№ 2
гр. Кубрат, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. В.
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В. Административно наказателно
дело № 20213320200217 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЛЕС-2021“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от управител С. Р. С.
чрез пълномощник адв. С.В. от АК–Разград против Наказателно
постановление № 17-000859 от 18.10.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Разград, с което на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно и
необосновано. Възразява срещу констатациите в АУАН № 17-
000739/29.03.2021 г., намерили отражение и в издаденото НП, като твърди, че
от събраните по административнонаказателната преписка доказателства се
установява по безспорен начин, че лицето С. С. З. е регистрирано като
безработно в дирекция „Бюро по труда“, поради което между него и
дружеството не е сключен трудов договор. Същото лице се е намирало в
проверявания обект, тъй като той е собственик на имота и съответно син на
управителя на дружеството-жалбоподател. Считайки, че не е налице
1
осъществено административно нарушение, процесуалният представител на
дружеството моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград,
представлявана от юрисконсулт М. М. счита, че в случая е налице осъществен
състав на административно нарушение, с правилно определена правна
квалификация. Намира, че административното нарушение е доказано
безспорно от събраните доказателства и в хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди,
че наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Поради тези
съображения, представителят на въззиваемата страна моли, постановлението
да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Разград, ТО–Кубрат, при редовност в
призоваването, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата
и атакувания административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 14.07.2021 г., служители на ДИТ –Разград, един от които св. С.В.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на дървообработващ цех в бивш стопански двор в с. Брестовене,
обл. Разград, на територията на който дейност осъществявало „ЛЕС-2021“
ЕООД. При пристигането си на място св.В. възприела пет лица, които
извършвали товароразтоварна дейност. Един от тези работници бил свидетеля
С. С. З., който управлявал мотокар и разтоварвал палети и организирал
работата на останалите работници. Проверяващите предоставили на
установените в обекта лица да попълнят декларации. С. З. собственоръчно
попълнил декларацията, като посочил, че полага труд в полза на „ЛЕС-2021“
ЕООД, с място на работа проверявания дървообработващ цех, работно време
от 07:30 часа до 16:30 часа и с уговорено възнаграждение в размер на сумата
от 150 лева седмично, с почивни дни събота и неделя. З. вписал още, че „към
момента съм на борса“. На 19.07.2021 г. управителят представил изисканите
от проверяващите документи, сред които сключени трудови договори с всяко
от лицата, намиращи се в дървообработващия цех, с изключение на С. С. З..
Всичко установено при проверката св.В. описала в Протокол № ПР 22123736
2
/03.09.2021 г., с който дала и съответните предписания.
На 03.09.2021 г. св. В. съставила против „ЛЕС-2021“ ЕООД акт за
установяване на нарушение за това, че в дървообработващия цех за сметка и
в полза на „ЛЕС-2021“ ЕООД в качеството му на работодател, предоставя
работната си сила С. С. З., без да е сключен писмен трудов договор преди
постъпване на работа. Било прието, че нарушението е извършено на
14.07.2021 г. и квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 и
ал. 1, ал. 2 от КТ. При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 17-
000859 от 18.10.2021 г., с което изцяло възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 от КТ
и наложил на „ЛЕС-2021“ ЕООД наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. С.В.,
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че към момента на
проверката С. З. е управлявал мотокар, организирал е работата на останалите
работници, давайки им указания. Свидетелката посочва, че всеки от
работниците сам е попълнил предоставените му декларации.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел и С.
С. З., за който безспорно се установява, че е собственик на имота, на чиято
територия се намира дървообработващия цех. Същият признава, че
собственоръчно е попълнил предоставената му от контролните органи
декларация, но вписвал това, което проверяващите са му казали. Съдът не
дава вяра на показанията му, тъй като същите са в противоречие с
показанията на св. В., които са обективно и безпристрастно дадени, докато
св.З. като син на управителя на санкционираното дружество се явява
заинтересован от изхода на делото.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на гласните доказателства на св. В. и писмените доказателства по
административнонаказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
3
различни изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 17-000859 от 18.10.2021г. е издадено
от компетентен орган – от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Разград в шестмесечния преклузивен срок. То съдържа всички минимално
изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата
конкретика, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото
извършване, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Наказанието за него е индивидуализирано. Актът също отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. При неговото предявяване, както и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в
които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото
на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото, а именно показанията на св. В. и съдържанието на
попълнената от работника декларация, е видно че към момента на проверката
в обекта С. З. е изпълнявал трудови функции на организатор, като е
управлявал мотокар и заедно с други лица са разтоварвали палети. От същите
доказателства е видно, че З. е имал уговорено трудово възнаграждение,
работно време, работно място и т. н., като не е имало сключен нито трудов,
нито граждански договор. С оглед на това съдът намира за недоказани
твърденията в жалбата за това, че З. не е престирал труд в обекта, а бил там да
4
нагледа имота си. Напротив, от всички доказателста по делото се установява,
че той е престирал труд в полза на „ЛЕС-2021“ ЕООД в качеството му на
организатор, при уговорено работно време, работно място и трудово
възнаграждение. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като безспорно е
установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с него да е
бил сключен трудов договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „ЛЕС-2021“ ЕООД са между „работник“ и „работодател“, като
дружеството безспорно има качеството „работодател“, тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ЛЕС-2021“ ЕООД в
качеството му на работодател чрез налагане на „имуществена санкция“. Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения
към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл. 415 „в“ от КТ, доколкото нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ независимо
от тяхното отстраняване, не са маловажни съгласно чл. 415 „в“ ал. 2 от КТ. С
оглед обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че
не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена
опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ, каквото нарушение е налице в настоящия
случай. Наказващият орган е наложил на „ЛЕС-2021“ ЕООД „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв.
По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция
съдът счита, че тя е законосъобразно наложена по вид, както и по размер, като
е определена на минимума на предвидената в закона санкция, при обоснована
преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването
5
му
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на
НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл. 27„е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът намери, че следва
да определи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000859 от
18.10.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград, с
което на „ЛЕС-2021“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управител С. Р. С., на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 лева за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 1 от КТ, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ЛЕС-2021“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: *** представлявано от управител С. Р. С. да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград сумата 80.00 лева (осемдесет
лева, нула стот.) – юристконсултско възнагрждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6