Р Е Ш Е Н И Е
№
260568
21.04.2021г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 17.03.2021г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена
Димова
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 430 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„АБАКС“ ЕООД с ЕИК ****, гр.****, подадена от пълномощника му адв.М.К. ***,
срещу Решение № 261292/16.11.2020 г. по гр.д.№ 3861/2020 г. на ПРС, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Н.К.Ч.
***, сумата от 3 792 лева, като платена на отпаднало основание по
прекратен от ищцата договор за туристически пакет от 17.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на иска- 10.03.2020 г. до
окончателното й погасяване.
Със същото решение искът до пълния
предявен размер от 4975 лв. е отхвърлен , като в тази част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Във
въззивната жалба ответникът излага оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част с доводи за нарушение на материални закон и допуснати
процесуални нарушения. Моли в тази част решението да бъде отменено и
предявеният иск да бъда отхвърлен. Претендира разноски.
В отговор
на въззивната жалба въззиваемата мотивира становище за правилност на решението
и моли то да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.
236 ГПК
и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на
иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно
обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Установено е по делото, а и
не се е спорило, че между страните е бил сключен договор за туристически пакет
№ 28684/4 от 17.02020 г. с предмет- пътуване до Т. /Б. и остров П./ , за
периода 20.02.2020 г.- 04.03.2020 г. за двама души, при настаняване в хотел с
нощувка и закуска със самолетен транспорт, при пакетна цена от 4740 лв., с
допълнително заплащане на такси за визи на стойност 235,20 лв. Установено е, че
ищцата е заплатила изцяло сумата при подписване на договора. Също така не се
спори, че на 30.01.2020 г. ищцата е прекратила едностранно договора, изявление
за което е отправила до туроператора по електронната му поща, поради
започналата епидемия от коронавирус, обхванала и района на бъдещото пътуване.
От своя страна, туроператорът е отказал да възстанови изплатената от ищцата сума
по договора, отричайки наличието на основание за това и позовавайки се на т.14
от ОУ към договора, съгласно която в този случай, поради прекратяване на
договора по-малко от 30 дни преди началото на пътуването, задържа такса в
размер на пълната стойност на договора.
В исковата си молба
ищцата поддържа да е налице хипотезата на чл.89, ал.5 ЗТ, както и възразява за
нищожност на клаузата по т.14 от договора като противоречаща на закона, както и
поради прекомерност.
В отговора на исковата
молба ответникът поддържа становището си, че не е налице основанието по чл.89,
ал.5 ЗТ, както и че е налице хипотезата на т.14 от договора, даваща му
основание за задържи получената сума. Излага доводи за действителност на
коментирата договорна клауза.
Изложената по-горе фактическа
обстановка налага извод, че страните
са обвързани от процесния договор за туристически пакет, по отношение на който е приложим Закона за туризма, който след 2018 г. е изменен в
съответствие с Директива
(ЕС) 2015/ 2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г.
относно пакетните туристически пътувания и свързаните с тях пътнически услуги. Изрично с новата норма на чл. 89, ал. 5 от ЗТ е регламентирано,
че пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди
започването на изпълнението на туристически пакет, без да заплаща никаква такса
за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили
или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на
пътници до дестинацията. На основание нормата на ал. 6 при прекратяване на договора
за туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има право на пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма
право на допълнително обезщетение.
Основният спорен по делото въпрос
е дали в случая е налице тази законова хипотеза, съответно дали към момента на
изявлението на ищцата за прекратяването на договора – 30.01.2020 г. са налице твърдяните непреодолими и
извънредни обстоятелства. Легална дефиниция на "непреодолими и извънредни
обстоятелства" е дадена в нормата на § 68д
от ДР на ЗТ – това са обстоятелства, които са извън контрола на страната,
която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат,
дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване.
Примерно изброяване на извънредните непреодолими обстоятелства, които могат да
бъдат основание за едностранно несанкционирано прекратяване на договора от
страна на потребителя са дадени и в т. 31 от цитираната относима Директива (ЕС) 2015/
2302 – "Пътуващите следва да имат и право да прекратяват договора за
пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато
изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от
непредотвратими и извънредни обстоятелства. Това може да включва например
война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове,
значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на
мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения
или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до
дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване.
".
Съдът намира, че общоизвестните факти от началото на 2020 г., за които са налични и по делото
доказателства, за силното
разпространение на коронавирусната инфекция на територията на К., с налични случаи на заразени и в К. Т.,
причинявана от
непознат към онзи момент човешки вирус, с непредвидими последици за човешкия
организъм и неизвестни способности за масово разпространение, представляват именно такива извънредни
непреодолими от ищцата обстоятелства – налице са сериозни рискове
за човешкото здраве, произтичащи от огнище на сериозна и бързоразпространяваща се болест на територията на държава в непосредствена близост до
мястото на пътуване , а и налични случаи на заразяване и в самата дестинация. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че е липсвал риск за ищцата / и за нейния син/ от заразяване с инфекциозното заболяване с
епидемично разпространение. Следователно, налице е била хипотезата на чл.89, ал.5 ЗТ.
Действително приложимите към
процесното правоотношение общи условия към договора на страните за туристически
пакет установяват, че при отказ от пътуване, направен в срок по-малък от 30
дни, туроператорът удържа 100% от цената на екскурзията /т.14/, но тази клауза на общите условия противоречи на
императивна законова норма /чл. 89, ал. 5 и 6 от ЗТ/, поради което е нищожна на
основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Освен това, тази клауза на общите условия,
която не е индивидуално уговорена договорна клауза, е неравноправна по смисъла
на чл.
143, т. 4 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да задържи заплатени от
потребителя суми, в случай че последният откаже да изпълни договора, като
същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата
стойност при неизпълнение на договора от страна на търговеца. Изложеното е и
основание за нищожност по смисъла на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
По тези съображения съдът приема,
че за ищците е съществувало валидно правно основание да развалят процесния
договор за туристически пакет – чл. 89, ал. 5 от ЗТ, като за
туроператорът не е налице основание за задържане на заплатената от ищците цена,
която следва да им върне на основание чл. 89, ал. 6 от ЗТ. При тези изводи без значение е
дали и какви разходи и неправил туроператорът към момента на прекратяване на
договора, тъй като те са неотносими към хипотезата на чл.89, ал.6, вр.ал.5 от
ЗТ. Поради това и не се обсъждат представените в тази насока от ответника
писмени доказателства.
В аспекта на изложеното,
решението в обжалваната му част се явява правилно като краен резултат, поради
което ще се потвръди.
При този изход на делото
на въззиваемата ще се присъдят направените деловодни разноски, които се
констатираха в размер от 400 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 261292/16.11.2020 г. по гр.д.№
3861/2020 г. на ПРС, в частта, с
която „АБАКС“ ЕООД с ЕИК **** е осъден да заплати на Н.К.Ч. ***, сумата
от 3 792 лева, като платена на отпаднало основание по прекратен от ищцата
договор за туристически пакет от 17.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на иска- 10.03.2020 г. до окончателното й погасяване.
В останалата част
решението е влязол в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „АБАКС“ ЕООД с
ЕИК **** да
заплати на Н.К.Ч. с ЕГН ********** сумата от 400 лв. деловодни разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: