№ 4133
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503417 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262184/24.08.2020 г., депозирана от Областна
дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от
Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение
№ 3476 от 27.07.2020г., постановено по гр. д. № 16812 по описа на РС-Варна за 2019 г.,
ГО, 43 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на С. М. С. с ЕГН **********, съд. адрес: с.
Цонево, ул. „14А“ № 19, обл. Варна, сумата от 1 803,66 лв. /хиляда осемстотин и три лева
и шестдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 266587/18.09.2020г. от въззиваемия С.
М. С., действащ чрез адвокат Златка Иванова Ненова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
1
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Въззиникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство,
което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се
приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и
нощно такова (8 часа) дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от
22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на
специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на
нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.
Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и
нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в
действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време.
Сочи, че в конкретния случай не е имало действаща нормативно уредба – нито закон, нито
акт на МС, която да допуска преобразуване на отработените часове. Въззивникът твърди, че
ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството,
като по никакъв начин не ги дискриминира по отношение на останалите работници и
служители, а напротив, дава им допълнителни права и обезщетения.
Областна дирекция на МВР – гр. Варна моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло,
както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност, моли за
частично отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд,
чийто размер е 289.08 лв., като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. –
119.07 лева и за второ тримесечие на 2018г. – 170.01 лева, съгласно заключението на вещото
лице.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият
моли за оставянето и без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и
́
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че липсата на изрична
норма за преобразуване на положения нощен труд в дневен не следва да се тълкува като
законова забрана за преизчисляване, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределението на работното време. Сочи, че при наличието на такава
непълнота, следва да се прилагат общите правила на НСОРЗ и по-конкретно чл. 9 и
следващите от наредбата, в които именно е определена методологията за превръщането на
нощните работни часове в дневни. Претендира направените по делото разноски.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 262184/24.08.2020 г., депозирана от
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана
Йорданова, срещу Решение № 3476 от 27.07.2020г., постановено по гр. д. № 16812 по
описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 43 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3417/2020 г. на ОС-Варна за 27.01.2021 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3