РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300503059 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2446/04.07.2022г., постановено по гр. д. № 10204/2021г.,
съставът на Пловдивския районен съд е уважил предявения от ищцата Ш. Я.
С., ЕГН: **********, против ответника П. С. С., ЕГН: **********, иск с
правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като е развалил до размер на
притежаваните от ищцата 6/10 идеални части, сключения на 29.09.1917 год.
с нотариален акт № *** г. договор за покупко-продажба на недвижим имот с
идентификатор 56784.526.26.1.9 , срещу задължение за издръжка и гледане ,
поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника П. С.
С., ЕГН: **********, по отношение на прехвърлителите- ищцата Ш. Я. С.,
ЕГН: ********** и починалия й съпруг - П. И. С., ЕГН: **********.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника П. С. С., ЕГН: **********, чрез процесуалния представител адв. М.
С., с подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят оспорва фактическите и
правните изводи на районния съд за основателност на исковата претенция на
ищцата за разваляне на сключения алеаторен договор, поради неизпълнение
от негова страна на поетите договорни задължения. Счита, че от събраните по
делото доказателства е установено, че е изпълнявал задълженията си по
договора , осигурявал е издръжка, гледане и нормален живот на ищцата до
момента , когато тя е взела решение да отиде да живее при дъщеря си.
1
Поддържа, че прехвърлителката системно е създавала пречки за изпълнение
на задълженията и напълно доброволно е напуснала жилището и отишла да
живее при дъщеря си , а не поради липсата на издръжка и гледане от страна
на ответника. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от
въззиваемата Ш. Я. С., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото
адв.А. К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като
се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД предявен от ищцата Ш. Я. С., ЕГН: **********, против
ответника П. С. С., ЕГН: **********, за разваляне поради неизпълнение на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане до размера от 6/10 ид.ч.
Между страните не се спори, а и от представения по делото нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка акт № *** г. на нотариус при Пловдивския районен съд се
установява, че ищцата Ш. Я. С., ЕГН: ********** и нейният съпруг П. И.
С.,ЕГН: **********, са прехвърлили на своя внук П. С. С., ЕГН: **********,
следния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в град ***,
срещу задължението за гледане и издръжка, което последният лично или
чрез трети лица ще осигури на прехвърлителите до края на живота им, като
същите си запазват правото на ползване на апартамента до края на живота си.
Oт приложеното удостоверение за наследниците на прехвърлителя П. И.
С.,ЕГН: **********, се установява, че същият е починал на 17.01.2020 г., като
е оставил за наследници по закон ищцата Ш. С., преживяла съпруга и четири
деца. При така установеното ищцата е легитимирана да предяви иск за
развалянето на договора за общо 6/10 ид.ч. от прехвърления имот: за 1/2
ид.ч., отговаряща на правата й в съсобствеността (респ. прекратената със
смъртта СИО), и за 1/10 ид.ч., отговаряща на правата й на наследник на П. И.
С..
2
Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали
ответникът, като приобретател по договора, е изпълнявал задължението си за
гледане и издръжка на прехвърлителите по процесния алеаторен договор.
Ответникът носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение,
покриващо изцяло задължението му. В практиката се приема, че обемът и
съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото
между страните съгласие, като при тълкуването на волята им съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи.Ако в договора
задължението е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва
храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя
(без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите
си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.В
настоящия случай от представения по делото нотариален акт е видно, че
поетото задължение към прехвърлителите е освен общото задължение за
издръжка и гледане, докато са живи, има и конкретика- за осигуряване на
„ежедневна грижа с достатъчно храна, облекло, лекарства, светлина, чистота
и отопление, а при необходимост и медицински грижи, като им осигури
спокоен и нормален живот“.
С оглед представената по делото медицинска документация,
удостоверяваща влошеното здравословно състояние на прехвърлителите,
както и тяхната напреднала възраст- респ. на 72 и 73г., съдът намира, че
задължението по процесния договор включва и закупуване на медикаменти,
придружаване на прехвърлителите на лекарски прегледи и задоволяване на
всякакви нужди, свързани със здравословното им състояние. Важно е да се
подчертае, че изпълнението на задължението за издръжка и гледане следва да
бъде ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
Задълженията с оглед уговореното между страните в договора може да се
изпълнява лично от приобретателя, или чрез трето лице.
За установяване на полаганите грижи са ангажирани гласни
доказателствени средства.
В показанията си свидетелката Р. Я. Я.- дъщеря на ищцата, заявява , че
родителите й прехвърлили имота на ответника, защото имал три деца и бил
кръстен на дядо си, като страните живеели заедно в жилището. Ответникът не
искал да работи, все чакал на готово. Когато възрастните били в болница,
внукът не ги посещавал, не им купувал лекарства, веднъж само дошла жена
му да ги види. Докато ищцата нямала какво да яде, семейството на внука й
спокойно се хранело и не й обръщали внимание. Тя била принудена да се
храни у съседки, които й помагали. Не й перяли дрехите в тяхната пералня,
поради което тя си ги перяла, докато се къпе. Няколко пъти за около 6 месеца
ответникът ходил в чужбина,за да събира пари, с които си купил кола. През
това време не изпращал пари на баба си, като и лекарствата тя си купувала
сама. Не плащал битови сметки и данъци за имота, каквото успявала, бабата с
3
пенсията си покривала. Не дошъл и на погребението на дядо си, защото по
това време бил в А.. Ответникът сложил климатик в стаята си, но оставил
бабата да се отоплява на печка с дърва и въглища, като не й ги пренасял и тя
стояла на студено. Тъй като ищцата обичала внука си , даже му давала и
пари от пенсията си. Поради лошото отношение към нея, миналата година
ищцата напуснала жилището и първо заминала при другата си дъщеря, после
при сина си в Г., а накрая се установила да живее при свидетелката. Няколко
пъти ответникът идвал там, бил пиян, заплашвал ги и им посягал.
Свидетелката З. Я. М.- сестра на ищцата, посочва, че внукът не
помагал на баба си, а само искал пари от нея, като те редовно се карали. Той
не посещавал възрастните хора в болницата, не давал на ищцата пари за
храна, тя стояла на студено в къщи, не й качвал дърва за печката,а в блока
нямало асансьор, не чистил, не я перял. Била принудена да се храни у съседка,
напуснала апартамента и от една година живее при дъщеря си, за да я гледа.
Свидетелят Б. М. И.- тъст на ответника, посочва, че лично помогнал с
пари на бабата и дядото за прехвърлянето на имота. Ответникът заминал за А.
през 2019г. , работел две години и от там превеждал пари на свидетеля,а той
ги давал на бабата и на дъщеря си. С парите на ответника бил направен и
ремонта на апартамента , като бабата не искала да й слагат климатик в стаята,
искала да се отоплява с печка, а дърва й носели всички. Когато ответникът
бил в А. свидетелят карал близките до болница, когато старите били там.
Бабата не се оплаквала, че П. не я гледа, че няма пари или че условията не са
добри. Тя си тръгнала от жилището, защото й било домъчняло за децата й и
ги посетила всички. Първо била при сина си в Г., където постояла около два-
три месеца, а след като се върнала заживяла при дъщеря си в село М..
Според показанията на свидетелят С. П. С.- син на ищцата и баща на
ответника, поради влошени отношения в семейството, двете му сестри
искали да вземат апартамента и наговорили майка си. В семейството нямало
скандали, това били измислени истории. Когато майка му била при него в Г.,
въобще не се оплаквала. Не била изоставена, нито бита, внукът пращал пари
по тъст си, за ремонт и за бабата. Редовно през годините свидетелят се чувал
с майка си и тя нямала оплаквания, нямали и проблеми. Той също бил пращал
пари в България, когато имат нужда.Сега майка му живее при голямата си
дъщеря в село М., а ответникът и семейството му останали да живея в
апартамента.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за
разваляне на процесния договор за прехвърляне на имот срещу гледане и
издръжка следва да бъде уважен. Неоснователно е оплакването на въззивника
във въззивната жалба, че по делото е доказано пълно изпълнение на договора
по отношение на прехвърлителите. Такива доказателства, при
доказателствена тежест на ответника по делото, не са ангажирани.По делото е
безспорно установено, че ответникът П. С. е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот, но в замяна на това не е престирал изпълнение на
задълженията си по договора след неговото сключване , макар страните да са
живели съвместо, в общо домакинства. От свидетелските показания,
ангажирани от ищцата, се установява пълна дезинтересираност от страна на
4
ответника спрямо нуждите на възрастните хора и липса на каквото и да
внимание и отношение спрямо тях. Ответникът не им давал пари, а напротив
търсил и получавал парична помощ от баба си, не ги посещавал при престоя
им в болничните заведения, не им осигурявал лекарства от които се нуждаят,
не им помагал в ежедневието и чисто битов план (пране, чистене, готвене,
отопление). По делото не е установено през продължителния около 2-
годишен престой на ответника в чужбина, през който същият е бил
възпрепятстван да престира лично задълженията си по договора, същите да са
били изпълнявани от трети лица. Дори през този период да е имало някакви
спорадични прояви на заинтересованост по отношение на прехвърлителите от
тъста на ответника, който е съдействал за свиждане на възрастните хора в
болницата от техни близки, посредничил за предаване на парични средства
изпращани от ответника във връзка с ремонта на жилището, това въобще не
представлява полагане на грижи за прехвърлителите и не може да се
приравни на изпълнение по договора, защото същото е неделимо и
продължително. Неделимо означава, че е недопустимо то да се разделя на
периоди, да не се извършва цялостно или да не се предоставя в пълен обем, а
под продължително се разбира, че то е дължимо ежедневно, постоянно и по
всяко време.По делото е безспорно установено, че от около една година
ищцата живее при своята дъщеря в село М., като не се твърди от ответника
през този период да е изпълнявал задълженията си по договора, респективно,
че е предложил изпълнение на задължението си в пари, или че е поискал
трансформирането му в парично. Неприемането, съответно неоказването на
съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката предвид обстоятелствата
може в случая да се осигури не в натура, а в пари. Дори при установена
забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано
изпълнение, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно
неизпълнение на задължението и възникване правото на кредитора да развали
договора.
При така установеното по делото следва извода, че приобретателят не
е изпълнявала задълженията си по договора, като не е издържал и гледал
прехвърлителите в съответствие с конкретните им нужди, обусловени от
възрастта и здравословното им състояние. Налице е следователно
неизпълнение на задълженията съобразно уговореното и съобразно
нравствено-етичните и социално-битови изисквания, присъщи на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Налице е неточно по вид, обем и качество изпълнение,поради това и исковата
претенция на Ш. С. за разваляне на алеаторния договор се явява доказана и
следва да бъде уважена.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно
и обосновано, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният
съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон, не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано
на събраните по делото доказателства. Изложеното, от своя страна,
5
предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния
съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Ш. С.
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 1200 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на
заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение, тъй като то е по-
ниско от минималния размер от 1984,83 лева, регламентиран с разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2446/04.07.2022г., постановено по гр.д.
№ 10204/2021г. по описа на РС-Пловдив, ХVI гр.с.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН: **********, от град ***, да заплати на Ш. Я.
С., ЕГН: **********, от гр. ***, направените по пред въззивната инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6