№ 106
гр. Б, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200501101 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба, подадена в срока по 259, ал. 1 ГПК от Община - Б,
представлявана от Кмета на община Б, И.С, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,, адрес: Община Б, адрес, насочена
против Решение № 484/26.08.22 г., постановено по гр.д.№611/22 г. по описа на РС- гр. Б.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, в частта с която първоинстанционния
съд е уважил предявените обективно съединени искове. Счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилен и погрешен анализ и преценка на
събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, което е довело до издаване на
порочен съдебен акт. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение, респ. да
бъдат отхвърлени и недоказани предявените обективно съединени искове.
Претендират присъждане на направените във въззивното производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна А. С.,чрез адв. Н.
Л. в който заявяват, че въззивната жалба е неоснователна и излагат изключително подробни
съображения в тази насока. Счита, че в оплакванията на въззивника не се съдържат никакви
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесулания закон.
Моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като валидно,
допустимо, правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон да
1
бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260 и чл.
261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата
следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.
При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение съдът констатира,
че същото е допустимо, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл.270, ал.3
ГПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение е
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Производството пред РС - гр. Б е образувано по искова молба от ищеца А. В. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в адрес, чрез адв. Н. П. Л., срещу ответниците Община - Б,
представлявана от Кмета на община Б, И.С, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,, адрес: Община Б, адрес и М. Х. Д.
- врид. Главен художествен ръководител – ФА П- Б, с адрес: Б, ул. адрес.
С постановеното по делото решение, съдът е признал уволнението на А. В. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в адрес, извършено със Заповед № 61- К/14.02.2022 г. на
кмета на Община Б, за незаконно, отменил Заповед № 61-К/14.02.2022 г. на кмета на
Община Б като незаконосъобразна и е възстановил А. В. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес в адрес, на заеманата преди уволнението длъжност - „Танцьор“ във П. – Б, като е
отхвърлил предявения иск от А. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в адрес срещу
Община - Б, представлявана от Кмета на община Б, И.С, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,, адрес: Община Б,
адрес и М. Х. Д. - врид. Главен художествен ръководител – ФА П- Б, с адрес: Б, ул. адрес за
солидарно заплащане на обезщетение в размер на 132 лв. за трите дни на незаконното
недопускане на работа, а именно: концертите на П. на 25.11.2021г., 15.12.2021 г. и
16.12.2021г., като неоснователен. Със същото решение е разпределил и отговорността за
разноските.
По делото не е спорно, а и от приложени копия на трудов договор, длъжностни
характеристики и допълнителни споразумения се установява, че ищецът А. В. С. е
изпълнявал длъжността Танцьор в А.П. – Направление Култура към Община Б. От
работодателя са представени писмени доказателства, неоспорени от ищеца, видно от които
последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 859,10 лв.
Като доказателства са представени две заповеди, издадени от Кмета на Община Б - Заповед
№ 618/22.11.2021г. и Заповед № 2683/07.12.2021г., с които е наредено на М. Х. Д., в
качеството му на Главен художествен ръководител и Хореограф на фолклорен А.П. – Б във
връзка с предстоящи концерти на 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. да създаде
необходимата организация във вр. с т. 32 от издадени заповеди на министъра на
здравеопазването и въведените противоепидемични марки, като на мероприятията следва да
бъдат допускани служители на ансамбъла само ако: са ваксинирани, преболедували или
2
представят отрицателен тест за Коронавирус. В заповедите е посочено, че тестовете ще
бъдат за сметка на работодателя. Съставени са протоколи от дати 23.11.2021г. и
13.12.2021г., в които е отразено, че заповедите на Кмета на Община Б са доведени до
знанието на всички работещи в А.П., вкл. и на ищеца. Представени са протоколи с имена на
служители на Ансамбъла, които са си направили антигенни тестове преди концерните, като
в посочените списъци ищецът не фигурира. Представен е доклад, изготвен от М. Д. - в
качеството му на Главен художествен ръководител и Хореограф на фолклорен А.П. – Б, в
който е посочено, че във връзка с издадена заповед на Кмета на Община Б служителите А. С.
и М.В. отказали да си направят тестове, поради това и не взели участие в концерта /състоял
се на 25.11.2021г./. Представен е и втори доклад, в който е посочено, че поради липса на
валиден сертификат трима служители, вкл. и ищецът не взели участие в концертите на 15 и
16.12.2021г. Представени са писмени документи, от които се установява, че Кмета на
Община Б е изискал писмени обяснения от служителя С. поради това, че преди концертите
на 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. не си е направил тест и поради това не е взел
участие, което представлява неизпълнение на трудовите задължения. В предвидените за това
срокове са представени подробни писмени обяснения от ищеца по реда на чл. 193 КТ. След
представянето на писмени обяснения кметът на Община Б е издал актуваната заповед № 61-
К/14.02.2022г., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено и на същия е
наложено дисциплинарно наказание уволнение заради системни нарушения на трудовата
дисциплина. В заповедта е посочено, че въпреки издадените заповеди на кмета, създадената
организация и осигурени безплатни тестове за Коронавирус ищецът е отказал да си направи
такъв. Поради липса на валиден сертификат /за ваксиниране, преболедуване или
отрицателен тест/ ищецът не е бил допуснат и не е взел участие в концертите на А.П.,
състояли се в Зала Яворов на дати 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. Сочи се, че тези
действия и бездействия на трите посочени дати служителят С. е нарушил чл. 37 от
Правилника за вътрешния трудов ред на Фолклорен А.П., не са изпълнени и законните
разпореждания на работодателя, тъй като за трите концерта служителят се е явил на работа
без валиден сертификат - нарушение на чл. 126, т.2, т. 6 и т.7 КТ. Заповедта е връчена на
уволнения служител на 14.02.2022г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б излага
следните съображения от правна страна:
При оспорване законността на извършеното уволнение в тежест на работодателя е да
установи, че при налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка на
конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, която да е съобразена с
критериите, посочени в чл. 189, ал.1 от КТ, а това са тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Дисциплинарното нарушение следва да е конкретизирано, за да може да се прецени
съответстващото му по вид и тежест дисциплинарно наказание. При оспорване на
наказанието извършената преценка от работодателя за тежестта на конкретното нарушение
на трудовата дисциплина подлежи на съдебен контрол, като се изследва и въпроса дали има
3
съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание.
В конкретният случай работодателят е наложил наказание за допуснати от ищеца системни
нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл. 190, т.3 КТ.
За да е налице посоченото основание за уволнение по т.3, чл. 190 от КТ - системни
нарушения, нарушенията на трудовата дисциплина следва да са три или повече, като при
определяне на броя им се вземат предвид тези, за които не е наложено дисциплинарно
наказание и тези, за които наложеното наказание не е заличено.
Посочените в оспорената заповед основания - чл.190, ал.1, т.3; чл. 187, ал.1, т.2 и т.3 ; чл.
187, ал.1 т.5, т.7 и т.10 от КТ , конкретно изразяващи се, от заповедта и събраните в хода на
делото доказателства, неучастие в концерти на 25.11.22 г., 15.12.22 г. и 16.12.22 г.
(коледните концерти на ансамбъла) не могат да послужат за законови основания в
конкретния случай, поради това, че същите препращат към изисквания, които не са важали
за ищеца, тъй като същият не е попадал в кръга на задължените да ги спазват лица. Със
заповед от 07.12.2021 г., кметът на община Б и главния худ.ръководител на ФА „П.“, във
връзка с предстоящите концерти на ансамбъла са определили изисквания към участниците в
концертите, които поименно са били определени преди датата на заповедта на кмета за
противоепидемични мерки. Самите епидемични мерки са изисквали отрицателен резултат от
PCR тест (72 часа преди концерта) или бърз антигенен тест (48 часа преди концерта). Видно
е от събраните доказателства, че периодът в който е определен съставът на участниците в
концертите, предшества срокът за представяне на сертификат за отрицателен резултат от
двата вида тест и непредставянето на такъв сертификат не може да се вмени в задължение
на служителя. При липса на такова задължение, логично не може да последва и
неизпълнението му, което да обоснове „тежко нарушение на трудовата дисциплина“.
Отделно от това, от събраните гласни доказателства на свидетелите - Д.М., М. С., М.Я., М.В.
(на длъжност - танцьори във ФА „П.“) и Й. Д.а на длъжност „служител в отдел „Човешки
ресурси“ във ФА „ П.“ се установява, че на посочените в оспорваната заповед за уволнение
дати - 25.11.2021 г., 15.12.2021 г. и 16.12.2021 г., А. С. е присъствал на работното си място
по време на репетициите и в концертната зала. Налагането на най-тежката санкция -
дисциплинарно уволнение, трябва да бъде съобразена с тежки нарушения на трудовата
дисциплина, както и обстоятелствата, които са определили цялостното поведение на
служителя.
Съгласно константната съдебна практика и доктрината, за да е налице системно нарушаване
на трудовата дисциплина, е необходимо да бъдат извършени и съответно установени най-
малко три нарушения, за да се квалифицира дейността съгласно чл. 190, т. 3 от КТ- едно от
посочените в заповедта основанията за налагане на дисциплинарното уволнение. В случая
А. С. не е представил нито един от трите документа, но това не е попречило същият да се
явява на работа, да участва в репетициите /не за самите концерти/ и да бъде на концертите,
макар и като публика, където са били допускани абсолютно всички, без оглед на това дали
4
притежават валиден сертификат или не.
Настоящата инстанция счита, че не е налице и другото основание за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, визирано в чл. 190, т. 7 от КТ /посочено като
основание в заповедта/-други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Това не е
обособен състав, а е препратка към общите критерии за избор на дисциплинарното
наказание, което от своя страна означава допустимост на съдебния контрол върху
съответствието между тежестта на извършеното нарушение с наложеното дисциплинарно
наказание "уволнение". Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. Настоящата инстанция счита,
че наложеното най-тежко наказание-уволнение на С. за извършените от него нарушения на
трудовата дисциплина не съответстват на тежестта им, поради което и с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд по отношение на
това несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание на извършените от служителя
нарушения и препраща към тези мотиви на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявените обективно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са основателни и доказани следва да бъдат уважени. Крайните изводи
на първоинстанционния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, поради което като
правилно и законосъобразно решението на РС – гр. Б следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението не е обжалвано от жалбоподателя, тъй като за последния
липсва правен интерес от обжалване на акта в тази част.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба
направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв. възнаграждение в размер
на 710 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Бски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 484/26.08.22 г., постановено по гр.д.№611/22 г. по описа
на РС- гр. Б.
ОСЪЖДА Община - Б, представлявана от Кмета на община Б, И.С, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,, адрес:
Община Б, адрес да заплати на А. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в адрес, сумата
в размер на 710 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6