Р Е
Ш Е Н
И Е
1373/9.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 26.06.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2706 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „М.2.“ ЕООД, с ЕИК: *********, против Наказателно постановление
№ 03 – 010966 от 03.04.2019г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството
-жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1900 лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ
за допуснато нарушение начл. 267 ал.1 КТ, вр. чл. 9в от Наредба за работното време,
почивките и отпуските, вр. чл.128, т.1, т.2, вр.13 от
Наредба за договаряне на работните заплати.
В жалбата се твърди,
че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като описаните в него факти били формални и лаконични.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на заявените
основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество моли
НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2019 год.
служители на ДИТ – гр. Варна и в
частност св.* извършили
проверка в кафе-аперитив
„Брилянтин", находящ се в гр. Варна, ул. „*" стопанисван от въззивното дружество.
Изискана била документацията, която й била представена в ИТ – Варна.
Съгласно представените й документи св. * установила, че
между страните – „М.2.“ ЕООД в качеството на работодател * – служител на длъжност „сервитьор“ имало
сключен трудов договор от 03.09.2019г. по силата на
който, както и на установените в същото правила за работната заплата,
дружеството се задължавало да изплаща на служителката веднъж месечно в
дължимото трудово възнаграждение в размер на сумата от 255 лева. В договора е посочено, че работника следва да постъпи на работа на
04.09.2018г.
Видно от представените по адм. преписката
ведомости работодателят „М.2.“ЕООД е начислил и заплатил за м. Септември 2018
г. основно месечно трудово възнаграждение в размер на 21,99
лв. /двадесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, което след приспадане на дължимите данъци и
осигурителни вноски, е по-малко от договореното основно месечно трудово
възнаграждение по силата на сключения трудов договор, с определено месечно
възнаграждение в размер на 255,00 лв. /двеста петдесет и пет
лева/, при договорено работно време 4 /четири/ часа. В
обекта било въведено сумарно отчитане на работното време.
За констатираното нарушение, бил съставен АУАН, за това, че не е начислено
и изплатено цялото дължимото на работника възнаграждение, за месец септември. Актът бил подписан от представител на дружеството без възражения,
поради което и на 03.04.2019г. било съставено
НП, предмет на разглеждане в настоящото производство.
В проведеното
въззивно съдебно производство беше разпитана свидетелката * – актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като пълни и добросъвестно дадени предвид факта, че същите се подкрепят
напълно от останалите налични по преписката писмени материали.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен
субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Процесното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна,
съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на
Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния
преклузивен срок по ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода
на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и
да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на
всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Що
се отнася до съставомерността на нарушението от материалноправна гледна точка,
съдът намери следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.128,т.1 от КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд; а според изискването на т.2 на чл.128 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
Въведено е задължение в 267 ал.1 от КТ за времето на престой не по вина на работника или
служителя той има право на брутното трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 9в от Наредба за работното време, почивките и отпуските /обн.
ДВ бр. 6/1987 г./ Когато в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове
по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или
служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно
неявяване на работника или служителя на работа.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че въззивното дружество от
03.09.2018г. е имало качеството на работодател по смисъла
на пар.1, т.1 от ДР на КТ по отношение на работника Киркорян. В договора
сключен между тях изрично е описана дата на която лицето следва да постъпи на
работа, а именно 4.09.2018г.
В
случая административното наказание е наложено за нарушение на чл. 128, т.2, вр.т.1 КТ, като задължение на работодателя е да начислява
и изплаща съгласно коректно дължимото на работника трудово възнаграждение, като съгласно чл. 267 от КТ за времето на
престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово
възнаграждение.
От материалите по делото представени с АНП и пред въззивния съд се
установи, че за работника К* дружеството – жалбоподател не е
начислило цялото дължимо трудово възнаграждение, и същото не е изплатено.
Направено е възражение, че работника е полагал труд само два дни за
месец септември 2018г и поради това е получил трудово възнаграждение за месеца,
а само за отработените два дни. Представени са в съдебно
заседание графици за работното време, който съдът не кредитира и приема, че са
изготвени за делото. Представените в съдебно заседание графици за работа
противоречат на правилника за вътрешен трудов ред на въззивното дружество и
сочат, че едно лице е полагало труд в повечето дни от 8.30 часа до 24 часа.,
което в разрез с всички правила на КТ. Представения график за
работа на И* за месец
09.2018г. противоречи на приложената по делото
ведомост за заплати за същия месец, в която се сочат 18 отработени дни. Поради явното противоречие
на представените по делото графици за работа с ведомост за заплати, съдът не ги
кредитира. Приложения по делото протокол за проверка
на въззивното дружество сочи, че за общо четири работника не е заплатено в
цялост дължимото месечно възнаграждение по трудов договор. По делото не са ангажирани данни, че работника * не е полагала труд поради нейни
уважителни или неуважителни причини. Налични писмени
доказателства за това няма по делото. Твърдението, че
е полагала само два дни труд за въззивното дружество противоречат на сключения
на 03.09.2018г. трудов договор определящ
началната дата на явяване на работа на лицето – 04.09.2018г. въззивното
дружество не е представило и не разполага с надлежна документация за неявяване
на работника на работа съгласно сключения трудов договор. Видно от
представените графици в хода на адм.проверка работника за К* са посочени
само два работни дни, а за останалите след сключване на трудовия договор е
посочено, че лицето почива, а не, че по негово желание не се явява на работа.
Няма данни работодателят да е изискал
отработване на часовете по предварителния график от работника.
Съдът
намира, че в случая работодателят „М.2.“ ЕООД е
допуснал нарушение на визираната в НП разпоредба на КТ, тъй като е налице неначисляване
и неплащане на дължимото възнаграждение, като причините за това са ирелевантни
за настоящия спор, доколкото задължение на работодателя е да осигури плащане на
работника на уговореното трудово възнаграждение, респ. да
намери подходящ начин да стори това. Ако работника не се е
явил на работа КТ е предвидил възможност за работодателят за прекрати трудовото
правоотношение, но данни за това няма по делото.
По изложените съображения съдът намира, че процесното НП съдържа верни
изводи досежно основания спорен въпрос в производството, а именно следвало ли е
да бъде начислено договореното в трудовия договор възнаграждение на работника. Поради липсата на доказателства установяващи неявяване на работника
на работа – престой по негова вина, поради което и процесното НП е
законосъобразно от материалноправна страна. Трябва да се отбележи, че според чл. 267, ал.1 от КТ за времето на престой не
по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово
възнаграждение. Доказателства за престой по вина на работника няма.
Така
мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –
010966 от 03.04.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „М.2.“
ЕООД е било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1900 лева на основание чл. 53
ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр.
с чл. 414, ал.1 КТ, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 1500 лева /хиляда и
петстотин лева/.