Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
Гр. Перник, 31.01.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор К. Т.**
от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов КАНД № 202 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „**“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Б.**, ул. „**“ № 9, представлявано от управителя Е.К.Д.
срещу съдебно решение № 26 от 06.11.2023 година, постановено по н.а.дело № 118/2023 година по описа на Районен
съд Б.**, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-2300025 от 19.06.2023
година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което
на „**“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б.**, ул. „**“ № 9,
представлявано от управителя Е.К.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/, за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка
с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Касаторът твърди, че при
постановяване на съдебния акт районният съд не е взел предвид наличието на
допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени
процесуални нарушения. Наред с това сочи, че не са налице доказателства за
твърдяното нарушение. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество
постанови друго, с което да отмени издаденото НП. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
В проведено съдебно заседание касаторът редовно призован не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба редовно призован, се
представлява от директора Л.В.**, който оспорва касационната жалба, като
неоснователна. Моли съд ада остави в сила решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което предлага да бъде оставено в сила решението на
районния съд.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се
явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на разглеждане пред Районен съд Б.** е било издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник наказателно
постановление № 14-2300025 от 19.06.2023 година,
с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 от КТ на настоящия касатор.
Административнонаказателната му отговорност е била ангажирана за това, че в качеството
си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство по смисъла
на чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е наело лицето В.М.М.**като
„шофьор“ без сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпването му на
работа. Безспорно е и от попълнената саморъчно декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че посоченото
лице има определено работно време, работно място, определена длъжност, почивки
и уговорено трудово възнаграждение.
Първоинстанционният съд е проявил
процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил фактическата обстановка. Въз
основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно
е приел за установено нарушение на трудовото законодателство. В изпълнение
задължението си за извършване проверка на издаденото НП, решаващият съд е
констатирал, че описаното в него нарушение е доказано, т.к. от събраните
доказателства е налице трудово правоотношение, а не гражданско, за което касатора
е привлечен към административно наказателна отговорност за извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съдържащ задължение за работодателя да сключи
трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни. С оглед безспорно
установеното по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между
страните, към момента на установяване на нарушението – 19.04.2023 година,
решаващият съд е приел, че в случая е налице извършеното нарушение и има основание
за сключване на трудов договор между страните. Развити са подробно мотиви в тази
насока за същността на трудовото правоотношение и съотношението му с
облигационното правоотношение, съответно е установено че възприето от органите
на административнонаказателното производство като източник на отговорността на
дружеството жалбоподател е правилно и вменената му административнонаказателна
отговорност за такова административно нарушение. Първоинстанционният
съд е достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати
нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя. При
съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е потвърдил НП.
Пред настоящата касационна
инстанция не са представени нови писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Б.** фактическа
обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Постановеното решение е правилно.
Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че с оглед установеното
несъществуване на трудово правоотношение за страните е възникнало задължение за
сключване на трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
направените от районни съд правни изводи за правилно прилагане на материалния
закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по
реда на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1,
ал. 2 от КТ на настоящия касатор. Настоящата касационна инстанция счита,
че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е
постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на
събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият
касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен
съд Б.** за законосъобразно, правилно и обосновано.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че трудовия договор има за
предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен,
в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за
изработка) се дължи конкретен трудов резултат (овеществен труд) за определен
срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е
задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н.,
а при договора за изработка изпълнителят дължи само "изработването на
нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно
самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение,
но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано,
има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението,
което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се
изплаща след приемане на изработката, по принцип – еднократно. В тази връзка настоящата касационна инстанция намира за неоснователни
твърденията наведени в касационната жалба.
С оглед гореизложените
съображения, настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл.
218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва
да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно
решение № 26 от 06.11.2023 година, постановено по АНД № 118 по описа за 2023
година на Районен съд Б.**.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
/П/ /П/