Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..11.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА –МЛ.С.
при секретар Габриела Д.а ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1742 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 39971/30.06.2017г. от „Пропърти фонд“ ЕООД чрез адв.М.Л. – ВАК
срещу Решение № 2344 от 07.06.2017г.
постановено по гр.д.№ 12893/ 2015г. ВРС,
20 св., с което съда е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 4132/10.11.2016г. ,
постановено по гр.дело № 12893/2015г. по описа на ВРС, с което е признато за
установено, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №60, том II, вх. рег. №3082, нот.дело
№240 от 25.07.2003г. на нотариус П.С.с рег. №335 на НК, на реална част
от ПИ с идентификатор 10135.2573.114, находящ се в гр. Варна, р-н
Приморски, к.к. Чайка, местност I, при граници на частта: ПИ 10135.2573.273, ПИ
10135.2573.1119, ПИ 10135.2573.1103 и останалата част от ПИ 10135.2573.114,
като в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, е допусната непълнота, изразяваща се в
това, че имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като
част от имота на ответника с посочения идентификатор, като общата граница между
имота на „Пропърти фонд” ЕООД и Р.Н.Р. следва да бъде общата имотна граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987г.,
съответна на общата граница между парцели XI -3486 и XII -3487 по ЧЗР от 1999г., отразена в син цвят и заключена между
точките А и Б на комбинирана скица – Приложение 2 на л.79 от заключението на
вещото лице С.К., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, като в диспозитива след „че ищецът е собственик… на реална
част от ПИ с идентификатор 10135.2573.114 ”
ДА СЕ ЧЕТЕ :„с площ 1225 кв. м.”, както и след така постановения диспозитив ДА СЕ ЧЕТЕ: „като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата, заключена между действителната граница
/материализираната на място граница – поставената от ищеца масивна ограда/ и
приетата за отговаряща на правата на страните такава по предходен план,
защрихована в зелен цвят на комбинираната скица – приложение № 2 към СТЕ на
вещото лице С.К., с площ 67 кв. м.”, на
основание чл. 247, ал. 1 ГПК.
В жалбата се поддържа , че
постановеното решение е недопустимо т.к. с него не се поправя ОФГ, а се
постановява ново такова, поради което моли същото да бъде обезсилено и отменено
като постановено в противоречие със закона и материалите по делото. Поддържа
изложеното във въззивна жалба вх.№ 64201/02.12.2016г. , като излага , че
неправилно и незаконосъобразно съда е приел ,че границата между двата имота
минава ,съгласно приложение № 2 на
вещото лице С.К., който препращаща към отменен предходен план.Твърди ,че съда е
допуснал съществено нарушение на материалния закон , като е възприел, че в
конкретния случай са налице регулационни
линии т.е. действаща регулация. Твърди, че границата между двата имота е
безспорно установена между
страните.Съгласно експертното заключение на вещото лице В.са определение и квадратурите на двата имота, съобразявайки
се с трайно установената граница между тях, спрямо която имота на ищеца е с
площ от 1 292кв.м. , а имота на ответника с площ от 1 076 кв.м.Излага
, че това се доказва и от разпитаните по делото свидетели.Моли, атакуваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго в съответствие с
предявения иск .
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител,моли решението на първа инстанция да бъде отменено
, като се постанови такова в съответствие с депозираната искова молба. Излага
твърдения , че постановеното решение за поправка на ОФГ не е в предвидения от
закона срок. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна Р.Н.Р. ,чрез процесуален представител, с който се
оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Навеждат се доводи, че целта
на настоящото производство е да установи по безспорен начин
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в КК.Моли присъждане на направените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.
В съдебно заседание по същество
поддържа становището си от отговора на въззивната жалба, моли присъждане на
сторените по делото разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по „Пропърти фонд” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Мария Луиза 24А, ап.2, чрез процесуалния му
представител – адв. М.Л., срещу Р.Н.Р.
с адрес *** положителен установителен иск
с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване правото на собственост
на ищеца върху реална част от ПИ с идентификатор 10135.2573.114,
находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, к.к. Чайка, местност I, с площ на
реалната част от 1294 кв.м., при граници на частта: ПИ 10135.2573.273, ПИ
10135.2573.1119, ПИ 10135.2573.1103 и останалата част от ПИ 10135.2573.114, при
твърдения в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК да е допусната непълнота, или грешка,
като в същата имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет
като част от имота на ответника с посочения идентификатор.
Ищецът основава правния си интерес и
активната си материалноправна легитимация по иска за собственост на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата и
уточняващата молба:С нотариален акт от 2003г. ищецът придобил чрез покупко-продажба процесния имот. При
одобряване на кадастралната карта е допусната грешка, като имотът на ищеца не е
отразен като самостоятелен, а е включен изцяло в ПИ 114, целият с площ от 2369
кв.м. при вписан собственик Н.Р.Н.– наследодател на ответницата. Ищецът
депозирал искане до началника на СГКК – Варна за попълване на собствения на
дружеството имот, но получил отказ. Моли се за уважаване на предявения иск по
тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание искът се поддържа. Ищецът твърди, че разликата в квадратурите
е в резултат на различния начин на измерване към момента на закупуване на
имотите и към момента на одобряване на кадастралната карта. Промяната на
цифровото измерване променя квадратурите и това е в рамките на статистическата
грешка, предвидена в съответната наредба. Счита, че принципът на одобряването
на кадастралните карти е по граница, която съществува към момента на
отразяването й, и то безспорно това е отразената съществуваща ограда между
двата имота, която следва да се посочи като граница между имотите.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника Р.Р., чрез процесуален
представител – адв. Н. Т., в който се изразява становище за допустимост на
предявения иск. Не се оспорва, че при първоначалното одобряване на
кадастралната карта е допусната грешка, при която двата имота са отразени като
един общ. Не се оспорва, че ответницата не се е съгласила с предложеното от
ищеца изменение на КККР. Излага се, че причина за това е, че праводателите на
ищеца изградили сграда в своя имот без да спазят законоустановеното отстояние.
Ищецът направил подобрения и за да получи сградата законно разположение спрямо
имотните граници, преместил оградата между двата имота в южна посока във вреда
на ответника, след което поискал изменение. Дружеството – ищец подало жалба
срещу отказа, по която било образувано адм. д. 4515/2012г. по описа на Адм. съд
– Варна. След като с експертизи се установило, че няма основание да се
претендира изменение, ищецът се отказал от предприетото оспорване. Сочи се, че
бащата на ответницата и предходният собственик на съседния имот били близки и
дълго време имотната граница не била материализирана на място. След като била
построена сградата, баща й се съгласил съседите от север да ползват част от
имота на ответната страна, за да паркират в името на добросъседството. Новите
собственици се възползвали от това и намалили лицето на имота на ответницата
към улицата и увредили част от лозовите насаждения в имота й. Излага се
подробно кои са били действалите планове за имота, като се поддържа, че
действителната площ на имота на ответника, измерена на място, е била 1200кв.м.,
с каквато площ и дружеството е придобило имота. При подмяната на оградата,
същата е изградена изцяло в имота на ответницата, при което е налице навлизане
в около 43 кв.м., която част не е собственост на ищеца, което е мотивирало
ответната страна да се противопостави на изменение на кадастралната карта по
искания от ищеца начин. Сочи се, че ответницата не би искала да се премахват
незаконно изградени строежи, поради което счита, че е по-благоприятно спорът да
приключи със спогодба, каквато предлага на ищеца. В открито съдебно заседание
ответницата лично и чрез процесуалния си представител, поддържа направените
възражения. Счита, че придобитите от ищеца права с нотариален акт не включват
спорната част между двата имота, където преди време противоправно е преместена
границата.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото
въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо,
като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Неоснователно е възражението на
въззивника за недопустимост на Решение № 2344
от 07.06.2017г. постановено по гр.д.№ 12893/ 2015г. ВРС, 20 св., с което съда е допуснал поправка
на ОФГ в Решение № 4132/10.11.2016г. , постановено по гр.дело № 12893/2015г. по
описа на ВРС. Същото се развива след Определение №
283/12.05.2017г. на ВАпС, по гр.дело № 200/2017г.,с което е отменено
Определение №694/14.03.2017г. по в.гр.дело № 175/2017г. по описа на ВОС ,4св.,
с което производството по въззивната жалба
е прекратено и са дадени указания
за продължаване на съдопроизводствените
действия. От друга страна, законодателя не е предвидил срок за
производството за поправка на ОФГ, както когото е по молба на страна , така и
когато е по инициатива на съда.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По делото между страните няма
спор относно следните факти:
При одобряване на кадастралната карта със
Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г. е допусната непълнота, при която двата имота,
на ищеца и ответника са отразени като
един общ с идентификатор 10135.2573.114.
С нотариален акт №187, том IX, дело 4870/29.03.1994г. на нотариус Д. С.при
ВРС, Н.Р.Н.е признат за собственик на недвижим имот, който е закупен по реда на
пар.4а ЗСПЗЗ, а именно място с пространство от 600кв. м. ид.ч. от цялото с
пространство от 1000кв.м., находящо се в м. Ламбур Пунар, при граници: път, А. Ж.,
К.Д., ведно с постройка .
Ответника Р.Н.Р. е дъщеря и наследник на Н.Р.Н., починал на 20.03.1998г.,
и оставил за наследници съпруга Н.Р. /починала на 13.03.2009г./ и дъщеря - удостоверение
л.22 от делото.
С нотариален акт № 60, том II, вх. Рег. №3082, нот.дело №240 от
25.07.2003г. на нотариус П.С.с рег. №335 на НК, Д.Й.К.продава собствените си
¾ ид.ч. и С.З.К.продава собствените си ¼ ид.ч. на „Пропърти фонд”
ЕООД от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. Чайка: място с площ от
1200кв.м., представляващо ПИ №3487, идентичен на парцел №XII – 3487 в кв.9 по
плана на к.к. Чайка, при граници: улица, имоти с пл. номера 3488, 3491, 3492 и
3486.
Със Заповед №КД-14-03-2711/18.10.2012г. на Началника на СГКК – гр.
Варна, е отказано изменението в КККР на гр. Варна, състоящо се в нанасяне на
нови обекти – ПИ с идентификатор 10135.2573.1087 с площ от 1243 кв.м.,
собственост на „Пропърти фонд” ЕООД въз основа на НА 162, том 36, рег.12330,
дело 8334 от 25.07.2003г. и ПИ с идентификатор 10135.2573.1088 с площ от 1125
кв.м., собственост на Н.Р.. Промяната е отказана по заявлението на „Пропърти
фонд” ЕООД поради обстоятелството, че Р.Н.Р. не е подписала съставения акт за
непълноти и грешки.
Спорно по делото е къде следва да мине
границата между двата имота,респективно да бъде нанесена на КК. В тази връзка спорно
по делото е приложена ли е регулация за
процесните имоти и дали границата между
имота на ищеца и имота на ответника следва да минава и съответно да бъда
отразена в КК съгласно материализираната на място такава или същата следва да
бъде съгласно КП.
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР,с уважаването на който ищеца цели
нанасянето в КК на закупения от него имот с нотариален акт №60, том II, вх.
Рег. №3082, нот.дело №240 от 25.07.2003г. на нотариус П.С.с рег. №335 на НК. Чрез
него ищеца,като носител на
твърдяното правото на собственост върху
определен недвижим имот цели да обори
презумцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, че до доказване на противното кадастралните
данни са верни за обстоятелствата, до които се отнасят. Следва да се съобрази,
че действието на така вписаните в кадастралния регистър данни е оповестително,
но никога конститутивно, тъй като с вписването не се създават вещни права.
Съгласно § 1, т. 16. ЗКИР,
"непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние.
Когато този спор не е свързан със спор
за правото на собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по
административен ред съгласно член 54, алинея 1 от ЗКИР. Ищците са се
възползвали от този ред, но са получили отказ – Заповед
№КД-14-03-2711/18.10.2012г. на Началника на СГКК – гр. Варна.
Съгласно разясненията дадени с
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. на ВКС по ТД № 8/2014 г., ОСГК, в
производството по иска с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта, като се произнaся и относно принадлежността на
правото на собственост на спорната площ. В този смисъл, иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на установителен или осъдителен иск за
собственост,като с него се цели да се формира сила на присъдено нещо относно
съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него
основание и то към настоящия момент,тъй като само така може да се изпълни
изискването на чл.51 ЗКИР,кадастралната карта да отразява актуално правото на
собственост.
За да бъде разрешен спорът за
собственост между страните, следва да бъде преценено правното действие на
приетите регулационни планове, респективно тяхното отчуждително действие по
отношение на придадените по регулация части. Приложимата материалноправна
уредба относно процесните отношения се съдържа в Закона за териториално и
селищно устройство /отменен/, действал от 1973 г. до 2001 г., ППЗТСУ /отменен/
и Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Предмет на доказване по делото ще са
всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им
действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи
до промяна на границите.
Видно от заключението на вещото лице С.К. по първоначалната
съдебно-техническа експертиза /л.75-82/,която съда кредитира , документите за собственост на всяка от страните са съставени при действието на КП на КК „Чайка”
от 1987г. На ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987г. на КК „Чайка” съответства ПИ
10135.2573.114 по КК на район „Приморски”. За територията на процесните имоти,
действащи планове са: КК на район Приморски, одобрена през 2008г., ПУП – ПУР,
одобрен през 2011г. и ЧЗР, одобрен със Заповед от 19.03.1999г., както и Помощен
план на КК „Чайка”, одобрен с Протокол от 09.12.2008г.
Кадастралната основа на действащия ЧЗР за парцели Х-3485, XI – 3486,
XII – 3487, кв.9 по проектоплана на КК Чайка е КП на КК „Чайка” от 1987г. В
помощния план от 2008г., процесният имот е с идентификатор 10135.573.114 и площ
от 2369 кв.м. ПИ 10135.573.114 попада в ПИ 220 по плана на стари имотни
граници. Предходните планове за процесния имот са КП от 1956г. на Крайбрежието
на гр. Варна, като от комбинирания цифров модел се установява, че процесните
имоти попадат в ПИ 220 по този план. В последния са попълнени имоти ПИ 220А и
ПИ 200Б без данни за периода на попълването им и без данни за собственост.
От оцифрения графичен КП на КК „Чайка” от 1987г., площите на процесните
имоти, са както следва: ПИ 3486 с площ от 1033кв.м. и ПИ 3487 с площ от
1216кв.м. От комбинирания цифров модел между заснетата масивна ограда и общата
граница на двата имота се установява навлизане в ПИ 3486 до 1.5м. и завзета
площ от 67 кв.м.
КП от 2003г. на КК „Чайка” е одобрен със Заповед от 13.05.2003г., като
процесният имот е с идентификатор ПИ 10135.514.116 и с площ от 2369кв.м.
Границите на ПИ 10135.514.116 съвпадат с границите на ПИ 10135.2573.114 по КК. Вещото
лице е посочило, че границата между имотите на ищеца и ответника е общата
граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987г. Заснетата масивна ограда не
съответства на границата между двата имота. Отклонението в местоположението е
до 1.5м., което е по-голямо от допустимите стойности съобразно чл.18 от Наредба
3 на ЗКИР. Масивната ограда изцяло е изградена в ПИ 10135.2573.3486, с което от
имота на ответника са завзети 67 кв.м. Процесната граница на проектните имоти
ПИ 10135.2573.1087 и ПИ 10135.2573.1088 от проекта за промяна на КК съответства
на общата граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987г. Вещото лице е
обективирало изводите си на 4 бр. приложени комбинирани скици.
Съгласно приетото заключение по повторната съдебно-техническа
експертиза на в.л. К.В./л.109-112/,която съда кредитира, като счита , че
заключенията по двете експертизи не си
противоречат, предвид различните им задачи, на място границата между спорните
имоти представлява бетонна основа със средна височина от 60см. и метални колове
с телена ограда. След преки геодезически измервания, вещото лице е установило,
че имотът, собственост на ищеца е 1292 кв.м. по трайно материализирани граници,
установени на терена, а имотът на ответника – 1076кв.м. Вещото лице е изготвило
комбинирана скица, на която е отразило границите на имотите по КП от 1956г.; КП
от 1987г.; КП от 2003г., КК от 2008г., границите на предвиждането от 1999г.,
както и спорната граница с жълт цвят, като е видно, че същата навлиза в имота
на ответницата спрямо КП от 1987г. В Приложение 2 към експертизата е отразена
площта на имотите по направеното заснемане.
Въпросът за това, къде минава
действителната граница между собствените на страните имоти е в зависимост от
това дали парцелните граници по стария
РП са се трансформирали в имотни и съответно дали като такива правилно са
възпроизведени в КК от 2008 г.
В тази връзка освен приетите по делото
заключения на вещите лица , са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К.К., който твърди, че познава имота. Откъм
южна посока оградата е ремонтирана, като където е била оградата, там е минала
новата ограда, само залели с бетон. Със съседката водили разговори за
закупуване на нейното място, но тя нямала собственост там.
По искане на ответната страна, е разпитана свидетелката Р.И.К., която
сочи, че Р.Р. има вила към „Журналист”, в която свидетелката ходи пердиодично,
тъй като от деца от класа се събират там. Новата ограда откъм съседите е
направена преди 4-5 години, като свидетелката излага, че е сигурна, че новата
ограда е по-навътре в имота на Р., видимо е, че в самите лози.
Настоящия съдебен състав счита , че
извода на ВРС, че по отношение на процесните имоти има приложена регулация и тя
е съгласно КП от 1987г. е неправилен. Безспорно е, че за процесната местност е
действал стар план за улична регулация и строителни площадки на
КК“Чайка“,одобрен със заповед № 1184/08.08.1962г. на КАБ, като същия не засяга
процесните имоти. Безспорно за първи път
имотите на страните са обособени като два самостоятелни в КП от 1987г.,съответно
с № 3487 и № 3486. Не е спорно,че кадастралната основа на действащия ЧЗР, одобрен през 1999г. по
проектоплана на КК „Чайка“ е КП на КК „Чайка“ от 1987г. Няма спор, че имотът от
ищеца е закупен, като имот индивидуализиран в титула му за собственост нот. акт от 25.07.2003г.съобразно КП от 1987г., като ПИ №3487, идентичен на парцел №XII – 3487, в кв.9 по плана на к.к.
Чайка. Следва да се има предвид , че към този момент изработения през 1999г. КП
от 2003г. е бил одобрен със Заповед № 300-4-32/13.05.2003г. на ИК на АК и там
процесният имот е с идентификатор –ПИ 10135.514.116 с площ 2369 кв.м. Няма спор,че той е идентичен по граници с ПИ 10135.514.114 с площ 2368 кв.м. по действащата КК от 2008г.
Съгласно заключението на в.л. инж.К.В.границата
между двата имота ,отразена с жълт цвят на комбинирана скица /приложение № 1/
-л. 111 от дело съвпада с материализираната на място такава. След преки
геодезични измервания имота на ищеца е с площ от 1292кв.м. , а имота на
ответника с площ 1076 кв.м.В съдебно заседание вещото лице е посочило , че
отклонението с площта на имотите по документи за собственост е в рамите на
допустимите стойности.
Правилен
е извода на ВРС, че в настоящия спор площта на имотите не е определяща, за
определяне на границата между същите.Съда правилно е приел, че ищеца е придобил
имот индивидуализиран съгласно плана от 1987г. И двете заключения на вещите
лица са категорични, че материализираната на място граница/ограда е изградена
така , че ищеца ползва повече от това , което е придобил по акт за собственост.
Решавайки спора, съда следва да прецени действителните права на страните. Ищеца
не е навел твърдения за придобиване по давност на реална част от ПИ 10135.514.114, над закупените от него такива по нот.акт №60, том II, вх. рег. №3082, нот.дело №240 от 25.07.2003г. на нотариус П.С.с
рег. №335 на НК. Ирелевантно към настоящия спор е каква точно площ по всеки план е получила всяка от
страните и каква би получил ,ако границата се определи към
материализираната на място такава.
Възраженията
на ищеца – въззивник, че в кадастралната карта следва да бъде отразена
материализираната на място граница, доколкото актуалното заснемане на място
съответства на отразяването през 2003г., са
неоснователни. Кадастралната карта отразява заснемането на имотите, което има
само декларативно действие.От отразеното в нея не се пораждат, изменят или погасяват
права. При спор за материално право, който в случая е
породен именно от материализираната на място граница, релевантна е
действителната граница между имотите, съобразно действителните права на
страните. Планът от 2003г. не предвижда граници между имота на ищеца и ответника,
поради което не може да бъде определящ
за действителната такава между двата процесни имота.
Предвид изложеното съдът намира, че в Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г.
на ИД на АГКК е допусната непълнота , изразяваща се
в това, че имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет
като част от имота на ответника с посочения идентификатор, като общата граница
между имота на „Пропърти фонд” ЕООД и Р.Н.Р. следва да бъде общата имотна граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987г.,
съответна на общата граница между парцели XI -3486 и XII -3487 по ЧЗР от 1999г., отразена в син цвят и заключена между
точките А и Б на комбинирана скица – Приложение 2 на л. 79 от заключението на
вещото лице С.К., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, като се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт №60, том II, вх. Рег. №3082, нот.дело №240 от 25.07.2003г. на
нотариус П.С.с рег. №335 на НК, на реална част от ПИ с
идентификатор 10135.2573.114, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, к.к.
Чайка, местност I, с площ на реалната част от 1225 кв.м. ,при граници на
частта: ПИ 10135.2573.273, ПИ 10135.2573.1119, ПИ 10135.2573.1103 и останалата
част от ПИ 10135.2573.114.
За разликата от 1225 кв.метра, до
претендираната площ на реалната част от ПИ с идентификатор 10135.2573.114 -
1294кв.м. иска на ищеца следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Достигайки до същите правни изводи
районния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от делото, отхвърлена въззивна жалба, на ответника следва да бъдат присъдени разноски,съобразно
приложения списък в размер на 600.00 лева , представляващи възнаграждение за
един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4132/10.11.2016г. ,
постановено по гр.дело № 12893/2015г. по описа на ВРС, по което е допусната
поправка на ОФГ с Решение № 2344 от
07.06.2017г. постановено по гр.д.№ 12893/ 2015г. ВРС, 20 св., с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Пропърти
фонд” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Мария Луиза 24А, ап.2, срещу Р.Н.Р.,
ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт №60, том II, вх. рег. №3082, нот.дело №240 от 25.07.2003г. на
нотариус П.С.с рег. №335 на НК, на реална част от ПИ с идентификатор
10135.2573.114, с площ на реалната част
от 1225 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, к.к. Чайка,
местност I, при граници на частта: ПИ 10135.2573.273, ПИ 10135.2573.1119, ПИ
10135.2573.1103 и останалата част от ПИ 10135.2573.114, като в Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008г.
на ИД на АГКК, е допусната непълнота, изразяваща се в това, че имотът на ищеца
не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имота на
ответника с посочения идентификатор, като общата граница между имота на
„Пропърти фонд” ЕООД и Р.Н.Р. следва да бъде общата имотна
граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987г., съответна на общата граница между
парцели XI -3486 и XII -3487 по ЧЗР от 1999г.,
отразена в син цвят и заключена между точките А и Б на комбинирана скица –
Приложение 2 на л.79 от заключението на вещото лице С.К., приподписана от съда
и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл.54, ал.2 ЗКИР,и е ОТХВЪРЛИЛ
иска за разликата, заключена между действителната граница /материализираната на място граница –
поставената от ищеца масивна ограда/ и приетата за отговаряща на правата на
страните такава по предходен план, защрихована в зелен цвят на комбинираната
скица – приложение № 2 към СТЕ на вещото лице С.К., с площ 67 кв. м.,като
неоснователен.
Комбинирана скица –приложение
№ 2 към заключението на вещото лице С.К. по проведената съдебно-техническа експертиза,
приложена на л.79 от гр.дело № 12893/2015г. по описа на ВРС, приподписана от
съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА „Пропърти фонд” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Мария Луиза 24А, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ
на Р.Н.Р., ЕГН ********** с адрес ***,сторените по делото разноски в
размер на 600.00/шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: