№ 41
гр. Сливница, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.Ш.. Р. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“.............5, чрез адв. М.П. - САК е подал
жалба срещу наказателно постановление № 42-0001918 от 26.07.2021г., издадено от
директора на РД „АА”, гр.София, с което са му наложени административни наказания
“глоба” в размер на 100лв. на основание чл.93, ал.2 ЗАвтП за нарушение по чл.89, т.2 от
Наредба №33 от 03.11.1999г. ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ / Наредба №33 от 03.11.1999г. / и “глоба” в размер на 100лв. на
основание чл.93, ал.2 ЗАвтП за нарушение по чл.89, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г..
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Твърди, че неправилно е посочено, че е изпълнявал
обществен превоз на стоки, т.к. предвид представените документи превозът бил за
собствена сметка. Твърди че неправилно е посочено местоизвършването на деянието, и че
не отговаря на истината че е пътувал от гр.Божурище за гр.Сливница, а било точно
обратното. Заявява, че е превозвал чакъл за собствена сметка, поради което нямало как да
бъде съставена товарителница, а в хода на производството е представил пътен лист, което не
било взето предвид. Алтернативно моли за прилагане на чл.28 ЗАНН. Навежда доводи в
подкрепа на твърденията си. В съдебно заседание не се явява, предствалява се от
адв.Пандов, който поддържа жалбата , като я допълва че липсват доказателства относно
вината на жалбодателя.
Ответната по жалбата страна – Регионална дирекция ”Автомобилна администрация”,
редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. Представя станвището си писмено. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП и показанията на свидетеля А.Г., намира следното:
На 05.07.2021г. около 11,45ч., свидиетелите А.Г. и И.М. – служители на РД”АА”,
извършват проверка на товарен автомобил влекач „Скания“ Р124 ЛА 4х2 НА с рег. № ........
1
(собственост на „Н.............“ ЕООД, ЕИК *********), с прикачено полуремарке „Акмел
АКТЗ“ с рег.№ ........А(собственост на „ЕВ........ 2000“ ЕООД, ЕИК *********) , движещ се
по ул.“Паисий хилендарски“ в гр. Сливница с посока на движение към гр.Драгоман. Спират
товарния автомобил пред стадиона „Сливнишки герой“. При проверката установили, че
водач е жалбодателят, Г.Р., който извършва обществен превоз на товари от гр.Божурище до
гр.Сливница с Л.О. № *********. От извършената проверка на изискуемите документи,
свидетелите установили, водачът е без пътен лист за 05.07.2021г. и не представил
товарителница. За констатираното, нарушение, свидетелят, А.Г., съставил АУАН серия А-
2012 №290937 на 05.07.2021г. на жалбодателя, в присъствието на свидетеля, И.М.. Г.Р.
подписал съставеният му АУАН, като в графа възражения по него е отразил че ще представи
възраженията си в срок. В предоставения от закона срок, жалбодателят е входирал такива,
като е отразил, че при извършената проверка бил забравил товарителницата и пътния лист в
гаража на „Н.............“ ЕООД и ги представя, с възражението си , като моли съставеният
АУАН да бъде отменен.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 42-0001918
от 26.07.2021г., издадено от директора на РД „АА”, гр.София.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение серия А-2012 №
290937 на 05.07.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
НП № 42-0001918 от 26.07.2021г., издадено от директора на РД „АА”, гр.София, намира
същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на
свидетеля А.Г.. От страна на жалбоподателя така установената фактическа обстантовка не се
оспорва.
По делото се оспорва от страна на жалбоподателя обстоятелството, че с посочения
товарен автомобил е бил извършен обществен превоз на товари, като се твърди, че се
2
извършва превоз на товари за “собствена сметка”. В същото време обаче органите на РД
“Автомобилна администрация” гр.София при проверката са констатирали, че на предното
обзорно стъкло на управлявания от жалбоподателят автомобил не е била поставена табела
„Превоз за собствена сметка“ и водачът не им е представил изискуемите съобразно
разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ документите при
осъществяване на превози на товари за собствена сметка. В разпоредбата на чл.18 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ са изчерпателно посочени документите, които водачът
при извършване на превози на товари за собствена сметка е длъжен да представи при
поискване от контролните органи. В точка 1 на посочената разпоредба като такива са
посочени заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение
от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и
срока, за който е сключен договорът. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на §1, т.4,
б.”а” от ДР на ЗАвтП, който буквално е възпроизведен в чл.9 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ, съгласно която “превоз на товари за собствена сметка е превоз на
товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена
дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за
него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени,
закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от
него.”. В случая обаче безспорно установено е, че жалбоподателят не е представил на
проверяващите инспектори изискуемите съобразно разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8
от 27.06.2008г. на МТ документите при осъществяване на превози на товари за собствена
сметка или доказателства за твърденията си, че извършва превоз за собствена сметка, като
такива не е представил на по-късен етап. Напротив Във депозираното възражение заявява, че
е забравил документите в гаража и ги представя.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят като не е представил
товарителница, съгласно приложение №15 и пътен лист , съгласно приложение №11 от
Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушенията, визирани в разпоредбата на чл.89, т.2 и т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на
МТ. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за
това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.2 от ЗАвтП, съгласно която
“Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100
лв.“. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че
законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера,
поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер,
като е наложил наказание за всяко едно от констатираните нарушения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на
мотиви от страна на административно-наказващият орган за неприлагане на чл.28 от
ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият
орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-
наказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не
3
представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.28 от
ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. Още повече, съобразно текста на Тълкувателно
решение № 1/12. 12. 2007г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на
чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган
неоснователно не е приложил разпоредбата, т.е. преценява се материалната
законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл.28 от
ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има или няма мотиви за
неприложението на текста.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001918 от 26.07.2021г.,
издадено от директора на РД „АА”, гр.София, с което на Г.Ш.. Р. с ЕГН ********** от
гр.София, ж.к.“.............5, са наложени административни наказания “глоба” в размер на
100лв. на основание чл.93, ал.2 ЗАвтП за нарушение по чл.89, т.2 от Наредба №33 от
03.11.1999г. ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ / Наредба №33 от 03.11.1999г. / и “глоба” в размер на 100лв. на основание чл.93,
ал.2 ЗАвтП за нарушение по чл.89, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4