Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. дело № 14027 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 425640 от 08.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 26536/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Е.И., и М.М.И., че последните дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по 1/2 от сумата 2 134, 01 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „******, аб. № 412191
и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – по 1/2 от сумата 257, 68 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 28.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 03.01.2017 г. по ч.гр.д. № 70587/2016 г. на СРС, 46 състав.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по
48, 91 лв. разноски в заповедното и по 293, 76 лв. разноски в исковото
производство. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Б.Б.“
ООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответниците Е.Е.И. и М.М.И.. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано
и неправилно. Считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевирните от
тях възражения, не е съобразил извършеното плащане, както и размера на реалното
им задължение. Молят съда да отмени обжалваното решение да отхвърли предявените
искове.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е
депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответниците Е.Е.И., и М.М.И. са потребители на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „******,
като му дължат сумата от общо 2 391, 69 лв., от която: сумата от
2 134, 01 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. и сумата от 257, 68 лв. - мораторна лихва
за периода 15.09.2015 г. – 28.11.2016 г. Във връзка с подадено на 02.12.2016 г.
заявление, по ч. гр. д. № 70587/2016 г. по описа на СРС, 46 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както
и присъждане на сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците
оспорват предявените искове. Твърдят, че действително са абонати на ищеца и
потребяват топлинна енергия в процесния имот, но дължимите от тях суми за
отоплителния сезон 2015/2016 г. са изцяло платени. За отоплителния сезон
2014/2015 г. са получили изравнителна сметка от 1 990, 24 лв., като след
получаване на заповедта за изпълнение са признали пред заявителя задълженията си
и са изразили готовност да платят, но от страна на ищеца не е последвала
никаква реакция. По тази причина считат, че не са дали повод за завеждане на
делото. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
На 02.12.2016
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Е.И. и М.М.И. за сумата от 2 134, 01 лв.
– главница, както и 257, 68 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. –
28.11.2016 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че дължимите суми са за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 412191. Посочено
е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 2 063,
33 лв. - главница и 244, 48 лв. лихва и за дялово разпределение: 70, 68 лв. -
главница и 13, 20 лв. лихва. Видно от т.13 от заявлението, сумите се
претендират в условията на солидарност на основание чл.32 СК.
С
разпореждане от 03.01.2017 г. по ч. гр. д. № 70587/2016 г. на СРС, 46 състав, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като му е присъдил сторените по
делото разноски в размер361, 54 лв., от които: 47, 83 лв. – държавна такса и
313, 71 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99,
том IV, рег.
№ 4740, дело № 563/2007 г. от 16.05.2007 г., по силата на който Е.Е.И., и М.М.И.
даряват на дъщеря си М.Е.И. – малолетна, следния свой недвижим имот: апартамент
№ 2, находящ се в град София, СО-район „Лозенец“, на II етаж, кота + 2, 45
метра в новопостроената сграда „Иглика-II“ на ул. „******, със застроена площ от 135, 46 кв.м.,
състоящ се от: дневна, кухня, тоалетна, две баня с тоалетни, две стаи, коридор
и три тераси, при съседи: ул. „Славище“, апартамент № 1, стълбище, асансьор, вътрешен
двор и калкан, заедно с избено помещение № 3, находящо се в подземния етаж на
сградата, кота -3,45 метра, с площ от 2,
90 кв.м., при съседи: мазе № 4, коридор, калкан и мазе № 2, заедно с 9, 22 % ид.ч.
от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена сградата. Дарителите Е.Е.И., и М.М.И. са си
запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарения имот –
заедно и поотделно.
Със заявление от 15.11.2006 г. Е.Е.И. е поискал откриване на партида за
имота на негово име.
Представен
е протокол от проведено на 28.02.2006 г. Общо събрание на етажните собственици
на адрес: гр. София, ул. „******, на което те са взели решение да се сключи
договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като
услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен
и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен
е договор № 2569-2/03.10.2006 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ул. „******
като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред
СРС е ангажиран договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представени
са 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния имот:
за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. на стойност 190, 45 лв. за
възстановяване и за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. на стойност 108, 33 лв.
за доплащане, т.е. крайният резултат от изравняване е сума за възстановяване в
размер на 82, 12 лв.
С
платежни нареждания Е.Е.И. е наредил извършването на преводи в полза на „Т.С.“
ЕАД, както следва: на 01.12.2015 г. – сумата от 45 лв. с посочено основание –
аб. 412191 по фактура **********/31.10.2015 г.; на 22.12.2015 г. – сумата от 35
лв. с посочено основание – частично по фактура **********/30.11.2015 г.; на
20.01.2016 г. – сумата от 50 лв. с посочено основание – фактура
**********/31.12.2015 г.; на 22.02.2016 г. – сумата от 51 лв. с посочено
основание – фактура 68614533/31.01.2016 г.; на 21.03.2016 г. – сумата от 62, 10
лв. с посочено основание фактура **********/29.02.2016 г.; на 19.04.2016 г. –
сумата от 50 лв. с посочено основание – частично плащане по фактура
69470610/31.03.2016 г.; на 19.05.2016 г. – сумата от 66, 68 лв. с посочено
основание – фактура **********/30.04.2016 г., както и разписка от 13.09.2016 г.
за заплащане на сумата от 1 153, 80 лв. с посочено основание – консумирана
енергия: фактура **********, м.07.2016 г.
От заключението на вещото лице инж. Д.С.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза по делото, се установява, че общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като
с помощта на т. нар. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа
на първо число на месеца. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните
разходи, което в случая е направено, се разпределя между потребителите.
Констатира се, че в имота за процесния период е имало 7 бр. отоплителни тела с
поставени ИРРО (индивидуален разпределител на разход за отопление) и 1 бр.
водомер за топла вода. Отоплението на стълбите не е изключено. Дяловото
разпределение през исковия период е извършвано на база реален отчет на
разпределителите и в съответствие с нормативната уредба. При отчета са
съставяни протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, осигурило достъп,
като показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Размерът на дължимата сума за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г. по данни на фирмата за дялово разпределение възлиза на сумата от 3 577,
04 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума
от 3 659, 14 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в
размер на 82, 12 лв. Вещото лице е установило, че общият топломер е бил
изправен.
От заключението на вещото лице Е.С.по изслушаната пред СРС съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че са налице извършени плащания, както
следва: на 01.12.2015 г. в размер на 45 лв., на 22.12.2015 г. в размер на 35
лв., на 20.01.2016 г. в размер на 50 лв., на 22.02.2016 г. в размер на 51 лв.,
на 21.03.2016 г. в размер на 62, 10 лв., на 19.04.2016 г. в размер на 50 лв.,
на 19.05.2016 г. в размер на 66, 86 лв., на 13.09.2016 г. в размер на
1 153, 80 лв. В информационната система на ищеца е отразена начислена сума
по фактури за периода в размер на 3 659, 14 лв., в какъвто смисъл е и
заключението на съдебно - техническата експертиза, както и сума за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 82, 05 лв. Претенцията на
ищеца за стойността на потребената топлинна енергия в размер на 2 063, 33
лв. е формирана, като прогнозно начислената и фактурирана сума от 3 659,
14 лв. е намалена с въведената в информационната система на ищеца сума за
възстановяване от 82, 05 лв., както и е намалена с извършените плащания в общ
размер на 1 513, 76 лв. В информационната система на ищеца е отразено
вземане за дялово разпределение в размер на 70, 68 лв., формирано от вземанията
по фактура № **********/30.06.2014 г. на стойност 34, 68 лв. и по фактура № **********/31.05.2015
г. на стойност 36 лв. Размерът на мораторната лихва върху главницата за
стойността на потребената топлинна енергия е изчислен на сумата от 244, 51 лв.,
а върху цената на дяловото разпределение – на 13, 39 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Нормата
на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия.
Жалбоподателите не са заявили доводи относно качеството им на клиенти на
топлинна енергия, както и относно съществуването
на облигационно правоотношение между страните, като този въпрос не е бил спорен
и в първоинстанционното производство. Ето защо и на основание чл.269 ГПК тези
въпроси са извън пределите на въззивни контрол, поради което не следва да се
обсъждат по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба
Съгласно
заключението на съдебно - техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно дадено, стойността на реално
потребената топлинна енергия за исковия период м.05.2014 м.04.2016 г. възлиза на
сумата от 3 577, 04 лв., представляваща разлика между фактурираната по
прогнозни стойности сума и сумата за възстановяване от изравнителни сметки.
Така определеният размер следва да се намали със сумата от 1 513, 76 лв., съставляваща сбор от извършените през исковия период плащания, предвид ангажираните по делото
платежни документи и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводната
експертиза. Така дължимият от ответниците остатък е в размер на 2 063, 28
лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с основанието и размера
на вземането за дялово разпределение на стойност 70, 68 лв., поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка и не следва да се обсъжда по
същество.
По
изложените съображения и доколкото съгласно съдебно – счетоводната експертиза
наличието на разлика в стотинки е формирана при извършване на корекции в
ищцовото дружество и на основание чл.162 ГПК съдът приема, че общият размер на
дължимата главница е възлиза на 2 134, 01 лв., в какъвто смисъл са и
изводите на първоинстанционния съд.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателите, че не са били съобразени извършените от тях
плащания. От представените платежни документи и заключението на съдебно - счетоводната
експертиза се установи, че всички плащания са извършени преди депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК от 02.12.2016 г. и са били съобразени от самия ищец
при формиране на исковата претенция, като не се претендират от последния.
Плащанията са били съобразени и от първоинстанционния съд при определяне
размера на дължимата главница, като с тях е намалена стойността на реално
потребената топлинна енергия за периода.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с момента на
поставянето им в забава и размера на вземането за мораторна лихва, поради което
тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба
и не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответникът
по жалбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че същият не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба,
не е представляван в проведеното открито съдебно заседание от юрисконсулт,
следва да се приеме, че не е защитаван от юрисконсулт във въззивното
производство, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с
ал.8 ГПК и не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 425640
от 08.06.2018 г., постановено по гр. д. № 26536/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК ******, с адрес гр. София, район „*********.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.