.2017г., постановено по гр.д. №
304/2017г. по описа на Врачански окръжен съд, ответникът като баща на детето е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. Твърди, че са настъпили
трайни и съществени изменения на обстоятелствата, които са от значение за
определяне на необходимите средства за издръжката на детето и размера на
дължимата от бащата издръжка. Посочва, че е променен размера на минималната
работна заплата. Наред с това с оглед възрастта на детето са необходими повече
средства за дрехи, храна, помагала в училище, за участие в извънкласни занимания.
Моли размерът на издръжката се увеличи на 180лв. месечно. Твърди, че бащата
разполага с добри материални възможности, които му позволяват да заплаща
претендираната издръжка.
В
срока за отговор ответникът С. оспорва исковата претенция по основание и по
размер, като сочи че изпитва сериозни финансови затруднения, тъй като е
реализирал брутен облагаем доход за 2018г. в размер на 593,92лв., с нетен
размер от 460,11лв. Твърди, че от 02.01.2019г. получава трудово възнаграждение
в размер на 607,70лв., с нетен размер – 471,55лв., което е близко до линията на
бедност за 2019г. Оспорва твърденията, че детето посещава курс по английски
език.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище за
основателност на предявените искове, като размера на издръжката следва да се
определи след преценката на можностите и доходите на двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От Удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Д.Н.С.,
родено на ***г. са страните в
производството- В.Д.К. и Н.Г.С..
С влязло в сила решение № №234/28.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 304/2017г. по описа на Врачански окръжен съд, Н.С. е
осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 130лв.
Видно
от представената по делото служебна бележка, издадена от ОУ»Св.Патриарх
Евтимий», детето Д. е ученичка в 5-ти клас през учебната 2018г/2019г.
Представена е служебна бележка, издадена от «Технотроникс
99»ЕООД, в която е посочено, че детето Д. посещава всяка събота курс по
английски език при месечна такса в размер на 42лв.
Видно от
удостоверение, издадено то «Терем-КРЗ Флотски арсенал- Варан»В.К. е
получила доход от трудово възнаграждение за 2018г. В размер на
12 173,43лв. И обезщетение за неработоспособност в размер на 207,40лв.
От представените писмени доказателства се установява, че
ответникът е получил брутен облагаем доход в размер на 6 452,25лв. За
2018г. И 4344,12лв. За периода м. януари- м. август 2019г.; счетано от
02.01.2019г. основното и допълнително трудово възнаграждение е 607,70лв.
Н.С. е заявил по реда на чл.176 ГПК, че получава среден
месечен доход в размер на 554лв.
По делото са представени медицински документи, от които
се установява, че в периода 05.08.2019г.-12.08.2019г. ответникът е бил
хоспитализиран във връзка с проведено оперативно лечение, в следствие на което
е бил временно неработоспособен.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на
необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява
нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на
определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В
конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Д., след
определяне размера на предходната издръжка, изразяващо се навършване на 12
години, редовна форма на обучение в основно училище, закупуване на училищни
пособия, участието й в извънкласни форми на занимания- курс по английски език.
Съставът намира, че посочените основания за изменение на издръжката са налице.
Не се спори между страните, че детето посещава учебно заведение при редовна
форма на обучение, учебните пособия се закупуват от родителите, поради което и
изменение в този вид разходи има. Детето е пораснало с две години от последното
определяне на издръжката, което обуславя по-високи разходи за закупуване на
облекло, храна, дневни. Затова и съставът приема, че е налице изменение на
потребностите му.
Безспорно
се установяват и останалите твърдения в исковата молба, че детето посещава
извънкласни форми на обучение, като по делото не се установява наличие на допълнителни разходи, обусловени
от изключителни способности на детето или от специални потребности.
Предвид горното и изменение на
потребностите на детето Д. съставът намира, че е настъпило само предвид
обстоятелството, че е преминала в по-висока възрастова група, обуславяща
по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Увеличение
в доходите на ответника не може да бъде установено предвид факта, че липсват
данни за доходите му към датата на определянето на първоначалната издръжка.
Предвид това и дори да се констатира от приложените доказателства, че за период
една година назад преди подаване на исковата ответникът е реализирал доходи
около 450 лв. средномесечно, то и не може да се приеме, че е налице трайно
изменение във възможностите на задълженото лице.
Първоинстанционният съд правилно е преценил
възможностите за даване на издръжка от страна на бащата, като е взел предвид
фактите, че той е в трудоспособна възраст, работи по трудов договор
квалифициран труд, както и заявеното то
него в съдебно заседание, че получава месечен доход в размер на 554лв. От друга
страна не се установява трайна неработоспособност на ответника или други
причини, които да препятстват реализирането на доходи от негова страна в размер
поне на средната за страната заплата. Същият няма задължения за издръжка на
други лица.
Предвид
всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите на
издържаното лице, обусловено от възрастта, е настъпило. Същото налага допускане
на изменение на размера на определената издръжка като бащата следва да бъде
осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 180 лв. месечно. Този извод
се налага като съставът определя необходима издръжка за 13-годишно дете средно
от по 340 лв. месечно. От тях 160 лв. са за сметка на майката, която е и
родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето.
Ответникът следва да заплаща остатъкът от издръжката от 180 лв. Изменение
следва да бъде допуснато като определената в размер на 130 лв. издръжка бъде
увеличена в посочения размер от 180 лв.
Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от спора и направеното искане от въззиваемата, въззивникът
следва да й заплати, сторените пред въззивната инстанция разноски, доказани в
размер на 300лв., на основание чл.78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4119 от 09.10.2019г., постановено
по гражданско дело № 3245 по описа за 2019 г. на ХХ състав на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА
Н.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на В.Д.К., ЕГН **********,*** сумата от
300лв., представляващи сторени във въззивното производство разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: