РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 53
гр. П., 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20235200900011 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 522/18.01.2023 г.
на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ **, чрез адв. Я. С. от
**, със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.“ №****, срещу „Застрахователна
компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адерс на управление:
гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с правно осн.
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Исковата молба е нередовна.
Изложено е, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер общо
на 3 800.73 лева, от които 2 732.28 лева претърпяна загуба - разходи за ****,
лекарства и медикаменти, болничен престой, балнеолечение (за кой период) и
рехабилитация (период), за които имало счетоводни документи, както и 1
068.45 лева пропусната полза - разлика между полученото обезщетение за
временна неработоспособност от НОИ и месечното трудово възнаграждение,
получавано от работодателя на ищцата Община П..
Ищцата не е индивидуализирала ясно имуществените вреди, които
твърди да е претърпяла и за които претендира обезщетение. Когато ищецът
претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на
исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана
– в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите
твърдяни вреди. За различните посочени от него имуществени вреди ищецът
не може да претендира едно общо обезщетение, а в петитума на исковата
молба следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка
1
една вреда, тъй като в тези случаи е налице обективно съединяване на искове
(чл. 210 от ГПК) - вж. решение № 105/9.09.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2256/2020 г., IV г. о. Това е от значение за възможността да се претендира с
отделен иск обезщетение за различни вреди от същия увреждащ фактор, т. е.
с оглед съобразяване на обективните предели на силата на пресъдено нещо за
разгледаната вреда, както и с оглед евентуалното изменение на иска по
размер, тъй като недопустимо ще е произнасянето на съда, ако без съответно
изменение на иска с увеличаване на неговия размер по някоя от
имуществените претенции, макар че частично е приел за неоснователна друга
от тях, да присъди повече от поисканото по първата, като изхожда от по-
големия претендиран размер от уважения по втората от тях.
ІІ. По същия начин ищцата следва да посочи и периода, през който е
пропуснала претендирания доход, представляващ разлика между полученото
обезщетение за временна неработоспособност от НОИ и месечното трудово
възнаграждение, получавано от работодателя на ищцата Община П. (като
въпрос на доказване е какво е трудовото възнаграждение и какво е
обезщетението за неработоспособност).
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по делото.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението:
= да индивидуализира претендираните имуществени вреди (претърпяна
загуба), като заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка една
от тях;
= да посочи периода, през който ищцата е пропуснала претендирания
доход (пропусната полза), представляващ разлика между получено
обезщетение за неработоспособност и месечно трудово възнаграждение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците при неизпълнение изцяло и в срок,
исковата молба ще бъде върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, а
производството ще бъде прекратено в съответната част.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на адвоката на ищцата - чл. 39, ал. 1 от ГПК.
2
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
3