РЕШЕНИЕ

№ 1965

гр.Бургас, 01.12.2017г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 06 ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 4650 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищец е Виста Мениджмънт ЕООД гр.София. В производството ищецът участва и чрез пълномощник – адвокат Б.К. ***.

Ответник е Р.Л., гражданка на Литва. В производството ответницата участва чрез пълномощник – адвокат Н.Ч. ***.

Според твърденията в исковата молба, през 2014г. ищецът и управителния съвет на етажната собственост на жилищна сграда с идентификатор 51500.507.170.1 по кадастралната карта на г.Несебър, сключили договор за поддръжка и охрана на сградата, със срок от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., при автоматично продължаване на срока с една година. С договора в тежест на етажните собственици възникнало задължение да заплащат  на изпълнителя по 9.50 евро на кв.м. от притежаваните самостоятелни обекти в сградата, годишна такса, със срок за плащане до 30.06. на текущата година. Ответницата притежавала самостоятелен обект в сградата, чийто идентификатор бил 51500.507.170.1.104. Въз основа на така сключения договор ответницата дължала на ищеца 277.92 евро годишна такса за поддръжка, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., с падеж на плащането 30.06.2016г., както и 34.74 евро фонд ремонти, за същия период и при същия падеж на плащането. Иска се осъждане на ответницата да заплати на ищеца посочените суми, на посочените основания, както и законната лихва върху тях от предявяването на иска до окончателното им изплащане. Сочат се доказателства.

Правното основание на исковете е чл.79 от Закона за задълженията и договорите.

Правното основание на искането за присъждане на лихви за забава е чл.86 ЗЗД.

Ответницата оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на посочения самостоятелен обект в сграда, но твърди, че притежава само ½ ид.ч. от него. Сочи, че общото събрание на етажните собственици не е вземало законосъобразно решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ и решение за заплащане на вноски по него от собствениците за процесния период, а освен това претенцията на ищеца в исковата молба не е правилно изчислена. Правят се доводи, че договорът, на който се основава ищеца, не е в състояние да породи негови права срещу ответницата, съобразно формулираните претенции. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

За да се произнесе по така поставения за разрешаване правен спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и представените по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното.

Представен е препис от нотариален акт № 173/23.02.2016г. по н.д. № 150/2016г. на нотариус Стоян Ангелов гр.Несебър, с който Екатерина Келина и Василий Охрименко са продали на Р.Л. и Дмитрий Барабаш апартамент с площ 50.88 кв.м. в „Апартхотел Авалон“, с идентификатор на апартамента 51500.507.170.1.104 по кадастралната карта на гр.Несебър.

Представен е препис от договор за стопанисване и поддържане, сключен между Виста Мениджмънт ЕООД гр.София като изпълнител и членовете на управителния съвет на етажната собственост на сградата на „ваканционен комплекс Avalon, к.к.Слънчев Бряг“, а именно Евелин Георгиев, Елена Прокуророва и Р.Л., като възложител. С договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. срещу определено възнаграждение дейността по стопанисване и поддържане на общите части на ваканционния комплекс. От текста на договора става ясно, че предмета му не се ограничава само до извършване на материални дейности по поддръжката по смисъла на чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС, а е възложено и извършване на правно-организационни дейности по управление, включващи осигуряване на охрана, сключване на договори с трети лица по поддръжка на асансьорите, инсталиране и поддържане на система за видеонаблюдение, предприемане незабавно на всички мерки и разумни действия за прекратяване, ограничаване или отстраняване на щети в общите части на комплекса в случай на природни бедствия и други събития от извънреден характер, да заплаща на трети лица разходи, произтичащи от ползването на общите части – за вода, електрическа енергия и др.

Съгласно т.6 от договора възложителят, т.е. собствениците в етажната собственост, заплащат на изпълнителя годишна такса в размер 9.5 евро на кв.м. от притежавания апартамент или друг имот.

Съгласно т.9 от договора ако поне един месец преди изтичането на срока по договора никоя от страните не уведоми другата за прекратяване на договора, този договор се продължава автоматично за още една година. Тази клауза се прилага автоматично в края на всяка следваща година.

По делото са събрани множество други доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, но съдът счита подробното им обсъждане за безпредметно, по изложените по-долу съображения.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.79 ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни свое договорно задължение, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В случая ищецът основава претенцията си на договор между страните. Предвид специфичния характер на договора, същият е бил сключен от управителния съвет на етажната собственост, но страни възложители по него са самите етажни собственици. Първа и основна предпоставка за уважаване на иска е договорът да е бил в сила между страните за процесния период от 01.05.2016г до 30.04.2017г. Тази предпоставка не е налице.

Следва да се подчертае, че се касае за договор, с който не се възлагат материални действия по поддръжката на общите части, а е възложено упражняване на част от правомощията на управителния съвет, т.е. договорът не е такъв по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС.

Съгласно действащата редакция на чл.19 ал.8 ЗУЕС договорът за възлагане упражняването на правомощията на управителния съвет или на част от тях на трето лице, може да бъде сключен за срок до две години. Договорът, сключен за по-дълъг срок, се смята сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. Тази редакция на закона е въведена с изменения и допълнения към него, публикувани в Държавен вестник № 26/01.04.2016г., влезли в сила три дена след обнародването. При така влезлия в сила нов закон, договорената между страните клауза за автоматично подновяване срока на договора, не е произвела действие в края на м.април 2016г., т.е. считано от 01.05.2016г. действието на договора е прекратено. След като ищецът претендира свое вземане срещу ответника въз основа на договор, който през процесния период не е действал между страните, искът е неоснователен и следва да се отхвърли на това основание. Неоснователна е и обусловената претенция за присъждане за законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата.

По повод направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер 300лв., съобразно представения в съдебно заседание и неоспорен списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Виста Мениджмънт ЕООД ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, адвокат Б.К. ***, против Р.Л., гражданка на Република Литва, родена на ***г., със съдебен адрес ***, адвокат Н.Ч. ***, за заплащане общо на сумата 312.66 евро, включваща 277.92 евро годишна такса за поддръжка на общите части на сграда етажна собственост с идентификатор 51500.507.170.1 по кадастралната карта на гр.Несебър, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и 34.74 евро фонд ремонти, за същия, заедно със законната лихва за забава върху общата главница, от 27.06.2017г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Виста Мениджмънт ЕООД да заплати на Р.Л. 300лв. разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчване на преписа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :