Р Е
Ш Е Н
И Е № 2090
гр.
Пловдив, 06.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на двадесет и
девети октомври две хиляди и осемнадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при
секретаря Надя Точева, като разгледа АНД № 5364/2018 год.по описа на ПРС, VІІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 16-002119/30.07.2018 год. издадено от Директора на Дирекция „ Инспекция по
труда” гр.Пловдив, с което на „Веста трейдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ № 73В,
представлявано от управителя С.Г.Б., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за
нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 19.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Жалбоподателят „Веста трейдинг“ ЕООД в
жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Д.,
навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли Съда да отмени
същото.
Въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”
Пловдив – редовно призована се представлява от юрк. К. , която оспорва жалбата
по конкретно изложени съображения. Сочи, че не са допуснати процесуални
нарушения и предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
На
22.01.2018г. между „Веста трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, от една страна като
работодател и М. Т. С. , ЕГН: **********, от друга страна като работник бил
сключен трудов договор № 168/22.01.2018 г., по силата на който работникът приел
да изпълнява работа като продавач-консултант за неопределен срок.
На
27.04.2018 г. работодателят „Веста трейдинг“ ЕООД издал заповед № 171/27.04.2018 г., с която на основание
чл.325, ал.1 от КТ, прекратил трудовото правоотношение с работника М. Т. С. ,
считано от 28.04.2018 г. Заповедта като писмено изявление, не била връчена на
работника С. срещу подпис, от който
момент се прекратява съобразно чл.335, ал.2, т.3 от КТ и трудовият договор №
168/22.01.2018 г.
На
30.04.2018 г. работодателят „Веста трейдинг“ ЕООД подал до ТД на НАП гр.
Пловдив уведомление по чл.62, ал.5 от КТ – рег. с вх. № 16388183056838/30.04.2018г.,
преди трудовият договор № 168/22.01.2018 г. да е бил прекратен.
На
08.06.2018г. свидетелят К.М.Т., на длъжност „*****“ към Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Пловдив, извършила проверка в офиса на дружеството-жалбоподател по
подаден от С. сигнал /жалба/ до Д
„ИТ“-гр.Пловдив. На 02.07.2018г. от страна на дружеството в сградата на
дирекцията били предоставени документите
във връзка с трудовото досие на лицето С. . При извършената проверка на
трудовото досие на С. и от извършената
справка в регистър на трудовите договори на НАП, св.Т. констатирала, че от
страна на дружеството-работодател „Веста трейдинг“ ЕООД на 30.04.2018 г. е
подадено уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор на М. Т.
С. , без да са налице условията за това. Работодателят бил издал заповед №
171/27.04.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение със С. на основание чл.325, ал.1 от КТ /прекратяване
на трудовия договор без предизвестие/, считано от 28.04.2018г. Към момента на
подаване на уведомлението до ТД на НАП на 30.04.2018 г., заповедта не била
връчена на С. . Към момента на проверката не бил представен документ,
удостоверяващ получаването на писменото изявление за прекратяване на договора .
Поведението на жалбоподателя в качеството му на работодател било квалифицирано
от св.Т. като нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от Кодекса на
труда, за което на 02.07.2018г. съставила на
АУАН № 16-002119 в присъствието на управителя на дружеството С.Б..
Въз
основа на АУАН и на останалите материали по административната преписка
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на К.М.Т. /актосъставител/, разпитана в хода
на съдебното следствие като свидетел, които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите
по същото, както и процедурата по съставяне на акта. В съдебно заседание
актосъставителят Т. поддържа изцяло съставения от нея акт. Повод за проверката
бил подаден от С. сигнал, в който описала, че работила в магазин за ядки,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, като посочила, че по време на ползване
на отпуска поради заболяване бил прекратен трудовия й договор, без тя да бъде
уведомена за това. Извършената проверка по документи установила, че трудовото
правоотношение със С. било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ, считано
от 28.04.2018 г., като заповедта за прекратяването не й била връчена, което
било установено от свидетеля от това, че в заповедта липсвал подпис на лицето.
Уведомление до ТД на НАП било подадено на 30.04.2018 г. При съставяне на акта
участвал управителя на дружеството Б., на комуто било обяснено в какво се
състои нарушението, актът му бил предявен и последният го подписал. Проверката
приключила на 02.06.2018 г. Свидетелят уточнява, че връчването на заповедта за
прекратяване се удостоверява писмено пред свидетели. Обясненията на управителя
били, че С. представяла фалшиви болнични и не можел да се разбере с нея. Св.Т.
твърди, че С. не й е казвала, че е
завела дело в съда, нито свидетелката е знаела за това.
Горната
фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни.
Настоящият
състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните
правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи
основание за отмяна на обжалваното НП, поради което направените в тази връзка
възражения от жалбоподателя, намира за неоснователни. И АУАН, и НП са издадени от компетентен орган
в кръга на тяхната компетентност, предвид чл.416, ал.1 от КТ и приложената по
делото Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е подведено
правилно от актосъставителят и от административнонаказващият орган, като при
описание на обстоятелствата по неговото извършване са описани всички такива,
които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието
като административно нарушение. Спазени
са законоизискуемите процесуални срокове, свързани с възможността да се
съставят и издават административни актове.
При
така приетата фактическа обстановка и след анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено извършеното от
страна на жалбоподателя „Веста трейдинг“ ЕООД, нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 5 от 19.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ /Наредба № 5/29.12.2002 г./, тъй като същият
в качеството на работодател е нарушил изискването на посочената разпоредба за
изпращане на уведомление до компетентната териториална дирекция на НАП при
прекратяване на трудов договор в седемдневен срок от прекратяване на договора,
като е подал на 30.04.2018 г. до ТД на НАП гр. Пловдив уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ /вх.№ 16388183056838/30.04.2018 г./, преди трудовият договор №
168/22.01.2018 г. сключен между жалбоподателя, като работодател и М. Т. С. да е бил прекратен. Разпоредбата на чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 19.12.2002 г. указва уведомлението съгласно
приложение № 1 да се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.
В случаят от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
изпратил уведомление за прекратяване на трудовия договор с М. С. на
30.04.2018 г. Съгласно приложеното в преписката копие на Заповед №
171/27.04.2018 г. за прекратяване на трудов договор № 168/22.01.2018 г.,
същият е прекратен на основание чл.325,
ал.1 от КТ без предизвестие, считано от 28.04.2018 г., който предвид
разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ се счита прекратен от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Видно от
горецитираната Заповед за прекратяване на трудовия договор в нея липсва положен
подпис от страна на работника, което означава, че същата не му е надлежно
предявена, а щом той не е получил писменото изявление на работодателя, то и
правната последица на прекратяване на правоотношението не е настъпила. По
делото липсват безспорни доказателства писменото изявление за прекратяване на
договора да е получено от работника. Представеното в хода на настоящото
производство от жалбоподателя заверено копие от пощенски плик не доказва нито
какво е изпратено от дружеството-жалбоподател до С. , нито времето на
изпращане, доколкото пощенското клеймо върху плика е нечетливо. Предвид
обстоятелството, че прекратяването на трудовите правоотношения се доказва по
писмен път, следвало е и отказът на работника /за който твърди работодателя в
лицето на дружеството-жалбоподател/ да получи писменото изявление на
работодателя за прекратяване на трудовия договор да бъде оформен писмено, удостоверено с
подписите на свидетели, което в случая не е сторено. От изложеното се налага
безспорен и категоричен извод, че при изпращането на процесното уведомление по
чл.62, ал. 5 КТ трудовият договор между дружеството-жалбоподател и работника М.
Т. С. не е бил прекратен, а
работодателят е изпратил уведомлението преждевременно, с което е била нарушена
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 19.12.2002 г.
С
оглед извършеното административно нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.414,
ал.1 от КТ, като предвиденото наказание за юридическо лице е имуществена
санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая е определена имуществената
санкция в минимален размер от 1500 лева, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият
орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него
случаят не е маловажен. Неизлагането на нарочни мотиви в този смисъл не
съставлява съществено процесуално нарушение и не ограничава правото на защита
на санкционираното лице, поради което не съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП. Съдът споделя извода на
наказващия орган, че в случая не са налице предпоставките за определяне на
случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбите на чл.3, ал.1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Съдът счита, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради
което следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 16-002119/30.07.2018 год. издадено от
Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „Веста
трейдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Коматевско шосе“ № 73В, представлявано от управителя С.Г.Б., на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 5 от 19.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК