РЕШЕНИЕ
гр.София,
06.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2467 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищцата
Р.Д.П. твърди, че не дължи на ответника сумата по изп.лист
от 05.11.2013г. по който е образувано изп.дело № 564/2020г.
на ЧСИ Д., тъй като присъденото в полза на ответника вземане е погасено по
давност. Твърди, че по посоченото изд.дело не са извършвани изпълнителни
действия за период от повече от 5
години. Твърди, че е разбрала за задълженията си по изп.лист
едва на 31.08.2020г., когато изпратената по изп.дело
ПДИ е получена от нейния работодател. Моли съда да установи, че тя не дължи на
ответника сумата 32 320,50 евро главница, ведно със законната лихва,
183,24 евро заемна такса, 5 087,88 евро договорна лихва и 3822,56 евро
санкционираща лихва, поради погасяване на вземането по давност. Евентуално,
моли съда да приеме, че не дължи на ответника законната лихва върху главницата
за периода до 13.08.2017г., както и договорната лихва и санкциониращата лихва. Претендира
и разноските по делото.
Ответникът
„Б.Д.“ ЕАД оспорва иска по основание и по размер. Оспорва твърденията в исковата молба и излага
подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че вземането на банката
срещу ищцата не е погасено по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск и
да не присъжда на ищцата разноски. Претендира разноски.
Съдът,
за да се произнесе , установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.11.2013г. по гр.д.№ 37391/2013г. на СРС в полза на ответника „Б.Д.“ ЕАД, сега „Банка ДСК“ АД, на 05.11.2013г. е издаден изпълнителен лист срещу ищцата Р.Д.П., както и срещу длъжника Е.В.П., солидарно за следните суми: за сумата от 32320,50 евро, представляваща задължение за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008г. и допълнително споразумение от 12.11.2009г., ведно със законната лихва за периода от 04.09.2013г. до изплащане на вземането, заемна такса в размер на 183,24 евро, договорна лихва в размер на 5087,88 евро за периода 24.12.2011г. , за сумата от 3822,56 евро, представляваща санкционираща лихва за периода 28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., и за сумата от 2879,97 лв., представляваща разноски по делото.
Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, на 09.12.2015г. „Б.Д.“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство срещу ищцата и срещу длъжника П.. Такова е образувано под № 860/15г. по описа на ЧСИГ.Д.. В молбата си за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички действия без ограничения, на основание чл.18 от ЗЧСИ.
На ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение на 12.01.2016г. при условията на отказ. На 02.10.2020г. ищцата е подала възражение по чл.423 от ГПК като е оспорила редовното връчване на заповедта за изпълнение. С определение № 243/26.01.2021г. по гр.д.№ 4208/20г. на САС е потвърдено определение № 264085/10.11.2020г. по гр.д.№ 11810/20г. на СГС, с което е оставено без разглеждане подаденото от ищцата възражение против заповедта за изпълнение на парично задължение. В мотивите си съдът е приел, че заповедта е редовно връчена на ищцата на 12.01.2016г. и на 12.02.2016г. е изтекъл срока, в който тя е могла да подаде възражение по чл.423 от ГПК.
На 17.12.2015г. е наложена възбрана върху ипотекирания от длъжниците в полза на банката имот, собственост на длъжника П..
На 18.01.2016г. ЧСИ Д. е извършил опис на имота. Насрочена е публична продан на имота в периода 13.03.2016г. – 13.04.2016г. С молба от 13.04.2016г. взискателят е поискал спиране на публичната продан.
С определение № 23211/6.10.2016г. по ч.гр.д.№ 4552/2016г. на СГС разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение от 5.11.2013г. по гр.д.№ 37391/13г. на СРС, 53 с-в е отменено в частта на присъдените заемни такси в размер на 183,24 евро.
С молба от 12.08.2020г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /поради настъпила перемпция/. ЧСИ е уважил молбата и на същата дата е прекратил производството по делото, вдигнал е и възбраната върху имота и е върнал оригинала на изпълнителния лист на взискателя.
С молба от 14.08.2020г. „Банка ДСК“ АД е поискал през ЧСИ Д. образуване на ново изпълнително дело срещу длъжниците П. и П. въз основа на същия изпълнителен лист от 05.11.2013г. Образувано е изп.дело № 584/2020г. на ЧСИ Д..
На 21.08.2020г. по искане на ЧСИ е вписана възбрана върху ипотекирания от длъжниците в полза на взискателя имот.
На 31.08.2020г. на длъжника П., сега ищца, е връчена покана за доброволно изпълнение, по месторабота. На същата дата ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 6.10.2020г. ЧСИ е извършил опис на възбранения имот. Обявил е публична продан на имота в периода 8.01.2021г. – 8.02.2021г.
С обезпечителна заповед от 3.02.2021г. по гр.д.№ 10456/2020г. на СГС, 10 с-в изпълнителното производство по изп.дело № 56482020г. на ЧСИ Д. е спряно по отношение на длъжника Е.П..
Ищцата е подала исковата молба по настоящото дело на 23.02.2021г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищцата –
длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението като установи, че правото на принудително
изпълнение срещу нея не съществува поради погасяването му по давност. Според
чл. 439 ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ищцата твърди, че вземането на взискателя е погасено по давност и тя не дължи по издадения
срещу нея изпълнителен лист.
По делото е установено, че ответникът има
вземане срещу ищцата за дължими суми по договор за кредит, присъдени със
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в
сила, което обстоятелство е установено и с представеното от ищцата определение №
243/26.01.2021г. по гр.д.№ 4208/20г. на САС. Срещу ищцата е било образувано
изпълнително производство пред ЧСИ Д..
Съгласно чл.116
б."в" от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на
ВКС, т.10 изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме,
че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради
давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
По настоящото дело липсва изминал период от 5 години от последното валидно изпълнително действие или такъв период между две изпълнителни действия, за да се приеме, че вземането на „Б.Д.“ ЕАД от ищцата се е погасило по давност. Валидните изпълнителни действия са следните: на взискателят е издаден изпълнителен лист на 5.11.2013г., на 9.12.2015г. взискателят е поискал образуване на изпълнително дело при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, на 17.12.2015г. е вписана възбрана на имот, на 18.01.2016г. е извършен опис и оценка на имота, върху който е предприето принудителното изпълнение, провеждана е публична продан на 13.03.2016г. – 13.04.2016г., на 14.08.2020г. взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, на 21.08.2020г. е вписана възбрана на имот, на 31.08.2020г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, на 6.10.2020г. е извършен опис и оценка на имота, а в периода 8.01.2021г. – 8.02.2021г. е извършвана публична продан на този имот. Исковата молба е подадена на 23.02.2021г.
Липсва
изминал 5 годишен период от датата на последното валидно изпълнително действие
до подаване на исковата молба. Фактът, че изпълнителното производство се е
водило в две изпълнително дела, не променя единството на принудителните
изпълнителни действия. Досежно давността на вземането
се прилага общата 5 годишна давност, а не кратката 3 годишна давност, каквото
твърдение прави ищцата /арг. чл.117 ал.2 от ЗЗД/. Няма спор в съдебната практика, че
разпоредбата на чл.117 ал. 2 от ЗЗД е приложима и за вземания, установени с
влязла в сила заповед за изпълнение /така решение № 37/2021 г. по гр. д. №
7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО/. Правото на взискателя на принудително изпълнение против длъжника П., сега
ищца, не се е погасило по давност, поради
което предявения отрицателен установителен иск
следва да се отхвърли.
Възраженията на ищцата
за нередовно връчена покана за доброволно изпълнение и съответно незнание за
предприетото срещу нея принудително изпълнение, е следвало да бъдат направени в
срок с подаденото от нея възражение по чл.423 от ГПК. Тъй като ищцата не е
подала в срок това възражение, твърденията й досежно
нередовното връчване не са били разгледани от СГС и САС. В настоящото
производство по чл.439 от ГПК, в което се разглеждат факти и обстоятелства,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, твърденията за
нередовно връчване на заповедта за изпълнение не могат да бъдат обсъждани. Те
са били обсъдени от САС в посоченото по-горе определение. Съдът, разгледал възражението на ищцата по
чл.423 от ГПК, е приел надлежно връчване на ПДИ при отказ. В настоящото дело отново
този въпрос не може да се повдига и съответно пререшава.
Неоснователни са
твърденията на ищцата, че началната дата на срока на погасителна давност на процесните вземания е датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита – 27.06.2012 г. Възражения за погасяване на вземанията на
банката по договора за кредит по давност ищцата е следвало да направи с подаване на възражение по чл.414 ГПК. В
настоящото производство е допустимо да се разглеждат само факти и
обстоятелства, в това число изтекъл срок, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти,
стабилитет и изпълнителна сила. Ищцата
е пропуснала законовите срокове, в които е могла да въведе тези
възражения. На настоящия етап процесуалните й възможности да стори това са преклудирани.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски на
ищцата не се следват.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват направените от него разноски. Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение в отговора на исковата молба,
не е представил списък по чл.80 от ГПК, негов процесуален представител не се е
явил в проведеното по делото съдебно заседание. На основание чл.78 ал.8 от ГПК
съдът присъжда на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от НЗПП.
Воден от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Р.Д.П., ЕГН ********** ***0 срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** за признаване за установено по отношение на ответника на основание чл. 439 от ГПК, че правото на взискателя „Б.Д.“ ЕАД на принудително изпълнение на вземането му от Р.Д.П., ЕГН **********, по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 5.11.2013г. по гр.д.№ 37391/2013г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 с-в, се е погасило по давност
ОСЪЖДА Р.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата 100лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: