Р Е Ш Е Н И Е
№ 3 31.01.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на четиринадесети януари
две хиляди и двадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело номер № 319 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото решение се постановява
съгласно чл. 238 и чл. 239 от ГПК по правилата за постановяване на
неприсъствено решение.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/ във връзка с
чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 99, ал. 2 ЗЗД с цена 349.40 лева.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД със седалище в град С., представлявано
от управителя Р. В. и упълномощения от
последния процесуален пълномощник юрисконсулт Е.Е., твърди в исковата си молба, че на
20.03.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, /опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус“ / и Х.М.С., бил сключен Договор за кредит № **********
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. В ИМ е описана процедурата по сключване на договора
от разстояние чрез средство за комуникация от разстояние. Според попълнената и
подписана съобразно Общите условия на“4финанс“ ЕООД заявка ответникът поискал
отпускане на кредит в размер на 350 лева за срок от 30 дни с падежна дата -
19.04.2015 г., която сума била преведена по банковата му сметка от страна на
кредитора на 20.03.2015 г. Съобразно възможностите по чл. 11 от ОУ ответникът
се възползвал неколкократно да удължи срока за връщане на кредита, в резултат
на което крайната падежна дата била 16.06.2015 г. Ищецът твърди, че след
настъпване на тази дата ответникът не погасил дължимите суми, поради което
изпаднал в забава и на основание т. 13.3, буква „а„ от Общите условия, от
17.06.2015 г. /денят, следващ падежната дата/, към неизплатената остатъчна главницата
започнало начисляването на наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
наказателен лихвен процент - 10,01% към договорния лихвен процент върху
неизплатената главница за периода на просрочието. С оглед извършените
уведомявания на длъжника за просрочения кредит кредиторът направил и разходи за
такси по изпращането им. На 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор
за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу
длъжника - Х.М.С., както следва: главница - BGN 349,40; наказателна лихва - BGN
470,89за периода от 17.06.2015 г. (денят, следващ падежната дата) до 31.01.2018
г. (денят, предхождащ датата на цесията), отписани такси за събиране /цената на
три изпратени писма/ - BGN 30,00, или сумата в общ размер на BGN 850,29. По
силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът
бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български
пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Получателят отсъства“. Поради този факт,
ищецът приложил към исковата молба уведомление за извършената цесия с оглед
връчването му на ответника. Като сочи, че от сключването на договора за цесия
до момента на предявяване на иска неизпълнението на задълженията и забавата на
ответника продължавали, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати само
сумата в размер на 349,40 лева, представляваща неплатена главница по договор за
кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира се присъждане
на направените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК. С две поредни молби вх. № 3068/08.11.2019 г. и
вх. № 3417/09.12.2019 г., ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено
решение по иска.
Ответникът Х.М.С. ***
е получил лично изпратеното му съобщение на
посочения в исковата молба адрес, но в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал писмен отговор, не е взел
становище, не е направил възражения и не е посочил доказателства. Същият е приет
за призован редовно на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, но не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, поради което от страна на ищеца е направено искане за произнасяне на
съда с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай към датата на съдебното
заседание за разглеждане на делото на 14.01.2020 г. ищцовата страна е направила
искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника. Съгласно
чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание/т. 1/ и когато искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените
възражения и подкрепящите ги доказателства/т. 2/. Видно от материалите по
делото съобщението с исковата молба и приложенията към нея са изпратени на
посочения по делото адрес на ответника и са му връчени лично. В изпратените
книжа са указани последиците от бездействието на ответника, който не е
депозирал писмен отговор и не се е явил по делото, не е изпратил и някакво
писмено становище. При преценката на вероятната основателност на предявения иск
съдът взе предвид посочените в ИМ обстоятелства и приетите писмени доказателства,
представени от ищцовата страна, в т. ч. и приложеното уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането. Тази преценка води до извода за
вероятната основателност на иска, с който се претендира осъждане на ответника
да заплати само главницата по падежиралия напълно кредит по Договор за кредит № **********.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира
по същество.
Предвид направената от ищеца
претенция за заплащане на разноски и с оглед уважаване на предявения иск, следва
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна да бъде осъдена да заплати на
ищцовата сумата от 50 лева - внесена държавна такса по настоящото дело, и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД във
връзка с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние/ЗПФУР/ във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 99, ал. 2 ЗЗД Х.М.С., ЕГН: **********,*** да заплати
на „Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище в град С., представлявано от управителя Р. В. и упълномощения от последния процесуален
пълномощник юрисконсулт Е.Е., сумата от 349,40/триста четиридесет и девет лева и четиридесет ст. / лева, представляваща
неплатена главница по договор за кредит № ********** от 20.03.2015 г., сключен
между“4финанс“ ЕООД и Х.М.С., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 30.08.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Х.М.С.,
ЕГН: **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище в град С., представлявано от управителя Р. В. и упълномощения от последния процесуален
пълномощник юрисконсулт Е.Е., следните суми за направени разноски по делото: сумата
в размер на 50/петдесет/лева - разноски
за платена държавна такса, и сумата
в размер на 150/сто и петдесет/лева - претендирано
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова