ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260119
гр. Пловдив, 02.03.2021 г.,
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в закрито заседание на втори март
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД №
94 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІІ от НПК.
С
определение от 09.02.2021 г. по ЧНД № 57/2021 г. на Старозагорския окръжен съд,
на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била
оставена без уважение предложението на Началника на Затвора – Стара Загора за
предсрочно условно освобождаване на Д.Н.Ф. от остатъка от наложеното му
наказание лишаване от свобода с присъдата по НОХД № 432/2016 г. на Окръжен съд
– Хасково.
Недоволен
от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно
заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба и допълнение към
същата с искане съдебния акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се постанови условното му
предсрочно освобождаване.
Окръжна
прокуратура – Стара Загора не е ангажирала становище по жалбата.
Апелативният
съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на
основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения, с искане да
бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от
свобода, което му е било наложено с цитираната по-горе присъда. Старозагорският
окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с
участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички
предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно
изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е
изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от
друга - не е дал доказателства за своето поправяне.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги
преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият действително
не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Осъденият успешно се е интегрирал
в затворническата общност, в която има добър статус в затворническата йерархия.
Упражнявал е трудова дейност като магазинер. Спазвал е правилата за организация
на вътрешния ред в затвора. Бил награждаван многократно с удължено свиждане.
При направената преоценка на риска от рецидив са били отчетен ниски стойности
на риска от рецидив на престъпната дейност в местата за лишаване от свобода и
обществото – 35 точки, при 44 на входа и 40 при предишната преоценка. Съгласно
първоначалния доклад като дефицитни зони са били отчетени отношението към
правонарушението, взаимоотношения, междуличностни проблеми и умения за мислене.
Рискът от сериозни вреди е бил определен от средно ниво, насочен към три
познати жени, като едната от тях е бившата му съпруга. В препоръките и насоките
е било указано да се работи по изграждане на трайна мотивация да неизвършване
на престъпления. Съставеният план за изпълнение на присъдата не е налице в
материалите по делото, но съгласно изготвен и приложен текущ доклад основните
проблемни зони са останали същите, като е било отбелязано снижение на риск от
рецидив на 40 бала, като осъденият до известна степен преосмислял причините за
отключеното криминално поведение, макар да омаловажавал собствената си
отговорност. Последващ доклад на СДВР се позовава на липсващия план на присъда,
като у посочено, че в първоначалния план е предвидено корекционната дейност да
бъде насочена към осмисляне на причините за проявеното криминално поведение,
промяна на нагласите и изграждане на мотивация за следване на социално
приемливи модели на трудовите му навици и уменията за мисловен самоконтрол,
като се сочи, че отчетената положителна тенденция във водения корекционен
процес е била затвърдена и рискът от рецидив е на нито 35 бала, като осъденият
до голяма степен осмислял отговорността си и отключеното криминално поведение.
При посочените общи формулировки най-малкото не става ясно действително ли са
изпълнени заложените в плана на присъдата цели, като последните следва да са
функция от постановената присъда, за която може да се каже, че освен констатираното
отношението към правонарушението по линия на пострадалите жени, е включвало и
държането и ползването на неправомерно притежаваното огнестрелно оръжие, ползвано
на местопроизшествието във връзка с опита на убийство. Следва да се има
предвид, че посочените криминални прояви при европейската статистиката за
конкретното престъпление се води на специален отчет, тъй като за извършване на
престъплението е било ползвано
огнестрелно оръжие. Предвид характера на престъплението не става ясно оценени
ли са всички опасения за нарушаване на задълженията в условията на по-свободна
среда.
Обжалваният съдебен акт обективира
подробна преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по
смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, макар тези документи да не са били изрично цитирани
в определението на съда, именно върху тях се базират изводите му, че индивидуалната корекционна дейност не е
довела до положителни резултати, което е налагало препланиране на целите за
третиране на правонарушителя. Тези цели са били базирани изцяло на
първоначалния доклад за лишения от свобода, който отчел ясно изразените
дефицитни зони на неговите нужди и посочил, че с лишения от свобода трябвало да
се работи в посока засилване на мотивацията за промяна на досегашното му
поведение и насочването му към нагласи за законосъобразен начин на живот. Видно
от материалите по делото първият съд е проследил първоначалния и текущ доклади
за оценка на осъдения, като през призмата на тяхното съдържание е дал
отрицателен отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните
нагласи на осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху
осъдения. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид
при оценката на риска на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала
оценката на риск от рецидив и вреди неред с цялостното поведение на лишения от
свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР е бил
ползван при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от
свобода наред с всички останали данни за поведението на осъдения. Видно от
съдържанието на този доклад инспекторът е отразил свои преки впечатления от
поведението на осъдения. Становищата на началника на затвора във връзка с
искането за предсрочно условно освобождаване правилно не е било ползвано като
източник на доказателствени факти, а само като заявена позиция на затворната
администрация по основателността на молбата за предсрочно освобождаване. Видно
от мотивите към определението първият съд е базирал акта си основно на доклада
на ИСДВР като текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС и в този
смисъл напълно годен източник на доказателствени факти за индивидуалното
изпълнение на присъдата.
Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за
правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за
своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд
е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи.
Поради
изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим
от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 09.02.2021 г. по ЧНД № 57/2021 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.