РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на тринадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова и в
присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1600 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от адв.Д. Х. в качеството му на пълномощник на Д.С., гражданин на РТурция, против Наказателно постановление № 38- 0000911 от 18.07.2019 г. на Началник
ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което за административно
нарушение, квалифицирано по чл.6§1 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент
561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.І т.3 от ЗАвПр, е наложено административно
наказание- глоба в размер на по 1500 лв.Жалбоподателят
моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е гражданин на РТурция и
правоспособен водач на МПС.На 18.07.2019 г., около 00.50 часа, управлявайки товарен автомобил „Форд” с полуремарке, двете с турски регистрационни
номера, жалбоподателят се намирал в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост”.В
изпълнение на служебните си задължения св.Д.Д.-
инспектор при ОО „Автомобилна администрация” Русе, извършил проверка на лицето,
като установил, че се касае до осъществяван международен обществен превоз на
товар от РТурция за РРумъния.Превозното средство било оборудвано с дигитален
тахограф.Чрез използване на лицензиран софтуер за визуализиране на данните,
съхранени в паметта на дигиталната карта на жалбоподателя и в паметта на
тахографа, било установено, че водачът е надвишил нормалното дневно време за управление от
9часа с над 2 часа за дата 17.07.2019 г.- от 06.39 часа до 22.39
часа.Надвишението възлизало на период от 121 минути.По тези констатации било прието, че от жалбоподателя е осъществено
административно нарушение на разпоредбата на чл.6§1 вр. чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., за което
бил съставен АУАН № 267293/18.07.2019
г.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно
наказание- глоба в размер на по 1500 лв.
В производството пред въззивната
инстанция се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е
постановено при съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че
правата на жалбоподателя са нарушени, тъй като производството е проведено
спрямо него без участие на преводач.Твърди се също така, че не е спазен срока
по ЗАНН, в който е следвало да се даде възможност на соченото като нарушител
лице да направи възражения по акта.Също така се възразява за липса на реквизити
в постановлението, които предпоставят противоречия във възприетата правна
квалификация.
Приетото за установено се доказва от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 267293 от 18.07.2019 г., разпечатка от карта на водача, длъжностна характеристика, показанията
на св.Д.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на събраните гласни
доказателства, тъй като намира същите за безпротиворечиви, съотнесени към
писмения доказателствен материал, приобщен в преписката.Следва да се отчете и
факта, че св.Д. е очевидец на извършената проверка, лично е комуникирал с
жалбоподателя, възприел е поведението му и не съществуват съмнения в
обективното пресъздаване на фактите пред въззивната инстанция.
Жалбата, като депозирана от лице,
притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН
и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на
нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно
съотнасянето им към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен
материал, при обезпечаване правото на защита.
Направеното възражение за неучастие на
преводач в производството не е основателно.Прилагането по аналогия на нормите на
НПК, касаещи обвиняемото лице, не е обосновано.ЗАНН предвижда изрично
хипотезите на субсидиарно приложение на НПК в чл.84 и съдът намира, че този
текст не препраща към чл.55 от НПК. Няма спор, че сред принципите в
административнонаказателното производство е обезпечаването на правото на защита
на соченото като нарушител лице и преди всичко- възможността да разбере какво
нарушение му се вменява.Конкретно, съдът намира, че този принцип е спазен и
органите по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание са дали
достатъчно гаранции за упражняване на правата. Самото нарушение е установено посредством
извличане на информация чрез картата на водача с помощта на лицензиран софтуер,
разчитащ показанията на ползваните при осъществяването на превоза технически
средства. По свидетелства на актосъставителя, лично той комуникирал с
жалбоподателя на турски език, явно явяващ се майчин и за двете лица, а
софтуерната информация била предоставена за запознаване също на турски език,
каквито технически възможности имала.Тези действия на проверяващите са
достатъчна гаранция за спазване на правото на защита, и направените в цитирания
по- горе аспект възражения не са
основателни.
Възражението за противоречие в
цифровото изписване на правната квалификация в акта и постановлението също
не е основателно.Действително,
констатира се пропуск при цифровото обозначаване на нарушението в издаденото
НП, но приетите за съставомерни действия са точно описани и видно от
постъпилата жалба и направеното оспорване, правилно възприети.Както бе посочено
по- горе, според свидетелските показания, нарушението е обяснено на разбираем
за жалбоподателя език в хода на проверката.Целта на закона при поставяне на изискванията за
наличие на определени реквизити в акта и постановлението, е да се даде
възможност на лицето да разбере какви неправомерни действия или бездействия му
се вменяват като нарушение.Съдът счита, че в настоящото производство е
доказано, че водачът е имал разбирането какво нарушение е осъществил и
безспорно следва да се даде приоритет на описанието на фактическите
обстоятелства.От друга страна, макар и не съвсем коректно, изписаната правна
квалификация в НП съдържа пропуски, а не противоречия, доколкото става
ясно, че се касае до норми на Спогодбата и Регламента, свързани със санкции по
ЗАвПр. Връчването
на НП непосредствено след съставянето на акта е провокирано от факта, че се
касае до чужд гражданин, който няма постоянен и настоящ адрес на територията на
РБългария.Задържането на лицето за обезпечаване на срока за възражения по акта
би засегнало неправомерно правата му, поради което действията на наказващия
орган са законосъобразни.Конкретно няма индиции за възразяване на констатациите по акта, с което съдът приема,
че съществено процесуално нарушение не е осъществено.
Неоснователно се явява и възражението
относно липса на посочено място на
нарушението и съответно- извод за неприложимост на Спогодбата и Регламента,
доколкото не става ясно касае ли се до превоз в рамките на Общността или на
територията на договаряща държава.По делото безспорно е установено, че превозът
е извършван между РТурция и РРумъния.Лицето е установено в ранните часове на
18.07.2019 г. в района на българо- румънската
граница.Очевидно часове по- рано същото е било на територията на РБългария или
на територията на РРумъния, придвижвайки се по транспортния маршрут.Дейността
без съмнение попада под юридсикцията на Спогодбата и Регламента, включително и
поради факта, че и РТурция е договаряща
се страна.
Нарушението по същество е правилно установено и доказано.За достигане до констатациите за
неправомерни действия е ползвана информация, извлечена от монтирания в
превозното средство тахограф и картата на водача. Известно е, включително и на
водачите на товарните автомобили, извършващи международен превоз, че това устройство се ползва за запис на
скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими, които
могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при
определени обстоятелства, като например режим „почивка”. Известно е също така, че
тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е
в движение.В смисъла на изложеното,
проверяващите лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се
извличат от него, доколкото те следва при нормалното му функциониране да се
генерират автоматично.Конкретно няма индиции
устройството да не е функционирало, т.е.- то
е съхранявало показания. Така, в случая нарушението е установено с помощта на лицензиран софтуер, който
е разчел данните от движението на автомобила и дейностите на водача. Видно от
приложената разпечатка в материалите на делото, самата софтуерна програма е
отграничила периода, за който е
налице фактическо нарушение на
изискванията за дневно
управление от водача на превозното средство и в частност- надвишаване на нормалното
дневно време за управление, регламентирано от Спогодбата AETR
и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата са хармонизирани чрез Регламента така, че
основните разпоредби на последния се прилагат чрез AETR.Проверяващият е ползвал
тази информация, за да заключи за наличието на конкретното нарушение, като
фактически той не е извършвал никакъв анализ на данните, а е възприел и пренесъл обобщените
данни от първичната информация, която автоматично или ръчно
жалбоподателят е въвеждал. В случая съдът намира, че няма спор по естеството на
нарушението от гледна точка на фактическите обстоятелства.Водачът е надвишил дневното време на управление и с това е нарушил разпоредбите на
Спогодбата, които възпроизвеждат разпоредбите на Регламент 561.
Няма основания за прилагането на чл.28
от ЗАНН, тъй като нарушението в никой аспект не може да бъде определено като
маловажно. Осъществяваната международна транспортна дейност е свързана със
засягането на правата на множество трети лица при конкретното й
упражняване.Разписаните правила за управление и почивки са стриктни и детайлни,
тъй като целят обезпечаването на максимална сигурност на транспорта и изобщо
движението по пътищата.Фактически жалбоподателят управлява съчленено ППС,
товарен автомобил с ремарке и всяка грешка на водача, включително и провокирана
от физическа умора, би могла да бъде фатална за неограничен кръг участници в
движението.Естеството на това нарушение изключва изобщо възможността да бъде
определено като такова с незначителни последици за засегнатите обществени
отношения, поради което правилно и обосновано наказващия орган е възприел липса
на хипотезата маловажен случай.
Наложеното
административно наказание е индивидуализирано по чл.93
б ал.І т.3 от ЗАвПр, според който текст водач, който не спазва изискванията
относно дневното
време за управление,
определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за превишаване на времето на управление с глоба в размер на 1500 лв., то е над 2 часа.Наказващият
орган се е произнесъл обосновано и
законосъобразно, като не са налице основания за изменение на постановлението и
в тази му част.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38- 000911 от 18.07.2019 г. на Началник
ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което на Д.С.,
роден на *** г., гражданин на РТурция, за административно нарушение по чл.6§1 вр.
чл.78 ал.І т.1 от ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на
основание чл.93 б ал.І т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: