№ 3462
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110200457 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. Г. (чрез адв. П.) срещу Наказателно постановление
(НП) № 21-4332-001719, издадено на 15.02.2021г. от Г.Б. - Началник Група към ОПП –
СДВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на П. Д. Г. е наложена „глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца. На основание
Наредба № Із-2539 на МВР на П. Д. Г. са отнети и 12 контролни точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и постановено при грубо нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят посочва, че АУАН е
съставен на 21.01.2021г. за нарушение, извършено на 29.09.2020г., т.е. повече от 3 месеца от
установяване на нарушението. Доколкото нарушението е установено при преглед на
снимковия материал, а жалбоподателят е собственик на заснетия автомобил, чийто
регистрационен номер е четлив, в жалбата се заявява, че данните за авторството и за
деянието са били налични още на датата на нарушението. Поради това се претендира за
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Освен това в жалбата се твърди, че в АУАН и в НП били
посочени различни правни квалификации на деянието, а липсата на яснота води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че с посочването на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на практика административно – наказващият орган не е изпълнил
задължението си да предостави правна квалификация. Претендира се и за нарушение на
1
чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН не била указана възможността за възражение в
тридневен срок от неговото връчване. Като процесуално нарушение се сочи и това, че не
били изложени мотиви защо не е приложен чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от СРС
да отмени изцяло процесното Наказателно постановление като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Претендират се и направените по делото разноски.
Тази жалба е изпратена едни път на ОПП – СДВР (на 22.12.2021г.), втори път на РУ –
Пирдоп, ОДМВР – София (на 23.12.2021г.) и трети път – на СРС (на 04.01.2022г.), като за
всички тях е образувано настоящото дело.
В молба с вх. № 133584/28.06.2022г. адв. П. заявява, че не възразява делото да се
разгледа в негово отсъствие. Защитата твърди, че в протокола за използване на
автоматизираното техническо средство не бил посочен пътния знак, GPS координатите,
посоката на движение на МПС-то, измерената скорост на движение и установената такава.
Твърди се, че няма снимка на пътния знак от мястото на извършване на нарушението.
Поради това не можело да се докаже дали е изпълнено изискването на чл.6 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. На следващо место адв. П. твърди, че липсва протокол от
последваща метрологична проверка и действията на контролните органи били предприети
при съществени нарушения. В случай, че от снимката /предоставена от наказващия орган/
не ставало ясно дали автомобилът е заснет преди или след пътния знак, чиято забрана се
твърди, че е била нарушена, адвокатът възразява нарушението да е безспорно доказано.
Моли се и за това размерът на претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение да бъде ориентиран към законовия минимум.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят П. Д. Г. и адв. П. не се явяват лично и не
вземат становище в хода на съдебните прения.
Въззиваемата страна Началник Група при ОПП-СДВР също не изпраща представител
пред СРС и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
На 29.09.2020г. за времето от 16.00 часа до 18.00 часа мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M № 575 била
позиционирана в служебен автомобил с рег. № .... при зададен стационарен режим на
измерване в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе”, до разклона за ЦСПП – МВР, за да
контролира скоростта на движение на отдалечаващите се МПС-та, движещи се от гр. София
към с. Горни Богров, при липса на пътен знак за ограничение на скоростта и при действащо
общо ограничение на скоростта от 50 км/час. За целта бил съставен Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-45969/30.09.2020г.
На 29.09.2020г. в 17.07 часа в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе”, до разклона
за ЦСПП – МВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, лек автомобил ....
с рег. № ......... (собственост на П. Д. Г.) се движел със скорост от поне 108 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост от 111 км/час),
2
при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M № 575. Същата е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № 4835 на дата 24.02.2020г. със срок на валидност до 24.02.2010г. и за нея има издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това техническо
средство било преминало и последваща проверка, за която има издаден Протокол № 5-38-20
от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 01.09.2020г. Според този
Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100
км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение от страна на водача
на лек автомобил .... с рег. № ......... от ОПП – СДВР изпратили призовка до П. Д. Г.
(собственик на заснетия автомобил). На 21.01.2021г. в декларация по чл.188 от ЗДвП П. Д.
Г. декларирал в качеството си на собственик на превозното средство, че не знае на
29.09.2020г. около 17.07 часа кой е управлявал МПС с рег. № ..........
Въз основа на тази декларация и снимковия материал М. (в присъствието на Мартин
Борисов Пасков и Десислава Димитрова Чалева) съставил срещу П. Д. Г. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 665760 от 21.01.2021г. за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.165, ал.2, т.6 и чл.188 от ЗДвП. В АУАН
било записано, че измерената скорост на движение на автомобила е 111 км/час, а след
приспаднат толеранс от 3 % - наказуемата скорост е 108 км/час.
На 21.01.2021г. срещу подпис Актът бил връчен на П. Д. Г..
Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-
4332-001719 от 15.02.2021г., с което Г.Б. - Началник Група при ОПП – СДВР на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е наложила
на П. Д. Г. „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца. Освен това на основание Наредба № Із-2539 на МВР на П. Д. Г. са отнети и 12
контролни точки.
На 20.12.2021г. във връзка с Наказателно постановление № 21-4332-001719 от
15.02.2021г., П. Д. Г. предал в РУ – Пирдоп свидетелството си за управление на моторно
превозно средство и контролния талон към него, за което бил изготвен Протокол за
доброволно предаване.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на П. Д. Г. на 20.12.2021г. и е
обжалвано с жалба, подадена чрез административно – наказващия орган на 22.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : показанията на свидетеля Митко
Петров; АУАН с бланков № 665760 от 21.01.2021г.; Протокол № 5-38-20 от проверката на
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 01.09.2020г.; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г.;
3
снимков материал (клип № 9596 и снимка на уреда); призовка; справка – картон на водача;
Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.102019г. и с рег. №
8121з-515 от 14.05.2018г.; Акт за встъпване в длъжност; декларация по чл.188 от ЗДвП от П.
Д. Г.; Протокол за доброволно предаване от 20.12.2021г.; заверено копие на свидетелство за
регистрация на МПС – част I; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 66079 от 04.04.2022г.; писмо от
Главна дирекция „Национална полиция“ (на лист 19 от делото); Заповед № 513з-5069 от
21.07.2015г. на Директора на СДВР; разписка с дата на получаване на Наказателното
постановление (лист 78 от делото); писмо от Български институт по метрология с вх. №
71678 от 11.04.2022г. с приложено към него Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 /с приложения/ и писмо от Областно пътно управление – София с
вх. № 72042 от 11.04.2022г. с приложена схема.
Събраните по делото и цитирани по-горе писмени доказателства следва да се
кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни и достоверни.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил техническо средство, както и ограничението на
скоростта за съответното място, режима на измерване, посоката на задействане и номерата
на направените клипове. От Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г. се установяват вида и номера на
използваното техническо средство.
Писмата от Главна дирекция „Национална полиция“ (на лист 19 от делото) и от
Български институт по метрология (на лист 82 от делото) са обективни, достоверни и
непредубедени. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира. От тези писма, както и от Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835 /с приложения/, Протокол № 5-38-20 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол TFR – 1M и чл.30, ал.5 от Закона за измерванията се установява, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на одобряването на типа е бил до
24.02.2020г., преминало е последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори
на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на
01.09.2020г. (за срок от 12 месеца, т.е. до 01.09.2021г.) и съответно се счита за одобрен тип
средство за измерване, което е технически изправно към 29.09.2020г. и направените с него
измервания са в съответствие със Закона за измерванията. Поради това (с оглед
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията) СРС приема, че техническото
средство, заснело процесния автомобил и неговата скорост на движение е било годно към
процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани
технически средства и системи” (АТСС) според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът
да посочи, че доколкото от Протокол № 5-38-20 от проверката на мобилна система за
4
видеоконтрол TFR – 1M се вижда, че въпросното техническо средство има идент. № 575/12 и
този номер 575 е вписан и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г., а също и в снимковия материал
– клип № 19596 и АУАН с бланков № 665760 от 21.01.2021г., то това означава, че именно
провереното на 01.09.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било използвано и при
заснемане на процесното нарушение.
Според §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. Следва да се посочи, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите
установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства /мобилни и стационарни/ са преминали метрологична
проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган /Български институт по метрология/ осъществява проверка и на
софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата за
първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното
средство.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-45969/30.09.2020г. се установява мястото, времето, посоката на движение на
контролираните МПС-та и ограничението на скоростта за това място. На следващо място, с
оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло
и приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством снимката се установява марката и регистрационният
5
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението, както и
конкретно измерената скорост на движение. В клип № 9596 са посочени и координатите на
МПС-то по време на нарушението, а на гърба на снимката е посочено и мястото на
деянието. Приложеният по делото снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира, още повече, че снимката е ясна и след съпоставка с данните от Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
45969/30.09.2020г. СРС установява, че снимката е направена именно на мястото и в часовия
диапазон, в който процесното техническо средство на 29.09.2020г. се е намирало в с. Долни
Богров, бул. „Ботевградско шосе” до разклона за ЦСПП - МВР, за да контролира скоростта
на движение на МПС-та, движещи се от гр. София към с. Горни Богров.
Съдът кредитира и писмото със схема от Областно пътно управление – София с вх. №
72042 от 11.04.2022г., тъй като то е информативно, достоверно и непредубедено писмено
доказателство. От него се установява, че на процесното място не е имало ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26, поради което е важало законоустановеното
ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч. В този смисъл данни се съдържат в
снимковия материал (клип № 9596), в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г., в АУАН, както и в
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 66079 от 04.04.2022г. Последното е издадено от държавен
орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, които изцяло се
препотвърждават и от писмото от Областно пътно управление – София с вх. № 72042 от
11.04.2022г. с приложената към него схема. Поради това съдът счита, че не само от схемата
на Областно пътно управление – София, но и от други доказателства, събрани по делото и
цитирани по-горе, следва безспорният извод, че на процесната дата и място ограничението
на скоростта е било 50 км/час.
Приложените по делото справка картон на водача и свидетелство за регистрация на
МПС – част I са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът кредитира тези писмени
доказателства и приема за установено, че жалбоподателят има предишни нарушения по
ЗДвП и че е собственик на лек автомобил .... с рег. № ..........
Предоставеният с жалбата Протокол за доброволно предаване от 20.12.2021г. е
изготвен по предвидения в закона ред и има доказателствена сила за посоченото в него
обстоятелство. Поради това СРС кредитира това писмено доказателство и съответно приема,
че във връзка с Наказателно постановление № 21-4332-001719 от 15.02.2021г., на
20.12.2021г. П. Д. Г. е предал в РУ – Пирдоп свидетелството си за управление на моторно
превозно средство и контролния талон към него.
Съдът кредитира и приложените по делото призовка до Г. и декларацията по чл.188
от ЗДвП, тъй като са обективни и необорени писмени доказателства. От тях се установява,
че във връзка с процесното нарушение, за установяване на неговия автор, от ОПП – СДВР са
6
изпратили призовка до собственика на МПС-то и пред КАТ се е явил П. Д. Г., който е
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП на дата 21.01.2021г., в която не е посочил
конкретен водач на МПС на 29.09.2020г. Декларацията по чл.188 от ЗДвП от П. Д. Г., с
оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, следва да се приеме, че съдържа неизгодни за
издателя й факти (че не знае кой е управлявал МПС-то). Поради това и на основание чл.188,
ал.1 от ЗДвП съдът приема, че жалбоподателят (като собственик на автомобила, непосочил
друго лице за водач на МПС-то) следва да носи административна отговорност за процесното
деяние.
Съдът кредитира и приложения по делото АУАН, защото отразените в него
констатации намират пълна опора в останалия събран по делото и кредитиран от съда
доказателствен материал.
Приложените по делото Акт за встъпване в длъжност, Заповедите на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.102019г. и с рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г.,
както и Заповедта на Директора на СДВР № 513з-5069 от 21.07.2015г. са издадено от
държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира изцяло. От Акта за встъпване в длъжност се доказва, че след 29
октомври 2019г. Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор „Административно обслужване“
към ОПП – СДВР. Като такава, по силата на т.2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи тя е имала правото да издава Наказателни
постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № 513з-5069 от 21.07.2015г. на Директора
на СДВР и т.1.2. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи става ясно, че св. Митко Петров е имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесния
Акт. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица.
Съдът кредитира думите на свидетеля Митко Петров, тъй като те, дори и в
незначителен обем и явяващи се само отчасти информативни към процесния казус, намират
опора в кредитираните по-горе Заповед № 513з-5069 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР,
АУАН, снимка и декларация по чл.188 от ЗДвП, а същевременно не се опровергават от
други доказателства.
Съдът дава вяра и на приложената на лист 78 /гръб/ от делото разписка, че
процесното Наказателно постановление е връчено на Г. на дата 20.12.2021г., тъй като
документът съдържа подпис на лицето и същевременно няма доказателства, които да
оборват достоверността на тази дата, нито пък жалбоподателят отрича да е получил препис
от НП на 20.12.2021г.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Наказателното постановление е връчено на 20.12.2021г. и е
7
обжалвано с три /идентични по съдържание/ жалби, най-ранната от които е подадена на
22.12.2020г., поради което тя се явява депозирана в преклузивния процесуален срок.
Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно
събраните по делото доказателства и изложените по-горе мотиви в тази насока. В случая
нарушението е установено в момента на неговото реализиране на 29.09.2020г., а самият
нарушител е открит по-късно /след като П. Д. Г. е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП
на 21.01.2021г./. От датата на деянието /29.09.2020г./ и от датата на установяване на
нарушителя на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и декларацията, попълнена от Г.
/21.01.2021г./ до датата на съставяне на АУАН /21.01.2021г./ не са изтекли визираните в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. Между датите на съставяне на Акта и на издаване на
Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък от един месец. Поради това съдът
приема, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и
инструктивният срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователна е тезата, развита в жалбата, че АУАН е съставен след изтичане на 3-
месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят бил собственик на заснетия
автомобил и авторството на деянието било известно още на датата на нарушението. Този
съдебен състав не се съгласява с това виждане, тъй като самият факт, че едно лице е
собственик на даден автомобил не означава, че той със сигурност е и административно –
наказателно отговорното лице. Именно поради това се дава на собственика на МПС-то да
попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, за да заяви дали той или друг е управлявал
автомобила на процесните дата, час и място. В случая една на 21.01.2021г. става ясно, че
именно на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, доколкото собственикът на автомобила не
посочва кой го е управлявал, следва да се ангажира административната отговорност на Г..
Поради това и 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да тече от тази дата –
21.01.2021г., а 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН съответно от датата на извършване
на нарушението – 29.09.2020г. Видно е, че до датата на съставяне на АУАН не са били
изтекли и двата срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което не е налице претендираното
нарушение.
Неоснователно се твърди и за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН
фигурира графа за възражения „при съставянето на акта“, а що се отнася до правото на
възражение срещу АУАН в писмен вид след неговото изготвяне – това право следва от
закона и доколкото незнанието на закона не извинява никого, не може жалбоподателят да
претендира, че са нарушени правата му.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
нарушителя и на двама свидетели. Законът дава възможност свидетелите по Акта да са
свидетели на съставянето му /когато той се съставя след извършване на нарушението/.
Доколкото от съдържанието на Акта се вижда, че Мартин Пасков и Десислава Чалева са
посочени като свидетели „при съставяне на акта“, съдебният състав счита, че в случая е
8
приложен чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в АУАН е изрично отразено, че свидетелите по
Акта са свидетели при съставянето на АУАН. След изготвянето Актът е предявен на П. Д. Г.
и му е връчен екземпляр от него. Наказателното постановление също е било връчено на П.
Д. Г. срещу подпис. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Същите са
надлежно удостоверени с подписи в Акта и в НП. Поради това СРС приема, че са спазени и
изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от
ЗАНН.
На следващо място - въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са в съответствие с процесуалния и
материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и при
съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. То е достатъчно ясно и разбираемо
описано в Акта и в Наказателното постановление. По недвусмислен начин е посочено
времето и мястото на нарушението, наказуемата скорост /след приспаднатия толеранс в
полза на нарушителя/ и ограничението на скоростта на движение на същото място. Изрично
е отбелязано и в Акта, и в НП, че нарушението е установено с техническо средство
/посочено по вид и номер/. В Акта и в Наказателното постановление са възведени всички
релевантни обстоятелства, относими към фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1
от ЗДвП, а именно посочено е, че става въпрос за управление на МПС, описан е
автомобилът, скоростта на движение, мястото, посоката на движение, ограничението на
скоростта за съответното място и как е било установено нарушението. Поради това
съдебният състав не разбира защо в жалбата се твърди, че с посочването на чл.21, ал.1 от
ЗДвП административно – наказващият орган не бил изпълнил задължението си да
предостави правна квалификация на деянието. Не отговаря на текста на АУАН и НП и
твърдението от жалбата, че в Акта и Наказателното постановление били посочени различни
правни квалификации на деянието, тъй като и в двата документа е записано, че става въпрос
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Освен това - при описание на нарушението е посочено
техническото средство, с което е установено превишението на скоростта и в тази връзка в
АУАН е цитиран и чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. С посочването на техническото средство и
декларацията по чл.188 от ЗДвП съдът приема, че са отбелязани в хода на описание на
нарушението и доказателства, които го потвърждават. Същевременно е редно да се посочи,
че не е съществено процесуално нарушение това, че в АУАН е посочена разпоредбата на
чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, тъй като, ако се отвори законът и се прочете тази разпоредба всеки
/дори и неюрист/ би разбрал, че в случая става въпрос не за нарушена правна норма, а за
правомощие на служителите от ОПП – СДВР да установяват нарушенията на правилата за
движение по пътищата чрез използване на технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. На посочената разпоредба от ЗДвП отговаря и фактологията, описана в
АУАН и в НП, че нарушението е установено с техническо средство.
9
Според настоящия съдебен състав съставомерността на нарушението не изисква при
неговото описание да се посочва в АУАН и НП номера на преписката (макар, че в случая
това е сторено), както и номера на служебния автомобил, в който е било позиционирано
техническото средство, началото и края на контролирания участък и дали съществува
снимка на самото техническо средство. Поради това отсъствието на подобно описание в
Акта и в Наказателното постановление не е съществено процесуално нарушение и реално не
е довело до неразбиране на административното обвинение или до невъзможност на П. Д. Г.
да организира защитата си. Поради това и релевираните в тази връзка доводи от адвоката на
жалбоподателя се приемат от съда за неоснователни. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като ако се прочете внимателно съдържанието на Акта и на
Наказателното постановление ще се установи, че и в АУАН, и в НП са посочени
/достатъчно ясно и разбираемо/ всички правно – релевантни факти, като е налице тъждество
помежду им в Акта и в Наказателното постановление. В случая и в двата акта пише, че
наказуемата скорост на движение е 108 км/час и спрямо тази скорост е съпоставяна
разрешената скорост на движение на МПС в населено място - 50 км/час. За тези
обстоятелства (както и относно времето, мястото на извършване на нарушението и това, че
МПС-то е било управлявано от П. Д. Г.), които се явяват значими за предмета на доказване
по конкретното административно обвинение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, фактологията, описана
в АУАН и в НП е една и съща. Поради това СРС приема, че е налице съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението, че същото е достатъчно ясно и
разбираемо описано в Акта и в Наказателното постановление.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 13 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
29.09.2020г., а датата на регистриране на документа под № 4332р-45969 е 30.09.2020г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са приели и проверили въпросния
Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-45969 е 30.09.2020г. са посочени общият брой на констатираните нарушения,
първият и последният номер от статичните изображения, вид и номер на ползваното
техническо средство. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно
от лист 15 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
В протокола за използване на автоматизираното техническо средство или система
изрично е записано, че няма пътен знак за ограничение на скоростта и че важи общото
ограничение на скоростта – 50 км/час. Към съдържанието на този документ няма законово
10
изискване за посочване на GPS координати. Посоката на движение на контролираните
МПС-та е посочена в протокола на лист 13 от делото. Според чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. протокола за използване на автоматизираното техническо средство
или система се съпровожда със снимка на уреда, а не със снимка на пътния знак. Освен това
– в случая доказателствата сочат, че на мястото на извършване на нарушението не е имало
поставен пътен знак за ограничение на скоростта, поради което няма как да бъде направена
снимка на знак, който не го е имало. От лист 12 от делото е видно, че не липсва /както
твърди адв. П./ протокол от последваща метрологична проверка на техническото средство.
Поради всичко това и релевираните в молбата с вх. № 133584/28.06.2022г. доводи се явяват
неоснователни.
Водим от всичко изложено по-горе този съдебен състав достигна до извода, че в
случая не са допуснати процесуални нарушения в хода на административно - наказателното
производство, респ. не е било реално ограничено правото на защита на наказаното лице,
поради което спорът следва да бъде решен по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал и подкрепящите го констатации от АУАН настоящият съдебен състав установи, че
с техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била установена скорост на движение 111 км/час. В предвид възможността за грешка в
рамките на 3 % при скорост над 100 км/ч. съдът приема, че автомобилът на П. Д. Г. се е
движил с около 108 км/час.
От писмото на Областно пътно управление – София и схемата към него, писмото от
ОПП – СДВР с вх. № 66079 от 04.04.2022г., Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45969 от 30.09.2020г., АУАН и от
снимковия материал на лист 14 от делото се установява по несъмнен начин, че на
въпросното място не е било въведено ограничение на скоростта с пътен знак, поради което е
важало общото правило за ограничение на скоростта в населени места – 50 км/час. При тези
данни следва, че като се е движил със 108 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза
на водача) при ограничение на скоростта 50 км/ч. водачът на лек автомобил .... с рег. №
......... е извършил от обективна страна на процесните ден, час и място фактическия състав на
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/ч. в
населено място. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със скорост от 108
км/ч. (след приспаднатия толеранс) – водачът на този автомобил обективно е нарушил чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В случая жалбоподателят е собственик на МПС-то и е попълнил декларация, в която
не е посочил автомобилът да е управляван от друго лице. Поради това и на основание
чл.188, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят следва да бъде наказан с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
11
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта на
техническото средство) в случая е с 58 км/ч.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено при пряк
умисъл. Всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в населено
място, при липса на знак за ограничение на скоростта, важи общото ограничение от 50
км/час за движение на автомобили. Щом е измерена скорост от поне 108 км/ч. значи водачът
на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено – опасните последици.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост за
населено място над 50 км/час нарушителят се наказва с глоба в размер на 700 лева и 3
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи
5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. С оглед конкретно
установеното превишение на скоростта (с 58 км/ч. над ограничението от 50 км/ч. – след
приспаднатия толеранс от 3 %) и начинът, по който законодателят е определил да се
санкционира виновния водач при превишение на разрешената скорост в населени места,
СРС приема, че на П. Д. Г. следва да се определи глоба в размер на 750 лева и 3 месеца
лишаване от правоуправление. Точно определеният алгоритъм за индивидуализиране на
административното наказание «глоба» и фиксираният размер на другото кумулативно
предвидено наказание «лишаване от право да се управлява моторно превозно средство» не
позволява на съда да прави преценка за смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
На основание чл.6, ал.1, т.7, предл.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г.) при
превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/час в населено място (чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП) на виновния водач се отнемат и 12 контролни точки. Фиксираният от
законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при нарушение по
чл.182, ал.1, т.6, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП не позволява обсъждане на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, респ. коригиране размера на точките, тъй като
техният брой е фиксиран в цитираната по-горе Наредба отнапред.
Настоящият съдебен състав не приема конкретният случай за маловажен. Щом
компетентните лица са приели, че на това място не следва да се поставя знак за ограничение
на скоростта, следва да важи разписаното в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение в населени
места. В случая нарушението е формално – на просто извършване. С управление на
автомобила със скорост над 50 км/ч. то е довършено, без законодателят да изисква
настъпването на някакви вредни последици. Поради това отсъствието на такива не следва да
12
се преценява при обществената опасност на конкретното деяние. Единствената
обществено-опасна последица, визирана в състава на проценото нарушение, е
осъществяването на самото му изпълнително деяние. Освен това в случая превишението на
скоростта над позволените 50 км/час не е никак малко – с 58 км/час над допустимите 50
км/час скорост в населено място, което показва, че степента на обществена опасност на
конкретното деяние не е ниска. В случая конкретното нарушение е типична проявна форма
на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Доколкото въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт,
нито е ангажирала доказателства за направени от нея разноски по делото и такива не са били
поискани до приключване на съдебното следствие пред СРС – с настоящото решение не
следва да се присъждат разноски и в полза на въззиваемата страна, въпреки изхода на
спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-001719, издадено на
15.02.2021г. от Г.Б. – Началник Група при ОПП – СДВР, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на П. Д. Г. е наложена
„глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 (три) месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и
12 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13