№ 21339
гр. София, 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110160378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 29.11.2021
г., от ЕС на ЕС МСБЦ, находяща се на бул. „..............., с БУЛСТАТ: 1..........., срещу Д.
И. К. и Х. Д. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51 ЗУЕС за осъждане на
ответниците да платят при условията на разделност сума в размер на 357,05 лева,
представляваща сума за управление и поддръжка на общите части на сградата за
периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., както и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени доводи, че ответниците са съсобственици в
режим на съпружеска имуществена общност на .......... находящ се на адрес ..............
Сочи се, че в ЕС ЕС МСБЦ членуват общо 44 броя офиси със сбор от идеалните части
от общите части 937,65 кв.м. ............. с прилежащите идеални части от общите части в
........., а именно 17.32 кв.м. Твърди се, че Х. Х. до 28.02.2018 г. е бил председател на
Управителния съвет на .......... След неговото освобождаване, същият е отказал да
предаде документите на ЕС, поради което се поддържа да е създадена нова Книга на
ЕС в началото на 2020 г., като и двамата ответници не са се вписали в книгата, въпреки
многократните покани към тях. Сочи се, че на състоялото се на 14.03.2018 г. Общо
събрание (ОС) на ЕС е приет Правилник за вътрешния ред на ЕС с решение № 8, който
е в сила от 01.04.2018 г. Твърди се, че начина на формиране на сумите за управление и
поддръжка са приети от Общото събрание с Решения № 6.1, 6.2, 6.3, 6.4 във връзка с
Решение № 2.1 и 2.4, както и се уреждат в чл. 61 и сл. от Правилника за вътрешен ред,
който е влязъл в сила от 01.04.2018 г. Сочи се, че съгласно решение № 6.1. от
14.03.2018 г. на Общото събрание, сумата, която дължи всеки
собственик/наемател/ползвател за зает офис в ЕС ЕС МСБЦ ........., се изчислява, като
сборът от разходите за дейностите, посочени в Приложение Бизнес Център, се разделя
на 937,65 (число, равно на сбора от общите части в офис секция А и офис секция Б),
след което получената сума се умножава по общите части на съответния офис –
индивидуален обект. Изложена е информация за всички проведени общи
1
събрания, на които са взети решения, касаещи разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата от 2018 г. до датата на депозиране на
исковата молба. Поддържа се, че ответниците, в качеството си на съсобственици на
офис № А 1 не са платили дължимите от тях суми за управление и поддържка на
общите части на сградата за процесния период. Съобразно изложеното е направено
искане предявените осъдителни искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не са
депозирали писмени отговори на исковата молба. Не се явяват и не вземат становище и
в проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.11.2023 г.
С молба от 29.11.2023 г. от ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, в случай че са налице предвидените в закона основания.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответниците, като съображенията за това са следните:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51 ЗУЕС.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) че ответниците са собственици на индивидуален обект в сградата в
режим на ЕС; 2) че на ЕС на сградата се дължат суми за разходи за управление и
поддръжка, определени на основание валидно взети решения на Общото събрание на
ЕС и 3) размер на частта от разходите, дължима от ответниците.
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направено искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК /л. 74 от делото/ и определение №
30256/29.08.2023 г. за насрочване на делото /л. 85 и сл. от делото/, които са редовно
връчени на ответниците. Вероятната основателност на исковете следва от приложените
по делото към исковата молба и молба от 29.11.2023 г. писмени доказателства –
счетоводни документи за извършени разходи за поддръжка и управление на
процесната ЕС за процесния период, протоколи от проведени общи събрания на ЕС,
нотариален акт за собственост на ответниците.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответниците. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
2
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер на 50 лв. – държавна такса,
плащането на която е установено по делото. Предвид изложеното, ответниците следва
да бъдат осъдени да платят на ищеца разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: ........., и Х. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес: ........., да заплатят разделно – при равни квоти от ½, на ЕС на ЕС
МСБЦ, находяща се в град София, бул. „..............., с БУЛСТАТ: 1..........., на основание
чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51 ЗУЕС, сума в размер на 357,05 лева, представляваща сума за
управление и поддръжка на общите части на сградата, дължима в качеството им на
съсобственици на обект в нея – ........., за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., както
и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: ........., и Х. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес: ........., да заплатят разделно – при равни квоти от ½, на ЕС на ЕС
МСБЦ, находяща се в град София, бул. „..............., с БУЛСТАТ: 1........... , на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 50 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3