Р Е Ш Е Н И Е
№ 2360
гр. Пловдив, 17.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретар ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното
от съдия Ангелов адм. д. № 1478 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.1 ал.1 от Закона
за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284
ал.1 и следв. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по предявен иск от адв. Г.М., със
съдебен адрес:***, в качеството му на процесуален представител на Н.К.С., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – гр. Пловдив против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) към Министерство на правосъдието – София, за
присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв., за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на затворническите администрации в Затвора
- гр. Пловдив за периода 13.01.2005 г. до 24.06.2020 г., както и в Следствения арест
на гр. Пловдив, за периода 13.02.2004 г. – 13.01.2005 г.
В исковата
молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в унижение, срам,
чувство за безпомощност, болки и страдания. По отношение на периодът, в който
ищецът е пребивавал в затвора Пловдив се твърди, че нетната площ на килиите не
е надвишавала 3 кв. м. и не е имал достатъчно жизнено пространство, липсвала
вентилация и свеж въздух, което водило до задух и кашлица. Изложено е, че към
момента тоалетните в затвора Пловдив са с неработещи казанчета, липсвали
прегради, липсвали чешми и умивалници и тоалетната не е шумоизолирана.
Изложено е още, че храната в Затвора Пловдив е с лошо качество и не съдържа
достатъчно калории, а водата не ставала за пиене. Изложени са доводи за лошото
състояние на банята, липса на светлина в килиите, прокапали тръби и мухъл.
Твърди се, че през зимата килиите в затвора Пловдив са много студени, а през
лятото топли. Посочва се, че спалното бельо се е сменяло много рядко, а килиите
били пълни с инсекти. Прави се оплакване, че спрямо
ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа,
и не му е дадена възможност за участие в програми за въздействие. Твърди се, че
условията и в наказателните килии са много лоши - липсва на санитарен възел,
недостатъчна е нетната площ светлината.
За периода, в който ищецът е бил настанен в Следствения арест гр. Пловдив,
оплакванията са за недостатъчна жилищна площ, липсата на осветеност, лоша
хигиена, наличие на мухъл и насекоми, както и липса на санитарен възел в
килията.
В първото по
делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца - адв. М., на
основание чл.214 ал.1 от ГПК, прави искане за изменение на претенцията по
отношение на лошите условия в Затвора – Пловдив, като моли съда да приеме, че същата
следва да се счита от 13.09.2003 г. до 24.06.2020 г., а не от 13.01.2005 г.,
което искане съдът е приел за допустимо. Поддържа жалбата.
Ответникът -
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., оспорва предявените искови претенции
по основание и размер, като в писмен отговор прави възражение за изтекла пет
годишна погасителна давност и в съдебно заседание моли съда да отхвърли
претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за доказаност
на иска по основание, а като размер, моли съда да присъди такъв по
справедливост, с оглед на обстоятелството, че не се установяват извън
обичайните неблагополучия, той да е основание за допълнителни неимуществени
щети.
Искът е
процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
По делото е
представена справка от Арест – Пловдив, ОС "Изпълнение на
наказанията" – Пловдив рег. № СА 2007/09.07.2020 г., в която е посочено,
че Н.С. е пребивавал на територията на Арест - Пловдив за следните периоди: 10.06.2002
г. – 04.07.2002 г., 29.03.2004 г. – 14.04.2004 г. и 31.07.204 г. – 25.11.2004
г. Посочено е, че и през трите периода С.
е бил настанен във вече закрития арест, който се е намирал на ул. „П. Д.
Петков“ № 9 и към настоящия момент не се съхранява информация за големината и
битовите условия на килиите. По отношение на санитарните възли се сочи, че
арестът в гр. Пловдив е разполагал с два такива – един на 6 и един на 7 етаж,
които са ползвани винаги при необходимост от задържаните лица. Всяка килия е
разполагала с отдушник за вентилация.
От затвор
Пловдив по делото са представени: становище от инспектор СДВР К. рег. №
5780/10.07.2020 г. (л.28) относно помещенията, в които е бил настаняван ищецът;
справка за периодите, в които лицето е постъпвало и напускало затвора гр.
Пловдив; справка за състоянието на материалната база на затвора л.26); справка относно предоставен постелъчен материал и поддържане на хигиената в затвора –
Пловдив (л.27); график за разпределение на времето на лишени от свобода от III и IV пост (л.143;л.32);
седмично меню за обща и диетична храна (л.33 – л.46); експертна оценка на
актуалното психическо и емоционално състояние на Н.С. (л.59); копия на договори
за дезинфекция, дезинсекция и дератизация (л.67-87); диференцирано психодиагностично
заключение за Н.С. (л.88); план на присъдата (л.90-94); доклад от проведена
специализирана групова работа, ведно с протоколи и материали на лишения от
свобода; справка рег. № 177/2018 от 30.10.2020 г. за периодите на начало и край
на изтърпяване на наказанията от С. (л.131); справка рег. № към
10085/17.11.2020 г. относно периодите на пребиваване в наказателна килия от Н.С.
(л.141); справка относно спалните помещения, които е обитавал С. за периода
2009 – 2017 г.
В становището на
ИСДВР Д. Б. е посочено, че справка на лишените от свобода по спални помещения
може да се направи единствено от "Сведение за разпределение и движение на
лишените от свобода", което се съхранява за срок от три години, т.е. за
периода до 01.01.2017 г. няма подробна информация. В
таблична форма са посочени размерите на помещенията, размерите на санитарния
възел, броя лишени от свобода за обитаваните от С. спални помещения: помещения №№ 4, 12, 21, 22, 23, 26, 35, 37 и 39 за точно
описани периоди. За всяко помещение е посочен броя на отваряемите
прозорци и техните размери, описание на състояние на санитарен възел, както и
мебели.
Допълнително е
изложено, че лишеният от свобода С. към настоящия момент не е устроен на
работа, като последно е работил в „Обособено производство“ към затвора –
Пловдив в периода 29.05.2018 г. – 05.10.2018 г., като е спрян от работа поради
неявяване на работното място и неизпълнение на трудовите задължения. Посочено е
също така, че при престоя на пост IV л. св. Н.С. е
бил включван в специализирана групова работа: „Програма за работа с лица с
ниско интелектуално ниво и психични проблеми“, като и в двата случая самият С.
е напускал поради рипса на мотивация и желание да участва във въпросните
програми. Посочено е също така, че да последните три години С. е наказван
дисциплинарно 19 пъти, като 10 от тях са за агресивно поведение и нанасяне на
удари спрямо други лишени от свобода; фигурират и наказания за употреба на
психоактивни вещества, нерегламентирани сделки и притежание на мобилни
телефони; награждаван е веднъж – през 2016 г., за участие в групова програма.
В становище К.
Рег. № 5780/10.07.2020 г. е посочен периодът, който изтърпява наказанието си С.,
а именно от 02.08.2005 г. – при първоначален строг режим – до 18.07.2007 г. , а
от 01.01.2017 г. е настанен в общи помещения.
В справка рег.
№ 177/2018 от 30.10.2020 г. подробно са посочени периодите, в които ищецът е
постъпвал и напускал затвора гр. Пловдив, и те са както следва: 10.06.2002 г.
09.06.2003 г. – изтърпява наказание една година лишаване от свобода; 09.09.2003 г. – 02.08.2005 г. – изтърпява наказание една
година лишаване от свобода и 02.08.2005 до 30.10.2020 г. – изтърпял наказание
15 г. 02 м. 28 д., като му остават още 01 г. 06 м. 22 д.
От страна на ответника
по делото са представени още:
- справка,
изготвена от началник сектор в затвора гр. Пловдив за престоя на ищеца в
затвора гр. Пловдив, според която в затвора разполагат с постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеала,
възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото ми да бъде
заменено, чрез молба до началника на затвора, като няма данни лишеният от
свобода да е подал такава молба (нито за изпиране, нито за допълнителен
инвентар), която да е с отрицателен отговор. Изложено е, че за поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС, на който
обект е назначен лишен от свобода, където при извършени проверки от длъжностни
лица е установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна.
Посочено е, че във всяка стая в затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща
вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. По
отношение на топлата вода е посочено, че времето за достъп до такава е посочено
в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив график, за разпределение на
времето на лишените от свобода.
- становище от
началник сектор в затвора гр. Пловдив, в което е посочено, че в периода от 13.09.2003
г – 30.06.2020 г. в затвора Пловдив не са правени основни ремонти на килиите,
но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове,
сменят се осветителни тела, и счупени прозорци се подменят своевременно.
Изложено е, че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост е извършено
боядисване на килиите на лишените от свобода. Посочено е, че със собствени сили
на лишени от свобода и със строителни материали, предоставени по централно
сключени договори от ГДИН, се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние, имайки предвид старата материална база. Според
становището банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора (закупен
през януари 2017 г.), а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка
от ГДИН.
По искане на
ищеца, с оглед установяване на наведените в исковата молба твърдения, по делото
са допуснати до разпит свидетелите Т.Д.Е. и Т.Б.Д..
Свидетелят Е. твърди,
че познава С.от 2004 г. от затвора, където са пребивавали заедно в отряд 3,
килия 26. Твърди, че са или и в други килии заедно, а когато са били в различни
килии, го е виждал. Сочи, че в стая за 6 човека, са били настанявани по 12, 13, 14
човека. Според свидетеля светлината в
помещенията е недостатъчна. В стоите имало една или две маси и максимум 2-3
стола. Тоалетната била в лошо хигиенно
състояние, като на места вратите били откъртени. От 2017 г. са пак заедно в една килия. Сочи,
че е от 2003 г. в затвора и не е излизал изобщо. Според свидетеля, психолог при
С. не е викан, както и че той има проблеми с баща си. Майка му е починала. Били са заедно и в наказателна килия през
2004 г., където се запознали. За тази килия сочи, че няма легла, самата килия е
един разтег място, а вътре били 4 човека. Не знае да е предоставяно спално
бельо на С.. Храната е оскъдна, само на обяд става за добро нахранване. През
зимните месеци не е достатъчно топло, тъй като имало само един радиатор. Течаща
вода имало постоянно. Сочи, че от три месеца насам, започнали да им дават
перилни и почистващи препарати – по един сапун, малко веро
и малко прах. Не знае колко пъти е осъждан С..
От показанията
на свид. Д. се установява, че излежава присъда за
грабеж, като има и вътрешна присъда. Познава Н.С. от около 12-13 години. Бил е
с него в една килия, но не помни колко пъти. Не може да каже по колко човека са
били в една килия – понякога по 3-4, понякога по 10-12 д,ши, но сочи, че
помещенията приблизително около 25-30 кв. м. Не помни какви мебели е имало в
килиите, в които е бил със С., но твърди, че светлината е недостатъчна. За
храната сочи, че понякога му стига понякога – не. Твърди, че С. е пребивавал в
наказателни килии, които също са в лошо състояние – малки, тесни, със санитарен
възел, но тоалетната е до главата ти. Чувал е С. да се оплаква от болежки, но
не знае какво е здравословното му състояние. Не го е виждал да се среща с
психолог, а и той не му е споделял. Знае, че С. излежава голяма присъда за
убийство.
Съдът
кредитира частично показанията на разпитаните по делото свидетели, като по-долу
в решението ще бъдат изложени подробни мотиви в тази връзка.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от същия закон. Чл.3 ал.1 от ЗИНЗС въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на цитираната
разпоредба, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл.16 ал.1
от закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Следователно отговорността на ответника
произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се
отбележи, че основателността на иска за вреди по цитирания текст предполага
наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл.284
ал.5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Преди да
пристъпи към изследване наличието на елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за правото на иск за периодите преди
2003 г.
Погасителната
давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща
изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на
правото (вземането) бездейства и не го упражнява. С изтичането на давността и
при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява,
респективно предявеният иск следва да се отхвърли.
Нормата
на чл.203 ал.2 от АПК предвижда
за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. ЗИНЗС
обаче не съдържа разпоредби касаещи погасителната давност и, в частност,
началния момент, от който същата започва да тече, както и давностният
срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени
вреди от имуществен или неимуществен характер. В ЗОДОВ също липсва уредба по
тези въпроси, но съгласно § 1 от ЗР на същия закон, за
неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови
закони, поради което следва да се приложат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД),
уреждащ института на погасителната давност. Така съгласно чл.120 от ЗЗД давността
не се прилага служебно, но в случая, от страна на процесуалния представител на
ответника, в производството е направено възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност за правото на иск, с оглед на което, настоящият състав дължи
произнасяне.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни фактически действия или
бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на тяхното преустановяване. Така от този момент започва да
тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното
преустановяване. В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служители на ответника, което обхваща следните периоди, така, както е посочил
ищецът в исковата молба: - първи период: 13.01.2004 – 13.01.2005 г. в
следствения арест – Пловдив и 13.01.2005 г. – до датата на предявяване на
исковата молба – 24.06.2020 г., като след допусната промяна в иска в първото по
делото съдебно заседание, исковата претенция е трансформирана за периода от
13.09.2003 г. до 24.06.2020 г. без прекъсвания.
Тук обаче е
необходимо да се посочи следното: - посоченият от ищеца период на престой в
Ареста – Пловдив – 13.01.2004 – 13.01.2005 г., се разминава с този, установен
от представената справка на главен надзирател ОС „ИН“ – Пловдив, където е
посочено, че за периода 2004 – 2005 г. С. е пребивавал в следствия арест в
следните периоди: - 29.03.2004 г. – 14.04.2004 г. и 31.07.2004 г. до 25.11.2004
г. В този смисъл съдът намира претенцията за периода 13.01.2004 до 29.03.2004
г. за неоснователна.
Що се отнася
до останалите два периода, исковата претенция е неоснователна, тъй като пък, за
нея е изтекла петгодишната погасителна давност и за двата периода. Така
петгодишният давностен срок започва да тече от датата
на прекратяване на незаконосъобразното действие, т.е. от 14.04.2004 г. за
първия период, и от 25.11.2004 г. за втория период. Така, за първия период
давността е изтекла на 14.04.2009 г., а за втория период – на 25.11.2009 г., поради
което искът, в частта за обезщетение за периода 13.01.2004 – 13.01.2005 г. е погасен
по давност.
Що се отнася
до останалия период – от 13.09.2003 г. до подаване на исковата молба –
24.06.2020 г. искът ще следва да се разгледа, тъй като за този период, по
делото се установи, че ищецът е пребивавал в затвора Пловдив, и за който период
следва да се приеме, че няма прекъсване на незаконосъобразните действия и
бездействия на служителите на ГДИН, доколкото касае изпълнение на наказанието
лишаване от свобода постановено групирани наказателни дела, и доколкото ицещът отправя претенцията си от 13.09.2003, а не от 09.09.2003 г., както е посочено в приложената по делото
справка.
В обобщение на
всичко изложено, съдът намира за необходимо да отбележи, че искът следва да
бъде разгледан по същество само за периодите, за които по давност не е погасено
правото на иск и, за които се установи, че лицето е пребивавало на територията
на Затвора – Пловдив, а именно: от 13.09.2003 г. до 24.06.2020 г.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи
от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно
право - Решение от 02.02.2006 г. по делото Йовчев
срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Навущаров
срещу България, Решение от 28.06.2007 г. по делото Малечков
срещу България, Решение от 27.11.2008 г. по делото Славчо Костов срещу
България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Халакчиев
и Толумов срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези решения
се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и други срещу България"
е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл.3 от
ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство,
достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и
нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел,
че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от
повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу
нечовешко и унизително отношение.
В контекста на
тази съдебна практика, по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или
унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице, условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и, че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се
претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в затвора гр. Пловдив за посочения по-горе период.
Предметът на
делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от Н.С. претърпени неимуществени вреди, които са последица от: липса
на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на инсекти;
липсата на дневна светлина и вентилация в помещенията; ниско качество на
храната; лошото състояние на баните и тоалетните; лошо качество на водата; не
толкова честа смяна на спалното бельо; неосигуряване на индивидуална и корекционна работа; лоши условия в наказателните килии и
недостатъчна възможност за излизане на чист въздух.
Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.,
както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване,
а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление
и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните
стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено, на лишените от свобода да
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
От приложените
по делото доказателства, представени от ответника, и по-конкретно – в становище
К. Рег. № 5780/10.07.2020 г. от ИСДВР – Затвора - Пловдив, в което е представена
извадка от "Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода
", като площ на помещенията, в които е пребивавал Н.С. по разглежданите
периоди е посочено следното: - от 01.01.2017 г. до 19.01.2017
г. С. е настанен в помещение № 23 с площ 27.45 кв. м. без санитарен възел,
санитарен възел с площ 3.76 кв. м, брой лишени от свобода при 4 кв. м. – настанените
са били най-малко 5 (в справката е посочено по седмици точно колко човека са
били настанени в това помещение); от 21.01.2017 г. до 03.10.2017 г. С. е
настанен в спално помещение № 26 с площ 27.80 кв. м. без санитарен възел,
санитарен възел с площ 3.76 кв. м, брой лишени от свобода при 4 кв. м. – най-малко
7 (отново е посочено, колко човека са били настанени в това помещение по
седмици); от 04.10.2017 г. до 28.11.2017 г. С. е настанен в помещение № 35 с
площ 27.91 кв. м. без санитарен възел, санитарен възел с площ 4.60 кв. м, брой
лишени от свобода при 4 кв. м. – най-малко 6 (отново е посочено, колко човека
са били настанени в това помещение по седмици); от 29.11.2017 г. до 08.01.2018
г. С. е настанен в помещение № 37 с площ 46.55 кв. м. без санитарен възел,
санитарен възел с площ 4.44 кв. м, брой лишени от свобода при 4 кв. м. – най-малко
10; за периода 09.01.2018 г. – 08.03.2018 г. С. е бил настанен в помещение № 4
с площ 28.19 кв. м., без санитарен възел, санитарен възел с площ 2.99 кв. м.,
като за този период няма информация каква е била населеността в помещението;
от 09.03.2018
г. до 26.04.2018 г. С. е настанен в помещение № 22 с площ 26.50 кв. м. без
санитарен възел, санитарен възел с площ 4.05 кв. м, брой лишени от свобода при
4 кв. м. – най-малко 7 (отново е посочено, колко човека са били настанени в
това помещение по седмици); от 27.04.2018 г. до 16.05.2019 г. С. е настанен в
помещение № 26 с площ 27.80 кв. м. без санитарен възел, санитарен възел с площ
3.76 кв. м, брой лишени от свобода при 4 кв. м. – най-малко 6 (отново е
посочено, колко човека са били настанени в това помещение по седмици); от 17.05.2019
г. до 25.11.2019 г. С. е настанен в помещение № 4 с площ 28.19 кв. м. без
санитарен възел, санитарен възел с площ 2.99 кв. м, брой лишени от свобода при
4 кв. м. – най-малко 6 (посочено е колко човека са били настанени в това
помещение по седмици); от
26.11.2019 г. до 20.02.2020 г. С. е настанен в помещение № 21 с площ 27.10 кв.
м. без санитарен възел, санитарен възел с площ 4.50 кв. м, брой лишени от
свобода при 4 кв. м. – най-малко 8 (посочено е колко човека са били настанени в
това помещение по седмици); от 21.02.2020 г. до 24.02.2020 г. С. е настанен в помещение
№ 39 с площ 47.80 кв. м. без санитарен възел, санитарен възел с площ 2.50 кв.
м, брой лишени от свобода при 4 кв. м. – 16 лица; от 25.02.2020
г. до 25.06.2020 г. С. е настанен в спално помещение № 21 с площ 27.10 кв. м.
без санитарен възел, санитарен възел с площ 4.50 кв. м, брой лишени от свобода
при 4 кв. м. – най-малко 8 (посочено е колко човека са били настанени в това
помещение по седмици) и за периода 26.06.2020 г. – 12.10.2020 г. С. е настанен
в спално помещение № 12 с площ 41.65 кв.м. без санитарен възел, санитарен възел
с площ 2.56 кв. м., брой лишени от свобода при 4 кв. м. – най-малко 8 (посочено
е по седмици колко човека са настанени в това помещение).
След като за периода от 13.09.2003
г. до 01.01.2017 г. ответникът не е посочил, колко
точно са били настанените лица в помещенията, в които е бил настанен и С. и с
оглед доказателствената тежест, следва да се приеме,
че жизненото пространство не е отговаряло на изискванията. Отделно от това
безспорно се установява, че за периодите от 01.01.2017
г. до 12.10.2020 г. включително, ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.
м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение "Нешков и други срещу България",
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Е. и Д., доколкото
същите потвърждават установените по-горе обстоятелства и кореспондират с
събраните по делото доказателства.
Относно
оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация претенцията е
неоснователна. Видно от доказателства по делото по отношение на помещенията в
затвора, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в
тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване.
Няма нарушение
и на чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС,
тъй като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Видно от приложената по делото справка К. Рег. №
5780 от 13.07.2020 на началник сектор в затвора гр. Пловдив във всяка стая в
затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. Тук е мястото да се отбележи, че при
ВиК повреда не само лишените от свобода нямат вода,
но и всеки гражданин около ВиК повредата, а понякога
и цели населени места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда не поставя лишените от свобода, в частност
ищецът, в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин. По отношение на
топлата вода пък, по делото се установи, че времето за достъп до такава е
посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив график, за
разпределение на времето на лишените от свобода.
От
представеното по делото становище от затвора Пловдив се установява, че всички
помещения на затвора - Пловдив, в които е бил настанен С. са с по два отваряеми прозореца. Проветряването и наличието на свеж
въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога
и колко време да проветряват помещението. Това, че прозорците имат решетки по
никакъв начин не се отразява на количеството въздух, което може да влезе в
помещението, а в минимална степен се отразява на количеството светлина в
помещението, но, от друга страна, решетките са поставени поради спецификата на
сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода.
Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса на свеж въздух имал
дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и самият С. не твърди да
е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни проблеми.
Напълно
неоснователни и недоказани са и твърденията в исковата молба за неработещи
казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми и умивалници. В тази
връзка видно от приложеното по делото становище на началник сектор от
13.07.2020 г., в затвора гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, и счупени прозорци
се подменят своевременно. Пак там е изложено, че през 2017 г. е извършено
боядисване на общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с
нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а
на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените от свобода. Посочено
е, че със собствени сили лишените от свобода и със строителни материали,
предоставени по централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и
базата се поддържа в сравнително добро състояние. Според становището, банята е
обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по
график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който
работи на въглища и е на територията на затвора (закупен през януари 2017 г.),
а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН. Ето защо,
съдът намира за напълно неоснователна претенцията и в частта относно лошото
състояние на баните и тоалетните. Само за пълнота следва да се отбележи, че не
става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в цялост не е шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това
неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната не
може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето
на шумоизолация е над средното ниво на битови
условия.
Що се отнася
до хигиената в затвора - гр. Пловдив, от приетите по делото доказателства
справки и становища от затвора Пловдив се установява, че хигиената в спалните
помещения се осъществява от лицата настанени в тях, като съответният отговорник
изготвя график за почистване. В този смисъл, съдът не кредитира показанията на свид. Е. по отношение на хигиената.
Съдът не приема
оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора с оглед представените
по делото седмични менюта. Ноторно известно е, че
средната дневна енергийна нужда на човек е около две хиляди калории на ден. От
менютата на затвора Пловдив е видно, че в повечето дни, дневният прием на
калории за лишените от свобода е над 2600, а понякога и до 2900 калории.
Храната е разнообразна. В менютата присъстват месо, млечни продукти, както и
ястия с яйца, поради което напълно неоснователно е твърдението на С., че
храната е с лошо качество и рядко се случва да има плодове, яйца и млечни
продукти, а се набляга само на нискокалорични храни. И двамата свидетели
разпитани по делото заявяват, че храната е достатъчна, а и видно от менютата,
основните ястия при обяд и вечеря са 300 грама, като винаги има хляб, а за
вечеря и десерт. В тази връзка и двамата свидетели заявяват, че храната всеки
път е различна, един път е достатъчна, друг път - не е. Но всеки човек е
индивидуален и е нормално да има различни претенции към количеството храна с
оглед възраст, тегло, вкусови предпочитания, начин на обработка на храната,
както и съдържанието, включително и на употребата на подправките.
По отношение на твърденията на ищеца
за наличие на дървеници и бълхи в помещенията в затвора в Пловдив, както бе
посочено по-горе в настоящото изложение, по делото са представени договори за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, поради което
неможе да се формира извод, че ответникът е бездействал, а напротив, предприел
е мерки за борба с инсекти в местата за лишаване от
свобода, като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни
дейности по дезинфекция и дератизация при възникнала
необходимост. Доказателства за противното не се представят от ищеца.
На следващо
място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено
топло през лятото или прекалено студено през зимата в затвора в Пловдив за процесните периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца.
Нещо повече, видно от посоченото по-горе становище, отоплението в затвора
Пловдив се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния
сезон.
На следващо
място, видно от справката на началник сектор при Затвора – Пловдив от
13.07.2020 г., в затвора разполагат с постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеала,
възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода, като в утвърден график от Началника на Затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото, по преценка на лишения от свобода, същият има право то да бъде
заменено, чрез молба до началника на затвора. В справката е посочено също така,
че няма данни лишеният от свобода С. да е имал молба за получаване на
допълнителен постелъчен инвентар или изпиране на
зачисления му, които да са с отрицателен отговор. Предвид изложеното, съдът намира в тази част
претенцията също за неоснователна.
Съдът счита за
неоснователна исковата претенция по отношение на липсата на работа и
твърдението, че отговорните лица в затвора не са водили индивидуална и корекционна работа с ищеца. Съгласно чл.152 ал.1 от ЗИНЗС, социалната
дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация
на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на
осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на
живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа
в местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за
намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности
и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода
се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
Видно от диференцираното психодиагностично заключение
и представените към него: - план на присъдата за 2014, 2015, 2017 и 2018 г.;
докладът относно проведена специализирана групова работа – Програма за работа с
лишени от свобода с ниско интелектуално ниво; докладна записка; протоколи от
занятия и материали на участниците в групата по изпълнение на различни задачи,
се установява безспорно, че Н.С. е бил включен в такава група през 2018 г., но
е присъствал само на две сесии от по 90 минути (3 ч.), като крайният извод на
ИСДВР в доклада е, че по отношение на лишения от свобода Н.С. програмата не е
изпълнена в цялост. Тъй като последно соченият претендира вреди за условия, в
които сам се е поставил, в тази част претенцията е напълно неоснователна.
По отношение
на възражението, че на С., че не му е предоставяна индивидуална работа в Затвора
Пловдив, следва да се съобразят разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Така съгласно чл.77 от ЗИНЗС, по време
на изтърпяване на наказанието, лишените от свобода имат право на работа, като
предпочитанието към конкретен вид работа се удовлетворява по възможност. Това
право обаче, не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да
осигурят работа на лишените от свобода по време на престоя им в пенитециарните заведения /В този смисъл и Решение № 7074 от
23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. 9200/2012 г. III о.
/. Самият закон не вменява на административния орган абсолютно и неотменимо
задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно
бездействие, още по-малко може да се твърди в случая нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Видно от
становището на затвора - Пловдив, към настоящия момент С. не е устроен на
работа, до момента ,от началото ан присъдата си,
същият има 140 работни дни, като последно е работил в „Обособено производство“
към затвора – Пловдив в периода 29.05.2018 г. – 05.10.2018 г., като е спрян от
работа поради нередовно явяване и неизпълнение на трудовите задължения.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" само по
отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на
помещенията само в затвора гр. Пловдив за период 13.09.2003 г. до 24.06.2020 г.
вкл., които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Неоснователна
е претенция на ищеца относно недостатъчно движение на чист въздух (разходки в
т.нар. каре). По отношение твърдението на ищеца, че му е давана възможност това
да бъде сторено само два пъти в седмицата, съдът намира, че същото не отговаря
на действителността. Това е така, тъй като, от една страна, съгласно чл.71 ал.2
от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана. Съгласно чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС
лишените от свобода имат право на престой на открито, не по-малко от един час
на ден. На осн. чл. 146 ал.1 т.1 ЗИНЗС при причини от
здравословен характер медицинското лице при затвора може да препоръча да се
удължи престоят на открито. От друга страна, по делото е наличен график,
утвърден от началника на затвора, в който под т.5 е посочено: „Престой на
открито – 10:00 – 11:00 ч.), т.е. осигурен е престой на открито всеки ден по
един час. Липсват данни, С. да е отправил оплакване до администрацията на
затвора, че това не е сторено и, от трета страна, липсват каквито и да било
данни, че лишеният от свобода Н.С. страда от някакво заболяване, което да
изисква престой на открито повече от определения с графика на началника на затвора.
Относно твърдените от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на лошите материални условия в наказателната килия, съдът кредитира
показанията на свидетелите
Е. и Д., в частта, в която и
двамата сочат, че ищецът е бил настанен в
наказателната килия с още трима души (вкл. и Е.) при изключително неприемливи
и опасни за човешкото
здраве условия – наказателната килия е един разтег с ръце, много тесни, без
прозорец, без легла, тоалетната ти е до главата. В тази част, показанията им
изцяло са в съответствие
с констатациите
относно материалните условия в затвора в Пловдив – първият свидетел е пребивавал със С. в наказателна
килия, а
вторият споделя своите впечатление, без да коментира, че е бил по едно и също
време със С. в такава килия, както е констатирано и в доклада от посещението на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание /КПИ/ в България през 2012 г., в този от
посещението през март – април 2014, както и от 26 март 2015 г., поради което съдът
намира тази претенция за основателна и доказана.
За пълнота съдът намира за
необходимо да отбележи, че при осъществяване на правно-регламентирана дейност,
длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на
наказанията" са нарушили и изискването по чл.2 т.3 от ЗИНЗС. Действително
по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на
длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство, но
липсата на подобна цел обаче, не може категорично да изключи нарушението на
чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото "Нешков и други
срещу България" и др. /.
Следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, според която, в случаите по
ал.1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В случая
безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия, по-конкретно малката жилищна
площ на помещенията, в които е бил настанен С. в периодите от 13.09.2003 г. до 24.06.2020 г.
вкл., в затвора в Пловдив, включително и времето, прекарано в наказателни килии.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл.52 от ЗЗД (по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3
ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Необходимо
е да се има в предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат
компенсаторен характер. Размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
В случая, от
съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната
административна дейност, и периодът на исковата претенция - времето, през което
ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив в пренаселени помещения, което е
около 17 години. Съобразно това и при прилагането на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС,
съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца,
възлиза на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева.
За останалата
част - за разликата над 2 500.00 лева до пълния предявен размер от 40 000
лева, исковата претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
На основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС при
частично уважаване на иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Така на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
108.00 (сто и осем) лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца 10 (десет) лв., представляващи
внесена държавна такса.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се
явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не
предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на
исковата претенция.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София да заплати на Н.К.С., понастоящем намиращ се в
Затвора – гр. Пловдив обезщетение за причинени неимуществени вреди в затвора
гр. Пловдив в периода от 13.09.2003 г. до 24.06.2020 г. вкл. в размер на
2 500.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София да заплати на Н.К.С., понастоящем намиращ се в
Затвора – гр. Пловдив, разноски в размер на 10 (десет) лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София да заплати на адв. Г.М., със съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение в размер на 108.00 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: