№ 305
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
Членове:Янко Н. Новаков
Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Въззивно частно гражданско дело № 20212100502146 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. ИВ. Д. от гр.Бургас чрез пълномощника
му адв. Стефан Харизанов с адрес на кантората гр.Пловдив,бул.“Руски“ ,№
86,ет.2,офис 9 срещу определение № 3594 от 04. 11. 2021 г. по гр. д. № 7743
по описа за 2021 г. на Районен съд Бургас , в следните му части:1. в частта
му , с която е разделено производството по жалбата на М.Д. против заповед за
полицейско задържане на лице рег. № 431зз-362/22.10.2021 год. ,издадена от
ст. полицай при Първо РУ –Бургас, по предявения иск за заплащане на
обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази заповед
неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното й изплащане от производството
по жалбата на М.Д. против принудителна административна мярка
„принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от
22.10.2021 год. на длъжностно лице от Община Бургас,от предявените искове
за заплащане на обезщетения: в размер на 2550 лв. за причинените му с тази
принудителна административна мярка неимуществени вреди и в размер на
55,20 лв. за причинените му със същата принудителна административна
мярка имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; и 2. в частта
1
му,с която са изпратени по компетентност на Административен съд Бургас
за произнасяне жалбата против принудителната административна мярка
„принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от
22.10.2021 год. на Община Бургас,и по предявените искове за заплащане на
обезщетения: в размер на 2550 лв. за причинените му с тази принудителна
административна мярка неимуществени вреди и в размер на 55,20 лв. за
причинените му със същата принудителна административна мярка
имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.Твърди,че разделянето
на исковете ще затрудни защитата му,тъй като води до невъзможност да се
реализира правото му да иска солидарно осъждане на двама ответници
Държава и община,в който смисъл е и заявения в исковата му молба
петитум,по който се дължи произнасяне по същество.Намира,че така се
разделя и исковата му претенция,която е над 5000 лв.Счита,че това,че
районен съд е компетентен да се произнесе по единият административен акт,а
по другият не е ,не е основание за прекратяване на производството и
разделяне на делото,тъй като на обжалване по чл.145,ал.2 от АПК подлежи
първоначалният индивидуален административен акт.Заявява,че искът му за
вреди е основан на чл.2,ал.1,т.1,2,5 и 6 от ЗОДОВ като компетентен по
искове по чл.2 е общия съд,т.е. Районен съд/чл.2,ал.3 от ЗОДОВ/,поради
което е предявил този иск пред Районен съд Бургас.С оглед на това счита,че
Районен съд Бургас е компетентен да се произнесе както по
законосъобразността на индивидуалните административни актове,така и по
претенцията за солидарна отговорност по ЗОДОВ.Като последен аргумент
изтъква,че двата административни акта са свързани в единство,единият-ПАМ
наложена от служител на Община Бургас е причината за издаване на втория
акт -заповед за полицейско задържане ,който е вследствие на първия акт,като
това неразривно единство счита,че прави незаконосъобразен извода за
разделяне на производството.
Окръжен съд Бургас , като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу
подлежащ отчасти на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на
чл. 275, ал.2 ГПК и е отчасти допустима.
Разгледана по същество, частната жалба в частта й ,в която е допустима, е
2
неоснователна.
Ищецът М. Д. е подал до Районен съд Бургас искова молба,в заглавната част
на която е записал ,че тя е срещу заповед за задържане рег. № 431зз-362 от
22.10.2021 год.,издадена от полицейски орган при ОД на МВР-Бургас като е
посочен адрес за призоваване, принудителна административна мярка
„принудително преместване на автомобил“, обективирана в протокол от
22.10.2021 год. на Община Бургас с посочен адрес за призоваване.Отново в
заглавната част ,след като е посочил срещу какво предявява искова молба,е
записал цена на иска:неимуществени вреди,изразяващи се в лишаване от
право на свободно придвижване/като е дал и собствена квалификация –
нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС/ в размер на 5100 лв. ;имуществени вреди на
стойност 55,20 лв.,които суми е пояснил,че следва да му бъдат присъдени
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.В
изложението на обстоятелствата е описал подробно фактите,мотивирали го са
подаде исковата молба,като е конкретизирал заглавната част по следния
начин: в средата на стр. 2 е заявил:обжалвам както наложената ПАМ от
…,така също и заповед за задържане рег. № 431зз-362 от 22.10.2021
год....Считам,че двете са незаконосъобразни и моля да бъдат отменени от
съда,като се разгледа и едновременно по реда на чл.24,ал.2 от АПК и иска по
чл.2,ал.1,т.1,т.2,т.5 и т.6 от ЗОДОВ.Продължил е ,излагайки съображения за
допуснати пороци от страна на Община Бургас,която посочва като ответник
,по налагане на ПАМ,а в края на стр.3 е заявил,че отправя към Община Бургас
искане да му се заплати имуществена вреда в размер на 55,20 лв.,ведно със
законната лихва,считано от датата а подаване на исковата молба до
окончателното изплащане,както и солидарно с ОД на МВР-Бургас,която
също назовава ответник,сумата от 2550 лв. за неимуществени
вреди,представляващи 50 % от целия иск,ведно със законната лихва ,считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.В
последния абзац на исковата молба-стр.4, посочва защо счита за
незаконосъобразна заповедта за задържане ,като заявява,че изложеното
обуславя претендираните от ответника ОД на МВР-Бургас сумата от 2550
лв. солидарно с община Бургас ,представляваща 50 % от целия иск за
неимуществени вреди ,ведно със законната лихва ,считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В Частта
„Прилагам:Приложение 1“ в края на 4 стр. и началото на 5 стр. е поискал да
3
бъдат изискани от ответниците Община Бургас и ОД на МВР Бургас
веществени доказателства.
По повод на така подадената искова молба в Районен съд Бургас е било
образувано гр.д.№ 7743 по описа му за 2021 год. В хода на проверката на
редовността на исковата молба и допустимостта на производството по
отправените в нея искания , е било постановено определение № 3594 от
04.11.2021 год. В съобразителната част на определението ,съдът е приел,че в
случая са предявени две жалби,с които е оспорена законосъобразността на
два различни индивидуални административни акта,както и че едновременно с
тях са предявени искове за обезщетения за вреди от същите административни
актове,отчел е че двете жалби подлежат на разглеждане като първа
инстанция от различни съдилища:жалбата против заповед за полицейско
задържане подлежи на разглеждане от районен съд ,като по нея следва да се
образува НАХД, а жалбата против принудителното преместване на
автомобил- подлежи на разглеждане от административен съд,както и че на
основание чл.204,ал.2 от АПК исковете за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни административни актове следва да се разгледат в
производствата по оспорване на тези административни актове и е постановил
разделяне на производството по жалбата на М.Д. против заповед за
полицейско задържане на лице рег. № 431зз-362/22.10.2021 год. ,издадена от
ст. полицай при Първо РУ –Бургас,както и по предявения иск за заплащане
на обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази заповед
неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното й изплащане от производството
по жалбата на М.Д. против принудителна административна мярка
„принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от
22.10.2021 год. на Община Бургас,както и по предявените искове за
заплащане на обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази
принудителна административна мярка неимуществени вреди и за
обезщетение в размер на 55,20 лв. за причинените му със същата
принудителна административна мярка имуществени вреди,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане;разпоредил е да се изготви копие на делото и
същото да се изпрати по компетентност на Административен съд Бургас за
произнасяне по жалбата против принудителната административна мярка
4
„принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от
22.10.2021 год. на Община Бургас,и по предявените искове за заплащане на
обезщетения за вреди от тази мярка;,прекратил е производството по
гражданското дело № 7743 по описа за 2021 год. на съда и е разпоредил
делото да се образува като НАХД за произнасяне по предявената жалба
против заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 431зз-362 от
22.10.2021 год. и по предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от
тази мярка.
Частната жалба в частта,с която е разпоредено разделяне на производствата
по двете жалби и съединените с тях за съвместно разглеждане искове за
обезщетения за вреди е недопустима,тъй като атакуваното определение в
тази му част не подлежи на обжалване.
По постъпилата искова молба е било образувано гражданско дело като
извършените от Районен съд Бургас ,включително и при постановяване на
определение № 3594 от 04.11.2021 год. процесуални действия се основават
на разпоредбите на ГПК,въпреки че този нормативен акт не е цитиран в
първоинстанционния съдебен акт.Именно въз основа на чл.210,ал.2 от ГПК,
независимо,че този текст също изрично не е вписан в определението,е
постановено разделяне на производството по делото на две отделни
производства като е прецизирано кои искания следва да бъдат разгледани
заедно в рамките на едното дело и кои –в рамките на другото дело.
В константната и непротиворечива практика на ВКС/ така например,
определение по ч. гр. д. № 1609/2018 г., III г. о., определение по ч. т. д. №
2115/2016 г., определение по ч. т. д. № 177/2020 г., II т. о. и др./ е застъпено
разбирането,че определението,с което се допуска или отказва разделянето на
производства по искове не подлежи на обжалване,тъй като е по движението
на делото и няма преграждащ характер,а в ГПК няма разпоредба изрично
указваща възможността за обжалването му. За да е допустимо предвиденото
от законодателя обжалване с частна жалба на определение или разпореждане
на съда, съдебният акт следва да прегражда по-нататъшното развитие на
делото / чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, или в закона да е предвидена изрична
възможност то да се обжалва по реда на Част втора, Глава двадесет и първа от
ГПК / чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/.
С определение № 3594 от 04.11.2021 год. на основание чл.210 ,ал.2 от ГПК е
5
разделено производството по двете жалби и съединените с тях искове за
обезщетения за вреди,като този акт не попада в нито една от посочените по-
горе две категории съдебни актове, спрямо които е допустим самостоятелен
инстанционен контрол.Следователно то е необжалваемо.
С оглед на горното не следва да бъдат обсъждани по същество изложените
от частния жалбоподател доводи за незаконосъобрзаност на постановеното
разделяне ,а частната жалба в тази й част следва да се остави без
разглеждане.
Частната жалба в частта,с която е разпоредено производството по жалбата на
М.Д. против принудителна административна мярка „преместване на
паркирано ППС“,обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на служител на
Община Бургас,както и по предявените искове за заплащане на обезщетение
в размер на 2550 лв. за причинените му с тази принудителна
административна мярка неимуществени вреди и за обезщетение в размер на
55,20 лв. за причинените му със същата принудителна административна
мярка имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане да се изпрати
по компетентност на административен съд Бургас е допустима,тъй като
определение № 3594 от 04.11.2021 год. в тази му част е обжалваемо на
основание чл.274,ал.1,т.2 от ГПК с оглед разпоредбата на чл.121 от
ГПК,изрично предвиждаща обжалваемост на определението във връзка с
подсъдността.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Обективираната в протокола от 22.10.2021 год. на служител на Община
Бургас принудителна административна мярка „преместване на паркирано
ППС“ е уредена в чл.168 от ЗДвП и като такава,представлява форма на
административна принуда,осъществена от административен орган-служител
от администрацията на Община Бургас.С оглед на това , отговорността за
законосъобразното й приложение следва да се реализира по
административен,а не по гражданскоправен ред,тъй като приложението й
представлява осъществяване на административна дейност.В ЗДвП няма
специален текст,аналогичен на този в чл.72,ал.4 от ЗМВР/след изменението
му през 2019 год. / ,последният касаещ принудителната административна
мярка „полицейско задържане на лице“,поради което жалбата против мярката
6
по чл.168 от ЗДвП се разглежда по общия ред на чл.145 и сл. от АПК ,от
административен съд като първа инстанция на основание чл.128 от АПК,а на
основание чл.204,ал.2 от АПК,заедно с жалбата се разглеждат и исковете за
обезщетение за вреди-имуществени или неимуществени, от
незаконосъобразно приложената мярка.Исковете за обезщетения за вреди –
имуществени и неимуществени от незаконосъобразно приложена
принудителна административна мярка „преместване на паркирано ППС “
нямат своето правно основание в чл.2 от ЗОДОВ,както погрешно смята
частния жалбоподател.В ЗОДОВ са уредени материалните предпоставки за
отговорност на държавата и общините за вреди,но те са диференцирани
съобразно вида осъществявана дейност,в която са допуснати
незаконосъобразности. В чл.1 са уредени основанията за отговорност за
дейността на администрацията,а в чл.2 –за отговорност за дейността на
правозащитните органи.Прилагайки мярката по чл.168 от ЗДвП
длъжностното лице при Община Бургас е действало като административен
орган,а не като правораздавателен орган.Освен това ,съгласно Конституцията
на Република България общините не осъществяват правораздавателна
дейност,поради което и не биха могли да отговарят изобщо на основание чл.2
от ЗОДОВ за вреди. Правната квалификация ,дадена от страните по дела,не
обвързва съда, той е длъжен въз основа на изложението на обстоятелствата и
отправените искания за определи правилната правна квалификация.Исковете
за обезщетения в настоящия случай са с правни основания в чл.1 от
ЗОДОВ,тъй като принудителната административна мярка „преместване на
паркирано ППС “ е наложена от длъжностни лица в Община Бургас, при
изпълнение на административна дейност.При това положение
законосъобразно Районен съд Бургас след разделяне на производствата по
жалбите е изпратил по компетентност за разглеждане по административен
ред на Административен съд Бургас жалбата на М.Д. против принудителна
административна мярка „преместване на паркирано ППС“,обективирана в
протокол от 22.10.2021 год. на служител на Община Бургас,както и по
предявените искове за заплащане на обезщетение в размер на 2550 лв. за
причинените му с тази принудителна административна мярка неимуществени
вреди и за обезщетение в размер на 55,20 лв. за причинените му със същата
принудителна административна мярка имуществени вреди,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
7
окончателното й изплащане.
С оглед на горното определението в тази му част следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.274,ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. ИВ. Д. от гр.Бургас
подадена от пълномощника му адв. Стефан Харизанов с адрес на кантората
гр.Пловдив,бул.“Руски“ ,№ 86,ет.2,офис 9 срещу определение № 3594 от 04.
11. 2021 г. по гр. д. № 7743 по описа за 2021 г. на Районен съд Бургас в
частта му , с която е разделено производството по жалбата на М.Д. против
заповед за полицейско задържане на лице рег. № 431зз-362/22.10.2021 год.
,издадена от ст. полицай при Първо РУ –Бургас, по предявения иск за
заплащане на обезщетение в размер на 2550 лв. за причинените му с тази
заповед неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане от
производството по жалбата на М.Д. против принудителна административна
мярка „принудително преместване на автомобил“,обективирана в протокол от
22.10.2021 год. на длъжностно лице от Община Бургас,от предявените искове
за заплащане на обезщетения: в размер на 2550 лв. за причинените му с тази
принудителна административна мярка неимуществени вреди и в размер на
55,20 лв. за причинените му със същата принудителна административна
мярка имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3594 от 04. 11. 2021 г. по гр. д. № 7743 по
описа за 2021 г. на Районен съд Бургас в частта му,с която са изпратени на
Административен съд Бургас жалбата на М. ИВ. Д. против принудителната
административна мярка „принудително преместване на
автомобил“,обективирана в протокол от 22.10.2021 год. на Община Бургас,и
исковата молба по предявените искове за заплащане на обезщетения за
вреди от тази мярка.
Определението в частта,с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчване
8
на препис от него на частния жалбоподател чрез пълномощника му ,а в
останала част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9