№…….
гр.София, 04.11.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI-11 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
като
разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №2155/2020 г., за да постанови
взе в предвид следното:
Ищецът „К.Е.Ц.“
АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, ул. „*******предявява
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с
които се претендира ответното дружество-
„С.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „*******да бъде осъдено да му заплати сумата в общ размер от 74 991.87
лева.
Ответното
дружество в срока по чл. 367 ГПК прави отвод за недопустимост. Процесуалното си
възражение обоснова с твърденията, че в разпоредбата на чл. 25 от Общите
условия на „К.Е.Ц.“ приложими съгласно чл. 8.1 от договор за наем сключен на
01.02.2017 година между „К.Е.Ц.“ АД, в качеството на наемодател и „С.2.“ ЕООД,
в качеството на наемател. Прави и
искане за присъждане на разноски.
Съдът като
се увери във верността на твърденията, с които отводът е обоснован и установи,
че в действителност спорът между страните попада в обхвата на арбитражната
клауза – чл.25 от ОУ вр.чл.8 от Договора за наем от 01.02.2017г. и не е в
противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 ГПК, какъвто е
настоящият случай, то следователно исковете се явяват недопустими. Ето защо
ищецът следва да предяви исковете си пред избрания от страните Арбитражен съд.
Съдът е
длъжен да прекрати производството на чл. 8 ЗМТА, като няма задължението да
изпраща делото на Арбитражния съд /арг. от обратното на чл. 118, ал. 2 ГПК и по
причина, че АС не е „надлежен съд” по смисъла на разпоредбата, т.е. не е част
от съдебната система/. Няма пречка ищецът да сезира във всеки момент АС при
БПП.
Предвид
изричното искане от ответника в тежест на ищеца съгласно разпоредбата на чл.
78, ал 4 ГПК следва да се възложат разноските, които ответникът „С.2.“ ЕООД е
направил. Същите възлизат на сумата 2 780 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА, Съдът
РАЗПОРЕДИ :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №2155/2020
г., СГС, VI-11 с-в ,
поради недопустимост на иска, поради уговорена арбитражна клауза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „К.Е.Ц.“ АД ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Оборище“, ул. „*******да заплати на „С.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „*******направените в производството
разноски в размер на 2780 лева/ две хиляди и седемстотин лева /.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен
срок от уведомяването пред САС.Д.
СЪДИЯ: