Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
888 13 май 2019 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар
Б. Н.
като
разгледа административно дело номер 2849
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Бург ойл“АД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Бургас, ул. „Батак“ №15, представлявано от Н.В.П., против акт
за прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-02000218047250-004-001 от 06.07.2018
г. на инспектори по приходите, ТД НАП Бургас, мълчаливо потвърден от директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с
който, на основание чл.128, ал.1, изр.2 ДОПК, сумата в размер на 54 456.76
лева е прихваната за погасяване на задължения по ДРА №1279/25.07.2003 г., към
30.09.2005 г.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба и счита, че процесният АПВ е неправилен и незаконосъобразен. Излага
подробни съображения. Иска да се отмени. Не ангажира доказателства. Претендира
разноски. Представено е писмено становище.
Ответникът
по жалбата - директорът на дирекция
„ОДОП” Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Не ангажира
допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата по
делото и закона, намира следното:
Жалбата
е подадена по реда на чл.156, ал.5 ДОПК,
пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес от оспорването,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна.
Видно от
представената административна преписка, на 21.12.2017 г., на „Бург ойл“АД,
ЕИК/Булстат *********, е издаден акт за прихващане или възстановяване/АПВ/
№П-02000217194198-004-002 от инспектори
по приходите, ТД НАП Бургас, с който е извършено прихващане на сумата от
54 465.76 лева, по направено искане от дружеството и във връзка с влязло в
сила решение №1291 от 05.07.2016 г., постановено по адм.дело № 920/2016 г. по
описа на Административен съд Бургас, с което е отменено АПВ
№П-02000214073916-004-001 от 29.01.2016 г. /л.177 и 178 от делото/.
Акт за
прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-02000217194198-004-002 от 21.12.2017 г.,
е отменен като незаконосъобразен с решение №50 от 06.03.2018 г. на директора на
дирекция „ОДОП“, Бургас и адм.преписка е върната на органа, издал резолюцията
за извършване на проверка, като е указано, в 7-дневен срок от връчване на
решението, да се издаде нова резолюция за проверка, съобразно изложените в него
мотиви/л. 175-176 от делото/.
Производството
по издаване на оспореното АПВ, е образувано във връзка с резолюция за
извършване на проверка №П-02000218047250-0РП-001 от 14.03.2018 г. на началник,
сектор, ТД НАП Бургас, за възстановяване на сума 54 456.00 лева, след издаване на решение
№50 от 06.03.20118 г. на директора на „ОДОП“, Бургас, с период-м.януари 2001
г.-декември 2002 г., вкл.; със срок - до 05.04.2018 г. и определяща органите по
приходи, които следва да извършат проверката /л.125 от делото/. Резолюцията е
подписана с електронен подпис, който е валиден, към датата на издаването
й/л.482 и 486 от делото/.
На
03.04.2018 г. е направено искане за продължаване срока за извършване на
проверка №П-02000218047250-049-001, възложена с цитираната резолюция, поради
„предстоящо издаване на решение на Административен съд гр.Бургас по адм.дело
№3040/2017 г.“, до 13.04.2018 г., подписано с електронен подпис, валиден към
датата на издаването му /л.124, 482 и 498 от делото/.
На
03.04.2018 г. е издадена промяна на резолюция за извършване на проверка по
прихващане или възстановяване
№П-02000218047250-0РП-002, като е посочено същата да завърши до
13.04.2018 г., подписана е от компетентен
орган по приходите, по заместване, съобразно заповед №РД-1 от 02.01.2018 г. на
директора на ТД НАП, Бургас/Д.И.К., началник, сектор „Проверки“, възложила
проверката по издаване на процесното АПВ, е била в обективна невъзможност-
отпуск/вж.заповед №1001 от 29.03.2018 г. на директора на ТД НАП Бургас, 478 от
делото/, който обаче, към 03.04.2018 г., не е притежавал електронен подпис/л.123
и 482, гръб от делото/.
На
11.04.2018 г. е направено искане за спиране на проверката
№П-02000218047250-053-001, на основание чл.34 ДОПК, подписано с валиден
електронен подпис, към датата на издаването/л.122, 482 и 498 от делото/.
Със
заповед №П-02000218047250-023-001 от 11.04.2018 г., е спряна проверката на „Бург
ойл“АД, ЕИК/Булстат *********, считано от 11.04.2018 г. до 11.05.2018 г.,
подписана с валиден електронен подпис, към датата на издаване/л.120, 482 и 486
от делото/.
С
определение №1056 от 11.05.2018 г., постановено по адм.дело №1143/2018 г. по
описа на Административен съд Бургас, заповед №П-02000218047250-023-001 от
11.04.2018 г. е отменена и преписката е върната на ТД НАП Бургас, за
продължаване производството по извършване на проверката на „Бург ойл“АД,
ЕИК/Булстат *********/л.84-85 от делото/.
Със заповед
№П-02000218047250-143-001 от 14.05.2018 г., на основание чл.35 ДОПК, е
възобновено производството по извършване на проверка, спряно със заповед №
П-02000218047250-023-001 от 11.04.2018 г., считано от 14.05.2018 г., като е
посочен срок на проверката, след възобновяването-16.05.2018 г., подписана с
валиден електронен подпис, към датата на издаване/л.81, 482 и 489 от делото/.
На
15.05.2018 г. е направено искане за спиране проверката на „Бург ойл“ЕАД,
ЕИК/Булстат *********, №П-02000218047250-053-002, подписано с валиден
електронен подпис към датата на издаване/л.79-80, 168 и 171 от делото/.
Със
заповед №П-02000218047250-023-002 от 15.05.2018 г., е спряно производството по
извършване проверката на дружеството, считано от 15.05.2018 г. до „издаване на
решение на ВАС по адм.дело №3040/2017 г.“, подписана с валиден електронен
подпис, към датата на издаване/л.77, л. 482 и 489 от делото/.
Заповед
№П-02000218047250-023-002 от 15.05.2018 г. е отменена с определение №1385 от
20.06.2018 г., постановено по адм. дело №1520/2018 г. по описа на
Административен съд Бургас и преписката е върната на ТД НАП Бургас за
продължаване на производството по извършване на проверката/л.25 и 26 от
делото/.
Със
заповед № П-02000218047250-143-002 от 03.07.2018 г. е възобновено производството,
спряно със заповед №П-02000218047250-023-002 от 15.05.2018 г., считано от
03.07.2018 г., с посочен срок на проверката, след възобновяването-04.07.2018
г., подписана с валиден електронен подпис, към датата на издаване/л..22, 482 и
489 от делото/.
На
04.07.2018 г. е направено искане за продължаване на срока за извършване на
проверка №П-02000218047250-049-002, до 06.07.2018 г., подписано с валиден
електронен подпис, към датата на издаване/л.21, 168 и 169 от делото/.
На
04.07.2018 г. е издадена промяна на резолюция за извършване на проверка по
прихващане или възстановяване №П-02000218047250-0РП-003, със срок до 06.07.2018
г./л.20, 482 и 489 от делото/.
На 06.07.2018
г., на основание чл.129 ДОПК, е издаден акт за прихващане или възстановяване/АПВ/
№П-02000218047250-004-001 от инспектори по приходите, ТД НАП Бургас, с който,
на основание чл.128, ал.1, изр.2 ДОПК, със сумата от 54 456.76 лева, е
извършено прихващане за погасяване на задължения по ДРА №1279 от 25.07.2003 г.,
към 30.09.2005 г.
Процесният
АПВ е обжалван по административен ред и е потвърден мълчаливо от директора на
дирекция „ОДОП” Бургас, ЦУ НАП, и съгласно който са направени следните
констатации и правни изводи:
Проверката
е извършена по повод решение №50 от 06.03.2018 г., с което е отменен АПВ
№П-02000217194198-004-002 от 21.12.2017 г. на „Бург ойл“ЕАД, с който е
извършено прихващане на сума в размер на 54 465.76 лева.
В
мотивите на процесния АПВ се сочи, че АПВ №П-02000217194198-004-002 от
21.12.2017 г. е съставен във връзка с влязло в сила решение № 1291 от
05.07.2016 г., постановено по адм.дело №920/2016 г. по описа на Административен
съд Бургас, с което е отменено АПВ №П-02000214073916-004-001 от 29.01.2016 г. и
адм.преписка е върната на ТД НАП Бургас за ново произнасяне при спазване на
задължителните указания на съда, дадени в мотивите на решението.
Сочи се
също, че след извършена ревизия на „Бург ойл“ЕАД, приключила с ДРА №1279 от
25.07.2003 г. и погасяването на установените с него задължения, са инициирани
множество съдебни производства, касаещи претендираната сума. По сметката на
задълженото лице били отразени счетоводно събраните суми в общ размер на
167 539.99 лева.
С АПВ
№6820 от 09.12.2005 г. е установена надвнесена от дружеството сума за
възстановяване по ДРА №1279 от 25.07.2003 г. от 32 504.29 лева и законна
лихва от 760.97 лева, която е ефективно възстановена на дружеството. От АДВ
Бургас е инкасирана сумата от 135 930.47 лева, покриваща изцяло
задължението по ДРА №1279/25.07.2005 г. Разпореждането, с което това е сторено
е обжалвано пред съда и е отменено. Сочи се, че от 30.09.2005 г. сумата от
135 930.47 лева се явява дължима и изискуема за „Бург ойл“ АД и
представлява част от невнесените задължения по ДРА №1279 от 25.07.2003 г.
Останалата част от погасените задължения, установени с цитирания ДРА, е в размер
на 118 089.00 лева. Прието е, че на основание чл.128, ал.1, изр.2 ДОПК,
вр. с чл.129 ДОПК, със сумата от 54 456.76 лева, следва да бъде извършено
прихващане за погасяване на задължения по ДРА №1279 от 25.07.2003 г., към
30.0.2005 г.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, акт за прихващане или възстановяване №П-02000218047250-004-001 от
06.07.218 г. е издаден от компетентен орган- инспектори по приходите, ТД НАП
Бургас, по арг. от чл.129 ДОПК, подписан с валидни електронни подписи, към датата на издаването
му/вж. болничен лист №Е20181257684 от 29.06.2018 г., л.168-172; 479-480; 482,
492-494 от делото/.
На второ
място, същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити.
На трето
място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На
следващо място обаче, актът е издаден в нарушение на материалния закон и
съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване е акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-02000218047250-004-001
от 06.07.2018 г., с който е извършено прихващане на сумата от 54 456.76
лева за погасяване на задължения по ДРА №1279/25.07.2003 г.
Спорът е
правен и се свежда до това, приложим ли е институтът на абсолютната погасителна
давност по отношение подлежащата на възстановяване сума в размер на
54 456.76 лева.
С
процесния акт, органът по приходите е отказал да възстанови на жалбоподателя надвнесената
сума в размер на 54 456.76 лева, като се е позовал на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр.2 ДОПК във връзка с чл.
129 ДОПК и е достигнал до извод, че сумата следва да бъде прихваната за
погасяване на задължения по ДРА № 1279/25.07.2003 г. към 30.09.2005 г, като се е позовал на изтекъл 10 годишен
давностен срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК е регламентирано прихващането или
възстановяването да може да се извършва по инициатива на органа по приходите
или по писмено искане на лицето. От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към датата на издаване на процесния АПВ,
дружеството не е имало по данъчно-осигурителната си сметка изискуеми публични
задължения, подлежащи на прихващане. Нещо повече, по данъчната сметка за 2017
г. на задълженото лице, експертизата е установила, че е посочена сума за
възстановяване по АПВ № 1408089/18.06.2014 г., представляваща корпоративен
данък 2001 - 2003, в размер на /- 54 465.76 лева/. В същото време, по
данъчната сметка е записана същата сума с положителен знак, като основанието е
АПВ № 17194198/21.12.2017 г. - корпоративен данък 2003-1-1279/2003. По този начин сумата в
размер на 54 465.76 лева е занулена без основание и вече не съществува
като запис в данъчната сметка на жалбоподателя. В случай, че не са налице
изискуеми публични вземания, които да бъдат прихванати, то надвнесените суми
следва да бъдат възстановени на задълженото лице по реда на чл. 129 ДОПК.
Исканата
от жалбоподателя сума, подлежаща на възстановяване, е вземане, което по своя
характер е частноправно, независимо, че за него не се прилага ЗЗД. Вземането е
резултат от възникнали данъчни, а не граждански правоотношения. Тъй като сферите
на правно регулиране са различни, пренасянето на правилата на гражданското
право към тези на данъчното е изключено. Погасяването по давност в рамките на
данъчни правоотношения може да се осъществи само, ако е предвидено в изрична
правна норма. С още по-голяма сила това се отнася за възможността за погасяване
на вече възникнали субективни материални права. След като такава правна норма
не е предвидена в преходните и заключителни разпоредби на данъчния закон по
отношение на възникналите права относно надвнесен данък, прилагането по
аналогия на правни норми е недопустимо.
Процесното
вземане не представлява публично задължение по смисъла на чл.162, ал.2 ДОПК, а
частно вземане на дружеството. В нормата на чл.171, ал.2 ДОПК, в сила от
01.01.2016 г., е уредено, че с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Цитираната
разпоредба регламентира погасяването по давност на публични вземания, а в
случая вземането на дружеството е частноправно, което изключва приложението на
нормата на чл.171, ал.2 ДОПК.
Следва
да се има предвид, че спорът между страните, относно приложението на
разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК по отношение вземане на дружеството в размер
на 54 465.76 лева, е разрешен с влязло в сила решение № 12893/26.10.2017 г.
на ВАС, постановено по адм.дело № 9028/2016 г., с което е оставено в сила решение
№ 1291/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 920/2016 г. по описа на
Административен съд Бургас, с което е
отменен акт за прихващане или възстановяване №
П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г., издаден от орган по приходите, ТД НАП,
Бургас, с който на „Бург ойл“ АД е отказано възстановяване на сумата в размер
на 54 465.76 лева. С това решение, въпросът за приложението на
разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК е разрешен със сила на пресъдено нещо.
При това
положение, оспореният административен акт е незаконосъобразен, което налага
неговата отмяна. Предвид липсата на изтекла погасителна давност по отношение на
вземането на „Бург ойл“ АД, преписката
следва да се върне на органа по приходите за издаване на законосъобразен акт,
при спазване на материалния закон и дадените в настоящото решение указания.
Процесуалният
представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът
трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства
на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението,
което е заплатено реално за настоящото производство, предвид направените
доказателствени искания и проведените пет съдебни заседания, отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и неговия обем, поради което не е
прекомерно и следва да се присъди в цялост.
При този
изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски, които са общо в размер на 3 463.00/три хиляди
четиристотин шестдесет и три/ лева,
представляващи 50.00/петдесет/ лева, дължима и заплатена държавна такса,
800.00/осемстотин/ лева възнаграждение за вещо лице и 2613.00/две хиляди
шестстотин и тринадесет/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ акт
за прихващане или възстановяване/АПВ/ № П-02000218047250-004-001 от 06.07.2018
г. на инспектори, ТД НАП Бургас, издаден на „Бург ойл“АД, ЕИК/ Булстат *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Батак“ №15, представлявано
от Н.В.П., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с който, сумата в размер
на 54 456.76 лева е прихваната за погасяване на задължения по ДРА №1279/25.07.2003
г., към 30.09.2005 г.
ВРЪЩА
преписката на ТД НАП Бургас за произнасяне при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА
дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, да заплати на „Бург ойл“АД, ЕИК/ Булстат *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Батак“ №15, представлявано
от Н.В.П., разноски в размер на 3 463.00/три хиляди четиристотин шестдесет
и три/ лева.
Решението
може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ :