РЕШЕНИЕ
гр. София,07.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „А” въззивен
състав, в публичното заседание на седми юни двехиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 9601 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.М.Б. срещу решение от
05.02.2020г., постановено по гр. дело № 90602 по описа за 2017г. на СРС, 51 с-в
в частта, с която е осъдена жалбоподателката да заплати на А.Г. М., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 258 ЗЗД, сумата
3 750 лв. – възнаграждение по устен
договор от м.12.2014г. за месеците март, април, май, юни, август, септември,
октомври и ноември 2015г., както и за февруари, март, април, май, юли,
септември и октомври 2016г., ведно със законната лихва от 29.12.2017г. до
окончателното изплащане.
Въззивницата – ответник обжалва решението в посочената
част като неправилно и необосновано, с доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В
жалбата се поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Сочи се, че началният момент на договора, приет за установен от
съда – м.12.2014г., е изцяло недоказан по делото. Въззивницата излага доводи,
че по делото не е доказано наличието на две насрещни волеизявления между
страните с конкретно съдържание, описано от ищеца. Твърди, че общо е превела на
ответника сума в размер над 50 000 лв., но не е поемала задължение за
заплащане на възнаграждение на ищеца, нито е получила отчет за изразходваните
от него нейни парични средства, включително и за негови лични цени. Поддържа,
че взаимоотношенията й с ищеца попадат в приложното поле на договор за поръчка,
по силата на който ищецът е предложил и тя се е съгласила той да извършва
правни действия от нейно име и за нейна сметка, но безвъзмездно. Сочи, че
твърденията за възмездния характер на договора следва да бъдат установени при
условията на пълно доказване от ищеца, каквото не е проведено по делото,
включително и от показанията на разпитаната по делото свидетелка. Поддържа, че
достоверността на свидетелските показания е изцяло опровергана от извършения
във въззивното производство преразпит на св. Ш., включително и чрез извършената
очна ставка с нея. Излага, че представената по делото декларация, подписана от
нея, може да бъде ценена само като
индиция за съществуващата между страните облигационна връзка, която обаче не
покрива белезите на двустранен възмезден договор. Моли съда да отмени решението
и да отхвърли предявения иск изцяло, като й присъди разноски.
Въззиваемият - ищец е подал отговор в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който твърди, че първоинстанционното решение е
правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че
показанията на свидетеля Ш.следва да бъдат кредитирани, като същите установяват
поетото от ищеца задължение спрямо ответницата да извършва плащания от нейно
име към различни търговски субекти, както и да събере и подаде необходимите за
пенсионирането на ответницата документи. Сочи, че преценени в съвкупност с
представената ръчно подписана от ответницата декларация, както и заключението
на приетата ССчЕ, гласните доказателства установяват наличието на облигационно
правоотношение между страните. Моли съда да потвърди изцяло решението, с
присъждане на разноски.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По
същество жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 79
вр. чл. 286 ЗЗД за заплащане на сумата общо 5500 лв., представляваща
възнаграждение по устно сключен договор за поръчка от м. декември 2014г. за
периода м.март 2015г. – м. декември 2016г., при уговорено месечно
възнаграждение в размер на сумата 250 лв. В исковата молба и последващи
уточнения ищецът твърди, че ответницата му е възложила и той поел да изпълнява ежемесечно,
периодично, следните задължения, предмет на договора: за нейна сметка да
погасява задълженията й по договори за кредит, сключени с „Пощенска банка“ АД и
„ОББ“ АД; да погасява задължения на представлявано от нея търговско дружество и
на задължения на сина й Г.Б.и да помага на последния и да се грижи за съпруга
й.
За да уважи иска до размера на сумата
3750 лв., СРС е приел, че по делото е доказано наличие на облигационно
правоотношение между страните по устно сключен договор за поръчка, въз основа
на показанията на свидетеля Ш., преценени съвкупно с представена по делото
саморъчно подписана от ответницата декларация от 27.04.2017г. и прието по
делото заключение на ССчЕ. СРС е приел също, че правоотношението е възникнало
най-късно през м.01.2015г., като е приел за доказано само изпълнение на
задължението на ищеца за погасяване на задълженията на ответницата към „ОББ“ АД
и „Юробанк България“ АД за отделни месеци през 2015г. и 2016г. Останалото
поддържано съдържание на договора е прието за недоказано от първоинстанционния
съд.
С оглед изложеното, предмет на
въззивното производството е наличието на
облигационно правоотношение между страните по възмезден договор за поръчка с
единствен предмет – погасяване от страна на ищеца на кредитни задължения на
ответницата към горепосочените две банки.
Съгласно представената по делото писмена
декларация от 27.04.2017г., ответницата е декларирала, че към посочената дата
няма никакви финансови претенции към ищеца за сумите, които му е изпращала от
Англия, тъй като той ги е влагал изцяло в погасяването на нейни и на
семейството й финансови задължения. Декларацията е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, но съгласно заключението на приетата СГрЕ, оспорването е недоказано и
същата представлява автентичен частен диспозитивен документ.
По делото е безспорно установено от
заключението на приетата СИЕ и писмените доказателства, че за месеците, за
които е уважен иска, ищецът е правил вноски за погасяване на задължения на
ответницата към „ОББ“ АД в общ размер на 3 428. 82 лв. и към „Юробанк България“
АД в общ размер на сумата 832. 27 лв.
Независимо от изложеното, настоящият
въззивен намира, че искът е неоснователен и недоказан.
По отношение на показанията на свидетеля
Ш., въззивният съд намира, че същите са недопустими по арг. от чл. 164, ал.1,
т. 3 ГПК, тъй като при преценката в тази връзка е релевантна цялата стойност на
договора, а не месечния размер на възнаграждението, както е приел
първоинстанционния съд. В самата искова молба се твърди наличие на периодични, ежемесечни престации с еднороден
характер, т.е. периодично изпълнение на договор с периодични платежи с
неопределен срок. В конкретния казус сумата 5500 лв. е претендирата като цялата
стойност на договора за периода на действието му, съгласно твърденията на
ищеца, т.е. цената на иска в случая е равна на стойността на договора. Предвид
изложеното, стойността на договора по смисъла на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК е над
5000 лв. и не може да бъде доказана с гласни доказателства.
Независимо от изложеното, и при преценка
на гласните доказателства в съвкупност с останалия доказателствен материал, не
се налага извод за основателност на иска.
Съгласно показанията на свидетеля Ш.,
дадени в първоинстанционното производство, същата е присъствала в ресторант на
единствена срещу между нея, ищеца и ответницата през м.януари 2016г., на която
ответницата й обяснила, че работи в Англия и й споделила за проблеми, които има
с банките. Свидетелката сочи, че с ответницата са колеги и й споделила, че е
наела ищеца да погасява задълженията й към банките срещу заплащане, тъй като синовете
и съпругът на ответницата не били в състояние да се справят с това.
Свидетелката дава показания, че ответницата й споделила за уговорен размер от
250 лв. възнаграждение за ищеца, в която сума се включвали и задълженията му,
които поел за грижата за дома й. Свидетелката е разпитана в присъствие на
особен представител на ответницата, назначен в първоинстанционното производство
по реда на чл. 47 ГПК.
Във въззивното производство е допуснат
преразпит на свидетеля Ш.на основание чл. 171, ал. 2 ГПК и е извършена очна
ставка между нея и ответницата, в присъствие на упълномощен представител на
жалбоподателката. Свидетелката дава показания, че е виждала и говорила веднъж с
ответницата през м. януари 2016г. на среща в ресторант. Срещата била
организирана от ищеца, който е искал помощ от свидетелката по повод събиране на
документи за пенсиониране на ответницата. Срещата била кратка, свидетелката не
била приета добре от ответницата и си тръгнала. Свидетелката излага, че
ответницата е споделила, че е доволна от помощта на ищеца, тъй като той се
занимавал с погасяването на кредите й, докато тя е в Англия. Свидетелката
заявява, че е счетоводител и е информирана, че и ответницата е счетоводител.
При извършената очна ставка ответницата
заявява, че не познава свидетелката Ш.и я вижда за първи път в съдебна зала.
При така изложеното, въззивният съд
намира, че достоверността на показанията на свидетеля Ш.е изцяло компрометирана.
Показанията й са вътрешно противоречиви и нелогични, тъй като при преразпита й
същата заявява, че единственият повод за общата среща през м. януари 2016г. е
помощ относно оформяне на документи за пенсиониране на ответницата, което е
житейски нелогично, с оглед професията на ответницата Б..
Дори да се приеме, че е била налице обща
среща през м. януари 2016г. между свидетеля и страните, показанията й не
обосновават извод за доказан възмезден договор за поръчка, при уговорено
задължение на ответницата да заплаща на ищеца месечно възнаграждение в размер
на сумата 250 лв. Такива показания не се поддържат във въззивното производство.
Свидетелката дава показания, че ответницата е признала за наличие на действия,
обосноваващи сключен договор за поръчка между страните, но това обстоятелство
се признава изрично от въззивницата –ответник и във въззивното производство. В
жалбата и писмените бележки на последната се оспорва изрично възмездния
характер на договор и оплакванията в тази връзка са основателни.
По арг. от чл. 286 ЗЗД, уговарянето на
възнаграждение при договора за поръчка, който по правило е безвъзмезден, следва
да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване. Такова не е
направено по делото.
Отделно от това, доказаното по делото
изпълнение на периодични месечни престации от страна на ищеца, за които е уважен иска, касае различни месеци, които
не са последователни. Житейски подобно изпълнение не може да свързано с
възмезден характер на договора.
Извън всичко изложено, при твърдения за
месечен размер на претендираното възнаграждение от 250 лв. за изпълнение на
общо три вида задължения съгласно исковата молба и доказано по делото
изпълнение само на първото задължение за погасяване на кредитни задължения, не
може да бъде обоснован извод за уважаване на иска в посочения размер, както е
предявен.
По изложените съображения, решението
следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Решението следва да бъде отменено и в
частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
Не е налице основание за отмяна на
решението на СРС в частта за присъдените по реда на чл. 77 ГПК разноски.
С оглед изхода на спора, въззивницата има
право на разноски, които са доказани в общ размер на сумата 775 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС /700 лв./ и
държавна такса /75 лв./. Налице е своевременно направено възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от въззиваемата страна, което е основателно.
С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението
следва да бъде намалено до размера на сумата 500 лв. /при минимален размер от
492. 50 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ/ и да се присъдят разноски в
полза на жалбоподателката в общ размер от 575 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.02.2020г.,
постановено по гр. дело № 90602 по описа за 2017г. на СРС, 51 с-в в обжалваната
част, с която е осъдена С.М.Б. да заплати на А.Г. М., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 258 ЗЗД, сумата 3 750 лв. –
възнаграждение по устен договор от
м.12.2014г. за месеците март, април, май, юни, август, септември, октомври и
ноември 2015г., както и за февруари, март, април, май, юли, септември и
октомври 2016г., ведно със законната лихва от 29.12.2017г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 593. 13 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г. М., ЕГН ********** срещу С.М.Б.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД
за заплащане на сумата 3 750 лв. – възнаграждение по устен договор от м.12.2014г. за месеците
март, април, май, юни, август, септември, октомври и ноември 2015г., както и за
февруари, март, април, май, юли, септември и октомври 2016г., ведно със
законната лихва от 29.12.2017г. до окончателното изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
А.Г.
М., ЕГН **********да заплати на С.М.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 575 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 1 - месечен срок от съобщенията до страните
пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.