ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                      Гр.София, 27.10. 2020 г.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври

През две хиляди и двадесета година в състав:

                            

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                   Мл.с.  ЛЮБОМИР  ИГНАТОВ

 

Като разгледа докладваното от съдия Маркова в.гражданско дело № 783 по описа за 2020 година приема следното:

Производството е по реда на чл.310 ГПК във фазата на въззивно обжалване.

          Подадена е въззивна жалба от А.Г.Н., ответник пред СРС, чрез особения й представител адв.Б., срещу решение № 233641 от 04.10.2019 г., постановено от СРС,  ГО, 150 състав по гр.д.№ 44123 по описа за 2018 г., с което Н. е осъдена да предаде на „К.ф.И.“ АД,  държането на имот, представляващ ап.3, находящ се в гр.София, *********както и да плати на същото дружество сумата от 376,80 лв.-разноски по делото.

          По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС-„К.ф.И.“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение.

          С разпореждане от 20.02.2020 г. съдът е освободил адв. Н.И. Б., САК като особен представител, назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК на А.Г.Н., ответник пред СРС, считано от 17.02.2020 г., както и е дал възможност на ищеца пред СРС- „К.ф.И.“ АД, в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за платено възнаграждение за особен представител на А.Н.  в размер на 300 лв.; плащането да се извърши по сметката на СГС.  Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в дадения от съда срок - следва връщане на исковата молба.

          Указанията на съда по разпореждането от 20.02.2020 г. са съобщени на пълномощника на въззиваемия, ищец пред СРС- чрез адв. Б. на електронния й адрес.

          Изпратено е и съобщение на адреса на управление на дружеството-ищец, което не е могло да бъде връчено от призовкаря, тъй като не му е бил осигурен достъп и му е указано, че на адреса няма дружество „К.ф.И.“ АД. Затова и съдът след проверка в Търговския регистър е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК.

Когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител, е предпоставка за развитието на процеса.

Ищецът, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изричните указания на съда не е представил доказателства за внасяне на определения от съда депозит с разпореждането от 20.02.2020 г.

Съгласно определение № 656 от 23.11.2010 г. по ч.гр. д. № 342/2010 г. на ВКС, ІV г.о., представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата /чл. 2 и чл. 4 от ЗПП/.

Невнасянето от ищеца на разноски за особен представител на ответника съставлява нередовност на исковата молба, препятстваща развитието на процеса, поради което неизпълнението на указанието за внасяне на разноски е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК

поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото.

Връщането на исковата молба е последица от бездействието на ищеца да изпълни свое процесуално задължение. Несъмнено е, че правилата, уреждащи призоваванията имат императивен характер и обезпечават възможността на страната да подготви и осъществи защитата си в процеса, като по този начин въздейства върху развитието на производството и съдържанието на крайния по него акт. Неизпълнението на процесуалното задължение на ищеца да внесе необходимото възнаграждение за особения представител на ответника във въззивното производство - чл. 47, ал. 6 ГПК, препятства разрешаването на правния спор /основна цел на исковия процес/ с участието на страните по него. В тази хипотеза производството по исковата молба, не може да изпълни предназначението си на защита - санкция и подлежи на прекратяване. Отделно от това правомощията на въззивния съд при нередовна искова молба са идентични с правомощията на първоинстанционния съд - той е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите, а при неизпълнение следва да прекрати исковото производство и да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната част /така т. 5 от ТР № 1/9.12.2013 г., т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. и т. 7 от ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай предпоставките за това са налице - ищецът не е изпълнил дадените му указания с разпореждането от 20.02.2020 г.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца разноски не се следват.

 

              Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД   

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

          ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА, вх.№ на СРС-2019056 от 04.07.2018 г.

 

          ОБЕЗСИЛВА решение № 233641 от 04.10.2019 г., постановено от СРС,  ГО, 150 състав по гр.д.№ 44123 по описа за 2018 г.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва пред Софийски апелативен съдв 1-седмичен срок от връчването му.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: