№ 1299
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501961 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 261092 от 18.02.2021г., постановено по гр.дело № 5117/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, 3 състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е
осъдено да плати на Р. А. М. сумата 15 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 24.11.2017г.-датата на отказа
от страна на застрахователя за изплащане на претендираното обезщетение, до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до
26 000 лева; ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да плати на Р. А. М.
разноски по делото в размер 1 602 лева, съразмерно уважената част от иска, а Р.М.
е осъдена да плати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД разноски по делото в
размер 422 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
Възивна жалба против решението в осъдителната част е подадена от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД, чрез пълномощника юрк. Ц.Б.. Жалбоподателят
сочи, че от събраните по делото доказателства-постановление за прекратяване на
наказателно производство и заключението на САТЕ, може да се направи
категоричен извод, че застрахования при дружеството водач на л.а. „Деу Нексия”
няма вина за настъпилото ПТП. Смята, че е категорично установено, че вина за
настъпването на инцидента има единствено ищцата, която е пресякла пътното
платно внезапно и на бърз ход. Оспорва определения от съда размер на
дължимото обезщетение, като сочи, че същото не е съобразено с установените по
делото факти и обстоятелства и е прекомерно. Поддържа, че съдът правилно е
приел, че ищцата има принос за настъпването на вредоносния резултат, но сочи,
1
че приетата от съда степен на съпричиняване е силно занижена, като смята, че
същата следва да се определи на 80%. Искането е да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност-да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца Р. А. М., чрез
пълномощника адв. Я.Д., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. А. М. с искова молба, с която
против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД са предявени искове с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лева, частичен иск от общо
35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2016г. в гр. София, около 16,55 часа
е настъпило ПТП между л.а. Деу Нексия, упрваляван от Л. И. К. и пешеходката
Р.М., вследствие на което последната получила телесни увреждания. Сочи се, че
вина за настъпването на инцидента има водачът на автомобила, който не
съобразил поведението си с правилата на чл. 5, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП, като ПТП
бил съставен констативен протокол № К861 от 30.09.2016г., в който били описани
обстоятелствата и причините за произшествието.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП получила фрактура на дясно рамо и
контузия на ляво коляно, като фрактурата на рамото била имобилизирана с
превръзка тип „Дезо” и била освободена за домашно лечение. Сочи, че търпяла
интензивни болки и страдания в продължение на две седмици, че изпитвала
дискомфорт, който нарушавал съня и ежедневието й, че не можела да се обслужва
сама и имала нужда от чужда помощ. Поддържа, че след инцидента станала
тревожна и изпитвала страх от автомобили причинил.
В исковата молба се твърди, че към 30.09.2016г. за л.а. Деу Нексия е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество -
полица № BG/30/116001544874/16, със срок на действие от 01.06.2016г. до
01.06.2017г., поради което на 23.08.2017г. пострадалата сезирала ответника с
искане да й бъде платено обезщетение за причинените при ПТП вреди. Твръди се,
че с писмо от 24.11.2017г. ответното дружество отказало изплащането на
обезщетение.
Предвид всичко изложено, ищцата иска да бъде осъден ответникът да й
плати претендираната сума, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: Животи
здраве” АД оспорва иска по основание и размер. Сочи, че водачът на лекия
автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, както и не е
2
причинил процесното ПТП. Оспорва, че в следствие на ПТП ищцата е получила
описаните в исковата молба травми, както и твърдението, че ПТП се е отразило
негативно върху психиката на пострадалата. Смята, че претендираното
обезщетение не отговаря на принципа на справедливостта. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката, като твърди, че
същата е пресичала на необозначено за целта място, навлязла е внезапно на
платното за движение, без да се съобрази преди това с приближаващите се
автомобили, тяхната скорост и отстояние, пресичала е платното при ограничена
видимост, като е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, поради тази
причина не е успяла да реагира адекватно на ситуацията и да предотврати
настъпването на ПТП. Ответникът оспорва претенцията за присъждане на лихва
върху обезщетението, както и началния момент, от който същата се претендира.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 30.09.2016г. около 16,55 часа в
гр.София, на бул. Кръстьо Пастухов е настъпило ПТП с участието на л.а. Деу
Нексия с рег. № Н 3222 АТ, управляван от Л. Й. К. и пешеходката Р. А. М., в
следствие на което на последната са причинени телесни увреждания.
Установява се от представените писмени доказателства, че образуваното по
случая ДП № 11457/2017г. по описа на СРТП, отдел Разследване-СДВР, пр.пр. №
40466/2017г. по описа на СРП, водено против Л. Й. К. е прекратено, на основание
чл. 199, чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
За установяване механизма на ПТП в първоинстанционното производство са
приети констативен протокол за ПТП № К-861 от 30.09. 2016г., протокол за оглед
на местопроизшествието, скица и фотоалбум към него и материалите от
досъдебното производство; събрани са гласни доказателства, както и е изслушано
и прието заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. В. А..
Свидетелят Л. Й. К. – водач на л.а. Деу Нексия твърди, че е участник в ПТП
на 30.09.2016г., като сочи, че инцидентът станал в ж.к. Дружба до блок 61.
Спомня си, че тръгнал от светофара, карал бавно и може би 50 или 100 метра след
него, в последния момент изскочил човек от дясната му страна, който се ударил в
страни на колата-в преден десен калник и в предното стъкло. Твърди, че преди
удара не видял пострадалата, а я видял когато вече я ударил. Сочи, че пътят по
който се движил бил четирилентов и от страната където била пешеходката имало
паркирани автомобили. Твърди също, че в лентата, в която той се движел, едната
й част била заета от паркирани автомобили, а другата част била за движение.
Спомня си, че времето било топло и сухо, не било тъмно. Свидетелят сочи също,
че близо до мястото където настъпил инцидентът има светофар и пешеходна
пътека и тъй като там се намира и метростанция има голямо движение на хора.
Свидетелката Д. Н. М. твърди, че била очевидец на ПТП, което настъпило в
ж.к. Дружба. Сочи, че в този ден се прибирала по булеварда до езерото, като от
дясната страна на булеварда имало спрели автомобили. Твърди, че момичето
тръгнало от червен светофар в посока езерото и изскочило измежду колите и се
хвърлило на капака. Сочи, че на мястото няма пешеходна пътека, като момичето
вървяло по тротоара срещу свидетелката и преди да пресече дори не погледнало
3
дали идва кола. Според свидетелката разстоянието от светофара до мястото на
удара било около 20-30 метра; момичето било над автомобилите и както вървяло
по тротоара, нещо видяло, затичало се, изскочило между колите, отдясно на
процесното МПС и скочило на капака му.
Според заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. А.,
механизмът на произшествието е следният: на 30.09.2016г., около 16,55 часа л.а.
„Деу Нексия“ с рег. № Н 3222 АТ с водач Л. Й. К. се движи по бул. „Кръстьо
Пастухов“ с посока от бул. Капитан Димитър Списаревски“ към ул. „Тирана”,
като пътното платно в посоката на движение на автомобилите е с две пътни ленти
с широчина по 3 метра всяка една от тях, разделени помежду си с прекъсната
разделителна линия, а дясната лента е била заета от паркирани автомобили. На
около 30-40 метра след светофарната уредба с бул. „К. Д. Списаревски“ от дясно
наляво за посоката на движение на лекия автомобил, измежду паркираните в
дясно автомобили е предприела пресичане пешеходката Р.М.. Настъпва удар
между предната дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на тялото
на пешеходката, при което пешеходката се удря в основата на челното стъкло и
пада на платното за движение, като получава счупване на дясната раменна кост.
Според инж. А. причините за настъпването на ПТП са от субективен
характер. Посочил е, че пешеходката е пресякла на място, където не е имало
пешеходна пътека, предприела е пресичане между два паркирани в дясно леки
автомобила и без да спира е продължила към лявата пътна лента, където е
настъпил ударът. Експертът е обяснил, че с оглед данните за счупеното предно
стъкло на колата, приема, че автомобилът се е движил с около 40-50 км/час или
със средна скорост 45 км/час, като е изчислил, че времето за реакция на водача от
момента, в който обективно е могъл да забележи пешеходката е 1,0 секунда.
Посочил е, че водачът е могъл да види главата на пешеходката, в момента в който
тя е тръгнала да пресича пътното платно. Изчислил е, че ако тя е пресичала
платното за движение със спокоен ход, автомобилът се е намирал на разстояние
32 метра от мястото на удара, а ако е пресичала с бърз ход – на 26 метра. Според
вещото лице, опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение 45
км/ч е била около 29 метра. На база тези изчисления експертът е направил извод,
че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати удара,
ако пешеходката е пресичала със спокоен ход, тъй като е могъл да я възприеме на
32 метра от мястото на удара, при опасна зона за спиране 29 метра, като не е
разполагал с възможност да предотврати удара, ако тя е пресичала с бърз ход, тъй
като разстоянието от което е могъл да я забележи е 26 метра, при опасна зона за
спиране 29 метра. Инж. А. е обяснил, че пешеходката е имала техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, предвид пресичането й на
неопределено за целта място и при положение, че преди показването й извън
габаритите на паркираните автомобили е спряла, изчакала е преминаването на
лекия автомобил и след това е продължила пресичането.
В откритото съдебно заседание инж. С. А. е обяснил, че по делото са налице
данни, че пешеходката е била по-висока от паркираните автомобили, между които
е излязла. Посочил е, че липсват данни с какъв ход е пресякла пешеходката,
поради което е направил изчисленията в два варианта-при бърз и при спокоен ход.
Уточнил е, че водачът е възприел пострадалата в последния момент-в момента, в
който по всяка вероятност тя се е показала извън габаритите на паркираните коли,
като е посочил, че обективно водачът е могъл да я възприеме, но субективно не я
4
е възприел.
В първоинстанцционното производство е допусната и приета СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р Ю. Й. – съдебен експерт телесно здраве. Вещото
лице е установило, че вследствие на ПТп от 30.09.2016г. ищцата е получила
епифизиолиза (счупване) в горния край на дясната раменна кост; контузия на
дясното бедро; контузия на двете колена; контузия и охлузвания в областта под
лявото око. Обяснил е, че епифизиолизата (счупване) II степен на дясната
раменна кост (в горната част, в близост до рамото) е реализирала медико-
биологичния критерий – трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за срок повече от 30 дни, а контузията на дясното бедро, на двете колена
и охлузването в областта под лявото око в съвкупност са реализирали медико-
биологичния признак болка и страдание. Установено е, че в деня на ПТП в
Пирогов под рентгенов контрол е извършена мануална репозиция и увредената
ръка е имобилизирана в добре моделирана превръзка тип Дезо. Вещото лице е
посочило, че за период от около 2 месеца, ищцата е търпяла болки и страдания,
като за първия месец (времето на имобилизация), те са били с интензивен
характер. Според експерта описаните травматични увреждания се дължат на
действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и отговарят да са получени по
време на ПТП от 30.09.2016г. и са в непосредствената причинна връзка с него.
В откритото съдебно заседание д-р Й. е посочил, че по делото липсват данни
за настъпили усложнения, поради което приема, че ищцата се е възстановила от
травмите. Обяснил е, че получената травма предполага провеждане и на
рехабилитация, но в медицинската документация липсват данни за провеждане на
такава.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят А. Й. М.-баща на ищцата, твърди, че я видял в Пирогов, около
половин час след катастрофата. Спомня си, че тя била в съзнание, на носилка и
била изплашена; била пребледняла, треперела, дрехите й били мръсни, а
панталонът и бил скъсан, а на главата имала сплъстени кичури. Сочи, че после се
оказало , че са извадили стъкла от главата . Твърди, че на дъщеря му не е правена
операция, тъй като счупването не позволявало, а само й сложили шина, която тя
носила месец и половина. Сочи, че продължителен период от време ищцата имала
болки в главата и в коляното, където парченце от костта било отчупено, че й
сложили гипс на коляното, но до ден днешен това парченце продължава да е там,
поради което й било забранено да прави физически упражнения. Твърди, че
заради болките в главата била влязла в неврологията на 4-ти км, където стояла пет
дни и след това била на медикаменти, като силните болки продължили около 3-4
месеца. Сочи, че след свалянето на шината се налагало майка да продължи да я
къпе. Твърди, че най-силни болки изпитвала първите 2 месеца след инцидента,
които след това намалели, но и до ден днешен има болки в рамото и коляното.
Свидетелят сочи, че заради инцидента дъщеря му не посещавала училище около
месец и половина и изостанала много с учебния материал. Твърди, че след ПТП
изпитвала страх да пресича и имала нощни кошмари, като около година ходила и
на психолог.
Страните не спорят, че към 30.09.2016г. за л.а. Деу нексия с рег. № Н 3222
АТ е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното дружество, оформена в
5
застрахователна полица № BG/30/116001544874/16 със срок на действие от
01.06.2016г. до 01.06.2017г.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства води до
категоричния извод, че са налице предпоставките на чл. 432, ал.1 КЗ за
ангажиране отговорността на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД -
застраховател на деликвента Л. К.-водач на л.а. „Деу Нексия”, спрямо увредената
ищца, а именно: наличието на действителен застрахователен договор, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на
чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо
увредената ищца - извършване на противоправно деяние от страна на прекия
причинител на вредите-управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП;
причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищцата; вредоносен резултат-
причиняване на неимуществени вреди на пострадалата-болки и страдания от
настъпилите увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат; виновност на дееца; надлежно сезиране на застрахователя с
искане за изплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на застрахователното
дружество, че по делото не е установено, че вина за настъпването на инцидента
има водачът К.. САС е на мнение, че презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена
от ответника в производството, така че да се установи категорично и еднозначно,
че водачът К. не е могъл да възприеме своевременно препятствието на пътя и да
намали скоростта и да спре МПС, за да предотврати настъпването на вредите..В
случая липсва осъдителна присъда, а наказателното производство е прекратено,
поради това, че деянието не е престъпление, но също така, при съобразяване с
комплекса от обсъдени доказателства, САС намира, че безусловно се установява
механизма на настъпване на ПТП и възможността на водача да предвиди и/или да
предотврати отрицателните последици на своето поведение, поради което съдът
смята, че не са налице обстоятелства, изключващи вината на дееца.
Според чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика по приложението на този текст на закона.
Безпротиворечиво се приема, че водачите на МПС са задължени да възприемат
опасностите не само в попътната лента, но и в насрещните ленти за движение и на
тротоара, като за начало на възникване на опасността следва да се приеме не
моментът, когато водачът възприеме намиращата се в опасна близост до него на
платното за движение пречка, а един много по-ранен момент - когато
пешеходецът още от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и
с поведението си, обективно видимо за водача, явно и очевидно показва, че във
всички случаи ще пресече траекторията на движението му. Най-важното
6
задължение за водача, възприемайки опасността, е да намали скоростта с цел да
забави движението на превозното средство и да се отдалечи по този начин от
конфликтната точка, както и за спре превозното средство с цел да избегне удара.
Тези действия той трябва да предприеме веднага, от момента, в който е било
възможно да се възприеме възникването на опасността.
В процесния случай от данните по делото се установява, от една страна че в
района на произшествието обичайно има движение на хора, тъй като наблизо се
намира метростанция, а от друга, че водачът не е предприел действия нито за
намаляване на скоростта, нито за спиране на МПС, въпреки че е могъл обективно
да забележи пешеходката в момента, в който тя е тръгнала да пресича пътното
платно, тъй като е била видима над паркираните автомобили (заключението на
САТЕ). От показанията на водача К. се установява, че той е видял пострадалата
едва при удара. Това налага извода, че водачът не е действал според предписаното
в закона поведение, предвид на което презумпцията за наличието на негово
виновно поведение не се явява оборена. Поведението му на пътя е виновно и
противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
По следващия спорен въпрос, очертан от оплакванията във въззивната жалба
на застрахователя-за справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
пострадалата, САС намира следното:
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията,
дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер, установен от СМЕ –счупване II степен на дясната раменна кост в
горната й част, близо до рамото, контузия на дясното бедро и на двете колена,
контузия и охлузване в областта под лявото око; вида и продължителността на
проведеното лечение и свързаните с това ограничения за пострадалата-домашно-
амбулаторно с поставяне на имобилизация на пострадалия горен крайник за
период от 1 месец; продължителността на лечебния и възстановителен период,
установена от СМЕ - общо за около 2 месец. САС съобрази и установените от
СМЕ и гласните доказателства интензитет на търпените болки и страдания, както
и обстоятелство, че по време на лечебния и възстановителен период ищцата е била
затруднена в елементарното си битово обслужване и че е имала необходимост от
чужда помощ. Съдът взе предвид също изводите на вещото лице-медик, че
ищцата е възстановена от травмите и че липсват данни за настъпили усложнения
от тях. Съдът съобрази и установената от гласните доказателства негативна
промяна в психиката на пострадалата след ПТП-имала нощни кошмари,
страхувала се от автомобили.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП-16-
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 30.09.2016г. и лимита на
7
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 25 000 лева би обезщетила справедливо
ищцата за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
По въпроса за степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата:
Според състава на САС, поведението на пешеходката към момента на
произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. За да направи този извод, САС съобрази, че
пострадалата, участвала като пешеходец в движението, към момента на удара се е
намирала на пътното платно, пресичайки го на необозначено място, в категорично
нарушение на установените правила за движение на пешеходци и изводите на
САТЕ, че наред с противоправното поведение на водача на автомобила, причина
за настъпването на ПТП е и поведението на пешеходката, пресичайки платното за
движение на необозначено място, без да се огледа и без да прецени отстоянието и
скоростта на приближаващия автомобил.
С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесният
инцидент, съставът на САС отчита поведението на водача на автомобила, който е
управлявал ППС с несъобразена с пътната обстановка скорост (паркирали
автомобила, които пречат на видимостта на водача), поставила го в невъзможност
безопасно да намали скоростта и да спре, за да предотврати удара. Съдът
съобразява и поведението на пострадалата, която е пресякла внезапно пътното
платно на необозначено място и по този начин се е изложила на изключително
висок риск за живота и здравето си, като извършените действия са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Възможността за
възприемането на детето и за предотвратяване на удара е относима към вината и
противоправността в поведението на водача, но не изключва съпричиняването от
страна на пострадалата, нито освобождава пешеходците от задължението им да
спазват правилата за движение по пътищата, противно на твърденията в
подадения от въззиваемата ищца отговор на въззивната жалба. САС намира, че
проявлението на посочените действия от страна на Р.М. в конкретния причинен
процес, води до извод, че приносът й за настъпването на собственото й увреждане
следва да бъде определен на 40%. Предвид това, обезщетението, което се дължи
на ищцата, определено от съда, следва да бъде намалено с 40% и ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да плати на пострадалата
сумата 15 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017г. до окончателното
плащане. За да определи този процент на принос на пострадалата, САС съобрази,
че съгласно трайно установената практика на ВКС относно приложението на
чл.20 ЗДвП, отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасността на
движението е значително по-голяма.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38 ЗАдв,
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да плати на адв. Я.Д.
адвокатско възнаграждение в размер 980 лева за осъщественото пред САС
безплатно процесуално представителство на въззиваемата ищца.
8
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261092 от 18.02.2021г., постановено по гр.дело №
5117/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 3 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38 ЗАдв, ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве” АД да плати на адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение в размер
980 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9