О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260356 16.03.2021 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1116 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на ,,А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“******, представлявано от законния си представител Я.Б.Я.,
чрез юрк.Й.М., против разпореждане от
03.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 93/2021 г. по описа на Чирпански
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.А.К.
*** за сумите от 411,60 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка /
поръчителство/и от 27 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради
постановяването му при неправилно приложение на закона и необоснованост.
Претендира
се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски за държавна такса.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на ,,А.К.П.З.“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М.А.К. *** за сумата от 800 лв. - главница; 69,40 лв. – договорна лихва за
периода от 13.12.2019 г. до 01.05.2020 г., 411,60 лв. – възнаграждение по гаранционна
сделка / поръчителство/, 27 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 46,17
лв. – лихва за забава за периода от 14.12.2019 г. до 22.01.2021 г., законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 3704461/06.12.2019 г., сключен между
„И.А.М.“ АД – гр.С. и длъжника, по силата на който дружеството е предоставило на М. А.К. кредит
в размер на 800 лв., а последния се задължил да върне заетата му сума, ведно с договорна
лихва в размер на 69,40 лв., на 21 седмични погасителни вноски, всяка от които
в размер на 61 лв.
Съгласно
клаузите на договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/
две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има –кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни; поръчителят
подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2/ банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2 т.7, със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3/ одобрено от заемодателя-дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателя било обезпечено с поръчителство по силата на
сключен между него и ,,Ф.Б.“ ЕООД – гр.С. договор за предоставяне на
поръчителство № 3704461/06.12.2019 г. и сключен между поръчителя и и
заемодателя договор за поръчителство, по силата на който ,, Ф.Б.“ ЕООД – гр.С.
се задължавало да отговаря солидарно с М. А.К. за изпълнение на всички поети от
него по договора за кредит задължения, за което дължал на поръчителя
възнаграждение. За поемане на всички задължения по договора за паричен заем
потребителят дължал възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ на
поръчителя в размер на 411,60 лв., платимо на разсрочени вноски, дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем.
Съгласно
договора за паричен заем и Тарифата на „И.А.М.“ АД, в случая че заемателят
забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
дължал на заемодателя заплащането на разходи и такси за извънсъдебно събиране
/изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори, лични посещения и др./ на просрочените вземания в размер на 9 лв.
Разходите и таксите за извънсъдебно събиране се начислявали за всеки следващ 30
дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя,
не могат да надхвърлят 45 лв. На основание цитираните разпоредби на длъжника
били начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 45 лв.
Заемателят
не изпълнил точно задължението си по договора за кредит, а на
03.08.2020
г. заемодателят изпратил покана на поръчителя, а от поръчителят заплатил на заемодателя
всички дължими от кредитополучателя суми в обща размер от 1354,17 лв. Съгласно
клаузите на договора за поръчителство ,,Ф.Б.“ ЕООД встъпило в правата на „И.А.М.“
АД за платените от него суми и законната лихва върху заплатената сума.
На
02.03.2020 г. бил сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ и приложени № 1 към него от 03.08.2020 г. между „А.К.П.З.“ ЕООД и ,,Ф.Б.“
ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено на заявителя, а длъжникът
бил уведомен от цедента за цесията посредством писмо с обратна разписка на
06.08.2020 г.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираните
суми от 411,60 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и 27
лв. – разходи за извънсъдебно събиране, като е приел, че клаузата за
предоставяне на обезпечение е недействителна поради неравноправност, а досежно разходите
за извънсъдебно събиране е приел, че противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК.
При така
установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй
като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за
обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, поради следните съображения:
Искането
си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за
цесия, договор за потребителски кредит, договор за поръчителство, договор за
поръчка, наименуван договор за предоставяне на поръчителство, който е бил
сключен във връзка с договора за потребителски кредит, поради което за него също
следва да се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се
издава, ако искането е в противоречие със закона или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното разпореждане в частта му, в която заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 27 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението е било отхвърлено от първоинстанционния съд, е правилно, т.к.
съответства на материалния закон.
Клаузата в договора за паричен заем на „И.А.М.“ АД, съгласно която
кредитополучателят дължи направените разходи за извънсъдебно събиране на
вземането нарушава забраната
по чл. 10а, ал. 2
от ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито в случая
представляват те.
Тези
разноски се претендират за извършването на фактически действия, чиято цел е
стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. се
отнасят до действия, свързани
с управлението на кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията по
администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по
договора за кредит.
Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, предвиждащи, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава
законната лихва.
В случая е
налице забава от страна на длъжника по договора за потребителски кредит, във
връзка с която кредиторът начислява разноски за фактически действия на свои
служители, целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват
допълнително финансово бреме за длъжника, успоредно с дължимото от него
обезщетение за забава.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна по
смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в случаите на забава на длъжника,
кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане в частта му, в която
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 411,60 лв.
–възнаграждение гаранционна сделка /поръчителство/, е било отхвърлено от
първоинстанционния съд, също е правилно, т.к. съответства на материалния закон.
Претенцията си за присъждане на сумата от 411,60 лв. заявителят основава на
сключеният между праводателя си и длъжника договор за поръчка, по силата на
който ,,Ф.Б.“
ЕООД е поело задължение да сключи с „И.А.М.“ АД договор за поръчителство, с
който да обезпечи изпълнението на задълженията на М. А.К., произтичащи от
договора за потребителски кредит.
Клаузата от договора за поръчка, предвиждаща задължение за длъжника за
плащане на възнаграждение на поръчителя, е недействителна на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП, т.к. представлява
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Видно
от представения със заявлението договор за предоставяне на поръчителство от
06.12.2019 г., между страните е уговорено възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Размерът
на възнаграждението от 19,60 лв. месечно е почти половината от размера на
месечните погасителни вноски от по 41,40 лв., които длъжникът следва да заплаща
по договора за потребителски кредит, като е предвидено възнаграждението за
поръчителя да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита,
съгласно погасителния план.
Поради
тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за потребителския кредит следва да
се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни плащания, тъй като е
видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита.
Отчитайки обстоятелството, че капиталът на „Ф.Б.“ ЕООД е 100 % собствен на И.А.М.“ АД, поради което
двете дружества се явяват свързани лица по смисъла на §1 т.5 от ДР на
Търговския закон,
то посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане,
което в крайна сметка ще отиде в полза на кредитора по договора за кредит, а от
своя страна това съставлява разход пряко свързан с кредита, който не е включен в годишния процент на разходите
/ГПР/. С този разход обаче ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 от ЗПК пет пъти размера
на законната лихва (50 %), като кредиторът ще получи допълнителна финансова
облага, предвид че размера на ГПР по договора за кредит без тази облага е 49,10
%.
Изискването
за добросъвестност в случая е нарушено, т.к. чрез формално незабранени от
закона средства – обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано
с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, се
постига заобикалянето на нормата на чл.19 от ЗПК.
Посредством
клаузата за гарантиране на задълженията по договора за кредит кредиторът
прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на
потребителя на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава
финансовото бреме за потребителя. По този начин пряко се нарушава разпоредбата
на чл.16 от ЗПК, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на
договора за потребителски кредит.
Така
предоставената възможност на потребителя за избор с какво обезпечение да
гарантира изпълнението на задълженията си е привидна и представлява злоупотреба
с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда от средствата,
за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно предварително одобрените от „И.А.М.“
АД юридически лица, с които дружеството би сключило договор за поръчителство и
предвиждането на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция като
други допустими методи на обезпечаване е индиция за осъществявана върху
потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен
от кредитора поръчител. Съгласно правилата на житейската логика, ако потребителят
несъмнено отговаря на изискванията на произволно избрана от него финансова
институция по чл.3, ал.1 т.1 от ЗКИ, извършваща гаранционни сделки, или на изискванията
на банка за издаване на банкова гаранция или има възможността да обезпечи
изпълнението на задълженията си чрез поръчителство на две физически лица, които
имат доходи към средните за страната и чиста кредитна история, то той ще отговаря
и на изискванията на банковите институции за получаване на кредит от самите
тях, при ноторно известния факт, че лихвите по предоставяните от банките потребителски
кредити са значително по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции,
в частност от 40,00 % в конкретния случай, съгласно процесния договор за кредит.
В
случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните
по отношение на тази клауза, т.к. за потребителят не е била налице реална
възможност да влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което
да предостави на кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора
на юридическото лице, с което да сключи договор за предоставяне на
поръчителство.
Поради
това следва да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не е уговорена индивидуално, и т.к.
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, е
неравноправна.
По
всички изложени съображения въззивният съд намира, че оплакванията в частната
жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане като краен резултат е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
03.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 93/2021 г. по описа на Чирпански
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК № ****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“******, представлявано от
законния си представител Я.Б.Я., чрез юрк.Й.М., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.А.К. *** за сумите от
411,60 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/и от 27 лв. –
разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/