РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Бяла, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200173 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Х. М. от гр.Д. м., обл.Р. против Наказателно
постановление № 4569а-6 от 22.06.2022г., издадено от Зам.директор на
ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето, на основание чл.45, ал.3, пр.1 от с.з., на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв.
В жалбата се твърди, че АУАН и НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно
изложени в жалбата, поддържани и в с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя. Представят се и писмени бележки.
Наказващият орган – Зам.директор на ОДМВР-Русе, не се явява и не се
представлява в с.з. Процесуалният му представител, в писмени бележки, моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура-Русе, ТО-гр.Бяла, не е изпратила представител и
не е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2022г., около 22,15часа, при извършване на специализирана
полицейска операция на територията на РУ Две могили относно присъствие
1
на малолетни и непълнолетни лица в заведения за обществено хранене и на
обществени места, св.В. И.-мл.ПИ в РУ Две могили съвместно с инспектор
ДПС в РУ Две могили, установили в градския парк, седящи на две пейки
група от непълнолетни и едно малолетно лица, които си играели с мобилните
си телефони. Децата били помолени да извадят личните си карти и да се
обадят на родителите си. Сред децата бил и малолетният Д. Е. А.. След
пристигане на родителите, всички се придвижили до РУ, където от
последните били снети обяснения. В устни обяснения пред ПИ и в саморъчни
такива, жалб.М., в качеството на родител на малолетното дете, посочила, че с
нейно разрешение синът й и по-големия му брат са били в парка и знае, че ще
бъдат с приятели и ще се приберат до 22,30-23,00часа. Св.И. преценил, че
жалбоподателя М. е извършила нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за
закрила на детето, за което й съставил АУАН на 10.06.2022г., подписан без
възражения. На 22.06.2022г., въз основа на АУАН, наказващия орган издал
обжалваното НП, с което за нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето, на осн. чл.45, ал.3, пр.1 от с.з., й наложил административно наказание
глоба в размер на 300лв.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че при
съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП
само на това основание. Актът е съставен в съответствие с нормата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН-в присъствието на нарушителя и двама свидетели-единият от
които при установяване на нарушението, а другият при съставяне на акта.
Непосочването като свидетел на лице, присъствало към момента на
проверката не опорочава АУАН, тъй като разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН дава възможност за съставяне на акта в присъствието и на други
свидетели когато не може да се състави в присъствие на свидетел на
нарушението. В случая това изискване е спазено, като качеството на
свидетелите по акта е изрично отбелязано в него. АУАН и НП съдържат
всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Непосочване на възрастта и местоработата
на нарушителя, както и датата на раждане на свидетелите е формално
нарушение, което обаче не е съществено, тъй като не създава неяснота при
индивидуализацията на самоличността на нарушителя и свидетелите по акта.
Правилно е посочена нарушената правна норма, а така също и санкционната
норма, налице е описание на нарушението. Жалбоподателя е разбрал за какво
нарушение е санкциониран още към момента на връчване на АУАН и е
организирал защитата си в пълна степен, поради което правата му на защита
не е нарушено. Неоснователни са възраженията за материална
некомпетентност на наказващия орган. Видно от НП, същото е издадено от
Зам.директор на ОДМВР- Русе. Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за закрила на
2
детето нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от
полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора
на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от
оправомощено от него длъжностно лице. От приложената по делото заповед
№336з-1397 от 11.08.2017г. се установява, че директора на ОДМВР Русе е
оправомощил зам.директора на ОДМВР-Русе с правомощията да издава НП
за нарушения по чл.45, ал.1-4 от Закона за закрила на детето, предвид на
което съдът намира, че в случая, макар и изрично да не е отбелязана тази
заповед в НП, същата доказва компетентността на наказващия орган да
издаде процесното НП, с което е наложена санкция на основание чл.45, ал.3,
пр.1 от с.з. Неоснователни са възраженията за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от
ЗАНН по отношение на АУАН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на
НП, състоящо се в неправилно посочване на мястото на нарушението-градски
парк до площад „Ф. Т.“ вместо Обществен селищен парк, градина, установено
при проверка в АГКК. Посоченото несъответствие не е съществено и не води
до порок при описание на нарушението, тъй като несъмнено се установява, че
се касае за парк в гр.Две могили, което е достатъчно за определяне на
местната подсъдност и за компетентността на наказващия орган.
Безспорно НП съдържа точно описание на нарушението с всички
съставомерни признаци-посочени са дата и място на нарушението, в какво се
състои нарушението, индивидуализиран е нарушителя. По делото не се
спори, а и се установява по категоричен начин, че на жалбоподателя е
вменено, че като родител на малолетното си дете не го е придружила на
обществено място- в гр.Д. м., в градски парк до площад „Ф. Т.“ №. около
22,15часа. Тези обстоятелства са изяснени както от показанията на
актосъставителя в с.з., които съдът кредитира като обективни и
безпристрастни, така и от останалите писмени доказателства-обяснения на
родителя, от които се установява, че се касае за група деца в парка, като само
за едното от тях е установено, че е с придружител. Следователно в случая
задължение е било малолетното дете след 20,00часа да бъде придружено от
родителя си. Тъй като това не е осъществено е допуснато нарушение на чл.8,
ал.3 от Закона за закрила на детето.
От друга страна, обаче, съдът намира, че се касае до маловажен случай
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Според този текст, маловажен случай е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. По делото е установено, че малолетното дете е било към
момента на проверката в градски парк, с по-големия си брат и в група с още 7
деца, седящи на две пейки, малко след 22часа, през летен месец. Няма данни
малолетният да е оставен без грижи в такава степен, че да се приеме, че е бил
3
изложен на опасност /по аргумент от ал. 1 на чл. 8/. Напротив, установява се
от обясненията на майката, че е била в известност за местонахождението на
детето и по-големия му брат заедно с останалите деца и е знаела кога ще се
върне в дома си. Освен това се установява по делото, че и родител на едно от
децата е бил в непосредствена близост и незабавно се е отзовал. Няма данни
жалб. М. да има други нарушения, особено свързани с този вид специално
законодателство. Същата е приела без възражения акта за нарушение и
очевидно е осъзнала обективно обстоятелствата, при които е посочена като
нарушител. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в сравнение с
обикновените случаи на нарушение, конкретното представлява по- ниска
степен на обществена опасност при така установените му фактически
обстоятелства, включително и смекчаващите отговорността. Не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение, съдът намира,
че обжалваното постановление следва да се отмени, а нарушителят да се
предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за процесуално представителство съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения-
400лв., за какъвто размер са представени доказателства за уговорено и
заплатено възнаграждение. Този размер е минимален, поради което не са
налице основание за изменението му, а възражението за прекомерност от
страна на АНО се явява неоснователно. Разноските следва да се възложат в
тежест на ОДМВР-Русе.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4569а-6 от 22.06.2022г.,
издадено от Зам.директор на ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.8, ал.3
от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.3, пр.1 от с.з., на В. Х.
М., ЕГН **********, от гр.Д. м., обл.Р., ул.“Ц. О.“ № .., е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Х. М., ЕГН **********, от гр.Д. м., обл.Р.,
ул.“Ц. О.“ № .., че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на решението на съда, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе за заплати на В. Х. М., ЕГН **********, от
гр.Д. м., обл.Р., ул.“Ц. О.“ №.. сумата от 400лв.-разноски по делото за
4
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
5