№ 48
гр. , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на О.П., БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., пл. „Т.В.“ №2, срещу Наказателно постановление /НП/ № 4 от 18.01.2021
г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- София
/РИОСВ-София/ към Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, с което на
основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ на О.П. е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, изразяващо се в това, че на
05.06.2020г. на обект „Канализационна система“ на с.Д. и пречиствателна станция за
отпадни води /ПСОВ/ „Д.“ към нея, с.Д., О.П., не изпълнява условията на издаденото й
разрешително за ползване на воден обект.
В жалбата се сочи, че процесното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя в
наказателното постановление се визират на практика три нарушения, а именно: първо-
неспазване на едно от условията в разрешителното; второ- отпадъчните води от
канализацията на с.Д. се отвеждат в река Тополница, без пречистване и трето – преливане
на отпадъчни води от дъждопреливниците при сухо време, за които три нарушения с НП
било наложено само едно административно наказание в нарушение на разпоредбата на чл.18
ЗАНН съобразно която за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание. Сочи се, че
нарушението на чл.18 ЗАНН винаги е съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на крайния акт- издаденото НП. На следващо място в жалбата се сочи,
че нито в Акта за установяване на административното нарушение /АУАН/, нито в НП са
1
посочени достатъчно конкретно обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
както и описанието на нарушението и в този смисъл те не отговарят на изискванията,
свързани с необходимите им реквизити- чл.42, т.3 и 4 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ за АУАН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за НП. Не било ясно
посочено време на извършване на изпълнителното деяние на описаното в констативния
протокол нарушение, нито обстоятелствата, при които е извършено. Изложеното в АУАН и
механичното му пренасяне в НП не установявали по безспорен начин посоченото като
извършено от жалбоподателя нарушение по чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. Нито в АУАН, нито в НП се
сочели конкретни данни, които да доказват по безсъмнен начин нарушените от О.П.
разпоредби, а било описано, че към момента на проверката ПСОВ не работи. В АУАН и НП
не бил изследван въпросът каква е причината ПСОВ да не работи, т.е. не били налице данни
и доказателства дали пречиствателното съоръжение е или не е в технологична и
експлоатационна изправност. Посоченото в акта, че пречиствателната станция не работи, не
означава според жалбоподателя, че не е изправна. За да се обоснове
административнонаказателната отговорност на лицето следвало да има установено деяние,
извършено от административнонаказателно отговорно лице, което в случая не било
направено, Наказващият орган не бил формулирал ясно и не посочил кое от изпълнителните
деяния, предвидени в чл.200, ал.1, т.2 ЗВ е било осъществено от жалбоподателя. Сочи се
още, че не били налице доказателства, които да потвърждават нарушението. Липсвал подпис
на представител на О.П. в констативния протокол /КП/ от 05.06.2020г., а същият бил
получен от кмета на с.Д., но не ставало ясно в какво качество, след като титуляр на
издаденото разрешително е О.П.. Жалбоподателят счита, че в АУАН не са описани
подробно всички законови разпоредби според изброените от актосъставителя нарушения.
Жалбоподателя акцентира на допуснато несъответствие в номера на цитираното
разрешително, което и в КП и в АУАН и в НП е описано като Разрешително
№*********/***********г., а действително издаденото разрешително е с
№*********/***********г., като отбелязва, че не се касае за техническа грешка. В този
смисъл не можело да се твърди неспазване на условията на разрешително, което не
съществува, а АУАН и НП се базирали на несъществуващ документ. Това нарушение се
сочи, че е от категорията на съществените, тъй като рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем, тъй като не знае какво е
твърдяното нарушение и кое разрешително нарушава в случая. Освен това, в АУАН и НП
било посочено, че е нарушена т.2 на разрешителното, а именно: да се поддържат в
технологична и експлоатационна изправност пречиствателните съоръжения, като всички
ремонтни, възстановителни и профилактични дейности се отразяват в експлоатационен
дневник. Никъде не се споменавало обаче в КП и НП за експлоатационен дневник. В
жалбата се визира и нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН относно института на свидетелите.
Сочи се, че ако се счете, че е налице нарушение, то същото следва да се отнесе към нормата
на чл.28 ЗАНН и случаят да се прецени като маловажно нарушение. Предвид всичко
изложено, жалбоподателят моли съда да отмени НП №4 от 18.01.2021г. на Директора на
РИОСВ-София като неправилно и незаконосъобразно.
2
В съдебното заседание при настоящото разглеждане на делото жалбоподателят се
представлява от упълномощения адв. В.В. от САК, който поддържа жалбата, а в хода по
същество на делото заявява, че се установило в производството, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния и процесуалния закон, с оглед
на което моли съда да го отмени изцяло и да присъди на О.П. сторените разноски.
Допълнително жалбоподателят О.П. чрез адв.В. депозира писмена защита, в която
доразвива своите доводи за исканата отмяна на НП. Анализират се доказателствата, като се
сочи, че от тях се установява, че не е направена проверка за изправност на изградената
канализационна мрежа и съоръженията към нея, не е направена проверка на техническата
документация на станцията и не са представени в производството каквито и да е
доказателства, че в действителност се касае за отпадни води, тъй като няма данни какви са
резултатите от взетите проби. Във връзка с посоченото от един от свидетелите, че О.П. е
била и преди санкционирана за такова нарушение, жалбоподателят отбелязва, че с влязло в
сила решение по АНД №186/2018г. Районен съд-П. е отменил постановеното предходно
наказателно постановление на Директора на РИОСВ-София. Сочи се в писмената защита, че
не са ангажирани доказателства, които да потвърждават нарушението, а и същото, ако се
счете, че е извършено, представлявало маловажен случай. И с писмената защита се иска
отмяна на оспорваното НП.
Въззиваемата страна Регионална инспекция по околната среда и водите – София и РП-
П. са редовно призовани, но въпреки това не изпращат свои представители, които да вземат
становище по делото.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2020 г. във връзка с получен сигнал е извършена извънредна проверка от
Регионална инспекция по околната среда и водите- София, с участието и на други
представители на Министерството на околната среда и водите, на Канализационна система
на с.Д. и Пречиствателна станция за отпадни води към нея, въведена в експлоатация с
Разрешение за ползване №********* от 21.12.2012г. на заместник-началника на ДНСК.
Направен е оглед и обход на ПСОВ „Д.“ и по река Тополница и дъждопреливници, като е
установено, че към момента на проверката част от отпадъчните води от канализацията на
с.Д. постъпват на вход ПСОВ, от където чрез аварийна байпасна връзка се отвеждат към
река Тополница, без пречистване, в определена точка на заустване. Извършен е обход на
пречиствателната станция, като е установено, че съоръженията са изградени, но не
функционират поради факта, че към тях не постъпва вода за пречистване. Установено е, че
във входящата шахта на ПСОВ са монтирани две потопяеми помпи, чрез които да се
отвеждат водите към механично стъпало, но същите били затрупани с наносен материал,
който възпрепятствал нормалната им работа и затова постъпващите във входяща шахта
отпадъчни води се отклонявали чрез байпасна връзка към река Тополница. При извършения
обход на река Тополница преди ПСОВ „Д.“ е установено, че в сухо време има изтичане на
3
води от отливен канал, след дъждопреливник, преди ПСОВ „Д.“. Извършената проверка на
канализационния колектор I, изграден за отвеждане на отпадъчните води от
канализационната система на с.Д., показала, че в участъка от дъждопреливника преди ПСОВ
до входяща шахта на ПСОВ няма отвеждане на води от главния канализационен колектор I,
а същите са отведени в отливния канал. При проверката са взети контролни водни проби за
химичен анализ и са направени определение предписания до кмета на О.П., доколкото
именно О.П. е титуляр на Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води № *********/***********г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“- гр.Пловдив.
Така извършените констатации са отразени в констативен протокол №
***********/05.06.2020 г./л.17-18 от делото/. На база на същия е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 97/07.08.2020 г. /л.34-35 от делото/,
с актосъставител Г.И. Ш.-А., в който е прието, че О.П., като титуляр на разрешително от
2016г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, е нарушил условията, при
които й се дава право да ползва водния обект, с което е нарушила чл.48, ал.1, т.11 от Закона
за водите. Отразено е в АУАН, че неизпълнените от О.П. условия на разрешителното за
заустване са три, а именно: 1. Да се поддържа в изправност изградената канализационна
мрежа и съоръженията към нея; 2. Да не се допуска заустването на непречистени отпадъчни
води от канализационната мрежа във водния обект; 3. Да не се допуска преливане на
отпадъчни води от дъждопреливника при сухо време. Изводът за неизпълнение на тези
условия е произтекъл от установените по време на проверката факти, описани в началото на
фактическото изложение, които са пренесени от констативния протокол в АУАН, а
впоследствие и в НП.
При проверката, осъществена на 05.06.2020г. е присъствал кметът на с.Д.- З.К., която
се е подписала в констативния протокол и е записала собственоръчно, че след като се
запознае г-н Ангел Геров /кметът на О.П./ с протокола, ще представи своето становище в
РИОСВ- София. АУАН е съставен в отсъствие на представител на О.П., въпреки че
поканата за съставяне на АУАН /л.39-40 от делото/ е била получена на 22.07.2020г., като
впоследствие- на 01.09.2020г. чрез РУ-П. препис от АУАН е връчен А.Г.- кмет на О.П.. На
04.09.2020г. в РИОСВ-София е депозирано възражение от О.П. срещу съставения срещу нея
АУАН /л.30-31 от делото/.
Въз основа на съставения АУАН № 97/07.08.2020 г. и след като е преценено като
неоснователно подаденото възражение, е издадено и атакуваното Наказателно
постановление /л.26-28 от делото/, с което административнонаказващият орган е възприел
изцяло констатациите в него, като е приел, че О.П. е нарушила разпоредбата на чл.48, ал.1,
т.11 от Закона за водите и на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания и чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложил на общината имуществена
санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
Към административнонаказателната преписка е приложено Разрешителното за
4
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с №
*********/***********г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /л.21-23 от делото/. Видно от него, същото е издадено за
ползване на воден обект река Тополница, поречие на река Марица, за заустване на
отпадъчни води за експлоатация на обект „Канализационна система“ на село Д., О.П., област
София, в полза на О.П.- собственик на канализационната система. Срокът на действие на
разрешителното е от 02.11.2016г. до 02.11.2022г., като са поставени редица условия, при
които се предоставя правото на ползване. Трите условия, описани в АУАН като нарушени
фигурират в разрешителното. В раздела „Изисквания към канализационната мрежа и
съоръженията към нея“ има поставени три изисквания с постоянен срок. Т.2 налага условие
да се поддържа в изправност изградената канализационна мрежа, както и съоръженията към
нея, а т.3 налага да не се допуска заустването на непречистени отпадъчни води от
канализационната мрежа във водния обект. Т.1 в раздела „Преливници към смесената
канализационна система“ налага да не се допуска преливане на отпадъчни води от
дъждопреливниците при сухо време.
В съдебно заседание бяха разпитани като свидетели актосъставителят Г.И. Ш.-А.
/старши експерт в отдел ККФОС- Контрол на компонентите и факторите на околната среда
към РИОСВ- София/, В. В. АС. /главен експерт в отдел ККФОС към РИОСВ-София/ и М.
ВЛ. ИВ. /младши експерт към РИОСВ-София/, чиито показания съдът кредитира изцяло
като истинни, поради факта, че взаимно се подкрепят, кореспондират с останалите
доказателства по делото и са депозирани от лица, чиято служебна дейност е свързана с
ежедневни проверки на водни обекти и начина на стопанисване и ползване на води от
физически и юридически лица. Всички те поддържат констатациите от АУАН. От гласните
доказателствени средства се установиха обстоятелствата досежно извършената на
05.06.2020г. проверка на канализационната система на с.Д. и ПСОВ „Д.“, констатираните
нарушения и обстоятелствата по съставяне на АУАН.
Актосъставителят Г.Ш.-А. /чиито показания са отразени на л.85-90 от делото/ сочи, че
извършили проверка на място на канализационната система на с.Д., която е канализационна
мрежа с пречиствателна станция. Сочи, че за канализационната система имало издадено
разрешително с титуляр О.П.. Твърди, че при проверката на място било установено, че
пречиствателната станция не работи в технологичен режим, тъй като в нея не постъпват
води за пречистване. Имало два клона на канализационната мрежа- единият от клоновете
постъпвал във входяща шахта, но имало отклонение чрез байпасна връзка към река
Тополница, а другият клон е канализационен колектор №1, по който не постъпват води към
пречиствателната станция и същите са отведени по отливен канал отново в река Тополница,
преди пристигането им в пречиствателната станция. Според свидетелката А. нарушенията,
които се установили, са следствие от неспазване на условията, които са наложени в
разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води и по-точно, че не поддържат съоръженията към канализационната мрежа и
пречиствателната станция не работи, като постъпващите води за пречистване не се
5
пречистват и непречистените води се изливат в река Тополница. Свидетелката е запитана
как са разбрали, че водите, които се отливат в река Тополница, са отпадни, на който въпрос
тя отговаря, че са го установили с проби и визуално, тъй като водата била видимо мръсна и
миришела, а и нямало опция водите да са пречистени щом станцията не работи. През
отливния канал минавали и други води, които също се вливат в река Тополница при сухо
време. Свидетелката сочи, че получили информация на място, че причината да не
функционират съоръженията е, че има проблем с механичната решетка, която е затрупана,
което свидетелката видяла и лично. Свидетелката А. твърди, че ако има проблем общината е
била длъжна да информира контролните органи, че станцията не работи. Всичко описано
свидетелката А. сочи, че е едно нарушение – неспазване на условията в разрешителното.
Свидетелката В. В. АС. /чиито показания са закрепени на л.90-96 от делото/ си
спомня, че извършили проверка на канализационната система и пречиствателната станция за
отпадъчните води на с.Д.. при проверката се установило, че в пречиствателната станция
постъпва много количество вода, която след постъпването си директно изтича в река
Тополница чрез отклонения, представляващи заустване №1, като е записано в
разрешителното за заустване, че титуляр е О.П.. Свидетелката пояснява, че постъпващата
вода в пречиствателата станция не преминавала през съоръженията на пречиствателната
станция за пречистване, а директно чрез байпасна връзка се вливала в река Тополница. По
данни на служители на станцията разбрали, че входящата шахта е затрупана с наносен
материал, което възпрепятства работата на помпите и те не работят. Винаги когато не
работят помпите пречиствателните станции имали аварийна байпасна връзка, която при по-
силни валежи и при необходимост се отваря, но в случая тя била постоянно отворена и
водите без проблем, директно преминавали в река Тополница. Свидетелката А. казва, че ако
помпите заработят и допуснат вода до съоръженията би могло да се определи дали
съоръженията работят, но тъй като там вода не постъпва в случая, не може да се види дали
всички съоръжения работят. Свидетелката има информация, че пречиствателната станция
никога не е работила, въпреки че от 2012г. е въведена в експлоатация. Свидетелката е
категорична, че водата е била мръсна, тъй като идвала от канализационния колектор на с.Д.,
т.е. идва от битовите води на населението, а и при проверката била взета водна проба от
заустването и това било потвърдено, като пробите се изследвали в лаборатория към
Изпълнителната агенция по околната среда. Свидетелката сочи още, че съгласно условията
на разрешителното не било допустимо изтичането на води в дъждопреливника при сухо
време, като в деня на проверката било сухо, не валяло, въпреки това при огледа на място
видели, че има изтичане на води. Според тази свидетелка също нарушението е едно и е
квалифицирано като нарушение на условията, подадени в разрешителното, които общината
като титуляр и лице, което стопанисва станцията, трябва да изпълнява според чл.48, ал.1,
т.11 от Закона за водите. Според свидетелката А. О.П. е санкционирана и преди за такова
нарушение.
Третата разпитана свидетелка – М. ВЛ. ИВ. /чиито показания са отразени на л.96-97 от
делото/ е била свидетел само по съставяне на АУАН. Свидетелката казва, че не е
6
присъствала на процесната проверка и никога не е ходила и по други поводи на мястото.
Знае от колегата си Г.Ш., че при проверката е установено, че не са изпълнени условията на
разрешителното от титуляра О.П.. Според тази свидетелка, а и според другите две
свидетелки, при съставяне на АУАН не е присъствал представител на О.П., но нарушителят
е бил надлежно понане, като впоследствие АУАН е изпратен за връчване на кмета на О.П.
чрез МВР.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административнонаказателната преписка, както и от гласните
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, като всички те са
взаимно обвързани и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи относно
фактите.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на 21.01.2021г.,
видно от известието за доставяне, а жалбата е изходирана от О.П. и изпратена с куриерска
фирма „Еконт“ на 28.01.2021г. и постъпила в РИОСВ-София на 29.01.2021г. Жалбата
изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване
пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя- старши експерт в Дирекция ККФОС при
РИОСВ-София, се извежда от разпоредбата на чл.201, ал.1 ЗВ във вр. със заповед № РД-
839/29.10.2019г., изменяща Заповед № РД-154/28.02.2019г. на Министъра на околната среда
и водите. Според чл.201, ал.1 ЗВ АУАН за установяване на нарушения по чл.200, ал.1 ЗВ се
съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или
от директорите на басейнови дирекции. Цитираните заповеди са издадени именно от
министъра на околната среда и водите и сред посочените лица, определени да съставят
АУАН е актосъставителят Г.И. Ш.-А.. Според чл.201, ал.2 ЗВ пък НП се издават от
министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица. Видно
от приложената Заповед №РД-8/10.01.2011г. с нея Министърът на околната среда и водите е
оправомощил директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите при
МОСВ да издават Наказателни постановления за извършени административни нарушения по
смисъла на чл.200 ЗВ. С оглед надлежното оправомощаване на актосъставителя и на
издалия НП директор на РИОСВ-София, следва извод, че АУАН и НП изхождат от
компетентни лица.
По законосъобразността на НП:
7
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че издаденото от директора на РИОСВ-София наказателно
постановление /НП/ е законосъобразно постановено, а подадената от О.П. жалба -
неоснователна.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. В АУАН прецизно словесно и цифрово е
описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. налице е описание
на фактическа обстановка, противно на твърдението в жалбата, че такова описание липсва.
Посочени са конкретно датата и мястото на извършване на проверката, също така-
констатациите във връзка с конкретното нарушение. По идентичен начин описанието на
нарушението е привнесено в НП. Посочени в НП са и нарушената законова разпоредба
/чл.48, ал.1, т.11 ЗВ/ и нормата, въз основа на която е определена санкцията /чл.200, ал.1, т.2
ЗВ/.
Спори се от жалбоподателя дали присъствалия на проверката кмет на с.Д. е бил
представител на нарушителя. Според настоящия съдебен състав присъствалата по време на
установяване на нарушението З.К. е представител на О.П., тъй като тя е кмет на кметство
към О.П. и доколкото нарушенията са установени именно на територията на кметство Д.
закономерно е нейното присъствие.
Административнонаказващият орган е спазил процедурата и е предоставил
възможност на нарушителя да реализира правото си на защита, като с писмо изх. №
4065/20.07.2020 г. е поканил О.П. да изпрати свой представител при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, от което свое право соченото за нарушител
лице не се е възползвало. Въпреки това екземпляр от АУАН е връчен надлежно на кмета на
О.П., видно от положения от него подпис в края на АУАН, имащ характер на разписка.
Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се е възползвало от
законовото си право по чл.44 ЗАНН и е депозирало писмени възражения в 3-дневен срок,
които са били взети предвид при издаване на НП, но очевидно са намерени за
неоснователни.
Съдът не намира процесуално нарушение, каквото жалбоподателят твърди относно
института на свидетелите. При съставянето на акта е присъствал и свидетел-очевидец по
установяване на нарушението, т.е. изпълнено е изискването на чл.40, ал.1 ЗАНН - актът да
се състави в присъствието на нарушителя и свидетели, присъствали при извършване или
установяване на нарушението, като включването само на един свидетел-очевидец е било
напълно достатъчно за редовност на процедурата. За по-голяма процесуална прецизност
обаче при съставянето на акта е бил включен още един свидетел, с което единствено е
8
въведена допълнителна гаранция за законосъобразното съставяне на АУАН.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия
орган е инструктивен, поради което надвишаването му, какъвто е настоящият случай, не
представлява съществено процесуално нарушение.
От всички изложени в жалбата съображения, касаещи евентуални нарушения на
материалния закон и административнопроизводствените правила при издаване на
процесното НП, съдът намира за основателно само едно от тези съображения, като то обаче
не води непременно до извод за незаконосъобразност на НП. Правилно жалбоподателят е
забелязал, че навсякъде в Констативния протокол, в АУАН и в НП се цитира погрешно
номера на разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, чиито условия се твърди, че е нарушил титулярът му- О.П.. Погрешно е
записан № *********/***********г. вместо действителният номер на разрешителното - №
*********/***********г. Грешката се е получила поради заместване на една цифра от
номера с друга и пренасянето на грешния номер от констативния протокол в АУАН, а оттам
и в НП. Настоящият съдебен състав не споделя виждането на жалбоподателя, че не се касае
за техническа грешка. Напротив- грешката е именно такава, като съдът счита, че така
допуснатата грешка обаче не рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя,
защото той е титуляр само на едно разрешително от тази дата- 02.11.2016г. за този воден
обект и няма как да се обърка или подведе за нарушение на условията на кое точно
разрешително бива привлечен към отговорност. Такова объркване не се е получило за
жалбоподателя, което се установява и от съдържанието на неговата жалба.
Други процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от
формално естество, било то съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради
което съдът намира, че не са налице обстоятелства от процесуално естество, които да
опорочават обжалваното НП и да дават основание за отмяната му без обсъждане на спора по
същество.
В настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на въпроса
извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателят е бил наказан.
По същество, настоящият състав приема, че нарушението е доказано и че се касае за
едно нарушение, поради което няма допуснато нарушение на чл.18 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, в това число свидетелските показания на
разпитаните свидетели, безспорно се установява осъществяване на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Същият е нарушил множество свои задължения, произтичащи от
издаденото му разрешитено, поради което и съвсем правилно е ангажирана
9
административнонаказателната му отговорност. Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните доказателства се установява по безспорен начин посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. Същата разпоредба визира
водоползвателите-титуляри на разрешителни да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон /ЗВ/ и комплексните разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, за което на жалбоподателя е наложена имушествена
санкция в размер на 3000 лв. по чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, която разпоредба предвижда санкция за
ползването на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изграждането на
такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното. Случаят е именно такъв, доколкото О.П., като титуляр на разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, е ползвала водния обект- река
Тополница в отклонение на условията в разрешителното.
Установи се, че помпите във входящата шахта на ПСОВ „Д.“, чрез които отпадните
води следвало да се отвеждат към механичното стъпало, не са функционирали, тъй като са
били затрупани с наносен материал, поради което отпадните води се отклонявали чрез
байпасна връзка към река Тополница. Така установеното правилно е квалифицирано като
нарушение на условията: „да се поддържа в изправност изградената канализационна мрежа
и съоръженията към нея“ /което условие е нарушено с допускане на нефункционирането на
помпите/ и „да не се допуска заустването на непречистени отпадъчни води от
канализационната мрежа във водния обект“ /което условие е нарушено с отклоняването на
водите чрез байпасната връзка към река Тополница/. Жалбоподателят се домогва да докаже,
че не било установено дали се касае за техническа неизправност на съоръженията на
пречиствателната станция. Това според настоящия състав е без правно значение, тъй като
жалбоподателят погрешно счита, че условието, което е отчетено като нарушено е „да се
поддържат в технологична и експлоатационна изправност пречиствателните съоръжения“.
Не това условие е счетено за нарушено а условието „да се поддържа в изправност
изградената канализационна мрежа и съоръженията към нея“. Неработещите помпи, които
довеждат водата до пречиствателната станция, несъмнено са част от съоръженията към
канализационната мрежа и щом не работят, то те са неизправни. Освен това, следва да се
отбележи, че не може едно лице да черпи права от собственото си противоправно поведение,
т.е. предвид факта, че О.П. не е обезпечила достигането на водите до пречиствателната
станция, не може да прехвърля отговорността за установяване дали станцията функционира
правилно на контролния орган, който в този случай няма реална възможност да провери
функционалността на тази станция.
Другото условие на разрешителното, което несъмнено е било нарушено е „да не се
допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливника при сухо време“, което
нарушение контролните органи лично са възприели, тъй като проверката е осъществена в
сухо време, а дъждопреливникът е преливал.
Съдът счита за доказано, че се касае именно за отпадъчни води, независимо че към
10
преписката не са представени протоколите от лабораторното изследване на взетите проби.
Свидетелите бяха категорични, че няма вариант водите, които са установили, че се изливат в
реката да са били други, различни от отпадъчни, тъй като идват от канализационната
система на с.Д., а и видимо са били мръсни и с лоша миризма.
В НП е посочено, че имуществената санкция е наложена на основание чл.53 ЗАНН и
чл.200, ал.1, т.2 Закона за водите, като в конкретния случай на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер от 3000 лева. Съгласно чл.200, ал.1, т.2 ЗВ предвидената
санкция е от 2000 до 10 000 лв. поради което в случая наложената санкция е към минимума,
но все пак надвишаваща този минимум. Съдът намира санкцията за справедлива, доколкото
нарушените условия по разрешителното са няколко и доколкото независимо колко от
условията не са били спазени нарушението се квалифицира като едно, в който случай броят
на неспазените условия следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието.
Съдът не приема, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007г. преценката на
административнонаказващия орган „за маловажност“ на случая по чл.28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно
следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му
опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна, какъвто обаче не е
настоящият случай. От една страна следва да се има предвид, че засегнатите обществени
отношения са от особена важност с оглед на това, че замърсяването на водни обекти засяга
множество други обществени отношения - може да застраши или увреди както здраве на
неограничен кръг хора, така и може да застраши или увреди биоразнобразието и околната
среда. От друга страна, следва при преценката относно маловажност на случая да се отчете
и бездействието на Община П. по вземане на конкретни мерки, които да доведат до
функциониране на въведената в експлоатация пречиствателна станция, която по данни на
разпитаните свидетели, никога не е работила. В този смисъл не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН (във все още
действащите редакции на ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4, издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите-София към Министерство на околната
среда и водите на 18.01.2021 г., с което на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите на
О.П., БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „Т.В.“ №2,
представлявано от кмета- А.П.Г., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 3000
лв. /три хиляди лева/ за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12