Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1637 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 298776 от 11.12.2019
г. по гр.д. № 60975/2018 г. по описа на СРС, І ГO, 32 състав, съдът е отхвърлил исковете на „Т.С.” ЕАД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Б, срещу М.Г.Н. с ЕГН **********,*** -
за сумите 91,22 лв. - главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. №
245337 за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г.,отразена в обща фактура №
**********/31.7.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и
обща фактура № **********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г. - 30.4.2016 г.;
22,99 лв. - обезщетение за забава за периода 15.09.2015 г. до 19.07.2018 г.;
3,74 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.06.2015 г. - м.04.2016
г.; 1,02 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 30.07.2015 г. - 19.07.2018 г.; срещу Р.Г.В.Д. с ЕГН **********,*** -
за сумите 91,22 лв. - главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. № 245337
за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г.,отразена в обща фактура № **********/31.07.2015
г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и обща фактура № **********/31.07.2016
г. за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.; 22,99 лв. - обезщетение за забава
за периода 15.09.2015 г. до 19.07.2018 г.; 3,74 лв. - главница за дялово
разпределение за периода м.06.2015 г. - м.04.2016 г.; 1,02 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.07.2015 г. - 19.07.2018
г.; и срещу М.П.С. с ЕГН **********,***
- за сумите 182,45 лв. - главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб.
№ 245337 за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и
обща фактура № **********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.;
45,99 лв. - обезщетение за забава за периода 15.09.2015 г. до 19.07.2018 г.;
7,48 лв. - главница за дялово разпределение за периода м.06.2015 г. - м.04.2016
г.; 2,05 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 30.07.2015 г. - 19.07.2018 г.
Със същото решение „Т.С.” ЕАД е
осъдено да плати на М.Г.Н., Р.Г.В.Д. и М.П.С. сумата 410 лв. - разноски по
делото.
Недоволен от решението, с което са отхвърлени осъдителните
искове при квалификацията на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е останал ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при
твърдения, че решението е неправилно и необосновано по изложените в жалбата
съображения. По-конкретно се поддържа, че видно от представените документи
ответникът е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, тъй
като е наемател на процесния топлоснабден имот и като такъв дължи цената на
ползваната ТЕ. Искането към въззивната инстанция е да отмени
първоинстанционното решение и уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемите М.Г.Н., Р.Г.В.Д.
и М.П.С. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва по подробни съображения, като се твърди, че ищецът не установява при
пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между страните.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения
на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване
правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Същото е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде
отбелязано и следното:
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен,
при правна квалификация на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като
стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ
по предявените осъдителни искове.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ в редакцията, действаща към процесния период, "потребители
на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (действаща до 17.07.2012 г.) и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.), потребители, респ. битови клиенти на топлинна
енергия през процесния период са физически лица – ползватели или собственици на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Следователно по изричното разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна енергия за конкретен имот,
потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно
Тълкувателно решение 2/2017 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на
ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. Сключването на такъв договор се установява чрез всички
доказателствени средства, предвидени в ГПК, включително чрез молба за откриване
на партида от ползвателя на договорно отношение.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото
писмени доказателства не установяват, че ответниците са собственици, респ.
титуляри на вещно право на ползване на процесното жилище, въпреки че на ищеца е
указано, че носи доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство.
Въззивният
съд споделя извода на СРС, че по делото не са ангажирани безспорни
доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, ответниците да са
собственици на процесния имот, т. е., че са пасивно материалноправно
легитимирани да отговарят за задълженията за топлоенергия, отдадена в имота
през процесния период. По делото е установено, че процесният недвижим имот се
намира в сграда в режим на ЕС, присъединена към топлопреносната мрежа, като за
същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 245337, но по делото е
останало недоказано ответниците М.Г.Н., Р.Г.В.Д. и М.П.С. да са собственици на
топлоснабдения имот. Представената по делото заповед от Столична община –
район Люлин от 14.01.2004 г., удостоверява единствено, че на М.Д.Н./наследодател
на ответниците/ е предоставено за ползване процесното общинско жилище със
задължение в едномесечен срок да бъде сключен
договор за наем. Посочената заповед, обаче не е титул за собственост и
не установява качеството на собственик на имота на ответника. По делото не е
представен договора за наем, нито каквито и да било други доказателства, от
които да може се направи категоричен извод, че ответниците са придобили
процесния недвижим имот или пък имат учредено ограничено вещно право на
ползване. Нещо повече, от приложения списък на етажните собственици е видно, че
срещу аб.№ 245337 фигурира името Б.А.П., за когото изрично е отбелязано че не е абонат. Липсват и доказателства
ответниците да са ползватели на имота през процесния период, нито пък същите да
са подали заявление до ищцовото дружество за откриване партида, поради което
същите не попадат в кръга от лица - титуляри на право на собственост или вещно
право на ползване, с принадлежността на които права върху топлоснабдения имот
законът свързва качеството потребител на топлинна енергия по договорното
правоотношение с топлопреносното предприятие.
Налага се
извода, че осъдителните искове за дължимост на цената на доставена топлинна
енергия не са доказани по основание, тъй като не се е осъществила първата
материалноправна предпоставка за това и не е доказано качеството на ответниците
на потребители на топлоенергия, поради което правилно са били отхвърлени от
районния съд.
Доколкото иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен
спрямо главният иск, който е бил приет за неоснователен, неоснователен се явява
и иска за дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главното задължение.
В упражнение на правомощията си по
чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
При този изход на спора право на разноски пред
настоящата инстанция има въззиваемите и ответници в първоинстанционното
производство, но такива не се присъждат, тъй като липсват доказателства за
направата им.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 298776 от 11.12.2019 г. по гр.д. № 60975/2018 г. по описа на СРС, І ГO, 32
състав, вкл. в частта за разноските.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.