Определение по дело №649/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260043
Дата: 28 януари 2021 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20205000500649
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    № 260043

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ­­­­­­­­­ граждански състав, в закрито заседание на 28.01.2021 г., в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА

                                                                                             СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ                                      

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно частно гражданско дело № 649/2020 г., намира следното:

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 261099/02.09.2020 г. от Л.И.В. ЕГН ********** против определение № 1262/05.08.2020 г., постановено по г. д. № 691/2020 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е прекратено производството по делото относно установителните искове до размера от 1 302 892.00 лева, които представляват предадена сума от ЧСИ И. на взискателя А.Б. по изпълнително дело № ****/**** г.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответник А.Б. счита, че частната жалба е неоснователна.

Другия ответник не е взел становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по г. д. № 691/2020 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по искова молба вх. № 7871/16.08.2020 г. от Л.И.В. ЕГН ********** против А.С.Б. ЕГН ********** и „С.И.“ ЕООД – Я., ЕИК *********. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не съществуват вземанията на Б. против „С.И.“ ЕООД – Я., ЕИК *********, претендирани по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ И., рег. № ***, както са описани в исковата молба по точки 1.1. – 1.4 – искове по чл. 464 от ГПК.

С обжалваното определение № 1262/05.08.2020 г., е прекратено производството по делото относно установителните искове по т. 1.3. до размера от 1 302 892.00 лева (416 245.00 лева - присъдена законна лихва върху главницата от 2 400 000.00 лева и за сумата от 886 647.75 лева - начислена върху същата главница законна лихва за времето от 12.02.2014 г. - 29.11.2019 г.), които представляват предадена сума от ЧСИ И. на взискателя А.Б. по изпълнително дело № ****/****г.

За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че Б. няма правен интерес от воденето на установителен иск за тази сума, тъй като следва да води осъдителен иск.

Няма спор, че В. и Б. са взискатели в производството по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ И., рег. № ***, а „С.И.“ ЕООД – Я., ЕИК ********* е длъжник.

В молба вх. № 11755/19.12.2019 г. (по г. д. № 772/2019 г. по описа на ОС – В. Т., където първоначално е депозирана исковата молба) се твърди, че сума, постъпила от продажба на недвижим имот, е предадена на Б., въпреки предявяването на иска по чл. 464 от ГПК.

Видно от удостоверение изх. № 907/04.01.2020 г. (л. 134 – 137 от г. д. № 772/2019 г. по описа на ОС – В. Т.), част от исковата сума в размер на 1 302 892.00 лева е предадена на взискателя Б. на 30.07.2019 г., по силата на разпределение от 29.11.2018 г., което е влязло в сила на 18.07.2019 г.

На 23.07.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило заявление от В., че оспорва вземанията на кредитор Б..

Исковата молба е подадена на 16.08.2019 г. Следователно е спазен месечния срок по чл. 464, ал. 1, изречение второ от ГПК.

След като част от сумата е предадена, въпреки посочената по - горе разпоредба, В. няма правен интерес от воденето на установителен иск за нея, а следва да води осъдителен такъв. Дали осъдителен иск е предявен в рамките на първоинстанционното производство и дали може да бъде уважен е въпрос, който стои извън рамките на настоящото производство. Още повече, че възможността за предявяването на осъдителен иск за посочената сума не е преклудирана.

До тези правни изводи е достигнал и съставът на окръжния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1262/05.08.2020 г., постановено по г. д. № 691/2020 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е прекратено производството по делото относно установителните искове до размера от 1 302 892.00 лева (416 245.00 лева - присъдена законна лихва върху главницата от 2 400 000.00 лева и за сумата от 886 647.75 лева - начислена върху същата главница законна лихва за времето от 12.02.2014 г. - 29.11.2019 г.), които представляват предадена сума от ЧСИ И. на взискателя А.Б. по изпълнително дело № 1378/2017 г.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                           

                                                            ЧЛЕНОВЕ: