П Р О Т О К О Л

1046/6.6.2019г.

Година 2019                                                                                                     Град ВАРНА

РАЙОНЕН СЪД ВАРНА                                           ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ

На шести юни                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯНА ИЛИЕВА

                                                          

СЕКРЕТАР: МАРГАРИТА СТЕФАНОВА

ПРОКУРОР: СТЕФАН РАДЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ЧНД № 2441 по описа за две хиляди и деветнадесета година

На именно повикване в  9:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.Н.Г., редовно призован, явява се лично, воден от органите на ОД „Охрана“ Варна от Затвора Варна и с адв. В.В. ***, редовно упълномощен в хода на досъдебното производство и приет от съда от преди.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА, редовно призована, явява се прокурор Стефан Радев.

 

На осн. чл.271 ал.9 от НПК съдът изслуша становищата на страните по хода на делото.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

            Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.65 ал.1 от НПК

Съдът докладва постъпила молба от обвиняемия с искане за изменение на взетата мярка за неотклонение от "Задържане под стража" по ДП № 2037/2010 г. по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна в по-лека.

 

АДВ. В.: Поддържаме молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Относима и допустима е, моля да я приемете за разглеждане.

 

На осн. чл.272 ал.1 и 3 от НПК съдът провери самоличността на обвиняемия.

 

ОБВИНЯЕМИЯ Г.Н.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, не работи, неженен, осъждан, живущ ***, понастоящем в Затвора Варна, ЕГН **********.

 

На осн.чл.274 ал.2 от НПК съдът разясни на страните правото на отвод и възможността за нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие на осн.чл.275 от НПК. Искания не бяха направени.

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото ДП № 2037/2010 г. по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна.

 

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.  В.: Уважаема г-жо Председател, като защитник на обвиняемия, поддържам молбата за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. Той не е знаел, че срещу него има образувано наказателно производство, не е разпитван по делото, не е привлечен като обвиняем. Неговото отсъствие е създало затруднения и е задочно осъден. След връщането му изразява готовност да възстанови стойността на вещите, които не са били възстановени на собствениците и ако му дадете възможност да събере тези суми лично, това ще бъде в негов интерес, защото сумата не е голяма и сравнително бързо ми могъл да я възстанови, с оглед сключването на споразумение. В този смисъл моля да постановите съдебен акт, с който да постановите изменение на мярката за неотклонение на подзащитния му в по-лека, като моля да не му определяте „домашен арест“, тъй като това ще го затрудни да работи. Ако прецените, че следва да му определите „парична гаранция“, моля да прецените размер, който да не е непосилен за него, тъй като идва от чужда държава и няма доходи към момента. Моля за съдебен акт в този смисъл.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Нямам какво да добавя.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам направеното искане за изменение на мярката „задържане под стража“ на обвиняемия в по-лека за неоснователно. Мярката му за неотклонение е взета 22.05.2019 г. и са изминали едва десетина дни, през които делото чисто физическо не е могло да пристигне във РП Варна и е била налице обективна невъзможност за извършване на каквито и да било действия по разследването, както и за отстраняване на същественото нарушение на процесуалните правила, а именно – изцяло задочното производство по отношение на обвиняемия. Ето защо намирам, че на толкова ранен етап след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, искането за изменението й не следва да бъде уважено, още повече, че едно евентуално изменение на мярката би представлявало на практика ревизиране решението на ВКС, взето преди няколко дни.

 

 

Съдът, като взе предвид обстоятелствата по делото и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.65 от НПК и е образувано по молба на Г.Н.Г., обвиняем по  ДП № 2037/2010 г. по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна, за изменение на постановената с Решение № 72/22.05.2019 г. на ВКС спрямо него мярка за неотклонение “задържане под стража”, взета на осн. чл.423 ал.4 от НПК.

Защитникът на обвиняемия, адв. В., в съдебно заседание моли да се определи по-лека мярка за неотклонение, а именно „подписка“, което мотивира с необходимостта подзащитният му да може да си намери работа, с оглед възстановяване на вредите от престъплението.

Обвиняемият не изразява становище.

Представителят на прокуратурата моли мярката за неотклонение „задържане под стража“ да бъда потвърдена, като мотивите за това се съдържат в краткия срок от вземане на мярката „задържане под стража“ и все още началния етап на възобновеното разглеждане на делото.

От материалите по делото се установява, че срещу обвиняемия Г. на 26.12.2010 г. е започнало досъдебно производство за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.194 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК. На Г. са снети обяснения и с протокол за доброволно предаване е предал вещи, предмет на престъплението, както и средствата за осъществяването му.

Впоследствие местонахождението на Г. не е било установено, въпреки проведените оперативно издирвателни мероприятия. Горното е станало причина Г. да бъде привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 21.02.2012 г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 вр. чл.194 и чл.26 от НК.  Обвинението е повдигнато при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК с участието на назначен служебен защитник. Мярка за неотклонение не му е била взета.

В съдебна фаза Г. също не е участвал, въпреки положените усилия да бъде открит и призован. Бил е обявен за общодържавно издирване. Производството по отношение на него и в съдебна фаза е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. С Присъда № 430/19.09.2012 г. по НОХД № 1825/2012 г. по описа на Районен съд Варна Г. е признат за виновен в престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 вр. чл.194 и чл.26 от НК.

На 28.12.2018 г. по реда на ЗЕЕЗА Г.Н.Г. е бил задържан в Германия по искане на Прокуратурата на Република България за изпълнение на влязла в сила присъда по НОХД № 1825/2012 г. по описа на Районен съд Варна.

            Съдът счита, че молбата за промяна на мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия Г. е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане, а по същество е неоснователна.

Съгласно чл.65 ал.4 от НПК в настоящото производство съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.

Престъпленията, за които Г. е обвинен се явяват тежки умишлени по смисъла на чл.93 т.7 от НК. 

Събраните по делото доказателства, в своята съвкупност, са достатъчни да бъде направено обосновано предположение относно авторството на деянията за които Г. е привлечен в качеството на обвиняем. Реалната опасност да се укрие или да извърши друго престъпление в конкретния случай за Г. се обосновава както от приложената по делото справка за съдимост, от която се установява, че е  осъждан многократно, от обстоятелството, че веднага след установяването му като извършител на престъпленията е напуснал страната и се е установил със семейството си в Германия, така и от факта, че към настоящия момент няма работа и няма доходи.

От друга страна наличието на реална опасност се обуславя и от закона – чл.63 ал.2 от НПК, тъй като обвиняемият е извършил престъпленията при условията на опасен рецидив.

Горното, както и характерът на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, предполага по-висока обществена опасност, което мотивира съдебния състав да приеме, че опасността от извършване на престъпление все още е реална и може да се неутрализира само с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

            Предвид изложеното, съдът намира, че следва да остави без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Водим от горното и на осн. чл.65 ал.4 от НПК, съдът

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на взетата мярка за неотклонение “задържане под стража” от обвиняемия Г.Н.Г., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 2037/2010 г. по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в тридневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

 

            В случай на жалба или протест НАСРОЧВАМ делото пред Окръжен съд Варна за 12.06.2019 г. от 13:00 часа.

 

            ДА СЕ ПРИЗОВЕ обвиняемият Г.Н.Г. чрез Началника на Затвора Варна.

            След влизане на определението в сила, препис от същото и ДП № 2037/2010 г. по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна да се изпрати на РП Варна по компетентност.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9:40 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: