№ 1039
гр. гр. Добрич, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500796 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Подадена е частна жалба вх.№18290/21.10.2022 г. по описа на ДРС от К.
Д. И. с ЕГН **********,Д. К. И. с ЕГН ********** и Д. К. И. с ЕГН
********** срещу определение №2408/12.10.2022 г. по гр.д.№807/2020 г. на
Добричкия районен съд,с което е допълнено протоколно определение от
19.09.2022 г. по цитираното дело в частта за разноските,като Л. Б. А. с ЕГН
********** е осъдена да заплати на К. В. В. с ЕГН ********** сумата от 300
лв съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.С молба вх.
№19111/03.11.2022 г.,подадена по електронна поща на 02.11.2022 г.,е
уточнено,че частната жалба изхожда и от Л. Б. А.,доколкото тя има правен
интерес от обжалването.С доводи за недопустимост и незаконосъобразност на
атакуваното определение се настоява за обезсилването или отмяната му.
Насрещната страна-ответникът по делото К. В. В. с ЕГН ********** не
изразява становище по допустимостта и основателността на частната жалба.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Частната жалба,изхождаща от К. Д. И.,Д. К. И. и Д. К. И.,е подадена в
рамките на едноседмичен срок от получаване от същите на съобщение за
атакуваното определение /същите са уведомени за определението на
14.10.2022 г.,а жалбата е подадена на 21.10.2022 г./.
В предоставен от първоинстанционния съд на основание чл.262 ал.1 от
1
ГПК с разпореждане №5925/24.10.2022 г. едноседмичен срок за изправяне
нередовности на частната жалба,изхождаща от К. Д. И.,Д. К. И. и Д. К. И.,с
молба вх.№19111/03.11.2022 г.,подадена по електронна поща на 02.11.2022
г.,адв.М. В. като процесуален представител на първоначалните частни
жалбоподатели и на ищцата по делото Л. Б. А. е уточнила,че в частната жалба
била допусната техническа грешка и погрешно като нейни податели били
посочени К. Д. И.,Д. К. И. и Д. К. И. /без да е оттеглено искането им за отмяна
на обжалваното определение/,а действителният подател била Л. Б. А.,която
имала правен интерес от обжалването.Такава подмяна на частните
жалбоподатели чрез използване на реда за отстраняване нередовности на
частната жалба е недопустима.За всяка заинтересована страна тече
самостоятелен срок за атакуване на неизгоден за нея съдебен акт и,ако в този
срок жалба не бъде подадена надлежно от съответната страна,тя няма
процесуалната възможност да го стори чрез замяна на податели по вече
постъпила жалба с нея.В случая,доколкото уточнителната молба сочи
подаване на жалба срещу атакуваното определение и от Л. Б.А. със
съдържанието на първоначалната жалба,изхождаща от К. Д. И.,Д. К. И. и Д.
К. И.,и доколкото горното „присъединяване“ на Л. А. към първоначалната
жалба е сторено в рамките на едноседмичния срок за обжалване на
определението,изтекъл спрямо нея на 03.11.2022 г. /А. е уведомена за
определение №2408/12.10.2022 г. на 27.10.2022 г.,а изхождащата от нея жалба
всъщност се счита подадена в деня на постъпване на уточнителната молба на
02.11.2022 г./,следва да се приеме,че жалбата от името на Л. А. е депозирана в
рамките на срока по чл.275 ал.1 от ГПК.
С протоколно определение,постановено в открито съдебно заседание на
19.09.2022 г. по гр.д.№807/2020 г. на ДРС,районният съд е прекратил
производството по делото в частта на предявения от Л. Б. А. срещу К. В. В.
иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови обработването
на процесните недвижими имоти поради оттегляне на иска.В същото съдебно
заседание ответникът В. е поискал да му бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски съразмерно на прекратената част от
производството.Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това
искане,а е заявил,че ще го разгледа в закрито заседание.С обжалваното
определение №2408/12.10.2022 г. същият е разгледал молбата на ответника по
делото за присъждане на разноски и е постановил допълване на протоколното
2
определение от 19.09.2022 г. в частта за разноските с осъждане на ищцата Л.
Б.А. да заплати на ответника К. В.В. сумата от 300 лв съдебно-деловодни
разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Отправеното от ответника по делото К. В. в съдебното заседание на
19.09.2022 г. искане за присъждане на разноски съразмерно на прекратената
част от производството по делото е първоначално такова.По него
първоинстанционният съд е могъл да се произнесе веднага в откритото
съдебно заседание,като постанови единен акт за прекратяване на
производството по оттегления иск и присъждане на разноски в полза на
ответника съразмерно на прекратената част,или е могъл да отложи
произнасянето в закрито заседание.Съдът е процедирал по втория начин
относно искането за присъждане на разноски.Първоинстанционният съд
всъщност в съдебното заседание на 19.09.2022 г. е заявил,че ще раздели
произнасянето си по молбата за оттегляне на иска в два акта-единият акт е
определението за прекратяване на производството по оттегления
иск,постановен в откритото заседание,а вторият акт е по молбата на
ответника В. за присъждане на разноски,постановен в закрито
заседание.Двата акта обаче представляват единно цяло.Произнасянето по
отговорността за разноските е по правило непосредствена последица от
основния съдебен акт за прекратяване на производството или решаване на
спора по същество.Съдът дължи разглеждане на този въпрос с основния акт
/така чл.236 ал.1 т.6 от ГПК/.В случая основният акт се състои от два
акта,съставляващи единно цяло,както бе посочено по-горе.
Така атакуваното определение №2408/12.10.2022 г.,въпреки че съдържа
непрецизен диспозитив за „допълване“ на прекратителното определение в
частта за разноските,всъщност не е акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК
и за постановяването му не е била нужна нарочна молба на ответника по
делото К. В. по чл.248 ал.1 от ГПК.Определението е първоначален акт по
отправеното в съдебното заседание искане на ответника В. за присъждане на
разноски.
При това положение защитата срещу определение №2408/12.10.2022 г. не
е по реда на обжалването,регламентиран в разпоредбата на чл.248 ал.3 изр.2
от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК,а чрез подаване от заинтересованата
страна на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на прекратителното
3
определение от 19.09.2022 г.,което заедно с определение №2408/12.10.2022 г.
е единно цяло,в частта за разноските.Настоящата частна жалба,изхождаща от
К. Д. И. с ЕГН **********,Д. К. И. с ЕГН **********,Д. К. И. с ЕГН
********** и Л. Б. А. с ЕГН **********,следва да се третира като молба по
чл.248 ал.1 от ГПК,компетентен по която да се произнесе е
първоинстанционният съд.
Предвид горното настоящото въззивно производство следва да бъде
прекратено и делото следва да се върне на районния съд за администриране
на частната жалба като молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на
прекратителното определение в частта за разноските и за произнасяне по
нейната допустимост и основателност.
Настоящото определение е необжалваемо,тъй като не е преграждащо
развитието на производството по искането на частните
жалбоподатели.Частната жалба ще бъде разгледана от първоинстанционния
съд като молба по чл.248 ал.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№796/2022 г. по описа на
Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за администриране на
частната жалба срещу определение №2408/12.10.2022 г. по гр.д.№807/2020 г.
на Добричкия районен съд,изхождаща от К. Д. И. с ЕГН **********,Д. К. И. с
ЕГН **********,Д. К. И. с ЕГН ********** и Л. Б. А. с ЕГН **********,като
молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на прекратителното
определение от 19.09.2022 г. в частта за разноските и за произнасяне от
първоинстанционния съд по нейната допустимост и основателност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5