Протокол по дело №135/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 311
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Райна Русева
Дело: 20225440100135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 311
гр. С., 20.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100135 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П. В. Д., редовно призован, се явява лично.
ЗА ОТВЕТНИКЪТ О. С., редово призована, се явява юриск. Д..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.К., редовно призована, се явява лично.
ИЩЕЦЪТ Д. – Да се гледа делото.
ЮРИСК. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – По принцип ходих в О. С., имаме уговорка за следващата
седмица за проверка, но тъй като това е по програма, протоколите са в един отдел, а
разплащанията в друг отдел, затова ще ми е необходимо повече време за изготвяне на
заключението.
ИЩЕЦЪТ Д. – Исковете ги поддържам. Имал съм договор по програма. В
трудовия ми договор съгласно чл. 66, ал. 1, т.6 от КТ, няма вписан работен ден или
работна седмица. Когато няма записано нищо се счита за 8 часов работен ден. Сключил
съм договор за 8 часов работен ден и по единия договор и по другия.
По трудовия договор от 26.02.2019 г.
По първа точка в исковата молба сумата за периода от 01.03.2019 г до 31.08.2019
г. ми е дължима за престой, тъй като не ми е осигурена работа за това време ми се
1
дължи 2 203,20 лева.
По точка 2 от исковата молба основно месечно възнаграждение за периода от
01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. ми се дължи като 168 часа се умножат по 3,40 лева и това
прави 571,20 лева, тъй като както посочих съм сключил договор за 8 часа, а тези осем
часа се равняват за 21 работни дни. Аз съм работил като *** за този период за 149 часа
и над тези 149 часа до 168 часа не ми е заплатено и следва да ми се заплати.
Задължително трябва да се впише на колко часа работен ден се работи. В
съдържанието трябва да го има и въз основа на този работен ден се определя работната
заплата.
По точка 3 от исковата молба искам да ми се заплати брутно трудово
възнаграждение в размер на 2 203,20 лева плюс 575,76 лева, като общо е в размер на 2
778,96 лева – тази сума общо включва 28 години придобит трудов стаж от започване
на трудовия ми път до 2007 г., докато влиза в сила на НСРОЗ. Имам трудов стаж до
2007 г. или това е претенция. В т. 3 съм сумирал сумите по т. 1 и 2 трудовия стаж и
професионален опит, който се полага да ми се плати.
По Трудов договор от 28.08.2019 г.
По т. 1 от исковата молба за периода от 01.09.19 до 31.12.2019 г. претендирам да
ми се заплати сумата от 256,12 лева за престой, както и сумата в размер на 1000, 92
лева за времето от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 година и 592,80 лева също за престой за
периода 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г., или общо за всичкия период за престой 1 849,84
лева. В трудовия договор съм на 8 часов работен ден и О. са длъжни да ми заплатят за
8 часов работен ден, което е 168 часа, а те са ми плащали само за 149 часа.
По т. 2 от исковата молба претендирам да ми се заплати сумата 414,87 лева – за
придобит трудов стаж за времето от 01.09.2019 г. до 15.07.2021 г.
По т. 3 от исковата молба по втория трудов договор претендирам да ми се
заплати брутно трудово възнаграждение в размер на 1849,84 лева плюс 414,87 лева или
общо сумата в размер на 2264,68 лева.
По доказателствата поддържам исканията си за експертиза и също така мля да се
допусне до разпит свидетел от И. С., който е служителя извършвало проверката в О.та
по двата трудови договора, за да отговори какво се е констатирало.
ЮРИСК. Д. – Оспорвам така депозираната искова молба, същата е недопустима
по изложените съображения в отговора на исковата молба. Считам и същата за
неоснователна. Подробни мотиви ще изложа в хода по същество. Единствено ще се
спра на направените в днешно съдебно заседание доуточнения на исковите претенции,
като обръщам внимание както на ищеца така и на съда, че и двата трудови договори
сключени през 2019 г. имат в себе си определено работно време, същото е
разпределено в работна седмица, тъй като неразделна част от Трудовия договор
2
представлява индивидуален работен план, от който ясно се вижда разпределението на
работните часове в съответните работни дни. Същият е подписан и от страната в
случая ***а ищец П.Д.. Плащането е уговорено в трудовия договор, който е сключен
между Д. и О. С., в случая са 149 работни часа в месеца.
ИЩЕЦА Д. – В съдържането трябва да съдържа работен ден и работна седмица
затова считам, че трябва да ми се плаща за 8 часа работен ден. Договора не съдържа и
няма законово съдържание.
ЮРИСК. Д. – 149 часа месечно са определени съгласно Закона за личната
помощ от направлението издадено от А. С.. Агенцията изследва индивидуалната
потребност на потребителя на тази услуга, на която О. С. е доставчик. Издава се
направление за да се прецени необходимите часове.
ИЩЕЦЪТ П.Д. – Тези 149 часа се пишат в тристранното споразумение, а в
трудовия договор би следвало да се пишат часовете, които са по закон.
ЮРИСК. Д. – Говоря за договор СД 035 от 28.08.2019 г. О.та не си
самоопределя часовете, за които се сключва договор, а това става на база на
направлението, което съдържа определените часове за месеца. Това е направление за
ползване на лична помощ. В трудов договор № СД 19 от 26.02.19 г. в т. 3 е записано
„продължителност на работния ден“ съгласно одобрен график между работодателя и
личния ***.
ИЩЕЦЪТ Д. – 149 часа ако са искали да ми се плаща за тези часове, трябваше
да обявят непълно работно време, което се изчислява на базата на 21 работни дни и
оттам в трудовия договор да ми се пише за 7 часов работен ден и над тези определени
часове се счита за извънреден труд, а по този начин се опитват да прикрият
извънредния труд.
ЮРИСК. Д. – На следващо тези часове, които се претендират за разликата от
149 до 169 са недопустими, защото направлението е само за 149 часа, като всеки
потребител има различна необходимост от различни часове на обслужване, може да
бъде и по –малко може и повече. Това по закона за личната помощ го преценя А.. Във
връзка с претендирания трудов и професионален стаж и сумата, която се претендира
от страна на ищеца, считам, че трудовия стаж на този етап от делото дори не е доказан,
но той не е сходен с изпълняваната дейност по двата трудови договор сключени с Д. и
О. С. в качеството му на ***, за да може и за да е допустимо на година да се изчислява
придобит трудов и професионален стаж. Друго становище ще взема след изготвяне на
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – Като изслушах днес ищеца и какви са претенциите му
ще следва да изготвя експертизата в два варианта. Единия вариант следва да е по
НСРОЗ, а в другия вариант по програмата за лични ***и, тъй като имат разпоредби,
кой има право на този клас и там са включени точно конкретни длъжности, в които
3
ищеца не попада.
По възраженията направени за недопустимо от представителя на О. като взе
предвид изложените съображения за последното съдът намира, че същите касаят
произнасяне на съда по същество, а именно доколко ищеца има право да търси тези
процесните парични вземания на посоченото от него основание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предмет на делото са предявените искове от ищеца П.Д. В. срещу О. С. за
заплащане дължими суми по трудовия договор № СД-19 от 26.02.2019 г. , както
следва:
По първа точка в исковата молба сумата за периода от 01.03.2019 г до 31.08.2019
г. трудово възнаграждение за престой, тъй като не му е осигурена работа за това време,
в размер на 2 203,20 лева.
По точка 2 - основно месечно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019
г. до 31.08.2019 г. за 168 часа по 3,40 лева, претендираната сума е в размер на 571,20
лева, тъй като е сключил договор за 8 часа за 21 работни дни. Работил е като *** за
този период и над 149 часа до пълните 168 часа ищецът претендира процесното
вземане. Ищецът излага твърдения, че задължително е следвало в трудовия договор да
се впишат часовете за работния ден., като част от съдържанието му, и въз основа на
този работен ден според ищеца следва да се определи работната заплата.
По точка 3 по същия трудовия договор се претендира заплащане на брутно
трудово възнаграждение в размер на 2 203,20 лева плюс 575,76 лева, като общо е в
размер на 2 778,96 лева – тази сума общо включва 28 години придобит трудов стаж от
началото на трудовия му стаж до 2007 г. В т. 3 е сумирал вземанията по т. 1 и 2.
По Трудов договор СД № 035 от 28.08.2019 г. ищецът претендира, както следва:
По т. 1 от исковата молба за периода от 01.09.2019г. до 31.12.2019 г. претендира
да му бъде заплатена сумата от 256,12 лева трудово възнаграждение за престой, както и
сумата в размер на 1000, 92 лева за времето от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 година и
592,80 лева също трудово възнаграждение за престой за периода 01.01.2021 г. до
15.07.2021 г., или общо за целия период 1 849,84 лева. Във връзка с тази претениця
ищецът излага същите твърдения, че по трудовия договор е на 8 часов работен ден и
ответната О. следва да му заплати за 8 часов работен ден, което е 168 часа, а са му
платени само за 149 часа.
По т. 2 от исковата молба по втория трудов договор ищецът претендира сумата
в размер на 414,87 лева – допълнит4елно възнаграждение за придобит трудов стаж за
4
времето от 01.09.2019 г. до 15.07.2021 г.
По т. 3 от исковата молба по втория трудов договор ищецът претендира да му
бъде заплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 1849,84 лева плюс 414,87
лева или общо сумата в размер на 2264,68 лева., т.е., по т.3 са сумирани процесните
вземантия по т.1 и т.2.
С отговора на ответната страна О. С. се правят възражения, че претенцията за
изплащане на обезщетение за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит е
недопустимо, тъй като съгласно сключения Трудов договор № СД-035/28.08.2019г. между О.
С. и П. В. Д. е уредено в т.7 от същия договор, че допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж е в размер на 0.6%, като е доуточнено между страните, че под
придобит трудов/професионален стаж страните имат предвид придобит професионален стаж
със сходни дейности.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата въвежда правила кои
периоди трябва да бъдат отчетени като предходен професионален опит. Според чл.12, ал.1
от НСОРЗ допълнителното възнаграждение е в зависимост освен от придобит трудов стаж и
от професионален опит на работниците и служителите. Професионален опит е придобит
опит в резултат на продължително упражняване на една и съща или сходна
професия/дейност. За длъжността *** по механизма лична помощ се признава
професионален стаж по сходни дейности - о***, социален ***, домашен помощник, лекар,
медицинска сестра, рехабилитатор и др., доказани чрез представяне на документи от
работника или служителя. Правото за получаване на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и
професионален опит не по-малък от една година. Ищецът не е доказал да има
професионален опит на сходна дейност/работа („***“) с изпълняваната работа при
работодателя - О. С., от което следва че е дължимо допълнително възнаграждение за
придобит трудов и професионален стаж само за времето на сключените договори при
работодателя - О. С. и при съобразяване на хипотезата на чл.12, ал.9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
В отговора се прави възражение за недопустимост на претенциите по чл.267, ал.1 от
КТ, тъй като не е налице престой по смисъла на Кодекса на труда по време на изпълнение
на трудовия договор от страна на П.Д.. Съгласно представените и приети отчети ищецът Д.
е отчитал работно време в часове съгласно определеното в трудовия му договор и не е
изпадал в ситуация на престой по смисъла на Кодекса на труда, О. С. в качеството й на
работодател не дължи възнаграждение по чл. 267, ал.1 от КТ.
В отговора се правят възражения, че е неоснователно искането за заплащане на
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж по посочените по- горе
съображения, че следва да се определи за сходни за длъжността дейности, поради което се
оспорва и направеното от ищеца изчисление за размера на дължимото допълнително
възнаграждение, което е изчислено на база трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда, но
не и на база професионален опит със сходна дейност.
Навежданите от страна на ищеца доводи за наличие на престой са неоснователни и
недоказани, същите са бланкетни. Не е посочен конкретен период, през който работникът е
бил в готовност да престира труд, но работодателя не му е осигурил работа която да
изпълнява.
И двата сключени трудови договора между О. С. и П.Д. съдържат задължителните
реквизити съобразно чл.66 от Кодекса на труда, отчитайки специалния Закон за личната
помощ.
Тежестта на доказване по предявените искове с правната квалификация на
чл.267, ал.1 от КТ, чл.128 т.2 от КТ, чл.12 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, е на ищеца, който следва да установи основанието, на което
5
търси процесните парични вземания така както са предявени и техния размер
съобразно твърденията в исковата молба и допълнителната молба -уточнение.
Ответна страна следва да установи възраженията в отговора.
ИЩЕЦЪТ П.Д. – Представям удостоверение от НОИ за осигурителен стаж, за
да послужи на вещото лице за изготвяне на заключението. Не е представен трудовия
договор с всички материали, не са представени графиците, тристранното
споразумение, като освен представеното тристранно споразумение има и друго такова,
което не е представено от О.. Повече от нещата не са представени в пълнота, поради
което искам да бъдат представени. Свидетелят, който искам да бъде призован от И.- С.,
извършвал проверката, се казва Д. Г..
ЮРИСК. Д. – Нямам искания на този етап от делото.
Съдът намира, че ще следва задачата по назначената ССчЕ да бъде допълнена,
като вещото лице изготви заключението си в два варианта съобразно претенциите на
ищеца по периодите и съобразно уточнението в днешно съдебно заседание.
Ще следва да се изискат от О. С. преписките по процесните трудови договори,
както и доказателствата въз основа, на които са преценени работните часове и
тристранно споразумение, в случай, че има и друго такова извън представеното по
делото, в 3-дневен срок, включително направленията от А.С.
По отношение на графиците във връзка с изпълнените часове съдът намира, че
не е наложително да бъдат прилагани всички, тъй като се касае за некратки периоди от
време и тъй като вещото лице ще извърши необходимите справки, проверки и
изчисления именно и по тези графици. В случай, че ищецът оспори заключението и
счита, че е налице несъответствие, съдът ще се произнесе допълнително евентуално за
изискването на тези графици.
Ще следва да се изиска преписката от И.- С. във връзка с извършена проверка по
подадена жалба от П. В. Д..
Ще следва също да се призове като свидетел Д. ГЛ. по месторабота в И. С..
Предвид изложеното, съдът
О ПР Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА задачата по назначената ССчЕ, като вещото лице , след като се
запознае с доказателствата по делото, претенциите на ищеца, уточненията и в днешно
съдебно заседание, да даде заключение по поставените въпроси, в два варианта
съобразно претенциите на ищеца по периодите и съобразно уточнението в днешно
съдебно заседание, като да вземе предвид и всички графици, доказателствата по
делото, които са изискани и пълните преписките по трудовите договори, сключени
между О. С. и ищеца.
6
УКАЗВА на вещото лице да внесе заключението си в установения в ГПК срок.
ИЗИСКВА от О. С. преписките по процесните трудови договори, както и
доказателствата въз основа, на които са преценени работните часове и тристранно
споразумение, в случай, че има и друго такова извън представеното по делото, в 3-
дневен срок, считано от днес включително направленията от А.С.-С.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца П.Д. за представяне на графиците
във връзка с изпълнените часове.
ИЗИСКВА от И. С. пълната преписка във връзка с извършена проверка по
подадена жалба от П. В. Д..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ като свидетел Д. ГЛ. по месторабота в И. С..
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 13.07.2022 г. – 09,30
часа, за която дата и час, страните уведомени.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 14,30 часа.


Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
7