Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Русе, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 219 по описа за 2019 год. за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „С****“ ООД гр. Г**** против Решение № 668/22.04.2019
г., постановено по гр.д. № 6348 по описа за 2018 г. на Районен съд Русе, с
което са отхвърлени предявените от дружеството
против „K****“ЕООД гр.Р****
искове
за заплащане на сумата от
20 220 лв., частично предявен от 40 440 лв. на основание чл.334 ТЗ
във вр. с чл.93, ал.3 ЗЗД, представляваща двойния размер на авансово платената
цена по договор за доставка на врати от 11.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. - датата на предявяването на претенцията, ведно със
сумата от 2022 лв. наказателна лихва за разваляне на договора по вина на
продавача, както и 2 164 лв деловодни разноски по делото като неоснователни.
В жалбата
са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи
относно правно релевантните факти по спора. Жалбоподателят твърди, че при
изготвянето на доклада по делото първоинстанционният съдебен състав е
квалифицирал предявените претенции като такива по чл. 33 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, което
според него означава, че съдът приема сключеният на 11.01.2018 г. договор между
страните, предмет на настоящия спор, като
такъв за търговска продажба, доколкото нормата на чл. 334 ТЗ касае продажба с предварително плащане на цената и
по който договор, в резултат на
неизпълнение на насрещната страна, се търси и договорена неустойка. Доказателствената тежест е разпределена само на ответната
страна. Счита, че с промяната на
правната квалификация от страна на съдебния състав едва при постановяване на
съдебното решение и определянето на претенциите като такива по чл. 265 ЗЗД,
приемайки, че сключеният договор е такъв за изработка, без указване на това
обстоятелство на страните и даване възможност за взимане на становище и
ангажиране на доказателства, съдът е нарушил принципа на служебното начало,
регламентиран в чл.7, ал.1, изр. 2 от ГПК, съгласно който съдът съдейства на
страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Счита за
необоснован и противоречащ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства извода на първоинтанционният съд за това, че ответникът е изпълнил
задължението си за доставяне, монтиране и предаване на стоката качествено и в срок. Счита, че съдът не е подложил на анализ
противоречията между приетите по делото експертни заключения и не е съпоставил
изводите на експертите с останалите доказателства по делото, а само е
преразказал изводите на двамата експерти, в която насока развива подробни
доводи. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново такова, с което
претенцията му да бъде уважена изцяло. Евентуално ако бъде счетено, че
сключеният договор е такъв за изработка, моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника „K****“ ЕООД гр. Р**** да заплати на „С****“ ООД гр. Г**** сумата от 20 220 лева – подлежаща
на връщане цена, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва за
периода от предявяване на иска до датата на окончателното плащане, както и
сумата от 2022 лева – неустойка за разваляне на договора, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от предявяване на иска до датата на
окончателното плащане.
Въззиваемата страна по
жалбата „K****“ ЕООД гр. Р****,, чрез
своя процесуален представител адв. Д.К.
счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно
и моли то да бъде потвърдено. Счита, че
първоинстанционният съд е анализирал всички правно значими факти и при изяснена
фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за
спора факти, достигнал е до окончателни правни изводи и е постановил едно
правилно решение, съответстващо на действителното фактическо и правно
положение, като са налице и изложени мотивирани съображения за съответните
наведени от страните доводи и възражения. Изложените във въззивната жалба
съображения относно неправилността на първоинстанционното решение поради постановяване при нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост намира за неоснователни и не само ненамиращи опора в
доказателствата по делото, но и опровергавани от тях.
Относно правната
квалификация на спора, дадена в доклада по делото, счита, че същата е правилно
определена съобразно индивидуализираното от ищеца спорно право с изложението в
депозираната искова молба и формулиран въз основа на тези изложени обстоятелства
петитум, а именно иск „за заплащане на сумата от
20 220 лв, частично предявен от 40 440 лв, представляваща двойния
размер на авансово платена цена по Договор за доставка на врати от 11.01.2018
г.“ – такъв по чл. 334 ТЗ и именно този иск е разгледан от съда.
Относно
направеното с въззивната жалба в условията на евентуалност искане за присъждане на сумата от 20 220 лв –
подлежаща на връщане цена, платена на отпаднало основание, счита за
недопустимо, тъй като не е предявено с исковата молба.
Депозиран е и отговор на въззивната жалба от „Д****“ ЕООД гр. Р**** - трето лице – помагач на страната на
ответника, в който се развиват доводи за нейната неоснователност. Счита, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно, добре мотивирано и в съотвествие
със закона и съдебната практика, а оплакването, че съдът в решението си е дал
различна правна квалификация на иска, като такъв по чл. 265 ЗЗД и по този начин не е дадена възможност да се
ангажират доказателства по фактите е неоснователно, в каквато насока излага
подробни доводи. Моли решението да бъде
потвърдено. Евентуално ако бъде счетено, че договорът е такъв за изработка,
моли да бъде отхвърлено искането за осъждането му като неоснователно и недоказано.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените
по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето
решение. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства,
както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции. За да отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на сумата
от 20 220 лв., частично предявен от
40 440 лв на основание чл.334 ТЗ във вр. с чл.93, ал.3 ЗЗД, представляваща
двойния размер на авансово платената цена по договор за доставка на врати от
11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.07.2018 г. - датата на предявяването
на претенцията и сумата от 2022 лв - наказателна лихва за разваляне на договора
по вина на продавача, съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната
доктрина. Съдът е разгледал иска така, както е предявен и изхождайки от
обстоятелствата, въз основа на които е предявен – като такъв по чл. 334 ТЗ, на
което основание е постановил и своя
съдебен акт, предмет на обжалване в настоящото производство. Именно разглеждайки заявената претенция по
чл. 334 ТЗ, съдът обстойно е обсъдил в
мотивите си уредената в разпоредбата на чл. 334, изр. 3 ТЗ хипотеза,
приложима към договора за търговска продажба с предварително плащане на цената,
в която хипотеза задатъкът съставлява определена сума
пари, която се предава от купувача на продавача при сключване на договора,
преди падежа на задължението за предаване на стоката, обект на продажба и платената цена се превръща в задатък по
смисъла на чл. 93, ал.2 ЗЗД при настъпване на предвиден в чл. 334, изр.3 ТЗ
юридически факт – неизпълнение на насрещното задължение на продавача за предаване на стоката в
уговорения срок. В тази насока са изцяло изложените в исковата молба
обстоятелства, в тази насока е доклада по делото, в тази насока е и съдебното
решение. Не е налице произнасяне в съдебното решение на различно от докладваното правно основание.
От изложеното в мотивите на съдебния акт става ясно, че не са налице условията
за прилагането на чл. 334, изр. 3 ТЗ, от където следва, че искът така, както е
заявен е неоснователен.
Съдът
изхождайки от събраните в хода на делото доказателства в мотивите на съдебния
акт приема, че между страните е сключен договор за изработка – съглашение, с
което едната страна – изпълнител се задължава да изработи 21 бр. врати на свой
риск, съгласно спецификация и цвят и
приета оферта от другата страна – възложител, но той не разглежда и не се произнася в съдебния си акт по този
иск, както се твърди във въззивната жалба, тъй като не е сезиран за това.
|
Предвид
неоснователността на главния иск, правилно първоинстанционният съд е счел за
неоснователен и акцесорния такъв – за
заплащане на наказателна лихва в размер на 2 022 лв за прекратяване на
договора по вина на ответника на основание чл. 6 от същия. При постановяване на решението си,
първоинстанционният съд не е дал различна правна квалификация на предявения
иск, както твърди жалбоподателя, а е разгледал именно заявения с исковата
молба иск по чл. 334 ТЗ, и го е отхвърлил като неоснователен, като е обсъдил
подробно предмета на облигационните отношения между страните така, както е
очертан в процесния договор. Първоинстанционният съд е обсъдил представените
от ищеца докацателства във връзка с твърдените от
него и относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа
обстановка е приложил относимите материалноправни норми. Решаващият съдебен състав не е извел правна квалификация на иска от
обстоятелствата, на които страната не се е позовала, не е разгледал иска на непредявено основание, нито е
допуснал нарушение, изразяващо се в неразглеждане на предявения иск.
Районният съд се е произнесъл по въведените факти и обстоятелства и
направеното в петитума на исковата молба искане,
определящи предмета на делото. |
Към
решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и
обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са
посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред
настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях
са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е
достигнал до правилни правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК,
въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя
следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното
производство за заплатен адвокатски хонорар, за което е представен договор за
правна помощ и съдействие и справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 668/22.04.2019 г., постановено по гр.д. № 6348 по описа за 2018 г. на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА „С****“ ООД гр. Г****, ЕИК **** да заплати на „K****“ЕООД гр.Р****, ЕИК **** сумата от 1 500,00 лв разноски по
делото пред РОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280 и следващите от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: