Решение по дело №2467/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265257
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20211100102467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 06.08.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                           Съдия Вергиния Мичева

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2467 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищцата Р.Д.П. твърди, че не дължи на ответника сумата по изп.лист от 05.11.2013г. по който е образувано изп.дело № 564/2020г. на ЧСИ Д., тъй като присъденото в полза на ответника вземане е погасено по давност. Твърди, че по посоченото изд.дело не са извършвани изпълнителни действия  за период от повече от 5 години. Твърди, че е разбрала за задълженията си по изп.лист едва на 31.08.2020г., когато изпратената по изп.дело ПДИ е получена от нейния работодател. Моли съда да установи, че тя не дължи на ответника сумата 32 320,50 евро главница, ведно със законната лихва, 183,24 евро заемна такса, 5 087,88 евро договорна лихва и 3822,56 евро санкционираща лихва, поради погасяване на вземането по давност. Евентуално, моли съда да приеме, че не дължи на ответника законната лихва върху главницата за периода до 13.08.2017г., както и договорната лихва и санкциониращата лихва. Претендира и разноските по делото. 

Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва иска по основание и по размер.  Оспорва твърденията в исковата молба и излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че вземането на банката срещу ищцата не е погасено по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск и да не присъжда на ищцата разноски. Претендира разноски.

Съдът, за да се произнесе , установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.11.2013г. по гр.д.№ 37391/2013г. на СРС в полза на ответника „Б.Д.“ ЕАД, сега „Банка ДСК“ АД, на 05.11.2013г. е издаден изпълнителен лист срещу ищцата Р.Д.П., както и срещу длъжника Е.В.П., солидарно за следните суми:  за сумата от 32320,50 евро, представляваща задължение за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008г. и допълнително споразумение от 12.11.2009г., ведно със законната лихва за периода от 04.09.2013г. до изплащане на вземането, заемна такса в размер на 183,24 евро, договорна лихва в размер на 5087,88 евро за периода 24.12.2011г. , за сумата от 3822,56 евро, представляваща санкционираща лихва за периода 28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., и за сумата от 2879,97 лв., представляваща разноски по делото.

Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, на 09.12.2015г. „Б.Д.“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство срещу ищцата и срещу длъжника П.. Такова е образувано под № 860/15г. по описа на ЧСИГ.Д.. В молбата си за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички действия без ограничения, на основание чл.18 от ЗЧСИ. 

На ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение на 12.01.2016г. при условията на отказ. На 02.10.2020г. ищцата е подала възражение по чл.423 от ГПК като е оспорила редовното връчване на заповедта за изпълнение. С определение № 243/26.01.2021г. по гр.д.№ 4208/20г. на САС е потвърдено определение № 264085/10.11.2020г. по гр.д.№ 11810/20г. на СГС, с което е оставено без разглеждане подаденото от ищцата възражение против заповедта за изпълнение на парично задължение.  В мотивите си съдът е приел, че заповедта е редовно връчена на ищцата на 12.01.2016г. и на 12.02.2016г. е изтекъл срока, в който тя е могла да подаде възражение по чл.423 от ГПК.

На 17.12.2015г. е наложена възбрана върху ипотекирания от длъжниците в полза на банката имот, собственост на длъжника П..

На 18.01.2016г. ЧСИ Д. е извършил опис на имота. Насрочена е публична продан на имота в периода 13.03.2016г. – 13.04.2016г. С молба от 13.04.2016г. взискателят е поискал спиране на публичната продан. 

С определение № 23211/6.10.2016г. по ч.гр.д.№ 4552/2016г. на СГС разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение от 5.11.2013г. по гр.д.№ 37391/13г. на СРС, 53 с-в е отменено в частта на присъдените заемни такси в размер на 183,24 евро.

С молба от 12.08.2020г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /поради настъпила перемпция/. ЧСИ е уважил молбата и на същата дата е прекратил производството по делото, вдигнал е и възбраната върху имота и е върнал оригинала на изпълнителния лист на взискателя.

С молба от 14.08.2020г. „Банка ДСК“ АД е поискал през ЧСИ Д. образуване на ново изпълнително дело срещу длъжниците П. и П. въз основа на същия изпълнителен лист от  05.11.2013г. Образувано е изп.дело № 584/2020г. на ЧСИ Д..

На 21.08.2020г. по искане на ЧСИ е вписана възбрана върху ипотекирания от длъжниците  в полза на взискателя имот.

На 31.08.2020г. на длъжника П., сега ищца, е връчена покана за доброволно изпълнение, по месторабота. На същата дата ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

На 6.10.2020г. ЧСИ е извършил опис на възбранения имот. Обявил е публична продан на имота в периода 8.01.2021г. – 8.02.2021г.

С обезпечителна заповед от 3.02.2021г. по гр.д.№ 10456/2020г. на СГС, 10 с-в изпълнителното производство по изп.дело № 56482020г. на ЧСИ Д. е спряно по отношение на длъжника Е.П..  

Ищцата е подала исковата молба по настоящото дело на 23.02.2021г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищцата – длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението като установи, че правото на принудително изпълнение срещу нея не съществува поради погасяването му по давност. Според чл. 439 ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищцата твърди, че вземането на взискателя е погасено по давност и тя не дължи по издадения срещу нея изпълнителен лист.

По делото е установено, че ответникът има вземане срещу ищцата за дължими суми по договор за кредит, присъдени със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила, което обстоятелство е установено и с представеното от ищцата определение № 243/26.01.2021г. по гр.д.№ 4208/20г. на САС. Срещу ищцата е било образувано изпълнително производство пред ЧСИ Д..

Съгласно чл.116 б."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС, т.10 изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

По настоящото дело липсва изминал период от 5 години от последното валидно изпълнително действие или такъв период между две изпълнителни действия, за да се приеме, че вземането на „Б.Д.“ ЕАД от ищцата се е погасило по давност. Валидните изпълнителни действия са следните: на взискателят е издаден изпълнителен лист на 5.11.2013г., на 9.12.2015г. взискателят е поискал образуване на изпълнително дело при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, на 17.12.2015г. е вписана възбрана на имот, на 18.01.2016г. е извършен опис и оценка на имота, върху който е предприето принудителното изпълнение, провеждана е публична продан на 13.03.2016г. – 13.04.2016г., на 14.08.2020г. взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, на 21.08.2020г. е вписана възбрана на имот, на 31.08.2020г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, на 6.10.2020г. е извършен опис и оценка на имота, а в периода 8.01.2021г. – 8.02.2021г. е извършвана публична продан на този имот. Исковата молба е подадена на 23.02.2021г.

 

 

 Липсва изминал 5 годишен период от датата на последното валидно изпълнително действие до подаване на исковата молба. Фактът, че изпълнителното производство се е водило в две изпълнително дела, не променя единството на принудителните изпълнителни действия. Досежно давността на вземането се прилага общата 5 годишна давност, а не кратката 3 годишна давност, каквото твърдение прави ищцата /арг. чл.117 ал.2 от ЗЗД/.  Няма спор в съдебната практика, че разпоредбата на чл.117 ал. 2 от ЗЗД е приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /така решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО/. Правото на взискателя на принудително изпълнение против длъжника П., сега ищца, не се е погасило по давност, поради  което предявения отрицателен установителен иск следва да се отхвърли.

Възраженията на ищцата за нередовно връчена покана за доброволно изпълнение и съответно незнание за предприетото срещу нея принудително изпълнение, е следвало да бъдат направени в срок с подаденото от нея възражение по чл.423 от ГПК. Тъй като ищцата не е подала в срок това възражение, твърденията й досежно нередовното връчване не са били разгледани от СГС и САС. В настоящото производство по чл.439 от ГПК, в което се разглеждат факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, твърденията за нередовно връчване на заповедта за изпълнение не могат да бъдат обсъждани. Те са били обсъдени от САС в посоченото по-горе определение.  Съдът, разгледал възражението на ищцата по чл.423 от ГПК, е приел надлежно връчване на ПДИ при отказ. В настоящото дело отново този въпрос не може да се повдига и съответно пререшава.

Неоснователни са твърденията на ищцата, че началната дата на срока на погасителна давност на процесните вземания е датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 27.06.2012 г. Възражения за погасяване на вземанията на банката по договора за кредит по давност ищцата е следвало да направи  с подаване на възражение по чл.414 ГПК. В настоящото производство е допустимо да се разглеждат само факти и обстоятелства, в това число изтекъл срок, след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила.  Ищцата  е пропуснала законовите срокове, в които е могла да въведе тези възражения. На настоящия етап процесуалните й възможности да стори това са преклудирани.

По разноските:

С оглед изхода на делото разноски на ищцата не се следват.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват направените от него разноски. Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение в отговора на исковата молба, не е представил списък по чл.80 от ГПК, негов процесуален представител не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание. На основание чл.78 ал.8 от ГПК съдът присъжда на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от НЗПП.

Воден от изложеното Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен предявения иск от Р.Д.П., ЕГН ********** ***0 срещу „Б.Д.“ ЕАД,  ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** за признаване за установено по отношение на ответника на основание чл. 439 от ГПК, че правото на взискателя „Б.Д.“ ЕАД на принудително изпълнение на вземането му от Р.Д.П., ЕГН **********, по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 5.11.2013г. по гр.д.№ 37391/2013г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 с-в, се е погасило по давност

ОСЪЖДА Р.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: