№ 2292
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110204660 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. И. Д. срещу наказателно постановление
(НП) № 24-4332-033529 от 10.02.2025 г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.179,
ал.2, пр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр. трето от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска от съда да отмени наказателното постановление,
като се позовава на неправилно отразена фактическа обстановка и допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
1
Административнонаказващият орган е установил следните фактически
обстоятелства по делото, а именно: на 04.12.2024 г. около 16.25 ч. по
Републикански път II-16, с посока от гр.*** към с. ***, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като на около 5 км. преди с. ***,
поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността /ляв завой/
реализира ПТП със спрелия от дясно на крайпътната отбивка лек автомобил
„***“ с рег.№ ***, след което се преобръща и пада в 40 м. пропаст; водачът не
избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за
да спре пред видимо препятствие или създадена опасност за движението, в
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Проверяващите
констатирали още, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, в нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 3305317 от 04.12.2024 г. от И. В. Н., на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го е подписал, без да вписва обяснения/
възражения относно съдържанието на му, след запознаване с него. Актът е
подписан и от другите посочени в него лица. На датата на съставянето му е
връчен препис от акта на жалбоподателя. В законоустановения срок пред
контролните органи не са представени писмени възражения от жалбоподателя
относно съставения срещу него АУАН. Въз основа на акта е издадено и
атакуваното НП на 10.02.2025 г., с което на жалбоподателя на основание
чл.179, ал.2, пр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр. трето от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събрания от делото
доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните пред съда свидетели И. В. Н. и ***, събраните по
делото писмени доказателства: заповед за компетентност, справка-картон на
водача, декларация, скица, протокол за ПТП, както и от останалите материали
2
по делото, приети по надлежния процесуален ред.
Св. Н. в съдебно заседание, макар и да се позовава на липсата на спомен,
след предявяване на акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/ потвърждава отразеното в него по случая и съдът цени показанията
му като последователни и непротиворечиви. Св. *** поддържа, че тя е
управлявала лекия автомобил „***“ с рег. № *** по инкриминираното време,
а отсъствието си впоследствие от местопроизшествието обяснява със силен
уплах, поради който си тръгнала от там. Съдът не даде вяра на показанията на
този свидетел, доколкото от материалите по делото се установява, че
жалбоподателят вследствие на ПТП-то е пострадал, което наложило
транспортирането му за оказване на медицинска помощ в Окръжна болница-
София, затова житейски алогично е спътницата му да го е оставила на
местопроизшествието във видимо тежко състояние. Съдът цени писмените
доказаателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По съществото на спора:
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи, видно от приложените
заповеди за компетентност. Нарушението е описано пълно, точно и коректно.
На следващо място съдът намира, че са спазени и преклузивните срокове по
чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
3
възникне опасност за движението. Неизпълнението на това императивно
задължение е скрепено със санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която, който поради движение с несъобразена
скорост причини ПТП, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.
Съдът счита, че поведението на водача при управление на автомобила по
начина, описано в АУАН и в НП, се субсумира под състава на нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, затова правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като му е било наложено
наказание "глоба" в предвидения в разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП размер от 200 лв. По отношение на това нарушение съдът счита, че не е
оборена формалната доказателствена сила, с която се ползва АУАН на
основание чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята
същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения
от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.
По отношение на нарушението по т. 2 от наказателното постановление:
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Като водач на МПС
същият е имал знанието и задължението да носи, респективно да представи
при проверка на надлежните органи, свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява. Същият не го е сторил, с което и е извършил нарушението
по пункт втори от административното обвинение. Санкцията е наложена в
законоустановен вид и размер.
По тези съображения съдът не цени наведените доводи в жалбата,
целящи постигането на благоприятен за жалбоподателя изход на делото.
С оглед на изложеното до тук съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-033529 от
10.02.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр. първо от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. трето от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5