Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. София, 03.10.2016 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, IV д въззивен състав в откритото
заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
мл. съдия САВА ШИШЕНКОВ
при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от Сава Шишенков въз.гр. д. № 12584
по описа за 2015 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г.Б.В. чрез
процесуалния представител адв. Р.Х. – САК - против Решение от 17.06.2015г. по
гр.д.№ 26969/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което съдът е уважил предявен
против въззивника иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във временно разстройство на здравето, болки и страдания и
основателен страх за живота и здравето в следствие на претърпян побой.
Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно,
необосновано и постановено при нарушаване на процесуалния закон. В жалбата е наведено, че в нарушение на
правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е направил надлежен доказателствен
анализ. Посочено е, че съд не е следвало да кредитира част от показанията на
св. М., изразяващи лично мнение и негативни оценки за ответника. Изложени са
доводи, че СРС неправилно е приел за доказана фактическа обстановка,
преповтаряща твърденията в исковата молба. Изтъкнато е, че неправилно не са
кредитирани показанията на свидетеля – очевидец М.Н.. Наведени са съображения,
че необосновано СРС е приел, че твърдяната от ищеца уплаха е претърпяна от
процесния инцидент. Поискано е от съда да отмени изцяло обжалваното решение и
да постанови ново, с което да отхвърли предявените против въззивника искове.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор. Не е
подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Х., САК. Поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, представлява се от
адв. Б.. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
обосновано. Претендирано е присъждане на разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
От фактическа
страна настоящата инстанция намира следното:
По делото е приобщена Съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която съдът установява, че на 28.06.2006 година въззиваемият
получил контузии по главата и лицето, кръвонасядания на шията, кръвонасядания
по гърба и кръста. Описаните травми били двойни и контурирани, което сочело
нанасяне на удари с цилиндричен предмет. Травмите в областта на шията отговаряли
да са от притискане в тази област – душене.
Съдът е приел и съдебно – психологическа експертиза, от
заключението на която се установява, че въззиваемият Г. по време на преживените
събития на 28.06.2006 година е имал преживяването за застрашеност, уплаха и
основателен страх за живота си. В преживяванията му към момента на травмиращото
събитие ясно можели да се диференцират психичните и физиологични компоненти на
стреса, а именно вегетативни симптоми –
сърцебиене, изпотяване, вцепенение, липса на адекватна защитна реакция,
състояние на шок, както и непосредствено последващи поведенчески промени като
отдръпване от контактите с околните, затвореност, избягващо поведение, които не
са били само лично субективно преживявани, но и отчетени от околните.
От показанията на свид. М. съдът намира за установено, че
през 2006 години Г.В. и Х.Г. посетили
рожден ден на момиче на име Ц., на който възникнало недоразумение по повод
определена сума пари. В последствие въззивник и въззиваем се срещнали в Южен
парк в гр. София, като в по – късен момент на към тях се присъединил и свид. М..
Той споделя пред съда, че на тази среща му били показани черни палки и били
отправяни заплахи спрямо него. В казаното пред съда, свидетелят М. споделя, че възприел
наранявания по тялото на ищеца - подувания и отоци по гърба и по лицето,
наранявания по устната. Добавя, че Х.Г. си вдигнал дрехата пред него и му показал,
че бил удрян по гърба. От показанията на свид. М. съдът установява, че Х.Г.
започнал да изпитва постоянен страх от физическа разправа и спрял да излиза.
Казаното от свид М. се потвърждава от показанията на
свид. Т., който посочва, че през 2006 година посетил рожден ден на момиче на
име Ц., където възникнало недоразумение относно липсваща сума пари. Свид. Т.
споделя пред съда, че лично възприел подувания и отоци по гърба и по лицето на
ищеца, както и че в следствие на случката, при която претърпял увреждания Х.Г.
бил силно травмиран психически и спрял да излиза. Посочва, че въззиваемият Г.
му споделил, че бил заведен от
въззивника и още две момчета в парка, където въззивникът В. нанесъл
побой на въззиваемия.
От показанията на свид. Н. съдът установява, че на
28.06.2006 година той и въззивникът посетили Южен парк, където се срещнали с Х.Г..
Свидетелят споделя за възникнал конфликт между въззиваемия Г. и трето за делото
лице, но в тази част съдът не дава вяра на показанията му, тъй като те не
кореспондират със събраните в процеса доказателства. Описаните от свид. Н.
действия не са от естество да доведат до причиняването на установените от
заключението на експертизата наранявания по тялото на ищеца. Наред с това
казаното от свидетеля относно възникналия инцидент не корепондира с показанията
на останалите свидетели в процеса, поради което съдът не цени показанията на
свид. Н. в тази част.
Показанията на останалите разпитани свидетели са последователни
и се подкрепят както от гласните, така и от събраните писмени доказателства в
процеса, поради което съдът ги цени като доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прие от правна страна следното:
За да бъде ангажирана
отговорността по чл. 45 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки – деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. С оглед
правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Настоящата инстанция намира, че по делото е установено
наличието на претърпения от ищеца неимуществени вреди. От заключението на медицинската
експертиза е видно, че на 28.06.2006 година въззиваемият претърпял травматични
увреждания, изразяващи се в контузии по главата и лицето, кръвонасядания по
шията, гърба и кръста, които му причинили болки и страдания. Предвид
заключението на приетата по делото съдебно психологическа експертиза, съдът
намира за установено, че в следствие на процесния инцидент Х.Г. е претърпял и
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, преживяване на застрашеност и
основателен страх за живота си. Този извод се потвърждава и от показанията на
разпитаните по делото свид. М. и свид. Т., които споделят пред съда, че видели
отоци по гърба на въззиваемия и нараняване по устата, както и че в следствие на
този инцидент, въззиваемият Г. спрял да излиза.
Доказано се явяват и деянието от
страна на ищеца, както и причинната връзка между деяние и вреда. Всички
разпитани по делото свидетели посочват в изложеното от тях за възникнало
напрежение между въззивникът В. и Х.Г. по повод посетен от тях по – рано рожден
ден. Макар и производни, показанията на свид. Т. и свид. М. разкриват механизма
на деянието на Г.В. – чрез нанасяне на удари с палка по гърба. Така
обрисуваните от свидетелите фактически действия са описани по начин, годен да
причини уврежданията на въззиваемия такива, каквито са възприети от заключението
на вещото лице. Съдът не дава вяра на показанията на разпитания свидетел –
очевидец Н., тъй като описаният от него механизъм на деянието не е от естество
да причини претърпяните от Х.Г. травматични увреждания по описания в
експертизата начин. В тази връзка и релевираните с въззивната жалба доводи са
неоснователни.
Неоснователно е и направеното с въззивната
жалба възражение, че претърпените от Г. неимуществени вреди, изразяващи се в
уплаха и страх не са в следствие на процесния инцидент. Настоящата инстанция
кредитира напълно заключението на вещото лице по изслушаната по делото Съдебно
психологическа експертиза и намира, че в заключението на същата изрично е
посочено, че Х.Г. е изпитвал застрашеност и страх за живота си именно в
следствие на събитията от 28.06.2006 година, т.е. от процесния случай.
Настоящата инстанция намира за доказана и причинната
връзка между деянието и претърпените от ищеца вреди. Описаното от свид. М. и свид.
Т. действие на възззивника е от естество пряко и непосредствено да причини
претърпяните от ищеца болки и страдания. Наред с това с оглед заключението на
съдебно психилогическата експертиза доказана е и връзката между деянието на Г.В.
и претърпяните от Х.Г. преживявания на страх за живота и изолираност от външния
свят.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че са
осъществени всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав по чл.
45 ЗЗД въззивникът носи отговорност за причинените на въззивваемата страна
вреди.
Съгласно приетото с т.11 от ППВС 4/1968 година
справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди не е абстрактно понятие. Тя включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които увреждането е получено, последици, продължителност,
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Макар и преживените от въззиваемия болки и страдания от нанесения побой да не
са сериозни по естеството си, начинът и обстоятелствата, при които те са
получени бележат картина на интензивно вътрешно напрежение у въззивамия.
Процесният побой се е отразил значително върху психиката на Г., който в
некраткотраен период от време е изпитвал постоянно усещане на страх за телесния
си интегритет и съзнателно е започнал да страни от комуникация с външния свят.
Това бележи картина на сериозна несигурност у въззиваемия, свързана както с
присъствието на постоянна заплаха за здравето му, така и с невъзможността
адекватно да се защити. Усещането за застрашеност не е било мимолетно или
свързано с конкретни места или прояви. То е съпътствало живота на въззиваемия
като ежедневен фактор и е битувало като конкретна заплаха, препятстваща
възможността му нормално да общува с околния свят. Съдът оценява така претърпените от него
неимуществени вреди на пълния претендиран размер от 8000 лева. Настоящата
инстанция намира, че тази сума в най- пълна степен ще обезщети преживяното от
ищеца от вредоносните действия.
По разноските:
С оглед изхода на процеса въззивникът следва да понесе
своите разноски така, както са направени. Въззиваемата страна е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за които е
представила списък. Наред с това представен е и Договор за правна защита и съдействие
632530, от който е видно, че Х. А. Г. е договорили и заплатил сумата от 500
лева адвокатски хонорар. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че са изпълнени предпоставките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 година
ОСГТК и на страната следва да бъдат присъдени разноски в пълния претендиран
размер.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на Софийски районен съд, ГО, 88 състав от 17.06.2015
г. по гр.д. № 26969/14г.
ОСЪЖДА, Г.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Х. А.
Г., ЕГН **********, със съд. адрес *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: