№ 4979
гр. С, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря ХР.Н.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20221110157871
по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от МПС ГмбХ с искане
ответникът К енд Ф ООД да бъде осъден да му заплати сумата от 6000 евро с
левова равностойност 11734,98 лева – незаплатен остатък по сключен между
страните договор за покупко-продажба на лек автомобил, ведно със законната
лихва считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 384,65 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.06.2022 г. до 24.10.2022 г., както и сумата от 3000 евро с левова
равностойност 5867,49 лева – продажна цена по сключен между страните
договор за покупко-продажба на четири броя джанти, ведно със законната
лихва считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 192,32 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.06.2022 г. до 24.10.2022 г. Ищецът твърди, че на 28.06.2022 г.,
между страните бил сключен договор за покупко-продажба на МПС, по
силата на който ищецът продал на ответника собствения си лек автомобил,
марка “Л“, модел „*****”, с идентификационен номер на рама: ******, с дата
на първа регистрация 11.08.2016 г., за продажна цена в размер на 16000 евро,
за която издал фактура. На 30.06.2022 г., ответникът заплатил на ищеца по
банков път сумата от 10000 евро – част от продажната цена. На същия ден
между страните бил сключен и втори договор за продажба, по силата на който
ищецът продал на ответника четири броя джанти за гуми за лек автомобил
марка “Л“, модел „*****“ за сумата от общо 3000 евро. Ответникът не
заплатил тази сума изцяло. Ищецът твърди, че считано от 29.06.2022 г.
ответникът бил изпаднал в забава за неизплатените си задължения и
претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
29.06.2022 г. до 24.10.2022 г., като моли съда да осъди ответника да му
заплати процесните суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл.
1
*** ГПК подава отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва сключването на договора за
продажба на лек автомобил и изплащането от негова страна на сумата от
10000 евро. Оспорва твърдението, че уговорената цена на този лек автомобил
била 16000 евро, твърди, че била 10000 евро и била изцяло изплатена.
Оспорва наличието на договор за продажба на четири броя джанти. Счита, че
исковете за лихви били неоснователни.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител, подава писмена
молба, чрез която поддържа исканията си, ответникът не се явява, изпраща
представител, чрез когото поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил и
заплащането от страна на ответника на сумата от 10000 евро по същия.
Безспорни са също така и фактите, че фактура № ********/28.06.2022 г. е
била на стойност 16 000 евро, с тази стойност е била представена от ищеца на
ответника и че тази стойност е била представена от ответника при
регистрацията на автомобила.
По делото е представен препис от фактура от 28.06.2022 г., (л. 10 от
делото), неоспорена от ответника, от която се установява, че процесният
автомобил е придобит от ищеца на тази дата за сумата от общо 18000 евро.
Представен е и препис от фактура № ***** от 28.06.2022 г. (л. 14 от делото),
оспорена от ответника, от която се установява, че ищецът му е прехвърлил
собствеността на процесният автомобил за сумата от 16000 евро. Представен
е и препис от проформа фактура № ******* от 28.06.2022 г. (л. 138 от
делото), оспорена от ответника, от която се установява, че ищецът му е
прехвърлил собствеността на четири броя джанти за сумата от 3000 евро. От
Дирекция „Гранична полиция“ към МВР се представя писмо (л. 174-175 от
делото) от което се установява, че липсва информация процесният автомобил
да е отчетен при преминаване на граничен пункт, като изрично е посочено, че
такова отчитане не е задължително. От Националната агенция за приходите
също е постъпило писмо, (л. 194 от делото), от което се установява, че по
делото не е налице информация за това дали фактура № ********/28.06.2022
г. е осчетоводена от ответника, както и че същият не е ползвал данъчен
кредит за нея. Представено е и писмо от трето по делото лице – Б АД (л. 213-
215 от делото), от което се установява, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 10000 евро, на основание „покупка кола“.
Като свидетел по делото беше разпитан Текри Фоат – ирански
гражданин. Заявява, че живее в България от пет години и има семейни
отношения с управителя на ответника Каръм (К) Хосеиний. Същият му казал,
че цената на процесният автомобил била 10000 евро. През юли 2022г.
свидетелят, К и техни приятели се били събрали в неговия имот. На място
дошла жена, която карала автомобила, домакините направили оглед.
Жената дала всички документи на К и взела регистрационния номер.
Свидетелят видял, че тази кола няма резервна гума. Имала четири колела
зимни, без допълнителна гума. Нямало допълнителни джанти, а само тези на
колата. Нямало допълнителни четири джанти. Свидетелят не бил присъствал
в преговорите за продажба на автомобила, знаел за тях от К. Свидетелят не
познавал жената, доставила колата, към момента на предаване. Срещата
2
станала около 8 часа вечерта, като свидетелят не помни точен ден между 20ти
и 25ти юли. Свидетелят присъствал през цялото време на разговорите между
К и жената. Те сключили сделка и жената дала документи на К, като
свидетелят не видял какви точно били те.
Като свидетел по делото е разпитана и ЕВ.АН.П. – служител на ищеца.
Заявява, че работи за него от март 2022 г. и познава ответника като фирма.
Водила преговори с него за продажба на процесния автомобил и лично го
доставила от В до С. Кореспонденцията с продажбата на автомобила водила с
К – човека, с когото разговаряла. Разговорите били през юни, защото юли
2022 г. доставила колата. Не помни фамилия на К. Разбрали се за цена
16000,00 евро да се продаде автомобила и допълнително джанти с гуми на
стойност 3000,00 евро. За 16000,00 евро издала фактура, която била
осчетоводена и изпратена на мейл и на мобилно приложение. Били получени
10000 евро като плащане. Останали за доплащане 6000,00 евро и отделно за
джантите не постъпило плащане. Нямало възражения от ответника за цената
на стоките. Преди това автомобилът бил купен от ищеца за 18000,00 евро,
имало и документ. Свидетелката докарала автомобила от В до С. На
23.7.2022г. тръгнала от В сутринта и пристигнала в С към 10 часа през нощта
на същия ден. Оставила го на локация, която изпратил К. Било на паркинг.
Доставила джантите, които били в багажника, приложила документи. Дала
фактурата за автомобила, проформа фактурата за джантите и взела
регистрационните номера, за да може да отпише колата от А. Изпратила
документите за нова регистрация за България. Останали да се доплатят пари в
рамките на месец. Когато дала документите, дала оригиналната фактура и
проформа фактурата и ключове два броя. Взела документите за регистрация и
по-късно ги изпратила. Били няколко човека с К на въпросния паркинг, още
двама-трима. Цената на четирите джанти с гуми била 3000 евро. Били
натоварени от колега на свидетелката. Джантите и гумите се движели в
багажника. Свидетелката не помни дали К видял джантите с гумите. Оставила
колата и документите и ключовете, била с раница и нямала багаж в
багажника. За автомобила била издадена фактура, а за джантите проформа
фактура. Като предала автомобила станало дума да се очаква плащане в
рамките на месец.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно § 1053 от Австрийския общ граждански кодекс чрез договора
за покупка се прехвърля вещ на друго лице срещу определена сума пари, като
придобиването настъпва с предаването на предмета на покупката. По
отношение на процесния автомобил между страните не се спори, че договор е
бил сключен. Не се спори а и от свидетелските показания се установява, че
автомобилът е бил предаден на ответника на 23.07.2022 г. За тази вещ спор е
налице единствено по отношение на цената, като за установяването му от
страните бяха представени препис от фактура № ********/28.06.2022 г.,
свидетелски показания, документи от Б АД и справка от НАП. Направеното с
отговора на исковата молба оспорване на фактурата от страна на ответника,
съдът намира за неоснователно. Както беше прието за безспорно от съда, тази
фактура е била изпратена на ответника от ищеца със стойност от 16000 евро,
с този размер е била представена от ответника пред КАТ за регистрацията на
автомобила, което безспорно се е случило преди образуване на настоящото
производство. Т.е. налага се изводът, че ответникът е бил запознат с
3
фактурата преди получаване на препис от исковата молба и не е възразил
срещу нея пред ищеца. По делото липсват доказателства за извършвана
между страните кореспонденция за оспорване на такава фактура, което съдът
приема за извънсъдебно признание от страна на ответника, че е бил запознат
с фактурата към момента на покупко-продажбата на автомобила. На това
основание съдът приема, че следва да цени тази фактура като годно
доказателствено средство по делото. Представената от НАП справка посочва,
че тази фактура не е осчетоводена от ответника и за нея не е ползван данъчен
кредит, което обаче не означава, че договор с тази цена не е сключван между
страните. Осчетоводяването на фактура може да е индиция за доказване на
обективираната в нея сделка, но това не означава, че липсата на такова
осчетоводяване доказва несключването на такава сделка. За установяване на
цената на процесния автомобил бяха дадени и противоречиви свидетелски
показания. Свидетелят Фоат посочи 10000 евро като продажна цена, а
свидетелят Попова – 16000 евро. След анализ съдът намира, че не следва да
кредитира показанията на свидетеля Фоат в тази им част, тъй като те не са
възприети непосредствено, а са казани на свидетеля от К Хосейний, който
има качеството на представител на страна в процеса и препредават
информация, възприета пряко от този представител. От друга страна
свидетелят Попова заяви, че лично е водила преговорите за процесния
автомобил от страна на ищеца. Въпреки че е действала като служител на
страна в процеса, Попова непосредствено е възприела сключването на
договора и уговарянето на цената в размер от 16000 евро. Фактът, че тя е
служител на ищеца не поставя съмнение върху достоверността на нейните
показания, тъй като не се установява някаква нейна заинтересованост от
развитието на делото и показанията им в тази им част се потвърждават от
представената фактура № ********/28.06.2022 г., която съдът цени като
годно доказателствено средство. Представената от Б АД информация
установява, че е заплатена сумата от 10000 евро, който факт не се спори от
страните. Посоченото основание „покупка кола“ не създава съмнение в
стойността на автомобила, тъй като без съмнение тази сума е дадена на това
основание и не е изключено да представлява частично плащане. Така, в
заключение, съдът намира, че цената на процесния автомобил е била 16000
евро и първият иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед на основателността на главния иск, доказан по основание е и
искът за лихва върху тази главница. Съгласно § 1334 от Австрийския общ
граждански кодекс, длъжникът следва да изпълни услугата си при
изпълнението на насрещната процедура. В случая от показанията на
свидетеля Попова, предаването на автомобила е осъществено на 23.7.2022 г.,
т.е. ответникът е изпаднал в забава на 28.07.2022 г. и дължи лихва за периода
от 28.07.2022 г. до 24.10.2022 г. На общо основание приложимият лихвен
процент е 4 на сто годишно – така § 1000, ал. 1 от Австрийския общ
граждански кодекс. Съдът изчисли служебно размера на тази лихва и
установи, че той е 112,13 лева. До този размер искът е основателен и следва
да се отхвърли за разликата до пълният предявен размер от 384,65 лева.
По отношение на иска за продажба на четири броя джанти, ищецът
следваше да докаже сключването на договора, цената на джантите и реалното
им доставяне на ответника. За целта бяха представени проформа фактура №
******* от 28.06.2022 г., и показанията на свидетелите Попова и Фоат.
Проформа фактурата беше оспорена от ответника с отговора на исковата
молба, по делото липсват доказателства да е била осчетоводявана както от
4
ищеца, така и от ответника. Доколкото липсва и извънсъдебно признание на
факта на съществуването , направено от ответника, аналогично на това по
отношение на фактура № ********/28.06.2022 г. съдът не счита, че този
документ има доказателствена годност и не го цени като доказателство. По
отношение на гласните доказателства, от свидетелските показания на
свидетеля Попова се установи, че между страните са водени преговори за
предоставяне на джанти на стойност 3000 евро и въз основа на това съдът
намира този факт за доказан. По отношение на реалната им доставка отново е
налице противоречие, тъй като Попова заяви в разпита си, че е доставила
джантите, а Фоат заяви, че не са били получавани такива. След анализ съдът
намира, че показанията на свидетеля Попова не следва да се кредитират в тази
им част. Самата тя заяви, че не е присъствала на слагането на джантите в
багажника, тъй като те са били сложени там от неин колега, не е имала лични
вещи в багажника и не го е отваряла по време на пътуването си от В до С. От
друга страна свидетелят Фоат заяви, че след приемането на автомобила от
Попова, багажникът е бил отворен и в него не е имало нито гуми, нито
джанти. В тази им част показанията на Фоат са възприети при условията на
непосредственост, докато тези на Попова са опосредени, поради което съдът
кредитира именно първите. С оглед на това недоказан остава фактът на
реално предаване на вещите, а от там и на собствеността върху тях, съгласно
§ 1053 от Австрийския общ граждански кодекс. Поради това този иск е
недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед акцесорния си характер на отхвърляне подлежи и искът за
присъждане на мораторна лихва в размер на 192,32 лева за периода от
29.06.2022 г. до 24.10.2022 г.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца да заплатени 727,18 лева – държавна такса по настоящото дело, 1,80
лева – такса за преписи, 3000 лева – адвокатско възнаграждение, 40 лева –
държавна такса по обезпечителното производство, 2000 лева – адвокатско
възнаграждение и 300 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело. Общият размер на интереса на ищеца възлиза на 18179,44 лева, а
размера на уважената част от него – на сумата от 11847,11 лева. С оглед на
уважената част от исковете му се дължат 3955,01 лева. От ответника бяха
доказано заплатени 1500 лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от исковете му се дължат 522,49 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К енд Ф ООД, ЕИК: ********** със служебен адрес гр. С, ул.
БР. № 38, ап. 3 да заплати на МПС ГмбХ (Дружество с ограничена
отговорност), ДДС Номер AТU********* със служебен адрес гр. С, ул. ***,
№ 2А, вх. А, ет. 1, ап. 3 на основание § 1053 от Австрийския общ граждански
кодекс сумата от 6000 евро с левова равностойност 11734,98 лева –
незаплатен остатък по сключен между страните договор за покупко-продажба
на лек автомобил марка Л, модел *****, ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К енд Ф ООД, ЕИК: ********** да заплати на МПС ГмбХ
(Дружество с ограничена отговорност), ДДС Номер AТU********* на
5
основание § 1000, ал. 1 от Австрийския общ граждански кодекс сумата от
112,13 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 28.07.2022 г.
до 24.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над тази
сума до пълният предявен размер от 384,65 лева като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МПС ГмбХ (Дружество с ограничена
отговорност), ДДС Номер AТU********* срещу К енд Ф ООД, ЕИК:
********** иск с правно основание § 1053 от Австрийския общ граждански
кодекс за заплащане на сумата от 3000 евро с левова равностойност 5867,49
лева – продажна цена по сключен между страните договор за покупко-
продажба на четири броя джанти, ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МПС ГмбХ (Дружество с ограничена
отговорност), ДДС Номер AТU********* срещу К енд Ф ООД, ЕИК:
********** иск с правно основание§ 1000, ал. 1 от Австрийския общ
граждански кодекс за заплащане на сумата от 192,32 лева – мораторна лихва
върху тази главница за периода от 29.06.2022 г. до 24.10.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА К енд Ф ООД, ЕИК: ********** да заплати на МПС ГмбХ
(Дружество с ограничена отговорност), ДДС Номер AТU********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3955,01 лева – разноски в
производството съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА МПС ГмбХ (Дружество с ограничена отговорност), ДДС
Номер AТU********* да заплати на К енд Ф ООД, ЕИК: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 522,49 лева – разноски в
производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6